О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Варна,
17.06.2013г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 3014 по описа за 2012 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение №
774/11.04.13г. съдът по настоящото дело е отменил решение № 2721/02.09.08г. на
ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Стоян М.П., ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН ********** и двамата от
гр. Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********
*** иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по
приложената на л. 26 от делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ
от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и
западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ
№№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на осн. чл.
108 от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО е осъдил
ответниците да предадат на С.С.П., ЕГН ********** *** в качеството му на
правоприемник на починалия в хода на процеса ищец Стоян М.П., ЕГН **********, и на Т.М.П.,
ЕГН ********** *** владението върху описания по-горе недвижим имот, на осн. чл.
108 от ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците право на собственост
върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и реституция,
постановена в полза на наследниците на Михаил С.П. с решение № 533/15.07.98г.
на ПК-Варна. Обезсилено е първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от ищците против ответниците иск за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225
по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600,
3224, 3590, 3222 и път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Отхвърлено е
възражението за подобрения, направено от ответниците за заплащане на
увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, включващ имот № 3225 по ПНИ от
2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по
ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на
повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност
1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни
стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и
на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г.,
на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи,
2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2
смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима, както следва: на Х.Д.Х. –
сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В.Х.Д. – сумата от
4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. - сумата от 4667.63лв.
/по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на правото на задържане на имота до
заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени
да заплатят на ищците сумата от 1302.75 /хиляда триста и два лева и седемдесет
и пет ст./лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, представляща разноските по
делото за всички съдебни инстанции. Поради цената на евентуално съединените
искове /не на възражението за подобрения, което не е иск/, която е по-ниска от
5000лв., съдът е указал, че на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
С молба вх. №
13689/26.04.13г. въззиваемият Х.Д.Х. е отправил искане за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските. Посочено е, че присъдените на
ищците разноски за всички инстанции са прекомерно големи, цитирайки нормата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Освен това е посочено, че в нарушение на чл. 80 от ГПК се
присъждат разноски, които не са били поискани в другите инстанции и поради това
съдът не ги е присъдил съгласно чл. 81 от ГПК. Отделно от това е отправено
искане на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ съдът да присъди и на ответниците
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Приложимият
съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г. процесуален закон е
ГПК /отм./. Неговият чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./ не изисква съобщаване за
постъпилото искане на насрещната страна подобно на чл. 248, ал. 2 от действащия ГПК, но въпреки това настоящия състав на съда е изпратил препис от постъпилата
молба на въззивниците за становище или отговор, каквито обаче не са постъпили.
Съдът,
след като прецени, че молбата е депозирана от надлежна страна в процеса и в
предвидения преклузивен срок по чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./, поради което е
допустима, то следва да се разгледа по същество.
По присъждането на разноски, които не са
били поискани от ищците.
В подадената на
18.05.05г. искова молба ищците са отправили искане да им се присъдят
направените по делото разноски /л. 2 от гр.д. № 2428/05г. на ВРС, ХХХІV с-в/.
Това включва искане за присъждане на всички разноски по делото във връзка с
водения иск и то на всички инстанции. Няма как да се очаква другите инстанции
до настоящата да са присъждали разноски на ищците, след като пред ВРС исковете
са били отхвърлени, при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция
решението на ВРС е било оставено в сила, а с решението на ВКС е отменено
последното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд. Съобразно нормата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното
разглеждане на делото, съдът се произнася и по разноските за водене на делото
във ВКС. Или, ищците са сезирали своевременно /още с исковата молба/ съда с
искане за присъждане на разноски и при наличието на хипотезата на чл. 64, ал. 1
от ГПК /отм./ при уважаване на първия от двата предявени в условията на
евентуалност искове, съдът е присъдил направените от ищците разноски.
По оплакването за прекомерност на
претендираните от ищците разноски.
В нито една от
присъдените суми като разноски в полза на ищците за всяка от трите инстанции не
се включват суми за заплатено адвокатско възнаграждение – разноските са за
заплатени държавни такси, депозити за вещи лица и банкови комисионни
(доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ищците
няма). Нормата на чл. 64, ал. 4 от ГПК /отм./ овластява съда да преценява дали
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно с
действителната правна и фактическа стойност на делото, както и да го намалява
при констатация за такава прекомерност. Нормата логично не дава възможност да
се намаляват разноските на страната, направени във връзка със събирането на
доказателства по делото, тъй като обективно това е тяхната „цена” /заплатените
държавни такси и възнаграждения за вещите лица/. Това искане е неоснователно.
По искането на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК
/отм./ съдът да присъди и на ответниците разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Съобразно
нормата на чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска. В случая въпреки, че има диспозитив за обезсилване на първоинстанционното
решение в частта му по произнасянето по евентуалния иск, то отхвърляне на иска
няма. Предявеният ревандикационен иск е уважен и поради това съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявения установителен иск за собственост. При това
положение и в тази част молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Воден
от горното и на осн. чл. 192, ал. 4 вр. чл. 211 от ГПК /отм./, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Д.Х.,
инкорпорирано в молба вх. № 13689/26.04.13г. за изменение на решение №
774/11.04.13г. постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС в частта му за
разноските, чрез намаляването на присъдените в полза на ищците разноски поради
прекомерност, както и за присъждане на ответниците на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Определението
не подлежи на обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: