Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в закрито заседание на единадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
като разгледа
докладваното гр.д.№ 73 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
В Никополския районен съд е
постъпила искова молба от Р. К.Х. ***, ЕГН: **********; Ц.Д.Ц.
от гр.Плвен, с ЕГН: ********** и К.Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** против Д.Ц.Х. ***
с ЕГН: **********, с правно основание
чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.С която се иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищице са собственици на ½
ид.ч. от УПИ VI-117, кв.22 по
регулацията на с.Шияково с площ от 900 кв.м., заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.; ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ със
застроена площ от 44 кв.м.; ГАРАЖ със застроена площ от 21 кв.м. и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 21 кв.м., при граници и
съседи на имота: улица, УПИ VII-118, УПИ II-115.Иска се и отмЯ. на нотариален
акт N 106, том 13, рег.N 9163, дело N 1875от 09.12.2016г. на нотариус Д.Д. с
район на действие РС-Никопол, вписан под N 232 в регистъра на НК.
По делото е постъпил отговор от
ответника в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в които се твърди, че искът е допустим
но не е основателен.Излага доводи и
прави доказателствени искания.
Съдът като съобрази становищата
на страните и представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е представен нотариален
акт за собственост, нито какъвто и да е било друг докумен от който да е видно,
чия собственост е бил спорния имот.Единствено от предственото нотариално дело и
приложената към него скица е видно, че имота е бил записан по разписен лист,
който не е представн по делото на наследниците на Ц.И.Х..
От представеното по делото
устоверение за наследници /на л.11 от делото/ е видно, че след смърта си Ц.И.Х.
е оставил за свои наследници: Я.Г.Х. – негова съпруга, поч.2004г.; Д.Ц.Х. –
негов син и Д.Ц.Х. – негов син, починал 2013г. и оставил за свои наследници – Р.К.Х.
– негова съпруга; Ц.Д.Ц. – негов син и К.Д.Ц. – негов син.
От представените по делото на
10.03.2005г.декларации по чл.14. чл.27 и праграф 2 от ПЗР на ЗМДТ е видно,
че ответника Д.Ц.Х. е декларирал, че
собственик на 1/2 ид.ч.спорния имот.И едва на 26.10.2016г. е подал декларация,
в която е заявил, че единствен собственик на имота.
От приложените по делото приходни
квитанции /на л.7, 8, 9 и 10 от делото е видно, че до 2014г. включително
местните данъци са били заплащани по отделно на имената на Д.Ц.Х. и Д.Ц.Х..
По делото са разпитани и
свидетели за изясняване на обстоятелствата
По делото са разпитани две групи
свидетели: Д.Ц.Ц., Ж.Ж.И. и С.М.С., ангажирани от ищците и М.Й.Л., И.С.А., и П.Д.П.,
ангажирани от ответниците.
От показанията на свидетеля Д.Ц.Ц. / син нна ищеца Ц.Д.Ц./- се
установява, че свидетеля не е знаел да е
имало спор за имота. Дядо му се грижел за имота, с когото е ходил до спорния
имот.Дядо му се е грижел за асмите, за двора кат ого е копал и садъл. Баща му и
дядо ми правели ремонти, замаска на плочата, ремонт на покрива и на кухнята, но
тоигава бил малък и не е помагал, а само е присъствал. Свидетеля не може да
каже през кои години е било това, но е било доста преди смъртта на дядо му,
около преди 6-7 г..Твърди, че ходили с дядо си рядко билии засичали чичо му Д.
там.Твърди, че е имал ключ за имкота и свободно са влизали и излизали от
там.Октомври месец 2016г. ходили в имота и правили рождения ден на сестра му. След това бил ходил наскоро, когато правили четири години
от смертта на дядо му , но не успяли да влязъм в имота.Чичо му се обадил на
дядо му д. /отвтеника по делото/, за да попита защо не можели да отвторят, който
им отговорил, че бил развалил патрона и го сменил.Твърди, че са плащани данъци
и прадидите били на името на дядо му Д..Не бил чувал в селото да се говори, че
къщата е на Д.. Дядо му винаги бил казвал, че колкото е на него, толкова е и на
брат му. Баба ми и дядо ми в Шияково спяли в бащината къща на баба му, а в
бащината къща на дядо му само се е грижел за двора.
От показанията на свидетеля Ж.Ж.И.(без родство със страните)
се установява, че познава страните по делото, неговия имот и спорния имот ги деляло
само една мрежа. Имота бил на бащата на Д.и на Д.. След смърта на Ц.
там живеела тяхната майка. Твърди, че в имота ходел предимно починалия вече Д.,
а Д. не бил идвал в селото, той живеел в с.Пелишат.Д. бил идвал в Шияково много
рядко – 2-3 пъти в годината.Твърди, че найка им баба Я. била починала 2006г.,
като той бил на погребението и небил чул някой да споменава, че имота е за
някой от синовете.След като почимал и Д.през 2013г., р. и децата са ходили в имота
и са се грижили за него.Твърди, че ремонтите по къшата се правени от М., а Д.
почнал да идва и да прави ремонти от както къщата е станала негова.
Свидетелят С.М.С. (без родство със страните) заявява, че познава страните
по делото, които имат наследствен имот в с.Шияково срещу училището. Къщата била
на Д. и на М.. На нито един не е била преписана. Той живеел на около 100м от
тях. Познавал Д. и брат му и родителите им познавал. Не бил чувал Ц.да заявява,
че къщата ще остане за Д.. Присъствал е и на погребението на майка им и не знае
да има слунове, че тази къща майка им и баща им са искали да е за Д.. Откакто
починали баща им и майка им, Д. ***, преди не го бил виждал. Твърди, че Д.
живее на Пелишат. Д.и жена му Р. са с егрижели за къщата перяли са, чисти ли с
апрозорци, а М. го е виждал да поправя асмалъка в къщата,
майка му тогава била жива.Не бил чувал, че Д. е имал претенции за тази
къща. От две години Д. и още някакъв човек започнал да измазва оградата,
направил нов железен асмалъка, боядисал вратите на гаража и цоклите и от две
години идвал на лов в селото. Р. я бил виждал да ходи в къщата с мъжа си, но
след като той е починал не я бил виждал да ходи там. Д. починал през 2013г. и Д. присъства на погребението на
брат си. Той не бил гонил Р. от имота и не го е чувал да казва, че тази къща е
негова.Твърди, че Д.и Р. *** в бащината къща на Р., но ходели двамата да
отварят и почистват спорната къщата.
Свидетелят М.Й.Л. (зет на Ищцата Р.К.Х..) заявява, че той познава
страните по делото, познава и починалия Д.Х. и родителите на Д. и Д.. Твърди, че
не е виждал Д. да е седял в тази къща, понеже
той си има къща при Р.. Там където бил зет М., там е била неговата къща, а
къщата на Ц. и Я. била на Д.. Д. бил споменавал и викашал
на Д.: «брат ми, оправяй се и да сме заедно тук в селото». Д. отиде на Пелишат
да гледа баба си и дядо си и Д. му викал – тук « това е
твое, знаеш много добре баща ми и майка ми какво са казали ». Това е ставало на
въпрос и преди и след смъртта на родителите им, когато са се събирали. Ц.починал
преди 2000г., а Я. 2004г. Сядали са в къщата и там са говорили. Ц.и Я. и те са
били там, като сме говорили това нещо. Ц.казваше – Д. ти си знаеш. Къщата е
твоя. Тези приказки от Ц. ги бил чул, че тази къща
остава за Д.. Бил чувал от хоратав селото да приказват, че това остава за Д..
Той всичко вършел из двора, ремонти той ги правел. Д. бил дал ключ на Д.. Д. ***
и ходел да гледа и едните и другите – родителите на жена му и неговите родители.
М. и бил гледал техните родители като се приберял на село. Не бил разговарял с Д.
по въпроса на кой е имота. Д.казвавал на Д., че имота е негов. Това било
горе-долу 2005-2006г., когато се били събрали в къщата след като родителите им
починали. Ремонтите ги правел Д. с приятели. Мисли, че на комина и из двора е
правил ремонти, преди две-три години. Заявява, че когато са чествали 60 години
на Д.са се влошили отношенията, заради едни пълномощни. И от тогава не ходи при
тях. Дори Р. на смъртта на Д. го била изгонила.
Събирали са се в нейната къща, когато се имали. Заявява, че тези разговори за наследството били водени, когато съм бил сам с Ц. и с Я..
Свидетелят И.С.А. (без родство със страните) заявява,
че познавам имота на Д. в Шияково, защото го е карал да му помагам за работа.
Това е било след като са починали майка му и баща му. И от тогава го
познавал.Правили ремонт на покрива,
вътрешна изолация, мазилки. Той само помагал само на Д.. Каквото му
кажел това правя. Не бил майстор. Твърди, че Д. е идвал, докато сме работили с Д., но не помагал с нищо.
Не бил присъствал на разговори между него и
Д.. Имали нормални отношения като братя.На въпос зададен от съда
свидетеля заявява, че тези ремонти ставали преди около 2-3 години и никой не
живеел в къщата.На въпроси зададени от адв.Д. свидетеля отново е заявил, че
тези ремонти са ставала 2015-2016г. и Д.ги е посещавал.Заявил е и че Р. не я
познава, а Д. лично не го познавал, но
го бил виждал преди 2-3 години.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И.С.А., тъй като освен ответника по делото никого другиго не познавал,
а още повече, че категорично заявява, че ремонтите които е правил с ответника Д.Х.
е било преди 2-3 години или това е 2015-2016г. и още по категорично е заявил,
че тогава при тях бил идвал Д.Х. /брат на на Д./, въпреки че последния е
починал на 20.12.2013г.
Свидетелят П.Д.П. (без родство
със страните) заявява, че бил съм кмет на Шияково от
1991-1996г. Познавам много страните по длеото. С Д. били съученици. Много често
сме си ходили на гости. По всяко време бил ходил и да им лекува животните.
Много сме контактували с тях. След като починаха майка му и баща му, Д. пое
освежаване, измазване на сгради, покриви, тавани и ме е викал, като дойде в
петък, събота да бъркаме бетон. Периода на ремонтите е от преди 10-15 години.
Бабичката починала 2004-2005г. След това той започнал да идва и да прави
ремонт. Преди 2 години се правил ремонт на оградата. Д. си имал майстори. Те
само бъркали бетон. Преди 2-3 години също ходил да помагам. След като починаха
майка му и баща са се събирали по-често. Д.и Д. не живееха на Шияково. Д. си
идваше в петък. Д. *** и събота и неделя си идвали и тогава се събирали в
къщата на майка им и баща им. Преживе баща му бил споделял, че М. имал къща и е
уреден и иска да остави на Д. къщата. Просто е споделял при разговор. Други
освен аз и членовете на семейството, когато сме разговоряли по този въпрос, не
е имало. Повече съм се събирал с бабата и дядото. Когато съм разговарял с тях
за тази къща, не си спомня да са били и Д. и М. там. Миналата година ходил пред
нотариус да кажа че д. обитава къщата и се грижи за нея. След това той вече му казал,
че къщата вече е негова. Не бил чул какво говорят в Шияково.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи :
Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост (или други вещни права) върху имоти
посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от
време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно
и явно. Владението е постоянно когато фактическата власт върху вещта и
държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се
държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта,
които имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията
на владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт
(господство) върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може
със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява изобщо
фактическа власт или ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта
като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно,
когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за предишния
владелец. Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по
начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта като
своя, а такова при което фактическата власт се упражнява от владелеца така, че
всеки заинтересуван може да научи за нея.
