О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 207/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
Производството е по реда на чл. 276 и следващите от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по постъпило искане от Р.С.В., с адрес ***, ….. о., …. к., против администрацията на Затвора С., с искане съдът да разпореди "безусловно да прекратят незаконосъобразните действия и бездействия“, изразяващи се в изземване на капачка от рибена консерва, която същата използва, за да си разрязва храната в чинията, бели ябълки, разрязва варени картофи и др. плодове и зеленчуци. Посочено е, че искането е по реда на част шеста от ЗИНЗС, вр. гл. 15, раздел първи от АПК.
Искането е предявено чрез Началника на затвора С., който с писмо изх. № 188/2001 от 13.05.2019 г. го е изпратил на съда, ведно с данни относно основанието за оспорваното действие или бездействие и е изразил становище за оставяне искането на Р.С.В. без разглеждане, тъй като оспорваните действия, счита, че не попадат в приложното поле на чл. 276 от ЗИНЗС.
Въз основа на предоставените писмени документи, се установява следната фактическа обстановка:
На 06.05.2019 г. в 17.00 часа с. К. К. на основание чл. 92 от ЗИНЗС извършил о. на л. от с. Р.С.В. и иззел малка капачка от консервна кутия – 2 бр.. Приложена е Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 ППЗИНС, с която са утвърдени списъците на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, както и докладна записка от м. Е. П. и м. Е. С., относно твърденията на л. от с. за лоша хигиена и не извършване на дезинфекция на затворническия стол и кухня.
В искането се сочи, че на 06.05.2019 г. по време на вечеря в затворническия стол от л. от с. Р.С.В. са иззети две капачки от консерви риба, едната по-стара, а другата по-нова, за които същата посочва, че ползва за рязане на храната в чинията по време на вечеря. Старата капачка щяла да изхвърли, а новата да ползва, тъй като не можела да дъвче и се хранела бавно. Твърди, че никъде в ЗИНЗС и подзаконовия нормативен акт не е упоменато изрично и в чл. 97 от ЗИНЗС, че капачките от консервите са забранена вещ. Счита, че с това незаконосъобразно действие от служителите на затвора С. е подложена на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, нарушаване забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Това било в противоречие с чл. 276, ал. 2 от ЗИНЗС. Твърди също, че ножът трябва да е индивидуална вещ за рязане, а не обща, защото не се спазвали санитарно-хигиенните изисквания.
След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира искането за недопустимо. Съображенията за това са следните :
С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена изрична забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Защитата срещу неизпълнение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 от ЗИНЗС, съгласно която норма всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 250 от АПК, като по установения с част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
За да бъде допустимо искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, следва сочените като извършвани от администрацията на Затвора С. действия освен да са унизителни, жестоки и нечовешки, да не почиват на правно основание. В случая ограничаването на правото на л. от с. да си служи с капачка за рязане се извършва въз основа на Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 ППЗИНС, с която са утвърдени списъците на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Видно от раздел II, т. 2 от утвърдения списък, настанените в затвора могат да държат консерви /без стъклена опаковка/ - закупени от лавката, само в специално определените от администрацията места.
На следващо място, изземването на вещи от осъдени лица от администрацията на затвора, не може да се определи като умишлено деяние по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, защото се касае за упражняване на предвидено в закона правомощие. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно, ал. 2, първото изречение от същата разпоредба, предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е установено чия собственост са се изземват.
Не е спорно между страните, че твърдяното действие, за което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, е извършено от д. н. К. Следователно в настоящия случай е упражнено правомощие по чл. 92 и чл. 95 от ЗИНЗС - обиск и съгласно чл. 85 и 87 от ППЗИНЗС изземване на вещи, чието държане не е разрешено от органи на затворническата администрация, а не се касае за фактически действия, които не са предвидени в закона. Обискът и изземването са правни действия, за които администрацията е задължена, респективно оправомощена по силата на закона. В случая се касае за реализиране на предвидено правомощие в закона, а не до нарушаване на чл. 3, ал 1 от ЗИНЗС, както и до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.
По тези съображения, предявеното искане по чл. 276 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, а за право, свързано с обиск и изземване на вещи, чието държане не е разрешено. Обискът и изземването не могат да се характеризират, като незаконосъобразни фактически действия, тъй като в чл. 95 ЗИНЗС, чл. 85 и чл. 87 от ППЗИНЗС са регламентирани правомощията на органа по изпълнение на наказанието да ги извърши при наличието на основанията за това.
По тези съображения, предявеното искане по чл. 276 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй като не се отнася за нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
В ЗИНЗС не е предвидено освобождаване от държавна такса за производствата по чл. 276 и следващите, поради което Р.С.В., следва да бъде осъдена да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд Сливен.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на Р.С.В., с адрес ***, ….. о., ….. к., против администрацията на Затвора С., с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС, "безусловно да прекратят незаконосъобразните действия и бездействия“, изразяващи се в изземване на капачка от рибена консерва, която същата използва, за да си разрязва храната в чинията, бели ябълки, разрязва варени картофи и др. плодове и зеленчуци.
ОСЪЖДА Р.С.В., с адрес ***, …… о., ….. к., да внесе държавна такса в размер на 10.00 лв. по сметка на Административен съд Сливен и в 7-дневен срок да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на определената държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 207/2019 година по описа на Административен съд Сливен.
Определението може да се обжалва в седмодневен срок от получаването му пред тричленен състав на Административен съд Сливен с частна жалба.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: