Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Търговище

 

 

 

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. К. от [населено място], против Решение №205 от 19.12.2023г. на РРС постановено по АНД №445/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1075-000844 от 21.07.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция» и с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Изложени са подробни доводи, като същите са свързани основно с липсата на субективна страна по отношение на извършеното нарушение. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение. В с.з. взема становище и поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление №22-1075-000844 от 21.07.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция» и с което на от Д. Х. К. от [населено място], на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 27.06.2022г., по [улица]до [жк] номер 7 в посока [улица]касаторът управлявал лек автомобил Р. Л., с рег. номер [рег. номер], собственост на Н.К.. Видно от договор за покупко-продажба номер **** от 06.07.2021г., автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДВП( не е прехвърлена собствеността в двумесечен срок) и рег. табели с номера [рег. номер] са невалидни. СРМПС на автомобила се намирало в звено регистрация на МПС към сектор ПП. Прието е, че касаторът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Установено е, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 14.01.2021г. от органите на МВР /чл.143, ал.15 от ЗДвП/, тъй като в двумесечен срок от придобиването на автомобила, новият собственик /син на жалбоподателя/ не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Касаторът се явил с автомобила на 26.06.2022г. в сградата на КАТ и подал документи за регистрацията му /въпреки, че автомобилът бил вече не негов, а на сина му –приложено копие от договор за дарение/. Регистрацията не била извършена същия ден, тъй като приключило работното време. На следващия ден /27.06.2022г./ отново тръгнал с автомобила за КАТ за да извърши процедурата по регистрация, като бил спрян за проверка и му бил съставен АУАН от контролните органи, понеже управлявал автомобил, който не е регистриран. Обоснован е извод, че управлявайки автомобила на 26.07.2022г. до КАТ, където подал документи, водача е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Бил е наясно с това и на следващия ден -27.06.2022г., управлявайки автомобила по пътя за КАТ, където бил спрян за проверка.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът е приел, че не се споделят доводите, че са налице нарушения в процедурата по съставяне на акта. Прието е, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменененото му нарушение. Същият е управлявал автомобила без същият да има валидна регистрация и така е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който текст изисква по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. Безспорно е, че автомобилът, управляван от К. е бил без регистрация и той е бил наясно с това, т.е. действал е умишлено. При това е осъществил посочения в НП състав на чл.175, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Действително е налице непрецизност по отношение датата на прекратяване на регистрацията ( на практика са посочени две дати като първата -14.01.2022 г. не почива на никаква документална обоснованост) както и управлението на МПС на 26.06.2022 г. с цел регистрация в КАТ (неделя-почивен ден), но това не променя изводите на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП , поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Правната квалификация за нарушенията е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Обжалваното съдебно решение е подробно и мотивирано, съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставеният АУАН по този закон има доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са ангажирани. Това налага еднозначният извод, че с противоправното си поведение той е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение почл.140, ал.1 ЗДвП, според който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС се извършва по реда на чл. 140, ал. 2 и сл. ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Според предписаното от тях, прекратяването на регистрацията се извършва по молба на собственика или служебно, в регламентираните там хипотези, като винаги се извършва отбелязване за това в АИС.

В случая прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза не настъпва по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпването й. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито МПС има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. От събраните доказателства се установява, че въпросният автомобил е преминал в патримониума на неговия нов собственик и след като в едномесечен срок от тази дата като нов собственик последния не го е пререгистрирал (два месеца след промяна на собствеността) регистрацията на същия е била прекратена служебно, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. След като към момента на проверката касаторът е имал качеството на водач на процесното МПС, той е могъл и е бил длъжен да знае дали автомобилът има действаща регистрация. Касаторът е бил наясно, че МПС е променило собствеността си, защото е прехвърлител по сделката.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като незнанието му не го оправдава. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на такова по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

Незнанието на вменени със закон задължения не може бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението в каквато насока са изложените в отговора на касационната жалба доводи. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Без значение е обстоятелството дали административният орган е уведомил собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. Т. уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от цитираната Наредба е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до прекратяване на регистрация след уведомления по съответния ред, направени от изрично посочени институции, но не и в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС. Прекратяването настъпва в следствие на неизпълнение на задължение на самия собственик.

За отговорността на извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството чия собственост е нерегистрираното по надлежния ред МПС след като санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП предвижда административно наказателната отговорност за това деяние да бъде търсена от водача, който управлява превозното средство при проверката от контролните органи. Нарушение е формално, т. е. такова на просто извършване и за осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни последици.

Определените административни наказания са в минималния размер, посочен в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и липсва законова възможност те да бъдат намалени или изменени с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН.

Не са налице и основания за да се приеме, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага разпоредбата чл. 28 ЗАНН.

Следователно е налице специална разпоредба, която изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №205 от 19.12.2023г. на РРС постановено по АНД №445/2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.