РЕШЕНИЕ
№ …………………/06.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 5248 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.Л.И. срещу В.В.Е., иск с правно
основание чл. 30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 490,97лв., представляваща ½ ид.ч. от стойността на получения наем за
стопанската година: 2017/2018г. от предоставени на трето лице съсобствени между страните земеделски земи, а именно от ПИ
с идентификатор *
-по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град * с площ от 3958 кв.м., в местността
"*",
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване -
Нива, категория на земята при неполивни условия - трета; ПИ с идентификатор *по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град * цялата с площ от 12863 кв.м, в
местността "*",
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване -
Нива, категория на земята при неполивни условия - пета.; ПИ с идентификатор * с площ от 5,000 дка, с начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия четвърта, находяща се в местността „*", по картата на възстановената
собственост на землището на село *, ЕКАТТЕ *, община *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба (03.04.2019
г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че
страните били съсобственици на процесните земеделски земи при равни дялове.
Сочи, че е придобил ½ ид.ч. от собствеността върху имотите в резултат на
дарствена сделка от Георги Великов Тодоров през 2018 г., който от своя страна
ги е придобил от наследодателя си – *, поч. на 12.12.1994 г. Сочи, че
другият съсобственик В.Е. е сключила договор за наем на земеделските земи на
06.12.2010 г. с *,
като съобразно постигнатите между тях договорености, същият бил сключен за срок
от 10 години, в сила от стопанската година 2011/2012 г. при наемна цена от
20лв. на декар годишно, индексираща се с коефициента на инфлация за съответните
12 месеца. Излага, че до настоящия момент наемната цена е получавана единствено
от ответницата и като съсобственикът ищеца има право на част от добивите от
общите вещи или за ½ ид.ч. от тях. Настоява, че вземането му няма
периодичен характер, поради което се погасява с петгодишна давност и към датата
на предявяване на иска е дължимо от ответницата. По тези съображения настоява за уважаване на така предявения иск
и претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез особен представител, оспорва предявения иск. Релевира
възражение за нищожност на дарствената сделка, поради заобикаляне на закона –
забраната по чл.33 от ЗС. Сочи, че двете нотариални изповядвания са с близки
номера и изгответни в един и същи ден. Настоява се, че поради нищожност на
договора, ищецът не се легитимира като собственик на 1/12 ид.ч. от имота.
Настоява, че не е доказано получаване на претендираната от ищеца сума.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за
наем на земедески земи от 06.12.2010 г., с нотариална заверка на подписите, В.
Величкова Е., в качеството на наемодател, е предоставила на ЗП *, в качеството на наемател, за
временно възмездно ползване на земеделски земи, а именно: имот
№ *,
находящ се в град * с площ от 3958
кв.м., в местността "*", имот № *, находящ
се в град *
цялата с площ от 12863 кв.м, в местността "*", и имот № * с площ от 5,000 дка, находящ се в местността „*", по картата на
възстановената собственост на землището на село *, община * Видно от т. I.4 от договора страните са договорили наемна цена за
съответната стопанска година в размер на 20лв. за дка годишно, платими след
приключване на стопанската година срещу подписан РКО или в натура по ведомост.
Уговорено е между страните в т.4.2., че годишният наем се индексира с
коефициент на инфлация, определен от НСИ за съответния 12-месечен период с
подписване на анекса по договора. Съгласно т. 5 от договора последния се
сключва за срок от 10 стопаснки години и влиза в сила от 20.11.2012г.
Видно от нотариален акт №* от 17.07.2018 г., * г. * е дарил на И.Л.И. 1/12 ид.ч. от следните земеделски земи:
ПИ с идентификатор * -по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град * с площ от 3958
кв.м., в местността "*", трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване - Нива, категория на земята при неполивни
условия - трета; ПИ с идентификатор **
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град * цялата с площ от 12863 кв.м, в местността
"*",
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване -
Нива, категория на земята при неполивни условия - пета.; ПИ с идентификатор ** с
площ от 5,000 дка, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при
неполивни условия четвърта, находяща се в местността
„*",
по картата на възстановената собственост на землището на село *, ЕКАТТЕ *, община *.
Съгласно нотариален акт №* г. * е продал на И.Л.И. собствените си
5/12 ид.ч. от от
следните земеделски земи: ПИ с идентификатор * -по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град * с площ от 3958 кв.м., в местността "*", трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване - Нива,
категория на земята при неполивни условия - трета; ПИ с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните * на град * цялата с площ от
12863 кв.м, в местността "*", трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване - Нива, категория на земята при неполивни
условия - пета.; ПИ с идентификатор * с
площ от 5,000 дка, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при
неполивни условия четвърта, находяща се в местността
„*",
по картата на възстановената собственост на землището на село Полско Косово,
ЕКАТТЕ 57368, община *, срещу продажна цена от 10830лв.
По делото е допусната първоначална
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно платежно
нареждане от 01.10.2018 г. е вписано основание „наем земя 2018 г. В.В.Е.“ като е заплатена от банкова сметка ***, разкрита в „*“ ЕАД в полза на * по банкова сметка, *** *“ ЕАД сумата от 1282,95лв. за
стопанска година 2017/2018 г.
От допуснатата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че наемната цена за ползването на
земеделските земи, предмет на договора за наем, се разпределя както следва: имот
№ 249.15 с площ от 3839 кв.м. –
197,90лв., за имот № 265.3 с площ от
12863 кв.м. – 643,10лв. и имот № 045008 с
площ от 5,000 дка – 250лв., или в общ размер на 1282,95лв. При това ½
част от наема възлиза на 545,50лв. Дължимият размер на наемната цена за 1/12
част е 90,88лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 30, ал.3 от
ЗС.
За основателността на така предявения иск е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните и дела в
съсобствеността на всеки съсобственик, отдаването на общите вещи – земеделски
земи, под наем на трето лице, получаване на наемната цена от ответницата, както
и размера на добива от земеделските земи за съответната част за стопанската
2017/2018г.
В случая от представените по делото доказателства се
установява, че ответницата е сключила с трето лице – *,
договор за наем на земеделските земи на 06.12.2010 г., който
по своята правна същност съставлява договор за аренда на земеделска земя. С т.2
от ТР № 2 от 20.7.2017 г по тълкувателно дело № 2/15 г на ОСГТК е прието, че
договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя,
към който са приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен, независимо от
наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване
за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за
аренда в земеделието. Прието е, че разпоредбата на чл. 1, ал. 3
ЗАЗ обаче не регламентира, че земеделската земя и/или недвижимите
и движимите вещи за земеделско производство могат да бъдат обект само и
единствено на аренден договор, само предмет на арендни правоотношения, и не изключва възможността земята и
вещите за земеделско производство, да участват в гражданския оборот под правна
форма, различна от аренден договор. Ето защо и
сключения договор за отдаване под наем на земеделски земи е действителен и
поражда целените с него правни последици.
Така
сключения договор поражда действие и по отношение на ищеца, тъй като
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ допуска арендният договор да бъде
сключван и само от един от съсобствениците на земеделските земи, като
отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Именно по аргумент от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ отдаването под аренда е действие,
което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик и без
съгласие на останалите участници в общността, чиито права и интереси са
гарантирани от разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС и в случай на
увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред.
Съгласно
трайната съдебна практика, ако съсобственик получава доходи от
общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму,
всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се
част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30,
ал. 3 от ЗС, а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради това за възникване на
вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е
отправил писмено искане до реализиралият тези доходи съсобственик. Във всеки
случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им
се, съобразно квотите в съсобствеността, част от реализираните доходи (така Решение № 181
от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о.).
В случая наличието на съсобственост не се оспорва от страните, а и се
установява от анализа на представените по делото доказателства.
Спорен е обаче въпросът относно дяловете на страните
в собствеността, като срещу размерът на притежаваната от ищеца 1/12 ид.ч. от
собствеността е релевирано възражение от ответника за нищожност на дарствената
сделка, поради заобикаляне на закона.
Направеното от ответника правоизключващо защитно възражение
срещу иска е заявено извън срока по чл. 131 от ГПК, поради което ищецът е
възразил за настъпила процесуална преклузия.
По въпроса относно обстоятелството дали съдът е
длъжен да следи служебно за нищожност на правни сделки, които са от значение за
решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността
само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност,
е налице противоречива съдебна практика, поради което е образувано и
тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Разрешаването на този въпрос е
обвързан с процесуалните преклузии и възможността ответника да въведе такова
възражение извън срока по чл. 131 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че нищожността на
сделката е правна понятие, правен извод, до който се достига след субсимиране
на настъпилите и наведените от страните
юридически факти под приложимата правна норма. Затова следва да се прави ясно
разграничение между отделните видове нижощност като отговора на поставения
въпрос не може да бъде еднозначен. Правоизключващото възражение за нищожност на договор
може да се наведе и след изтичане срока на отговор, когато съдът е длъжен да
следи за приложението на императивна правна норма в обществен интерес (така ТР
№1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Това е хипотезата на
очевидно противоречие със закона (в т.ч. липса на форма, предмет).
Заобикалянето на закона като основание за нищожност на договора не е очевидно
за съда, доколкото до такова се достига с правомерни средства, но се цели
забранен от закона резултат. Ето защо страната, която се позовава на това
възражение следва да наведе конкретни юридически факти, които са довели до този
резултат. С връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея
насрещната страна узнава за тези юридически факти, от които ищецът извлича
правата си, поради което следва да наведе правоизключващите си възражения срещу
действителността на сделката в преклузивните срокове и ако не го стори губи
възможността да направи това по-късно (арг. чл.133 от ГПК).
По изложените по-горе съображения съдът намира така
направеното възражение за нищожност на сделката, обективирана
нотариален
акт №* г., с която
в полза на ищеца са дарени 1/12 ид.ч. от процесните недвижими имоти за несвоевременно,
поради което не следва да бъде разглеждано от съда.
В допълнение, дори да се приеме, че ответникът може да
релевира подобно възражение извън срока по чл. 131 от ГПК, същото би било
неоснователно.
Съгласно задълителните постановки на Тълкувателно
решение №5/28.11.2012 г. по т.д. №5/2012 на ОСГК на ВКС, когато с договор за
дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза
на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1
ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
От анализа на представените по делото доказателства се
установява, че съсобственикът * се е разпоредил чрез дарствена
сделка в полза на И.И. на 17.07.2018 г. за 1/12 ид.ч.
от притежавания от него дял от собствеността на процесните земеделски земи,
като на същата дата е прехвърлил и чрез договор за покупко-продажба 6/12 ид.ч.
от тях. С оглед коментираното по-горе тълкувателно решение, съдът намира, че с
тази разпоредителна сделка не е налице заобикаляне на закона и валидно обвързва
страните по нея.
По изложените съображения страните са съсобственици
при равни дялове по отношение по процесните земеделски земи, чиято идентичност
между тези предмет на договора за наем на земеделски земи и прехвърлителните
сделки не е оспорена, поради което и по правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си.
В случая от
приетата по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установи, че с банков превод от 01.10.2018 г. в полза на ответницата В.Е. е
заплатена наемната цена по договор за отдаване под наем на процесните
земеделски земи за стопанската 2017/2018 г. в размер на 1282,95лв. Въпреки
неосвоевременното оспорване от ответника за получаване на сумата от Е., съдът
намира, че с оглед посоченото основание в платежното нареждане и
обстоятелството, че сумата е преведена по банкова сметка *** (видно от
справката в НБДН л. 17 от делото), съсобственицата е получила еднолично
наемната цена за земеделските земи. Съобразно заключението по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и пълно, за съсобствените земеделски земи, отдадени под наем, наемната цена за
стопанската година възлиза на сумата от 1091лв. За притежаваната от ищеца
½ ид.ч. от процесните земеделески земи дължимата наемна цена възлиза на
сумата от 545,50 лв. Не са ангажирани доказателства посочената сума да е
заплатена на ищеца, поради което се явява дължима.
В случая
ищецът претендира заплащане на сумата от 490,97лв., представляваща ½
част от получения наем за периода 01.10.2017г. до 01.10.2018 г. (стопанската
2017/2018 г.), поради което искът се преценява за изцяло основателен и следва
да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати сторените от ищеца разноски в общ
размер на 950лева, от които 50лв.
държавна такса, 200 лв. депозит за ССчЕ, 300 лв. депозит за особен представител
и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на ВРС сумата от 100 лева, представляваща разноски по допуснатата
допълнителна ССчЕ.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.Е.,
ЕГН **********, с пост. адрес ***, да
заплати на И.Л.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 490,97лв. (четиристотин
и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
½ ид.ч. от стойността на
получения наем за стопанската година: 2017/2018г. от предоставени на трето лице
съсобствени между страните земеделски земи, а именно
от ПИ с идентификатор * -по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град * с площ от 3958
кв.м., в местността "*", трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване - Нива, категория на земята при неполивни
условия - трета; ПИ с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град * цялата с площ от
12863 кв.м, в местността "*", трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване - Нива, категория на земята при неполивни
условия - пета.; ПИ с идентификатор * с
площ от 5,000 дка, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при
неполивни условия четвърта, находяща се в местността
„*",
по картата на възстановената собственост на землището на *, ЕКАТТЕ *, община * ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
(03.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА В.В.Е., ЕГН **********, с
пост. адрес ***, да заплати на И.Л.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 950лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща съдебно- деловодни разноски, от които 50лв.
държавна такса по предявения иск, 200 лв. депозит за ССчЕ, 300 лв. депозит за
особен представител и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Е., ЕГН **********, с
пост. адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 100 лева (сто лева),
представляваща разноски допуснатата допълнителна ССчЕ, на основание чл. 78, ал.
6 вр. ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :