Определение по дело №1067/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството по делото е образувано по искова молба на И. П. А. с правно основание чл.128а от АПК, с която се иска да се постанови решение, с което да се обявят за нищожни определение №2131/20.10.2022 г., постановено по адм.дело № 123/2022 г. на АС – Стара Загора и определение № 1280/07.02.2023 година на ВАС, постановено по адм. дело № 10522/2022 година, които със силата на присъдено нещо преграждат по-нататъшното производство против НАП за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди по адм. дело № 1858/2024 г. по описа на АС – Пловдив.

Исковата молба е недопустима и следва да бъде върната и аргументите за това за следните.

Съгласно чл. 128а АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд, а решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. С иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя за разрешаване въпросът за валидността на съдебния акт - решение или определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството. В нормата на чл. 128а АПК законодателят не е посочил изрично всички положителни или отрицателни предпоставки за допустимост на иска, затова те следва да се извличат от действието на процесуалните разпоредби, съдържащи се в АПК. Съгласно чл. 208 АПК на касационно обжалване пред касационната инстанция подлежи съдебното решение, а според чл. 229 АПК - и определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично предвидени в закона. Както в хода на касационното обжалване, така и в производството по частните жалби, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол - решение или определение, представлява първото основание за касирането му. За него, както и за допустимостта и съответствие на акта с материалния закон съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед на тази разпоредби се налага извод, че предмет на иска по чл. 128а АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а АПК е недопустим. Това е така и защото искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство.

Искът, предявен по този ред, е допълнително процесуално средство за охрана на интересите на засегнатите лица срещу постановени нищожни съдебни решения и определения на административните съдилища, които макар и поради особено съществената тежест на пороците си в действителност да не пораждат никакви правни последици, все пак създават привидност за признати или отречени права. Поради това в интерес на засегнатите от нищожното решение субекти е да потърсят съдебна защита срещу него.

От друга страна, следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.256 от АПК, по които съдът с определение № 2131/20.10.2022 година, постановен по адм.дело № 123/2022 година е приет за недопустим, не прегражда по-нататъшния ход на производството по адм.дело №1858/2024 година по описа на Пловдивския административен съд, тъй като с това определение не се установява със сила на присъдено нещо дали са законосъобразни ли незаконосъобразни действията на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, а е разрешен единствено процесуалният въпрос, че искът е недопустим поради отпаднал правен интерес на ищеца.

Но дори съдът да се бе произнесъл по същество, това определение също не прегражда хода на по-нататъшното производство по адм.дело № 1858/ по описа за 2024 година на Пловдивския административен, тъй като съгласно чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който делото е висящо. НАП - София не е била страна по адм. дело №123/2022 година по описа на АС – Стара Загора и върху нея не биха се разпрострели пределите на силата на присъдено нещо на основание чл.298 от АПК, приложима с оглед на препращащата норма на чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът

ВРЪЩА исковата молба на И. П. А. с правно основание чл.128а от АПК, с която се иска да се постанови решение, с което да се обявят за нищожни определение №2131/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 123/2022 г. на АС – Стара Загора и определение № 1280/07.02.2023 година на ВАС, постановено по адм. дело № 10522/2022 година, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело 1067/2024 г. на Старозагорски административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.