№ 18590
гр. С, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110114276 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. В., ЕГН: **********, с
Адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС срещу М. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, с
която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца: сумата от 999 лева
/деветстотин деветдесет и девет лева/ имуществени вреди и сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания,
причинени от непозволено увреждане- счупване на коронковата част на първи горен
ляв зъб и отток на горна и долна устна, причинени от юмручен удар на 07.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането-07.09.2019г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.09.2019 г. с приятели бил в района на Г Л, там разпънали
палатки и организирали лагер и късно вечерта седнали на маса като консумирали алкохол.
Малко след полунощ човек от друга, съседна компания – местен от селото на име П дошъл
на масата и ритнал един от столовете в огъня. Ищецът се разкрещял и го изгонил. Тогава
двама от компанията – ответникът М. Г. и ПМ заявили, че ищеца непредизвикано прави
скандали. Той отвърнал, че не са прави и, че непознатия нямал място в нашата компания.
Изведнъж ПМ приближил ищеца, хванал го за дясната ръка и я извил до болка, а М. Г. се
засилил от близо два метра и го ударил със свита в юмрук дясна ръка в областта на устата.
Устата на ищеца се напълнила с кръв, изплюл счупен зъб. Ищецът отишъл до болница и там
бил прегледан като се оказало, че има счупен преден зъб до нивото на венеца, а устните му
били отекли и посинели.
Сочи се, че срещу ПВМ било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, като производството приключило с осъдителна присъда. Спрямо М.
Г. не било повдигнато обвинение. Независимо от това ищецът представил пред органа на
досъдебното производство медицински документи за увреждането на зъба и травмата на
устните. Била извършена експертиза, дала заключение, че е налице счупване на коронковата
част на първи горен ляв зъб, като нивото на фрактурата не е описано от представената
рентгенография и не може да се направи категоричен извод дали фрактурата е на нивото на
венеца. Увреждането в този му вид реализира медикобиологичния критерий-временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Оток на горната и долната устна са причинили
болка и страдание.
Излагат се доводи, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
1
Поддържа се, че ищецът изпитвал силни болки в челюстта, което му пречело да дъвче.
Повече от два месеца, се хранел изключително само с течни храни, взимал
болкоуспокояващи лекарства изписани му с рецепта, отделно изпитвал болки и силен стрес
от манипулациите по поставянето на нов зъб. Тъй като счупения зъб е фронтален, при
говорене или усмихване се откривала неприятна, отблъскваща за събеседниците му
физиономия. Изпитвал силни притеснения, зъба няма да се възстанови и ще остане дефект. В
проведена беседа с психолог, се установило, че психическото страдание е довело до
посттравматично стресово разстройство, довело до дезадаптация и не е отработено и
понастоящем. Ищецът твърди, че изпада в съС.ие на тревожност и стрес, когато си спомни
случая – потиска се, изпитва страх в тъмното от непознати хора, а това довежда до силно
главоболие.
Сочи се, че във връзка със причиненото увреждане на здравето се наложило да заплати
за изследвания, медицински манипулации, консумативи за операции сумата от 999 лв.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който се оспорват исковете като неоснователни.
Не се спори, че на 06.09.2019г. ответникът заедно с ищеца и голяма компания са били
на къмпинг в района на Г Л. Късно вечерта Г. В. е започнал да се заяжда с човек от друга
компания- П ЯА, съставена от местни лица. Оспорва се А да се е държал агресивно, да е
ритал стола в огъня или по някакъв начин да е притеснявал хората от компанията, но се
сочи, че към този момент Г. В. бил изпил, по свидетелство на очевидци, огромно количество
алкохол, станал агресивен. М. Г. се е опитал да го успокои, но тогава Г. В. скочил през масата
и налетял да бие А. М. Г. се е опитал да го спре, но тогава Г. В. се нахвърля върху ответника
и с удари го сваля на земята, след което отново започва да бие другия човек. В това време
съпругата на ответника- МС също се опитва да успокои ищеца. Вместо да се успокои Г. В. я
удря с юмрук в лицето, при което ответникът също го удря.
Поддържа се, че малко след това ситуацията се успокоява, като Г. В. сяда при М. и
двамата разговарят вече по- спокойни пред палатката. По късно през нощта Г. В. заплашва
присъстващите, че ще си платят и въпреки, че е употребил алкохол тръгва с колата си.
Поддържа се, че ответникът е действал за да защити себе си и приятелката си,
впоследствие негова съпруга без да превиши пределите на неизбежна отбрана. Сочи се, че
ищецът пръв е агресирал по отношение на МС й М. Г..
Оспорват се твърденията за претърпени болки и страдания от ищеца, съответно
размера.
Сочи се, че не се знае и не са представени доказателства за зъбния статус на ищеца и
съответно какво съС.ие бил зъбът и дали не е бил отслабен от дентални проблеми.
Твърди се, че няма приложени касови бележки за извършените плащания за твърдените
имуществени вреди.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, за установяване,
че ищеца е употребил сериозно количество алкохол, бил е агресивен и нападнал и удрял
ответника и съпругата му, както и че удара от М. Г. му е нанесен, след агресията на ищеца и
с цел да предпази себе си и бъдещата си съпруга, че след случката ищеца е останал при
компанията и са разговаряли спокойно и по- късно си тръгва са автомобила.
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, за снабдяване с документи от
извършен медицински преглед в гр. С на М. Г. от архива, който се пази в Спешен център гр.
С.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е обвинителен акт по прокурорска преписка № 579/2019 год. по
описа на РП С по досъдебно производство № 33/2020 год. по описа на РУ С, срещу ПВМ за
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Прокурорът е изложил следната фактическа
обстановка: „Св.Г. В. В. живеел в гр.П. На 06.09.2019 год., св.В. се разбрал със свои
приятели от гр.П да отидат на палатки в района на с.Г Л, обл.С, където да отпразнуват
2
деня на съединението. Около 17.00 часа на 06.09.2019 год. св.В. заедно със свидетелите АХГ
М. Й М., С. Б. Й. и С. Л. Д. отпътували от гр.П за с.Г Л, обл.С. Те пътували с два
автомобила. Св.В. и компанията му имали уговорка с друга компания от гр.С, да празнуват
заедно, като срещата им била на широка поляна, на която имало възможност да се
разпънат палатки и да се сложат маси и столове. Около 18.30 часа, групата от гр.П
пристигнала в с.Г Л, обл.С, местност „ПД“ Там вече била пристигнала и групата от гр.С.
Това били свидетелите АЕГ, МС С, М. Л. Г. и обвиняемия ПВМ. Двете групи се организирали
и разпънали палатките, събрали дърва за огън и подредили масите и столовете. На
поляната имало и трета група къмпингуващи - св.П Я А от с.Г Л, обл.С и други
неустановени по делото лица. След като приключили с организацията, групата от гр.П и
групата от гр.С седнали на масата и започнали да празнуват. Всичко вървяло спокойно и
всички се забавлявали. Малко след полунощ, св.П А започнал да буйства, като ритнал един
стол от тези на св.В., който паднал до огъня. Тогава св.В. му направил забележка и го
помолил да не прави такива неща. Св.П А от своя страна, дошъл и седнал на масата, на
която били групата от гр.П и тази от гр.С и започнал да гледа към св.В.. Около 01.00 часа
на 07.09.2019 год., св.П А направил жест към св.В. с ръка, Последният се подразнил и
станал от масата и както бил в изправено положение, на висок тон казал на св.П А да си
тръгва и че нямал работа при тях. В този момент се намесили св.М. Г. и обв.ПМ, които
казали на св.В., че правел проблеми. Св.В. им отвърнал, че св.П А нямал място на тяхната
маса, тъй като никой не го бил канил. Тогава св.М. Г. и обв.ПМ застанали до св.В. и обв.ПМ
хванал с двете си ръце, дясната ръка на св.В.. Друго, неустановено лице от присъстващите
хванало за лявата ръка св.В.. Тогава докато двете ръце на св.В. били хванати, св.М. Г. се
засилил и с дясната си рька, свита в юмрук, нанесъл силен удар в областта на лицето и по-
точно в устата на св.В., Докато св.М. Г. нанасял удар на св.В., обв.ПМ както държал с
двете си ръце дясната ръка на св.В. я извил/усукал, от което последният усетил силна
болка в областта на дясното рамо. След това обв.ПМ пуснал дясната ръка на св.В., както
и неустановеното лице от присъстващите също пуснало лявата ръка на св.В.. Нещата се
успокоили и св.М. Г. се извинил на св.В., а обв.ПМ, предложил на св.В. да му нанесе удар в
областта на дясното рамо, с цел да го намести, тъй като св.В. изпитвал силна болка.
Последният отказал и тъй като цялата му уста била пълна с кръв и изпитвал силна болка
в областта на дясното рамо, си тръгнал сам за гр.П с личния си автомобил. След като
пристигнал в гр.П, св.В. посетил ЦСМП при МБАЛ „Рахила Аа“ - гр.П, където му била
оказана медицинска помощ. Във връзка с инцидента на 07.09.2019 год., св.В. подал жалба в
РП П, която била изпратена по компетентност на РП С.
Представено по делото е одобреното споразумение по н.о.х.д. №118/2022 г. на РС- С, с
котето подсъдимия ПВМ е признат за виновен за това, че на 07.09.2019 год., около 01.00
часа в с. Г Л, общ,С, обд.С, местн. „ПД“, чрез захващане и усукване/извиване на дясната
ръка па Г. В. В. му е причинил средна телесна повреда, а именно: луксация - изкълчване па
дясната раменна става, което увреждаме е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца - престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 НК.
Представено е медицинско свидетелство на ищеца, издадено от д-р ВЛП, със снета
анамнеза, че на 07.09.2019 г. трима познати мъже нанасят побой с юмруци в областта на
главата и лицето. При преглед на 07.09.2019 г. е установено счупване на коронката на 21 зъб
със засягане на зъбната пулпа. Налице са отоци на горната и долната устна.
Издадена е служебна бележка на ищеца, че за периода от 06.09.2019 г. до 04.12.2019 г. в
„ЮЛ“ ООД е проведено дентално лечение по повод на фрактура на зъб 21, със засягане на
пулпата, което е финализирано с поставяне на щифт и коронка на посочения зъб.
Представени са фактури с изпълнител ЮЛ“ ООД от 07.12.2019 г., 13.11.2019 г.,
06.11.2019 г. , 21 .09.2019 г. и 13.09.2019 г. и 10.09.2019 г. за извършени стоматологични
услуги на обща стойност 990.60 лева.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.
К., заключението по която съдът приема като компетентно изготвено. Вещото лице на база
на приложеното медицинско свидетелство от стоматолог (стр.12 от делото) приема, че
ищецът е получил тотална фрактура на първия ляв горен резец „21“ (до нивото на венеца)
със засягане на зъбната пулпа, като не е описана увреда на съседни зъби, включително
3
антагониста „31“ (резеца под него).
Направен е извод, че това увреждане се приравнява към избиването на зъб и обуславя
средна телесна повреда поради факта че се касае за естествен зъб (не е отбелязано да е имало
пломби или обличане с коронка, а и да е имало, деянието пак е съставомерно ако зъба е
функционален) и води до нарушаването на функция - в случая отхапването и говоренето.
Загубата на един резец, при който се нарушава фазата на отхапване се равнява на загубата на
2-3 от съседните зъби, като не е необходимо да са затруднени и двете функции.
Преобладаващият процент на засегнати зъби от травма са предните - резци и кучешки, като
механизма е директен удар с твърд тъп предмет или повърхност, като свития юмрук се
приравнява към твърд предмет. От медицинска гледна точка има причинна връзка между
описания в исковата молба побой и счупването на левия горен резец на ищеца.
Вещото лице сочи, че в началния период от настъпването на травмата, т.е. за няколко
часа до започването на денталното лечение, болката е с висок интензитет, като впоследствие
става умерена до слаба и затихваща, след умъртвяването на зъба (изваждането на нерва от
канала). Страданията на ищеца се обуславят не само от изпитваната болка, но и от
затруднената фаза на отхапване, а от там и на дъвченето до финализирането на лечението с
поставянето на коронка върху щифт, в случая за около 3 месеца (стр.13). Отделно е и
психическия стрес от неестетичния вид на празното зъбно ложе, което е видимо при
разговор, а и самия разговор би трябвало да е с нарушено говорене (съскане и шипене).
Периодът на възстановяване е бил почти 3 месеца – от 06.09. до 04.12.2019 г., приключил с
поставянето на щифт и коронка на зъба.
В проведеното съдено дирене са разпитани петима свидетели.
С. Л. Д. разказва за случай, в който с познати бил на една местност над гр. С
Пристигнали с две коли, като свидетелят пътувал заедно с М./не ответника М. Г./.
Приятелите на Г./ищеца/- М/ответника/, С и М вече били там. Имало и други по-възрастни
хора от друга компания. Свидетелят сочи, че е станало спречкване и суматоха, като в този
момент той вече е бил много пиян. Г. станал и искал да изгони човек, който не бил от
тяхната компания. Всички настанали да укротяват положението, но той стоял на стола си и
поради бързото развитие на нещата не успял да възприеме случващото се. След това
Г./ищеца/ споделил, че М/ответника/ го е ударил и му с чупил зъба, като и показал, че зъбът
му липсва.
С. Б. Й. също разказва за случай през лятото на 2019 г., на който са били на Л с ищеца,
неговата приятелка, ответника М. и неговата приятелка М, свидетеля С., друго момче на име
М. и свидетелката М, както и други хора. Към момента на инцидента свидетелят се
занимавал с поддържането на огъня. Станал конфликт, който започнал от непознат човек,
който бил помолен да си ходи, но не си тръгвал, започнал да заплашва и изритал стол или
маса. Компанията на ищеца искала непознатият да напусне, имало разменени реплики.
Реално никой не е нападнал непознатия човек, но той предизвикал суматоха, всички
станали и започнала бутаница. В основата били ищеца и ответника. Свидетелят видял както
ответника М. нася удар с юмрук в зъбите на ищеца Г., който по-късно показвал, че зъба му
липсвал-бил избит. Имало хора и от двете страни, които се опитвали да ги разтърват, в т.ч. и
свидетеля, но не успял и се отказал. После нещата се поукротили и Г. се оплакал и от болки в
рамото. Свидетелят не определя ищеца като пиян в този момент, нито твърди да е виждал
той да удря М- приятелката на ответника. Ударът от М. към Г. е единствения удар, който
свидетелят е видял. На следващия ден св. Й. обсъдил случилото се със св. Д., в т.ч и това, че
ищецът Г. бил наранен.
АЕГа разказва за процесния случай през 2019 г., когато била с компания на палатки на
Г Л. Там били ищеца с неговата приятелка и компанията му от П. Свидетелката била с
нейния приятел. Започнали да купонясват и да пият алкохол. Свидетелката сочи, че там
имало и местни хора и тя си говорила с един от тях. Ищецът Г. стоял на другия край на
масата, като в един момент станал и започнал да се ядосва, да псува и да агресира, налетял
на бой на човека, с който свидетелката си говорела. ПН отишъл и хванал Г., за да го усмири
и да не стават проблеми. Свидетелката видяла М на земята. По-късно свидетелката разбрала,
че спорът е заради М, а Г. я е ударил, както и че на Г. му се е случило нещо.Ищецът поискал
4
да си тръгне, взел си акумулатора, който бил свързан за захранване на музиката, качил се на
колата и се прибрал. Свидетелката сочи, че Г. е употребявал алкохол. След случката Г. се
оплаквал, че боли тук и там, обвинявал П и ответникът М., че са го ударили. Оплаквал се и
от проблем с предния зъб, свързан с нараняване. Когато се видели със свидетелката около
Нова година вече си бил оправил зъба. Свидетелката разказва, че ищецът й споделил, че
преди десет години му е било счупено ченето, за което той твърдял, че е от катастрофа, но
свидетелката разбрала,че е станало при сбиване.
МБГ също разказва за процесния случай. Той сочи, че когато пристигнал хората от
компанията вече били почерпени. Имало и други местни, които се били настанили в другия
край на поляната. Г. бил в някакво странно настроение, ту весел, ту не и решил, че му пречат
тези хора там и изгонил почти всички, без един, който не можел да се държи на краката си.
реши, че трябва и него да го изгони и тръгна да агресира срещу него. В този момент М
застанала между тях. Свидетелят възприел как Г. удря М и тя паднала на земята. Ответникът
М. станал и отишъл към тях. Той също получил удар от Г.. М. върнал удара на Г., при което и
двамата паднали на земята и цялата компания станала да ги разтървава. След малко Г. видял,
че му е счупен зъба и малко след това си тръгнал.
Г.а С.ова В.а е майка на ищеца. През м. 09.2019 г. сина й казал, че ще ходи с приятели
на палатки в с. Л да празнуват. Сутринта се прибирал с нанесен побой-избит преден горен
зъб, подуто лице, разкъсана уста с кръв и изкълчена дясна раменна става. Той разказал, че
М. го у дарил с юмрук по лицето и му е избил преден горен зъб, а пък друго момче му е
извило ръцете назад, вследствие на което е получил изкълчването на дясната раменна става,
отлепване на хрущял и разкъсване на връзки и сухожилия. Лечението за зъба продължило 7-
8 месеца, като ищецът ходел на зъболекар. Не излизал с приятели, защото го било срам да
разговаря. Майка му му правела каши, за да може да се храни. Изпитвал тежко физическо и
психическо разстройство. Тя му готвела, защото не можел да се храни самостоятелно. Устата
му била подута и разкървавена, хранел се със сламка. Той работел като геодезист, но не
можел да работи, тъй като се наложило оперативно лечение заради ръката в период около
година. Бил му поставен изкуствен зъб, за да може да излиза. След това му бил сложен и
друг и лечението продължило 7-8 месеца. Ищецът имал приятелка, която също била на
процесното събиране на Л, но като се върнали оттам и спрели да се виждат.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените искове намира своето основание в
разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД. Съобразно разпределената доказателствена
тежест ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието
на претърпени вреди както и техния вид и размер, които да са следствие от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук по главата. Ответникът
следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите
твърдения, или да докаже възраженията си за наличието на неизбежна отбрана.
Настоящият съдебен състав приема за установено, че през м. септември 2019 г. ищецът
Г. В. В., ответникът М. Л. Г., свидетелите С. Л. Д., С. Б. Й., АЕГа и МБГ, подсъдимия по
н.о.х.д. №118/2022 г. на РС- С ПВМ и други неустановени лица с били на поляна на Г Л,
където са разпънали маси и столове, запалили огън и започнали да консумират алкохол.
Непознат човек от друга компания изритал стол и ищецът Г. В. В. скочил да търси обяснения
от човека. Тогава М. Г. и ПМ застанали до В. и ПМ хванал с двете си ръце, дясната ръка на
В.. Друго, неустановено лице от присъстващите хванало за лявата ръка В.. Тогава докато
двете ръце на В. били хванати, М. Г. се засилил и с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл
силен удар в областта на лицето и по-точно в устата на В., Докато М. Г. нанасял удар на В.,
ПМ както държал с двете си ръце дясната ръка на В. я извил/усукал, от което последният
усетил силна болка в областта на дясното рамо. След това ПМ пуснал дясната ръка на В.,
както и неустановеното лице от присъстващите също пуснало лявата ръка на В..
Следва да бъде посочено, че въпреки, че по делото е приобщено воденото наказателно
производство, гражданският съд не може да стига до доказателствените си изводи въз
5
основа на показания на свидетели и експертизи, които не са събрани в проведеното съдебно
дирене, което е израз на принципите на устност и непосредственост в гражданския процес.
Така съдът не следва да доказателства и доказателствени средства, несъбрани по реда на
ГПК.
Със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само
актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора. Така настоящият
граждански състав не може да ползва a priori установената фактическа обстановка и
правните изводи на наблюдаващия прокурор в обвинителния акт. Следва обаче да се посочи,
че същата фактическа обстановка, както и правните изводи на прокурора се установяват в
настоящия процес въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Същите се
подкрепят и от представената по делото медицинска документация и изслушаното и прието
заключение по СМЕ. От друга страна съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В процесния случай настоящият съдебен състав е длъжен да приеме
за установено, че ПМ хванал с двете си ръце, дясната ръка на В.. Друго, неустановено лице
от присъстващите хванало за лявата ръка В.. ПМ както държал с двете си ръце дясната ръка
на В. я извил/усукал, от което последният усетил силна болка в областта на дясното рамо.
След това ПМ пуснал дясната ръка на В., както и неустановеното лице от присъстващите
също пуснало лявата ръка на В..
Фактическата обстановка, че „докато двете ръце на В. били хванати, М. Г. се засилил и
с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл силен удар в областта на лицето и по-точно в
устата на В.“ която не се обхваща от задължителната сила на присъдата, съдът намира за
установена в настоящото дело от съвкупния анализ на показанията на четиримата разпитани
свидетели-очевидци. При анализа на гласните доказателства съдът отчита, че от събитието е
отминал значителен период от време, както и, че при инцидента всички присъствали са
употребили алкохол. Съдът възприема като достоверни и последователни показанията на
свидетелите, които възпроизвеждат в последователност възприети лично от тях факти. Така
св. Й. заявява: „видях в блъсканицата как М нанася удар с юмрук в зъбите на Г.“, св. Д.
сочи: „Г. ми показа, че зъба му го няма. Г. ми сподели, че е бил ударен от М“ Св. Георгиева
разказва: „След това разбрах, че нещо се е случило на Г.… Видях ПН да хваща Г. за да го
усмири… Той през цялото време обвиняваше П и присъстващия в залата М., че го е ударил.
Г. се оплакваше от проблем с предния зъб, свързан с нараняване“. Св. Г заявява, че „След
малко Г. видя, че му е счупен зъба и след малко си тръгна. Общо взето това стана. М.
нанесе един единствен удари, при което и двамата паднаха на земята“
Така отчитайки установеното от присъдата на наказателния съд и показанията на
свидетелите, разпитани в настоящото производство съдът намира за установено, че
ответникът М. Г. ударил със свита в юмрук ръка в областта на устата ищеца Г. В..
Съдът намира, че насеният удар е причинил телесна повреда- тотална фрактура на
първия ляв горен резец „21“ (до нивото на венеца) със засягане на зъбната пулпа, като не е
описана увреда на съседни зъби, включително антагониста „31“ (резеца под него), като това
увреждане се приравнява към избиването на зъб и обуславя средна телесна повреда. Същото
се установява от излушаноо заключение на СМЕ и представената по делото медицинска
документация. Всички разпитани свидетели също са възприели лично счупването на зъба на
ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на неизбежна
отбрана. Съдът не установява при необходимата степен на доказване в гражданския процес,
че ищецът Г. В. е нанесъл удари на ответника М. Г. и на приятелката му М. Дори и това да е
така, обаче съдът намира, че действията на ответника Г.- нанасянето на удар със свита в
юмрук ръка в областта на устата ищеца не са извършени при условията на неизбежна
6
отбрана.
Неизбежна отбрана се допуска при непосредствено нападение, при което е започнало
увреждането или е създадена реална опасност от увреждане, когато то не е прекратено. При
завършило нападение, а то е такова, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, чрез
сломяване на съпротивата на нападателя, както и когато последният е завършил или сам се е
отказал да довърши нападението, деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана. В
т.см. Решение № 475 от 12.12.2023 г. по н. д. № 579 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-
во нак. Отделение. В процесният случай доколкото е установено със сила на пресъдено нещо
от присъдата на наказателния съд, че ПМ хванал с двете си ръце, дясната ръка на В.. Друго,
неустановено лице от присъстващите хванало за лявата ръка В., то категорично дори и да е
имало нападение от страна на ищеца спрямо ответника и приятелката му, то към момента на
нанасяне на удара от страна на Г., нападението на В. е преустановено, съпротивата на
нападателя е сломена, а нанесеният удар е върху човек, чиито ръце се държат от други
двама. Т.е не само не е налице неизбежна отбрана, но е нанесен удар на човек който не може
да се защитава.
От събраните гласни доказателства се установява само частично характера и
интензитета на болките и страданията, респ. неудобствата, претърпени от причиненото
телесно увреждане и трудностите в рамките на възстановителния период. В тази връзка,
свидетелските показания не носят нужнaта степен за целта на доказването информация.
Следва да се посочи, че едно увреждане на зъб принципно е в съС.ие да създаде битови
неудобства свързани с храненето и външния вид щом се касае за преден зъб, счупването на
който загрозява човека. Съдът отчита личните си възприятия от св. В.а- майка на ищеца,
която в о.с.з. на 01.10.2024 г. изчете предварително написан текст какво е причиненото на
сина й увреждане и как е преминал възстановителния процес. Така съдът има съмнения в
достоверността на показанията на свидетелката. Не е проведено доказване и на твърденията
в исковата молба, че била проведена беседа с психолог и се установило, че психическото
страдание на ищеца е довело до посттравматично стресово разстройство, довело до
дезадаптация, че ищецът изпадал в съС.ие на тревожност и стрес, когато си спомнял случая
– потискал се, изпитвал страх в тъмното от непознати хора, а това водело до силно
главоболие.
Съдът намира за установено, че причиненото на ищеца увреждане все пак е причинило
краткотрайна болка с висок интензитет, като впоследствие става умерена до слаба и
затихваща. Налице е било и неудобство от неестетичния вид на празното зъбно ложе, което
обаче е било кратко с оглед на това, че на ищеца е поставен изкуствен зъб, което се
установява и от показанията на майка му.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от няколко
обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период до
отшумяване на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от
естеството си да бъдат предизвикани от едно такова телесно увреждане. Ищецът към
момента на инцидента е бил на 29 години- в края на младежката възраст. От една страна в
тази възраст травматичните увреждания се отразяват по-леко и възстановителния процес е
по-бърз. От друга страна в тази възраст човек трябва да е в най-активната фаза на живота си
и едно травматично увреждане се отразява най-тежко на социалния и работен процес.
Същевременно и пострадалият следва да е достигнал необходимата степен на развитие, че до
подхожда по-зряло и толерантно и да оценя рационално и прагматично случващите се
битови дрязги, като те не следва да са от естество да създадат сериозни психически травми.
Съдът отчита, че става въпрос за средна телесна повреда със среден интензитет.
Същевременно възстановителният процес е също среден. Съдът отчита и, че такова
непозволено увреждане на публично място в присъствието на други хора е инцидентна
проява, нехарактерна за ежедневието на който и да човек. Отделно обаче създаването на
7
скандал на публично място в присъствие на много хора е очаквано да завърши с проява на
агресия спрямо причинителя.
Съгласно поС.ната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на
съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. Отделение/. Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и
значителното покачване на средния месечен доход/ почти двойно/ в България, настъпили за
периода от близо 5 години- от 2019 г. до 2024 г. Размерът на присъденото обезщетение също
така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от
07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение,
Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение /.
Така спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите
и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо обезщетение,
такова в размер на 3000 лв.
Съдът счита, че имуществените вреди в общ размер на 999 лева са доказани по своето
основание и размер, тъй като с представените писмени доказателства/разходно-
оправдателни документи за извършено стоматологично лечение за сумата от 999.60 лева/ е
доказано извършването на разходите- пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане на ищеца.
Частичната основателност на главния иск за неимуществени вреди в размер на 3000
лева и имуществени вреди в размер на 999 лева води и до частична основателност на
акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД. В Решение № 1048 от 18.07.2001
г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Ищецът по иск за вреди
от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато
вземането му е станало изискуемо. Същият не е нужно да посочва конкретен размер на
претенцията от датата на деликта до депозиране на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът е освободен от такси и разноски, като на основание чл. 78, ал. 6
ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 372.76 лева от пълен размер от
559.60 лева/ 159.60 лева – държавна такса и 400 лева- депозит за вещо лице. Представения
по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му
представител е бланков, касаещ частна тъжба и не може а се третира като отнасящ се за
настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за отхвърлената част
от исковете- 300.50 лева адвокатски хонорар/ от пълен размер от 900
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Г. В. В.,
ЕГН: **********, с Адрес: АДРЕС на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД сумата от
999 лева /деветстотин деветдесет и девет лева/ имуществени вреди и сумата от 3 000
/пет хиляди/ лева неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания,
причинени от непозволено увреждане- счупване на коронковата част на първи горен
ляв зъб и отток на горна и долна устна , причинени от юмручен удар на 07.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането-07.09.2019г. до
8
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения
размер от 3000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева, ведно със законната лихва
върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 372.76 лева.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М.
Л. Г., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 300.50 лева
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9