От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че даже и родителите на Д.и
Д.Х. да са споделяли с някои от свидетелите, че мислят, да оставят имота си в
с.Шиякова на сина си Д., не са обективирали в прехвърлителна сделка тези си
намерения и след тяхната смърт имота по наследство остава за двамата братя.След
смъртта на Я.Г. Х.Д.Ц.Х. /ответник по делото/ на 20.03.2015г.е подал имотна
данъчна декларация по чл.14. чл.27 и праграф 2 от ПЗР на ЗМДТ в която е
декларирал, че собственик на 1/2 ид.ч.спорния имот, а другата 1/2 ид.ч.е на Д.Ц.Х., т.е. към този момент
нито Д.Х. е демонстрирал, че се счита за единствен собственик на имота, ното
това е било известно на неговия брат Д.Х..От разпитаните свидетели по делото,
става ясно, че през всичките години след смртта на техния баща двамата брат яса
посещавали имота, всеи от тях е извършвал дребни ремони и се е грижел за имота,
а също така и за майка си. Едва след смъртта на Д.Х., Д.Х. на 26.10.2016г. е
подал декларация, в която е заявил, че единствен собственик на имота и на
09.12.2016г. на осн.чл.587, ал.2 от ГПК е съставен нотариялен акт N 106, том 13, рег.N 9163,н.д.N 1875 от 2016г.на нотариус Д.Д.,
с който Д. Ц.Х. бил признат за собственик по давност на следния недвижим
имот: УПИ ЖИ-117, кв.22 по плана с.Шияково, с площ от 900 кв.м., заедно с построените в него,
Жилищна сграда с площ от 70 кв.м., Лятна кухня с площ от 44 кв.м., Гараж с площ
от 21 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 10 кв.м.През 2016г. Д.Х. е сменил и
патроните на бравите в имота.И по този начин той е демонстрирал, че счита
спорния имот за негова единствена собственост. Владението на ответника е постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно едва от 2016г., а би следвало това владение да е
налице през период поне от 10 години преди издаване на титула му за собственост.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не е бил осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС и ответникът не е придобил
спорните идеални части от имотите по давност. Предявеният иск в установителната
му част се явява основателен, но до размер на от по 1/6 идеална част за всеки един
от ищците.Предвид уважаването на иска в тази му част следва да се уважи и иска
по чл. 537, ал.2 от ГПК, като издаденият констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по
давност № 106, том 13, рег.№ 9163, нот.дело № 1875/09.12.2016 г. на нотариус Д.Д.,
вписан под № 232 с район на действие НРС, следва да бъде отменен до размера от
1/2 идеални части за имота, тъй като с него се засягат правата на трети лица –
правото на собственост на ищците.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски в размер на 494 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц.Х. *** с ЕГН: **********, че Р. К.Х. ***, ЕГН: **********; Ц.Д.Ц.
от гр.Плвен, с ЕГН: ********** и К.Д.Ц. ***, с ЕГН: **********, са собственици
на 1/2 идеални части или по 1/6 идеална част за всеки един от тях, от следния
недвижим имот: УПИ ЖИ-117, кв.22 по плана с.Шияково, с площ от 900 кв.м.,
заедно с построените в него, Жилищна сграда с площ от 70 кв.м., Лятна кухня с
площ от 44 кв.м., Гараж с площ от 21 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 10
кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ VII-118, на М. Х., УПИ II-115 на Ж.Ф., УПИIV-113 на н-ците на Д.К. и УПИV-112 на М.С..
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 106, том 13, рег.№ 9163, нот.дело №
1875/09.12.2016 г. на нотариус Д.Д., вписан под № 232 с район на действие НРС С,
за общо 1/2 идеални части от имота.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Ц.Х. *** с ЕГН: ********** да заплати на Р. К.Х. ***, ЕГН: **********; Ц.Д.Ц. от ***, с ЕГН: ********** и К.Д.Ц. ***, с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в
размер на 494 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: