Определение по дело №226/2021 на Районен съд - Ихтиман

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ихтиман, 16.04.2021 г.

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в закрито заседание на шестнадесети април й през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията НЧД № 226 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК

С постановление на ИРП от 18.03.2021 г. е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 264/2020 г. по описа на ИРП (досъдебно производство № 120/2020 г. по описа на РУ – Ихтиман), образувано и водено за това, че на 15.02.2020 г. около 11,30 часа на АМ „Тракия“, района на 46 км, обл. Софийска, посока гр. Пловдив е направен опит за принуда на А.А.К. *** да извърши плащане, противно на волята ѝ, като е употребил за това сила - – престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.

Наблюдаващият прокурор е приел, че в хода на разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, поради което и е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК

Постановлението е обжалвано в срок от пострадалата А.К., като се твърди, че в хода на разследването са събрани категорични доказателства за това, че  И. Н. е направи опит да я принуди да му заплати определена сума.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 243, ал. 2 НПК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

На 15.02.2020 г. А.К. управлявала лек автомобил „Ауди“, рег. № РА1016КР по АМ „Тракия“, в посока към гр. Пазарджик, като в района на 46 км се е движела в изпреварващата лента за движение. С нея в автомобила пътувала и св. Й. Р.. По същото време и в същата посока в активната лента за движение се движел св. И.И.управлявайки лек автомобил „БМВ“, рег. № СВ8641НА, като в автомобила му  пътувала и съпругата му – св. В. Н..

А.К. за момент отклонила вниманието си, отклонила се вдясно и навлязла в активната лента за движение, като нейният автомобил закачил огледалото на автомобила на св. Н., който променил траекторията си на движение, след което спрял в лентата за принудително спиране.

Св. К., след като видяла в огледалото, че лекият автомобил „БМВ“ спира, също отбила и спряла в лентата за принудително спиране. Св. Н.в слязъл от автомобила си и се насочил към автомобила на К., където поискал обяснения за случилото се, както и заплащане на обезщетение за причинените вреди на автомобила.

След като К. отказала да му плати, Н. се пресегнал и взел контактния ключ от таблото на л.е „Ауди“, върнал се в своя автомобил и потеглил към гр. Пловдив. След около 300 м спрял отново в аварийната лента и закачил контактния ключ на мантинелата на магистралата, след което продължил пътуването си..

Във връзка с подадената от страна на К. жалба на 28.02.2020 г. св. Н. завел полицейски служители до мястото, където е закачил ключа от л.а. „Ауди“, и там полицейският служител Па. Ма.намерил ключа, който  срещу разписка е бил върнат на К..

От събраните в хода на разследването доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна, тъй като изводът на РП-Ихтиман за отсъствие на извършено престъпление от общ характер е правилен.

Както е известно съдебният контрол по чл. 243 НПК се изразява в проверка от съда на осъществената от страна на прокурора дейност по съвкупна оценка на всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, при която се преценява правилността и логичността на направените фактически изводи (обоснованост) и дали установените при разследването фактически данни са правилно съотнасяне към съответна норма на материалния наказателен закон (законосъобразност).

За да може прокурорът да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.1 НПК, е необходимо на досъдебното производство да са извършени необходимите действия по разследването и да са събрани необходимите и възможни доказателства за установяване на истината, но от тях не може да се направи несъмнен извод, че е извършено престъпно деяние.

В случая не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че действията на св. Николов могат да бъдат квалифицирани като принуда по смисъла на чл. 143, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние на този състав на престъпление изисква извършването на действия /физическа или психическа принуда/, които мотивират пострадалия към поведение, което той не желае, като цели предприемането на това конкретно поведение.

Действията на Н., свързани с взимането на контактния ключ на автомобила, управляван от К. по съществото си не е целели да мотивират свидетелката нито да  извърши, да пропусне или да претърпи нещо от личен характер /за да е съставомерно деянието му по чл. 143, ал. 1 НК/, нито да се извърши акт на имуществено разпореждане /за да е съставомерно деянието му по чл. 214, ал. 1 НК/. 

След като Н. е поискал обезщетение за нанесените на автомобила му щети и при получения от страна на К. отказ, той е взел контактния ключ, за да „накаже“ водача на другия автомобил за неправомерното му поведение на пътя, с което е поставил в опасност останалите участници в движението. За липсата на съзнание за това, че въздейства върху психиката на К. така, че да я мотивира да предприеме поведение, което не съответства на волята ѝ, може да се направи извод и от обстоятелството, че Н. не е взел ключа със себе си, а го е оставил закачен на мантинелата на магистралата, където няколко дни по-късно е намерен от полицейските служители. За съда е очевидно, че Н. е бил раздразнен и уплашен от удара между двата автомобила, който се е разминал без сериозни последици, като не е дооценил ситуацията, действал е импулсивно и непремерено. Поведението на Н. е морално укоримо, тъй като е оставил безпомощни на магистралата две млади момичета, но не и противоправно.

В този смисъл съдът приема,  че изводът на представителя на държавното обвинение за отсъствието на престъпление от общ характер е правилен, поради което и атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено

 

           По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 6, т.1 НПК, СЪДЪТ

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура - Ихтиман от 18.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 264/2020 г. по описа на ИРП (досъдебно производство № 120/2020 г. по описа на РУ – Ихтиман), образувано и водено за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред СОС.

 

                              Районен съдия:

                                              /Р. Йорданова/