Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …..02.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на
секретаря Мая П.
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1196
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София против Н.А.Д. *** за установяване
вземане на банката против длъжника, солидарно задължен с „РОНА ДИНКОВИ“ ЕООД,
гр. Варна, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2043/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2989/2019 г. на ВРС за следните суми:
- 60 000
лева – главница по Договор за банков кредит-овърдрафт № 0028/301/16032017 от
16.03.2017 г., Анекс № 1/17.03.2017 г., Анекс № 2 от 13.03.2018 г., Анекс
№3/13.04.2018 г. и Анекс № 4/14.05.2018 г.;
-3710.18
лева - договорна лихва за периода 21.05.2018 г. до 21.01.2019г.
-673.64
лева - лихва върху просрочена главница по чл.4.2. за периода 23.01.2019 г. –
21.02.2019 г.;
-326.65
лева такси към 22.02.2019 г. по чл. 5.1. от договора и Тарифата на банката,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.
Претендират
се и разноски в производството.
В
исковата молба „УниКредит Булбанк“ АД твърди, че по заявление с правно
основание чл. 417 от ГПК, срещу солидарно задължените „РОНА ДИНКОВИ“ ЕООД и
Надежка А.Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2043/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2989/2019 г. на ВРС за солидарното осъждане на
длъжниците да му заплатят претендираните в настоящото производство суми.
Твърди,
че заповедният съд е указал на банката възможността да предяви установителна
претенция против физическото лице в хипотезата на чл. 415 т.2 от ГПК, от което
право кредиторът се е възползвал в законоустановения срок.
Заявява,
че правоотношенията между банката и солидарно задължените по заповедта за
изпълнение са възникнили по сключен Договор за банков кредит-овърдрафт №
0028/301/16032017 от 16.03.2017 г., Анекс № 1/17.03.2017 г., Анекс № 2 от 13.03.2018
г., Анекс №3/13.04.2018 г. и Анекс № 4/14.05.2018 г., по силата на който
договор е отпуснат кредит - овърдрафт до размера на 60 000 лева на
кредитополучателя „РОНА ДИНКОВИ“ ЕООД за оборотни средства като
кредитополучателят се е задължил да ползва целево и върне заетата сума, ведно с
лихви, такси и комисионни и други разходи в срок до 16.03.2018 г., при
погасяване на лихвите до
21-во число на месеца. В договора са посочени и лихвените размери и начинът на
формирането им, както и таксите и комисионните по Тарифата на банката.
Договорът е анексиран неколкократно, включително досежно крайният срок на
погасяване като с последно сключения анекс № 4 от 14.05.2018 г. срокът е
удължен до 13.05.2019 г. и е въведен погасителен
план за главницата, с който кредитополучателя се е задължил да извърши 11
погасителни вноски по 500 лева, считано от
21.06.2018 г. до 21.04.2019 г. и последна погасителна вноска в размер на
54.500 лева, дължима на 14.05.2019 г. Завявява,че кредитополучателят е бил в
просрочие плащане по договора още от 21.06.2018 г. като не е заплатил вноската
по главница от 500 лева и възнаградителната лихва, а със сумата от 306.66 лева са погасени частично лихви по чл. 4.2. от
договора /за просрочие/. Заявява, че аналогично е положението и през следващите
месеци, поради което и банката се е възползвала от възможността по чл. 17
отдоговора да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение, считано от
21.01.2019 г. като към тази дата броят на дните просрочие е над 180 дни и
незаплатени вноски 8 на брой. Заявява,че на кредитополучателя е изпратено
уведомление по чл. 60 ал.2 от ЗКИ, връчено чрез управителя на 13.02.2019 г.
Моли за уважаване на заявената установителна претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от адв. Д.К., в качеството и́ на
особен представител на ответника Н.А.Д., с който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на претенцията. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца,
в това число валидно възникналото правоотношение и доказателства относно
размера на дълга към момента на депозиране на заявлението в съда.
В
съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа
собствените си аргументи по същество на спора. Ищцовата страна претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните след съвкупен анализ
на доказателствата по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл. 430 от ТЗ, вр чл. 86 от ЗЗД, което поставя в тежест на ищеца, при условията
на пълно и главно доказване, да установи валидно правоотношение по договора за
кредит, усвояване на предоставения кредит в посочения размер, неизправността на
ответника чрез установяване просрочие по плащането, спазване процедурата по
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост и размера на дълга.
От
приложеното като доказателство по настоящото дело гр.д. № 2989/2018 г. по описа
на ВРС се установява, че по заявление на ищеца срещу срещу „РОНА ДИНКОВИ“ ЕООД
и Надежка А.Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2043/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2989/2019 г. на ВРС за солидарното осъждане на
длъжниците да заплатят следните суми: 60 000 лева – главница по Договор за
банков кредит-овърдрафт № 0028/301/16032017 от 16.03.2017 г., Анекс №
1/17.03.2017 г., Анекс № 2 от 13.03.2018 г., Анекс №3/13.04.2018 г. и Анекс №
4/14.05.2018 г.; 3710.18 лева - договорна лихва за периода 21.05.2018 г. до
21.01.2019г.; 673.64 лева - лихва върху просрочена главница по чл.4.2. за
периода 23.01.2019 г. – 21.02.2019 г.; 326.65 лева такси към 22.02.2019 г. по
чл. 5.1. от договора и Тарифата на банката, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство.
С
оглед факта, че заповедта е връчена на Н.А.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
за ищеца се е породил правен интерес на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
да предяви настоящите искове за установяване на претендираното вземане спрямо
солидарно задълженото лице.
Съобразно разрешението дадено от СЕС по дело
C-74/15, с предмет преюдициално запитване от Curtea de Apel Oradea, физическо лице
– съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Директива
93/13/ЕИО и по отношение на него да се прилагат правилата за неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. В случаите на физическо лице, което е
приело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, когато
съдът установи, че това лице е действало в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има
с това дружество, по отношение на него не се прилага потребителската защита по
ЗЗП и по горецитираната директива. В настощия случай по отношение на ответната
страна се установяват и двата критерия, изключващи приложението на проверката
за неравноправност на клаузи по договора, тъй като освен, че е управител на търговското
дружество главен длъжник, тя е гарантирала изпълнението по овътдрафт кредит,
сключен за набавянето на средства за осъществяваната търговска дейност от
юридическото лице. Предвид всичко гореизложено по отношение на Н.А.Д.
не са приложими правилата за неравноправност на договорни клаузи, съответно
съдът не дължи служебна проверка за спазването им.
Видно от приложения по делото
Договор за банков кредит-овърдрафт № 0028/301/16032017 от 16.03.2017 г. „Уникредит Булбанк“ АД от една страна и „Рона
Динкови“ ЕООД и Н. А. Д. в качеството на солидарни съдлъжници са обвързани от
облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит, по
силага на което банката се е задължила да отпусне на кредитополучателите оборотни средства по целева сметка в размер до
60 000 лева, а последните са поели задължение да ги ползват целево и да
върнат заетата сума, ведно с лихви, такси комисионни и други разходи в срок до
16.03.2018 г., при погасяване на лихвите в срок до 21-во число на всеки месец.
В чл. 4.1. от
Договора страните са уговорили възнаградителна лихва в размер на приложимия
променлив лихвен индекс, съизмерим с едномесечния SOFIBOR и надбавка в размер на 7.476 %. При забава или при неразрешен
овърдрафт съдлъжниците са поели по чл. 4.2. от Договора задължение да заплащат
лихва за забава /неустойка/ в размер на ГЛП, в размер към датата на сключване
на 7.5 %, и надбавка за просрочие 7 %. В своя полза банката е договорила
задължение за съдлъжниците да заплатят еднократна комисионна и и такса
„ангажимент“, всяка от коуито в размер на 1%. Вземането на кредитора е
обезпечено със залог по реда на ЗДФО.
Между страните са сключени четири
допълнителни споразумения - Анекс № 1/17.03.2017 г., Анекс № 2/13.03.2018 г.,
Анекс №3/13.04.2018 г. и Анекс № 4/14.05.2018 г. С анекса от 13.03.2018 г.
страните са удължили срока за усвояване до 15.04.2018 г., а крайният срок за издължаване
на главницата до 16.04.2018 г., като са уговорили дължима комисионна за
предоговаряне в размер на 150 лева и такса за управление в размер на 0.0833%.
Със следващия анекс от 13.04.2018 г. сроковете за усвояване и погасяване отново
са продължени съответно до 15.05.2018 г. и 16.05.2018 г. и са уговорени
комисионни в посочените размери от 150 лева и 0.0833%. Предвид представените
писмени доказателства условията на договор за кредит са предоговорени
окончателно с Анекс № 4 от 16.03.2017 г., от съдържанието на който се
установява, че предоставения кредитен лимит до 60 000 лева следвало да бъде усвоен до 13.05.2019 г. и
погасен до 14.05.2019 г. Предоставената сума се олихвява с лихвен индекс,
съизмерим с едномесечния SOFIBOR и
надбавка в
размер на 7.685 %., а лихвата за забава е договорена в размер на ГЛП от 7.5% и
надбавка в размер на 7.0 %. Таксите за ангажимент и еднократната комисионна
остават непроменени, всяка от които по 1% от размера на кредита.
За доказване изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните
записвания в електронната и́ система, като именно от този момент следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя, така Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г. на
ВКС. От кредитираното от съда като
обективно и компетентно дадено заключение на изгответната ССчЕ се установява,
че по откритата целева сметка на името на „Рона Динкови“ ЕООД началното салдо е
в размер на 0 лева, а към крайната датата 06.03.2019 г. е натрупан пасив в
размер на 65 216. 67 лева. Вещото лице дава заключение, че в рамките на
процесния период са извършвани множество усвоявания на части от отпуснатата
сума, като същата е изразходвана в цялост /60 000 лева/ за първи път на
07.11.2017 г., след която са извършвани погасявания и нови усвоявания. Датата на последното частично погашение е
10.05.2018 г., след което до датата на прехвърляне на главницата по сметките за
предсрочна изискуемост - 22.01.2019г., са записвани само увеличения на
неразрешения овърдрафт чрез начисляване на възнаградителна и наказателна лихви.
Към тази дата общата стойност на усвоените суми, формирана като сбор от
разрешен и неразрешен лимит на овърдрафта, възлиза на 64 014,36 лева. Сумата
на неразрешения овърдрафт - 4 014,36 лева е формирана от начислени вземания на
банката за лихви за периода 22.05.2018 - 22.01.2019 и вземане за годишна такса
- 304,18 лева. Липсват данни за извършени погашения по главницата в периода
22.01 - 22.02.2019 г., следователно, усвоената и непогасена главница по
договора за кредит към 22.02.2019 г. възлиза на 60 000 лв, в това число: 4 000
лв (8 вноски по 500 лв) - падежирала главница по месечни вноски в периода
21.06.2018-21.01.2019 и 56 000 лв предсрочно изискуема главница. На
22.02.2019 г. в банката е начислено вземане за лихва върху просрочена главница
в размер 673,64 лв, определена върху
главница 56 000 лв при лихвен процент 14,442 за периода 22.01 - 22.02.2019 г. Съобразно
банковите регистри, на 15.05.2018 година банката е начислила вземане за годишна
такса за 2018 г. в размер 1% - 600 лв. Сумата е погасена частично от
разполагаем лимит по овърдрафта - 295,87 лева, като за непогасения остатък от
304,13 лева представлява неразрешен овърдрафт. На 22.05.2018 г. е начислена
такса ангажимент 0,05 лева, натрупана към отрицателното салдо, като към
22.02.2019 г. съобразно движението по сметката, обслужваща кредита, е налице
начислено и непогасено вземане за годишна такса 304,13 лева. Сумата на непогасените
възнаградителни лихви към 22.01.2019 г. /т.е. до 21.01.2019 г. включително/ е в
размер на 3 710.18 лева. Върху падежиралите непогасени главници по месечни
вноски е начислена на 22.01.2019 г. и дължима наказателна лихва за периода 22.01.2019 г. – 21.02.2019
г. включително в размер на 673.64 лева. Според експертизата сумата за
наказателна лихва е 673.96 лева, но разликата е несъществена и се дължи на
закръгления след четвърти десетичен знак.
Предвид всичко гореизложено, по
делото се установява, че предоставения кредитен лимит в размер на 60 000
лева е изцяло усвоен още на 07.01.2017 г., като датата на последното частично
погашение е 10.05.2018 г. След нея длъжникът е изпаднал в забава, а размерът на
дълга е увеличаван без да се установяват заплащания на дължимите суми. С оглед
гореизложеното се установява наличието на първата изискуема предпоставка за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно т. 18 от ТР №
4/2013 год., ОСГТК на ВКС - обективният факт на неплащането. Видно от
приложеното уведомително писмо от 11.02.2019 г., кредиторът се е възползвал преди
иницииране на заповедно производство от предвидената в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
възможност да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като волеизявлението
му е достигнало до кредитополучателя „Рона Динкови“, чрез Д. и до Н.Д. на
15.02.2019 г., чрез връчване на уведомлението от ЧСИ. По изложените съображения
и доколкото не са ангажирани доказателства за осъществени след 10.05.2018 г.
плащания, освен изцяло усвоената изискуема главница в размер на 60 000
лева по кредита, ответникът дължи в полза на ищеца освен главницата още и
възнаградителни лихви в размер на 3 710.18 лева и наказателна лихва в
размер на 673.64 лева и такси в размер на 304.18 лева съобразно заключението
по ССЕ.
В контекста на изложеното исковете са
доказани по основание и размер с изключение на този за дължими такси за горницата
над 304.18 лева до предявения размер от 326.65 лева.
Възраженията на ответника по иска, чрез особен представител са по-скоро бланкетни и отговор на същите се съдържа в мотивите на настоящия съдебен акт.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на база уважен материален интерес, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени суми за държавна такса, съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 6 348.57 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи. Разноските в заповедното производство са в размер на 3093.93 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявените в условията на
обективно кумулативно съединпване искове с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, вр чл. 86 от ЗЗД, че Н.А.Д., ЕГН ********** ***
солидарно задължена с „РОНА ДИНКОВИ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, гр. София следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2043/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2989/2019 г. на ВРС : 1.)
60 000 /шестдесет хиляди/ лева
– главница по Договор за банков кредит-овърдрафт № 0028/301/16032017 от
16.03.2017 г., Анекс № 1/17.03.2017 г., Анекс № 2 от 13.03.2018 г., Анекс
№3/13.04.2018 г. и Анекс № 4/14.05.2018 г.; 2.) 3710.18 /три хиляди седемстотин и десет лева и 0.18/ лева -
договорна лихва за периода 21.05.2018 г. до 21.01.2019г. 3.) 673.64 /шестстотин седемдесет и три и 0.64/
лева - лихва върху просрочена главница по чл.4.2. за
периода 23.01.2019 г. – 21.02.2019 г.; 4.) 304.18
/триста и четири лева и 0.18/ лева - такси към 22.02.2019 г. по чл. 5.1. от
договора и Тарифата на банката, ведно със законната лихва върху главницата от
22.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на такси за горницата над 304.18 лева
до предявения размер от 326.65 лева като неоснователен по размер.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. Св. Неделя № 7 сумата от 6 348.57 /шест хиляди триста четиридесет и осем и 0.57/ лв., представляваща сторени-съдебно деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сумата от 3093.93 /три хиляди и деветдесет и три и 0.93/ лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: