О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1228
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в закрито
заседание на двадесет и осми юни
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 772 по описа
за
2019 година.
С Решение № 30/12.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 315/2018г. по описа на Районен съд – Несебър са
отхвърлени исковете та Г.С.Г. и К.И.Г. – двамата от гр. София, със съдебен
адрес *** против Министерство на културата на Република България,
представлявано от Министъра на културата и против Община Несебър,
представлявана от Кмета на Община Несебър да заплатят на ищците солидарно
сумата от 77 739, 30 лева, предявена като частичен иск от пълната сума в
размер от 288 076, 47 лева, представляваща сбор от обезщетение на
основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН в размер на 21 000 лева, предявен като
частичен иск от пълната сума в размер на 64 992 лева, за времето, през
което са продължили археологическите проучвания и разкопки, поради които се е
възпрепятствала дейността на ищците по отдаване под наем на търговски павилиони
и легла на туристи, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 12 000 лева, предявен като частичен иск от пълната сума в размер
на 108 101, 54 лева, формирано от сумата от 6 000 лева,
представляващи частична претенция от 22 101, 54 лева за извършени два
ремонта на сградата, както и 6 000 лева, представляващи частична претенция
от 86 000 лева, представляваща пазарната цена за отнетите в резултат на
проведените разкопки 86 кв.м. от процесния имот, както и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, от които
20 500 лева за първия ищец Г.Г., причинени от неудобство, стрес, ядове,
загуба на време, безсъние, притеснения, страх, диабет тип 2, хипертоничен
синдром с усложнения – аритмии и стенокардна симптоматика, проявили се в
периода от 2014г. до настоящия момент относно емоционалните му състояния и от
2016г. относно заболяванията диабет тип 2, хипертоничен синдром с усложнения –
аритмии и стенокардна симптоматика, с място на проявление - Обзор и София,
предвид на постоянното местоживеене *** и 4 500 лева за втория ищец К.Г., причинени от гняв, неудобство, стрес, загуба на време,
безсъние, притеснения, страх от 2014г. до днес, и от 2016г. до днес мигрена с
постоянни болки, с място на проявление Обзор и София, предвид на постоянното
местоживеене *** и местопребиваването им през летния сезон в гр. Обзор),
предявени като частичен иск от пълната сума в размер на 50 000 лева, от
които 35 000 лева за първият ищец – Г. Грамакитов и 15 000 лева за втория ищец
– К.Г..
С
цитираното решение са отхвърлени и предявените искове за законната лихва за забава в размер на 5000
лева, предявени като частичен иск от пълната сума в размер на 31 222, 97
лева, изчислена върху обезщетение, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 от
ЗКН, за времето от 01.06.2013г. - дата на преустановяване на дейността до
20.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда, отхвърлени са
претенциите за заплащане на законната лихва за забава в размер на 3362, 89
лева, изчислена върху обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
7000 лева, за периода от 01.06.2013г. - като дата на нарушаване на извършеното
саниране преди провеждане на дейността по археологическо проучване до
20.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда, законната лихва за
забава в размер на 6 343, 22 лева, изчислена върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от
01.06.2017г. - като дата, до която вече са отнети посочените по-горе 86 кв.м.
от дворното място до 20.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда,
законната лихва за забава в размер на 33, 19 лева, изчислена върху
обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода
от 01.06.2017г. - като дата на извършване на обшиване на тераса със строителен
байпас до 20.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда, както и
законната лихва за забава в размер на 5000 лева, предявени като частичен иск от
пълната сума в размер на 24 020, 63 лева, изчислена върху обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от
01.06.2013г. до 20.02.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда.
Против
постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Г.С.Г. и К.И.Г. , с която се претендира атакуваното решение
да бъде отменено като неправилно – постановено като незаконосъобразно, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и вместо
него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъдат
уважени исковите претенции като основателни и доказани, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски и в двете инстанции. В жалбата се
посочва, че съдът след като е изброил съгласията, дадени от ищеца Г., напълно е
игнорирал и не е обсъдил липсата на дадено съгласие от страна на втория ищец – К.Г.
за извършване на археологически проучвания. В жалбата се прави обстоен анализ
на доказателствата и изводите, които е направил Районен съд – Несебър, като се
посочва, че претенциите са доказани въз основа на събраните по делото
доказателства.
С
въззивната жалба се отправя искане да бъдат поставени допълнителни въпроси към
съдебно-техническа и към съдебно-медицинска експертиза.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е
от лица, които имат правен интерес да обжалват постановения акт, жалбата е
постъпила в преклузивния срок за нейното обжалване и дължимата държавна такса е
внесена. Процесуалният представител на въззивниците, подписал въззивната жалба
разполага с представителна власт да сезира настоящата инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – Министерство на културата на Република България не
депозира писмен отговор на жалбата и не изразява каквото и да е становище по
основателността й.
Не отправя
искане за представяне на доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – Община Несебър депозира по делото писмен отговор,
в който оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Посочва се, че пропуснатите ползи не са в пряка причинна
връзка с проведените разкопки. Посочва се, че въпреки навлизането в имота
поради нематериализиране на границата, това е станало с изричното писмено
съгласие на единия от собствениците, а по делото липсват доказателства за
противопоставяне от страна на другия съсобственик. В отговора на исковата молба
се посочва, че за да подлежат на обезщетяване неимуществените вреди следва да
са настъпили в резултат на определено деяние, като така настъпилите вреди
следва да са пряка и непосредствена последица от деянието, а както вещото лице
е посочило такава връзка не може да се направи.
Ответната
страна по въззивната жалба не отправя искания за събиране на нови доказателства
пред настоящата инстанция.
Предявени
са обективно и субективно съединени искове от Г.С.Г. и К.И.Г. – двамата със
съдебен адрес *** – адвокат П.В. против Министерство на културата на Република
България и Община Несебър, с които се претендира да бъдат осъдени ответните
страни по делото солидарно да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, ведно със законната лихва по отношение на всяка
предявена претенция.
По
отношение на отправените искания за назначаване на две експертизи пред
настоящата инстанция, съдът намира следното:
В исковата
молба ищците по делото са отправили искане да бъдат допуснати две експертизи –
съдебно-техническа с конкретно поставени въпроси и съдебно-медицинска, която да
отговори на въпросите относно заболяванията на двамата ищци и дали е налице
причинна връзка между констатираните заболявания и провеждане на
археологическите проучвания и разкопки в процесните имоти.
Първоинстанционният
съд е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза и е приел
заключението й в открито съдебно заседание на 12.10.2018г. и след поставени
допълнителни въпроси от процесуалния представител на ищците е допуснал и
назначил и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съдът е изслушал и приел
и допълнителното заключение на допуснатата експертиза на дата от 15.11.2018г. и
след като страните не са поставили допълнителни въпроси към допусната
съдебно-техническа експертиза е приключил със събирането на доказателствата.
При това положение, настоящата инстанция намира, че искането за поставяне на
допълнителни въпроси към допуснатата съдебно-техническа експертиза е
преклудирано, тъй като ищцовата страна е имала възможност, но не е поставила
своите въпроси към вещото лице, а по смисъла на чл. 266 от ГПК във въззивното
производство страните не могат да сочат и да представят доказателства, които са
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. В този
смисъл, съдът намира, че искането за поставяне на допълнителни въпроси към
допуснатата съдебно-техническа експертиза е преклудирано и следва да бъде
оставено без уважение.
По
отношение на искането да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, съдът
намира следното: Както бе посочено по-горе – искане за назначаване на такава
експертиза и въпроси към нея са поставени от страна на ищците с депозирането на
исковата молба и съдът е назначил исканата експертиза и приел заключението й в
открито съдебно заседание на дата – 12.10.2018г., в което заседание ищците чрез
своя процесуален представител са отправили искане да бъде поставен допълнителен
въпрос относно поносимостта им по отношение на стресови фактори, но съдът с
мотивирано определение е оставил без уважение искането да бъде допусната
допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Пред настоящата инстанция,
въззивната страна отново претендира да бъдат поставени допълнителни въпроси към
допусната съдебно-медицинска експертиза относно заболяванията на ищците и от
какви фактори те се провокират, както и въпрос относно поносимостта на всеки
един от ищците по отношение на стресовия фактор. Настоящата инстанция намира,
че в своето заключение вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-медицинска експертиза е отговорило на първи и трети от поставените
допълнителни въпроси във въззивната жалба и не се налага отново да бъде
назначавана експертиза, за да се даде отговор на тези въпроси. По отношение на
втория поставен въпрос - относно поносимостта на всеки един от ищците по
отношение на стресовия фактор, настоящата инстанция намира, че в конкретния
случай към спора е относим единствено въпроса как са реагирали ищците на
конкретните възникнали стресови ситуации, а това обстоятелство е установено по
делото с други доказателства и не може да е предмет на съдебно-медицинска
експертиза, поради което и намира, че и по отношение на втория въпрос искането
за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 1906/11.03.2019г.
по описа на Районен съд - Несебър, депозирана от Г.С.Г. и К.И.Г. против Решение № 30/12.02.2019г., постановено по гр. дело № 315/2018г.
по описа на Районен съд – Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна - Г.С.Г. и К.И.Г. да
бъдат допуснати допълнителни въпроси към съдебно-техническа експертиза и към
съдебно-медицинска експертиза.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение
да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.