Определение по дело №143/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. К.Д., против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна.

В жалбата се релевират доводи и се сочи, че органът не се е произнесъл срещу начислени задължения за минал период, а срещу мълчаливия отказ има подадена жалба от 02.09.2020 година. С допълнителна молба с.д. № 7061/04.05.2022 г. жалбоподателят сочи, че оспорва АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, като твърди че жалбата е подадена в срок. Оспорва се твърдението, че актът е влязъл в законна сила на **.10.2020 г., като твърди, че същият е обжалван с две жалби. Сочи, че АУЗД е незаконосъобразен, немотивиран и несъобразен с доказателствата по преписката. Излагат се подробни доводи за основателност на жалбата. С молба с.д. № 16853/11.11.2022 г. жалбоподателят прави възражение за нищожност на оспорения акт. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. По делото са депозирани писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, с които поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на оспорения акт. Сочи, че при започване на проверката на енергийния паспорт на сградата Дирекция „МД“ не е уведомила дружеството и същото не е успяло да защити интересите си, като твърди, че лицето подписало известието за доставяне не е служител на дружеството.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е просрочена и следва да се остави без разглеждане. В условие на евентуалност оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че от представените доказателства от Агенция за устойчиво енергийно развитие се установява, че представеният сертификат №202АПХ149/28.12.2017 г. не съществува в правния мир, в следствие на което дружеството неправомерно е ползвало данъчни облекчения по чл. 24 от ЗМДТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Представя писмени бележки, с развити подробни доводи за недопустимост на жалбата. В условие на евентуалност, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди издадения административен акт.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Фендер Инвестмънт" ЕАД се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *****.****.***, целият с площ 761 кв.м., находящ се гр. Варна, Община Варна, Област Варна, ул. „Цар Симеон I“ № **, придобит чрез апортна вноска на собственост от „Фендер“ ЕООД – едноличен собственик на капитала на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, съгласно Удостоверение № 20110801152505/01.08.2011 г. на Агенция по вписванията. Легитимира се също така и като собственик на ПИ с идентификатор *****.****.***, целият с площ 37 кв.м., находящ се гр. Варна, Община Варна, Област Варна, „Цар Симеон I“ № 27, съгласно Нотариален акт № 91, том I, дело 381/2012 г., вх. № 7515 от 11.04.2012 г., както и ПИ с идентификатор *****.****.***, целият с площ 42 кв.м., находящ се гр. Варна, Община Варна, Област Варна, „Цар Симеон I“ № **, съгласно Нотариален акт № 25, том III, дело 358/2015 г., вх. № 25361 от 28.10.2015 година. Предмет на горепосочените актове за собственост са ПИ с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, трайно предназначение на територията – урбанизирана.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№14015090/17.08.2011 г. /л.14 от преписката/ е деклариран имот, земя с площ 798,00 кв.м., застроена площ 716,30 кв.м., находящ се на ул.Цар Симеон № **, с идентификатор №*****.****.***, придобит чрез апортна вноска, съгласно Удостоверение № 20110801152505/01.08.2011 г. на Агенция по вписванията.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/16.11.2015 г. с партиден №5305F145745 е деклариран имот, земя с площ 42 кв.м. и застроена площ 0,00 кв.м., находящ се на ул. „Цар Симеон I“ № **, с идентификатор №*****.****.***, придобит чрез Нотариален акт № 25, том III, дело 381/2015 г., вх. № 25361 от 28.10.2015 година.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№530500**53/**.01.2018 г. /л. 61 от преписката/ за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № ** е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида ***0001.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/18.05.2018 г. /л. 61 от преписката/ за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № ** е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида ***0001 и е приложен Сертификат за проектни енергийни характеристики № 202АПХ149/28.12.2017 година.

По повод подадената декларация и във връзка с извършена служебна проверка в информационният масив на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, дружеството жалбоподател получило съобщение по чл. 103 от ДОПК с изх. № 3-5/27.01.2020 г. /л. 5 от преписката/ от гл. инспектор към Дирекция „Местни данъци“, отдел „Контролно – ревизионни дейности и принудително събиране“, с което е уведомено, че Сертификат за проектни енергийни характеристики № 202АПХ149/28.12.2017 година е такъв за проектни енергийни характеристики и се издава само на нова сграда след извършване на строителството преди въвеждането й в експлоатация, а освобождаването от данък върху недвижимите имоти на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 важи само за сгради, въведени в експлоатация преди 01.01.2005 година. В тази връзка дружеството е уведомено, че за периода 01.2018 г. – 12.2019 г. са доначислени задължения за данък върху недвижимите имоти по партида ***0001, както следва: ДНИ за 2018 г. в размер на 7178,65 лева и лихви към 27.01.2020 г. в размер на 1023,95 лева; ДНИ за 2019 г. в размер на 6856,70 лева и лихви към 27.01.2020 г. в размер на 283,79 лева. Съобщението е получено на **.01.2020 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 6/.

С акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г. /л. 7 от преписката/ са установени задължения в общ размер на 37 108,68 лв. /тридесет и седем хиляди сто и осем лева и 68 ст./, от които ** 430 лв. данък върху недвижимите имоти и 7569,80 лв. лихва за просрочие, изчислена към 07.07.2020 г., както и 84,25 лв. такса битови отпадъци и 23,79 лв. лихва за просрочие, изчислена към 07.07.2020 година. АУЗД е получен на 09.07.2020 г., видно от известие за доставяне, приложено по административната преписка /л. 11/.

С жалба peг. № МД-Т20004904ВН от 27.07.2020 г. АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г. е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, на основание чл. 152 от ДОПК.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК не е налице произнасяне на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.

Настоящото съдебно производство е образувано по жалба вх. № 1038/24.01.2022 г., депозирана директно в съда, с която се оспорва АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г., издаден от гл. инспектор към Дирекция „Местни данъци“, отдел „Контролно – ревизионни дейности и принудително събиране“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Към нея е приложена жалба с рег. № АУ084102ВН от 02.09.2020 г., с която се оспорва АУЗД № АУ 474/07.07.2020 г., издаден от гл. инспектор към Дирекция „Местни данъци“, отдел „Контролно – ревизионни дейности и принудително събиране“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Приложени са също справка за плащане по АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г. към 06.01.2022 г., видно от която общия размер на задълженията е 33 828,41 лева, както и справка за задълженията за местни данъци и такси към 08.12.2021 г. в общ размер на 60 3334,41 лева.

С допълнителна молба от 18.02.2022 г. жалбоподателят е представил молби до Директора на Дирекция „Местни данъци“, с които иска от органа да спре производството по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело.

С писмо рег. № АУ084102ВН_005ВН от 08.03.2022 г. от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ съдът е уведомен, че след щателно издирване на жалбата от 02.09.2020 г. същата е открита в преписка по заявление за прекратяване на собствеността, подадено от „Строителна химия България“ ЕООД. Жалбата е приложена към писмото, като на нея няма поставен входящ номер.

От допълнително писмо с рег. № АУ084102ВН_008ВН от 18.04.2022 г. от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ се установява, че не е възможно да бъде посочена дата на постъпване на жалбата в Община Варна, тъй като тя не е постъпила официално в общината, а е намерена погрешка приложена към преписка, която не касае процесния АУЗД. Посочено е, че като предполагаема може да се счита датата, поставена от самия заявител – 02.09.2020 година. Изрично е подчертано, че жалбата не е постъпила официално в Община Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, видно от липсващия регистрационен номер, поставян върху всеки входиран документ.

От ответната страна с молба от 04.07.2022 г. е представено писмо с рег. № АУ084102ВН_011ВН от 28.06.2022 г. от Директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административните услуги“ в Община Варна, към което е приложена разпечатка от Административна информационна система на Община Варна на сканираните към Заявление № АУ084102ВН/02.09.2020 г., документи, а именно: заявление от „Строителна химия – България“ ЕООД за прекратяване на собственост с рег. № АУ084102ВН от 02.09.2020 г.; пълномощно от И.Г. К. – управител на „Строителна химия – България“ ЕООД, с което е упълномощен Г. Н. К.; Заповед № 013/22.01.2018 г. на гл. архитект на Община Варна, с която е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ; Заповед № Г-11/23.01.2019 г. на заместник – кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ; констативен протокол от 12.03.2019 г.; извадка от действащия план; скица – проект № 15-774170/25.08.2020 г. и скица – проект № 15-774120/25.08.2020 година.

От жалбоподателя са представени доказателства за извършени плащания към Община Варна – платежни нареждания за извършени плащания към Дирекция „Местни данъци“, както и енергиен паспорт на процесната сграда въз основа, на който дружеството е ползвало намаление на дължимите такси.

По делото са представени от ответника разпечатка от Административната информационна система на Община Варна на преписка с № АУ0804102ВН/02.09.2020 г., копие на вътрешните правила за организация на административното обслужване в Община Варна, технологични карти на извършваните от отдел „Общинска собственост“ към отдел „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, административни услуги; технологични карти на извършваните от дирекция „Местни данъци“, административни услуги.

От Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ към Община Варна са представени всички документи, сканирани в Административната информационна система на Община Варна към преписка вх. № АУ084102ВН/02.09.2020 г. и технологична карта за услуга № 9039 „Приемане на документи и прекратяване на собственост върху недвижим имот“.

От ответника по делото е представена Заповед № 4643/03.12.2018 г. на Кмета на Община Варна, справка за ползван годишен отпуск по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г., извлечение от софтуера за работни заплати за И.П. /л.566-570 от делото/. Представени са също писмо от Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което представят списък на сградите, за които са извършени дейности по чл. 43, ал. 1 от ЗЕЕ през 2017 година /л. 572-573 от делото/, както и писмо от Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“, с което сочат, че на дата 24.11.2020 г. К. Б. не е ползвала законоустановен отпуск и не е била в командировка /л. 574/.

Представен е приемо-предавателен протокол от 19.06.2020 г., видно от който на ГДБОП, ТСБОП – Варна са предадени документи в оригинал, сред които е и декларацията на жалбоподателя от 18.05.2018 г., подадените от жалбоподателя декларации, ведно с приложенията към тях /л.578 – 652 от делото/, заповед от 2009 г/, с която е одобрен протокол № 5/2009 г., с който е обследвано състоянието на строеж – масивна триетажна сграда, находяща се на ул. „Цар Симеон I“ № **, Протокол №5/12.05.2009 г. /л. 653-656 от делото/. Представени са и справки по партида ***0001 за 2015 – 2019 г. /л.657-663 от делото/.

С писмо от 07.03.2023 г. ответникът представя Заповед № 3989/**.10.2018 г., с която са определени границите на районите, в които през 2019 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване /л. 664 от делото/; Наредба на Общински съвет – Варна за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Варна за 2015 г., 2016 г., 2017 – 2018 г. и 2019 г.; Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна за 2019 г., ведно с редакция от 30.01.2019 година /л.671 – 806 от делото/.

По делото е приложено и служебно изготвено копие на документи, представени в оригинал, а именно цялата административна преписка, заведена под рег. № АУ084102ВН/02.09.2020 г., приложена от л. 808 до л. 836 от делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно нормите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.

Поради препратката от горецитираните разпоредби от ЗМДТ към ДОПК и приложимостта на разпоредбите на кодекса, за допустимостта на съдебното производство е от значение проведено ли е задължителното оспорване на АУЗД по административен ред и в срок ли е подадена жалбата до съда.

По аргумент от чл. 107, ал. 4 от ДОПК процесният АУЗД подлежи на задължително оспорване по административен ред пред директора на дирекция „МД“ при Община Варна в 14-дневен срок от получаването му. Приложимата норма на чл. 155, ал. 1 от ДОПК регламентира, че решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 от кодекса, съгласно който текст в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването орган. В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на решението. В нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК е регламентирано, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като в тези случаи жалбата до съда против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 156, ал. 5 от ДОПК/.

Всички горецитирани процесуални норми са приложими за разглеждания случай. Оспореният АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г. е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 09.07.2020 г., видно от представеното по преписката известие за доставяне /л. 11 от адм. преписка/. Обжалването по административен ред е извършено в преклузивния 14-дневен срок от връчването на АУЗД, видно от пощенското клеймо, поставено върху плик /л. 3 от преписката/, с който жалбата е подадена по административен ред. Същата е получена на 23.07.2020 г. /л. 4 от преписката/ и е заведена с рег. № МД-Т20004904ВН/27.07.2020 г. при постъпването при компетентния да се произнесе административен орган. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 срокът за произнасяне на решаващия орган започва да тече на 28.07.2020 г. и изтича на 25.09.2020 г. /петък/. Срокът по чл. 156, ал. 5 вр. ал. 4 от ДОПК за оспорване на мълчаливо потвърдения АУЗД започва да тече на 26.09.2020 година и изтича на 26.10.2020 г. /понеделник/.

С административната преписка административният орган не е представил жалба, която да е подадена до Административен съд – Варна. Такава е приложена към жалбата, с която е образувано настоящото съдебно производство /л. 5 от делото/. На жалбата е поставен рег. № АУ084102ВН от 02.09.2020 година. Направено е оспорване от страна на ответника, че няма подавана жалба от страна на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД до Административен съд – Варна, чрез Директора на Дирекция „Местни данъци“. В тази връзка от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ към Община Варна е представено писмо, от което се установява, че жалба на „Фендър Инвестмънт“ ЕАД е открита в преписка по заявление за прекратяване на собственост, подадено от „Строителна химия България“ ЕООД. Същата е приложена към писмото в оригинал без поставен регистрационен номер върху нея. От допълнително писмо на директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ към Община Варна се установява, че представената жалба не е постъпвала официално в общината. С оглед оспорването ответникът представя разпечатка от Административната информационна система на Община Варна, представляваща сканирани документи към Заявление за прекратяване на собственост с рег. № АУ084102ВН от 02.09.2020 г., подадено от „Строителна химия България“ ЕАД, сред които съдът констатира, че не е налице жалба от „Фендер Инвестмънт“ ЕАД. Това обстоятелство се установява и от представената в оригинал преписка по Заявление рег. № АУ084102/02.09.2020 година.

Съгласно представените от ответника, утвърдени Вътрешни правила за организацията на административното обслужване в Община Варна, служителите в звеното за административно обслужване са длъжни да приемат и регистрират в Административната информационна система /АИС/ заявления или искания /глава VI Основни изисквания към ръководителите и служителите във връзка с административното обслужване, чл. 23, т. 4 – л. 232 от делото, а съгласно чл. 26 след като се регистрират в АИС документите се предават по предназначение в деня на тяхното получаване. От представената по делото технологична карта за Услуга „9039 Приемане на документи и прекратяване на собственост върху недвижим имот“ – л. 245 от делото, се установява, че искането до кмета на Община Варна се подава от заинтересованото лице или упълномощено лице, след което се регистрира в АИС, модул „Административни услуги“ и се вписва в регистър „Приети заявления“. От приложения към услугата образец на заявление се установява, че регистрационният номер, с който се завежда в АИС заявлението, започва с „АУ…ВН“ /л. 246 от делото/. Докато видно от представените доказателства по делото регистрационните номера, които се поставят от Дирекция „Местни данъци“ започват с „МД-Т…ВН“. От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че ако беше входирана жалба до Административен съд – Варна, депозирана чрез Директора на Дирекция „Местни данъци“, същата, дори и погрешно приложена по преписка на трето лице, щеше да бъде сканирана в Административната информационна система на Община Варна. От представените по делото документи се установява, че входящите номера, които се поставят от администрацията при депозиране на документи към една преписка са поредни. Подаденото първоначално заявление от „Строителна химия България“ ЕАД е с рег. № АУ084102ВН от 02.09.2020г., след това дружеството е депозирало друго заявление, което е с рег. № АУ084102ВН_001ВН от 07.01.2021 година /л. 359-гръб от делото/.

Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението, направено от ответника, че към септември месец 2020 година представляващите дружеството жалбоподател и „Строителна химия България“ ЕАД са различни лица. Видно от представените по делото доказателства, а именно преписката, образувана по заявление за прекратяване на собствеността, подадено от „Строителна химия България“ ЕАД към момента на образуването на административната преписка представляващ дружеството е Г. Н. К., съгласно нотариално заверено пълномощно /л. 346 от делото/. Именно от това лице е и подписано подаденото заявление. Лицето Г. К. е подал и следващото заявление с рег. № АУ084102ВН_001ВН от 07.01.2021 година. Адвокат К.Д. се легитимира като упълномощено лице на 08.11.2021 г., когато е подадена молба с рег. № АУ084102ВН_002ВН от същата дата. Към молбата е приложено пълномощно. С писмо с рег. № АУ084102ВН_005ВН от 08.03.2022 г. от директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ съдът е уведомен, че след щателно издирване на жалбата от 02.09.2020 г. същата е открита в преписка по заявление за прекратяване на собствеността, подадено от „Строителна химия България“ ЕООД. Жалбата е приложена към писмото, като на нея няма поставен входящ номер. Ето защо съдът споделя възражението на ответната страна, че адв. Д. представлява дружеството в административното производство по заявление на дружеството „Строителна химия България“ ЕАД най–рано от 08.11.2021 година. Твърдението, направено в открито съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя, че при входиране на документите е допусната грешка и са входирани документите и за двете дружества под входящия номер на „Строителна химия България“ ЕАД, остава недоказано в настоящото производство.

В заключение съдът приема, че от всички събрани доказателства в хода на съдебното производство се установява, че жалбата, приложена на л. 5 от адм. дело, не е постъпила в Община Варна с посочения на същата регистрационен номер. Горното не се опровергава и от посоченото от директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, че предполагаемата дата може да се счита датата поставена от самия заявител – 02.09.2020г., тъй като заявител е „Строителна химия България“ ЕАД, чрез пълномощника Г. К..

С оглед горното съдът приема, че е сезиран с жалба вх. док. № 1038/24.01.2022 г., приложена на лист 2 от административното дело. Същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 връзка с ал. 4 от ДОПК, поради което оспорването на АУЗД като унищожаем е недопустимо и жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по делото да се прекрати в тази част.

С уточняваща молба с.д. №16853/11.11.2022г. процесуалният представител на жалбоподателя е релевирал доводи за нищожност на оспорения административен акт. Съдът констатира, че такива доводи не са били наведени с жалбата с рег. №МД-Т20004904ВН от 27.07.2020г. подадена до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Предвид горното молбата с характер на жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 връзка с ал. 4 от ДОПК и доколкото със същата се релевират доводи за нищожност на АУЗД, то същата може да бъде подадена без ограничение във времето.

Съгласно чл.156 ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за установяване на задължения. Съобразно чл.156 ал.2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Съгласно цитираните разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това. Административното обжалване пред решаващия орган, който в случая е Директорът на Дирекция "МД" при Община Варна, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред. Предвид на това уточняваща молба с.д. №16853/11.11.2022г. с характер на жалба подадена от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. Д. следва да бъда изпратена на Директорът на Дирекция "МД" при Община Варна за произнасяне по наведените доводи за нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-474-1/07.07.2020г.

При този изход на спора на основание чл.143 ал.3 от АПК се явява основателно искането на ответната страна за присъждане на разноски, поради което следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати сумата в размер на 3618,69 лева /три хиляди шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното, настоящия състав на Административен съд-Варна

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя дадения с определение от открито съдебно заседание на 05.04.2023г. ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК *** против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, в частта на оспорването относно незаконосъобразност на същия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 143 по описа за 2022 г. на Административен съд гр. Варна в тази част.

ОСЪЖДА „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I” № **, представлявано от управителя Светослав Д. *** сумата в размер на 3618,69 лева /три хиляди шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет ст./, представляваща разноски по делото.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция "Местни данъци " при община Варна за произнасяне по молба с характер на жалба със с.д. №16853/11.11.2022г. от „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. Варна, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г. в частта относно оспорването му като нищожен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 /седем/ дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

	Съдия: