Р Е Ш Е Н И Е № 160
19.09.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 436 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове, предявени от И.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.И.М., против „Промет Стиил” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изп.директор Д. Н.
В исковата молба К. твърди, че със
Заповед № IГ-8/14.03.2019г. на ответното дружество „Промет
Стиил” ЕАД е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.6 от КТ, като длъжността, която заемал била „Организатор производство” в цех
„Хладилник и адюстаж” в „Стан 300”, съобразно допълнително споразумение към
трудовия му договор № IБ 798 от
21.12.1992г. Излага, че заеманата и упражнявана от него длъжност била изцяло
съобразена с притежаваното от него образование, а именно – средно специално
образование и квалификация – техник, видно от Диплома № 22113 на Механотехникум
„Георги Димитров” – гр.Бургас, специалност Металургия на черните метали. Ищецът
сочи, че за да прекрати трудовото му правоотношение, ответното дружество е
изложило мотиви в процесната заповед свързани с утвърдена нова длъжностна
характеристика на 12.03.2019г. за заеманата от него длъжност „Организатор
производство” в направление „Стан 300”, участък „Хладилник и адюстаж”, с изменение
в организационната структура и включени нови трудови задължения на служителя,
изменения на вътрешните и външните функционални връзки, както и промяна в
изискванията за образование. К. счита прекратяването на трудовото му
правоотношение за незаконно, тъй като притежавал необходимото образование и
квалификация за длъжността „Организатор производство” в направление „Стан 300”,
участък „Хладилник и адюстаж”, като сочените от дружеството в новата длъжностна
характеристика от 12.03.2019г. с изменение в организационната структура и
включени нови трудови задължения на служителя, изменения на вътрешни и външните функционални връзки, както и в
промяна в изискванията за образование били посочени формално. Въпросните изменения
не били необходими, като счита, че са направени само с цел да бъде прекратен
неговия трудов договор, още повече, че бил синдикален активист. Твърди се, че
човекът, който към настоящия момент заемал неговата длъжност, бил с образование
и квалификация като неговата. Счита, че ответникът е превишил правата си при
промяна на изискванията към заеманата от него длъжност, както и че оспорваната
заповед е немотивирана, тъй като не се сочат факти и обстоятелства, налагащи
утвърждаването на новата длъжностна характеристика от 12.03.2019г., а също така
не били ясни фактите от обективната действителност, налагащи приемането на нова
длъжностна характеристика. Отправя искане да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението, обективирано в Заповед № IГ-8/14.03.2019г.,
издадено от изпълнителния директор на „Промет Стиил” ЕАД, да бъде възстановен
на предишната длъжност, а именно - „Организатор производство” в направление
„Стан 300”, участък „Хладилник и адюстаж” в „Промет Стиил” ЕАД, както и да бъде
осъдено „Промет Стиил” ЕАД да му заплати сумата от 13 786,56 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца,
считано от 14.03.2019г.
С определение по чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание на 05.09.2019г. съдът е допуснал изменение на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявен от
И.К.К. против „Промет Стил“ ЕАД, поради неговото намаляване, като следва да се
счита за предявен за сумата от 12 536,70 лева
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът „Промет Стиил” ЕАД е ангажирал отговор, с който излага, че
предявените искови претенции са неоснователни. Релевира доводи за
неоснователност на възражението на ищеца за злоупотреба с права относно
промяната на изискванията за образование за определена длъжност. Счита за неоснователен
и доводът на ищеца, че притежаваното от него образование и квалификация за
заеманата от него длъжност напълно отговарят за същата. Излага, че законът не
ограничава работодателя да променя длъжностната характеристика в хода на
трудовото правоотношение. Твърди, че с промяната в длъжностната характеристика
К. се е запознал на 12.03.2019г. и се е съгласил със съдържанието ѝ, като
е положил подпис върху съдържанието на новата длъжностна характеристика и дата.
От момента на връчване на длъжностната характеристика, същата ставала
неразделна част от трудовия договор и служителят следвало да изпълнява всяко от
посочените в нея трудови задължения. Ответникът излага, че ако ищецът смята, че
изменението в длъжностната характеристика представлява нарушение на трудовото
законодателство, той е можел да сигнализира и контролните органи на инспекцията
по труда, което обаче не бил направил. Сочи се, че първоначално ищецът е
сключил безсрочен трудов договор с дружеството на длъжност „Оператор връзващи
машини”, а в последствие с допълнително споразумение от 21.12.1992г. заеманата
длъжност е изменена на „Организатор производство”, като към момента на
подписване на това допълнително споразумение за въпросната длъжност се
изисквало средна степен на образователно обучение. В доклад от 07.03.2019г. на
главния инженер на „Промет Стиил” ЕАД Е. Г. до
изпълнителния директор бил направен анализ на организационно – трудовата
дейност в участък „ХА” и били направени препоръки за подобряване на дейността в
този участък във връзка с повишаване качеството на продукцията и безаварийната
работа. С оглед увеличаване обема на работа се увеличили въпросите, на които
следва да отговаря организаторът на производството, били констатирани пропуски
в изпълнение задълженията на ищеца, като след анализ на работата било
установено, че най – добра организация на работния процес е налице при
работниците и служителите с висше образование, като същите се справяли по –
добре с работата. В тази връзка работодателят разширил функционалните
задължения и изискванията за образование на длъжността „Организатор на
производство - ХА”. Със Заповед № 186/11.03.2019г. на изпълнителния директор на
дружеството била изменена длъжностната характеристика за въпросната длъжност с
изискване за висше образование, степен бакалавър или магистър, като със същата
служителите заемащи длъжността в двудневен срок следвало да представят пред
работодателя доказателства за притежаваното образование, като такъв документ не
бил представен от К. след запознаване с изменената длъжностна характеристика в
дадения срок. Твърди се, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като с
оглед новата длъжностна характеристика ищецът не отговарял за нововъведеното
изискване за образователен ценз. Относно претенцията за обезщетение, вследствие
оставането на работника без работа, се излага, че същият не е носител на това
право, тъй като вземането не било станало изискуемо и не можело да бъде
упражнено за посочения в исковата молба период на обезщетение. Относно размера
на обезщетението излага, че ищецът за м.февруари 2019г. на основание чл.17 от
Наредбата за структурата на работната заплата е определено брутно трудово
възнаграждение в размер на 1880,50 лева, което следвало да се приеме за основа
на обезщетението. Алтернативно при уважаване на този иск, прави възражение за
прихващане на изплатената сума от 2089,44 лева – представляваща изплатено на
ищеца обезщетение на основание чл.220 от КТ и 313,42 лева - представляваща
изплатено на ищеца обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ, която сума щяла
да бъде платена без основание с оглед отмяна на уволнението. Отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
работника/служителя на предишната работа и обезщетение за времето, през което е
останал бел работа поради уволнението.
Уважаването
на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
обусловено от това ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено на посоченото основание. В негова
тежест е да установи твърденията си, че е останал без работа за периода, за
който се претендира заплащане на обезщетение за оставането му без работа и
брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението.
В тежест на ответника е да установи, че
уволнението е извършено от лице – носител на работодателска власт, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е спорно по делото, а и се установява от
Допълнително споразумение към трудов договор от 03.01.2019г., приложено към
Трудовото досие на К., че между страните е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„Организатор производство Хладилник и
адюстаж“ в „Промет стил“ ЕАД.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено
едностранно от работодателя със Заповед № IГ-8/14.03.2019г., на основание
чл.328, ал.1, т.6, хипотеза първа от КТ – липса на необходимо образование за
изпълняваната работа, тъй като с утвърдена нова длъжностна характеристика на
12.03.2019г. за длъжността „Организатор производство“ в направление „Стан 300“,
участък „Хладилник и адюстаж“ е направена промяна в изискванията за
образование, като в нея се сочи, че с изменение в организационната структура са
включени нови трудови задължения на служителя, изменения на вътрешните и
външните функционални връзки. Препис от заповедта е връчена на ищеца на дата
14.03.2019г.
Видно от Заповед № 186/11.03.2019г. на изпълнителния
директор на „Промет стил“ ЕАД, считано от 11.03.2019г. са променени
изискванията за притежавано образование за длъжността „Организатор
производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“, като е наложено изискване за
висше образование, степен бакалавър или магистър, като е постановено заемащият
длъжността „главен инженер“ да подготви нова длъжностна характеристика за
длъжността „Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“ съобразно
въведената промяна.
По делото е представена и предходната длъжностна
характеристика за процесната длъжност от 05.05.2011г., в която не е въведено
изискване служителят на длъжността „Организатор производство“ в участък
„Хладилник и адюстаж“ да има висше образование. В доказателствената съвкупност
е приобщена длъжностната характеристика от 12.03.2019г., от която става ясно,
че е въведено изискване за образователен ценз, а именно висше образование –
степен бакалавър или магистър, като при анализ на двете длъжностни
характеристики, не е налице съществена промяна в трудовите функции за
длъжността. Представени са и длъжностни разписания в дружеството, действащи по
време на въпросните длъжностни характеристики, в които са посочени изискуеми
образователен ценз за длъжностите.
По делото са представени и Докладни записки от
12.03.2019г., 13.03.2019г., 25.03.2019г., ведно с фото протоколи, относно
изпълнението на задължения по длъжностна характеристика.
В материалите по делото е приобщено Допълнително
споразумение към Трудов договор от 29.03.2019г., сключен между „Промет стиил“
ЕАД и И. С. Ж. за заемане
на длъжността „Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“,
Договор за повишаване на квалификацията от 20.07.2018г. сключен между „Промет
стил“ ЕАД и И. С. Ж., с който е договорено служителят да
участва и завърши обучението си в Химикотехнологичен и Металургичен Университет
– София по специалност „Металургия“, степен „магистър“ за срок на обучението не
по- малък от 5 години, като видно от
същият договор към момента на неговото подписване Ж. е със завършено средно
специално образование – „Електро обзавеждане на транспорта“, студентска книжка
на И. Ж., видно от
която същият е записан за студент в специалност „металургия“ в Химикотехнологичен
и Металургичен Университет – София през 2018г., като през 2018г./2019г. е бил
първи курс във въпросното учебно заведение. Представено е и Допълнително
споразумение към Трудов договор от 31.03.2015г., сключен между „Промет стиил“
АД и К. Г. К. за заемане на длъжността „Организатор производство“ в участък
„Хладилник и адюстаж“, както и Диплома за завършено висше образование от същия
със специалност „Маркетинг“ и образователно – квалификационна степен „Магистър“
в Бургаски свободен университет. Приложена е и Диплома за завършен Техникум по
механотехника „Георги Димитров“ – Бургас със специалност „Металургия на черните
метали“ на С. И. Ж.
Видно от представеното Удостоверение изх.№
290/22.08.2019г. от ответното дружество, след дата 14.03.2019г. и към момента
на неговото издаване, на длъжност „Организатор производство“ в участък
„Хладилник и адюстаж“ работят на постоянен трудов договор следните лица: К. Г. К., С. И. Ж., В. М. К. –
преназначен на тази длъжност считано от 01.04.2019г. и И. С. Ж.в -
преназначен на тази длъжност считано от 01.04.2019г.
Разпитан е свидетелят И. П. Я. относно обстоятелствата
довели до необходимостта да бъде изменена длъжностната характеристика на
длъжността „Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“.
Свидетелят релевира, че позицията, заемана от ищеца е важна, тъй като работи с
по – голям брой подчинени, което води след себе си, че следва да организира
всички процеси в участъка по – стриктно. Излага, че продукцията, която се
произвежда в дружеството, ѝ се придава окончателен търговски вид във
въпросния участък, предвид което отговорностите на организатора според
изискванията на клиентите и на условията на холдинга са се повишили неимоверно
много, като се работело по въпроса за по – ефективната организация и по – качественото
пакетиране на готовата продукция. Твърди, че организаторът отговаря не само за
пакетирането, но и за контрол на технологичното оборудване, ефективност на
подчинения персонал. В тази връзка сочи, че са започнали да се получават много
оплаквания от клиенти относно вида и качеството на произведената продукция,
влошило се състоянието на технологичното оборудване в участъка, подредбата и
дисциплината е на много ниско ниво. Излага, че в дружеството текат процеси по
търсене на млади специалисти, по – точно с висше образование и да се развиват
работници на по – високи позиции.
Прието е по делото заключение на Съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът намира за компетентно изготвено, като същото не е
оспорено и от страните, от което се установява, че брутното месечно трудово
възнаграждение, служещо за база за
определяне на обезщетението за оставане без работа, възлиза на 2089,45 лева,
като обезщетението за оставане без работа на ищеца за 6 месеца, възлиза на 12 536,70
лева. Представена е и Регистрационна карта от Агенция по заетостта – Дирекция
„Бюро по труда“ – Бургас, от която става ясно, че ищецът е регистриран като
безработен.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Основанията за
уволнение представляват определени от закона юридически факти, възникнали след
сключване на трудовия договор, при наличието на които може да се извърши
уволнение на работника или служителя. Тези основания са изчерпателно изброени в
закона и вън от тях, на други основания, трудовият договор не може да бъде
прекратен от работодателя по чл. 328 КТ.
Законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е
обусловено от установяването, че към правнорелевантния момент на уволнението
ищецът не е притежавал необходимото образование за изпълняване на длъжността
„Организатор производство“ в цех „Хладилник и адюстаж“ в „Стан 300“. За тази
цел е необходимо да се установи, че по време на трудовото правоотношение между
страните е настъпила промяна в изискванията за образование и професионална
квалификация за длъжността, на което ново изискване И.К. не отговаря.
Приложното поле на чл.328, ал.1, т.6 от КТ обхваща само случаите, когато липсата
на необходимо образование и/или професионална квалификация за изпълняваната
работа се появи поради промяна на изискванията, след като трудовия договор е
бил сключен. В хипотезата на тази норма може да се извърши уволнение на
работник/служител било поради несъответствие с притежаваното от него
образование, било с професионалната му квалификация, или и с двете.
Тъй като правото
на прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя се реализира с
връчването на предизвестието или на самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, в случаите на неспазено предизвестие, преценката за
законосъобразното му упражняване се извършва именно към този момент. За
извършването ѝ обаче следва да съществува яснота, на кое от предвидените
в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването
във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага
мотиви за основанието, на което извършва прекратяването, тъй като при спор за
законосъобразното прекратяване от значение ще са именно мотивите на заповедта,
които са основание за прекратяването, а не друго такова дори и то да е
съществувало реално към момента на прекратяването. Доколкото изложените към
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение мотиви са именно във
връзка с осъществяване на правото на защита на работника/служителя, то липсата
на такива ще е основание за незаконност на прекратяването – в този смисъл
Решение № 295/29.03.2017г., постановено по гр.д.№ 1178/2016г., по описа на ВКС,
IV г.о. В настоящият случай, в процесната
заповед ясно е обективирано основанието, въз основа на което е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, като е посочено както правното основание в
закона – чл.328, т.6, хипотеза първа от КТ, така и описание на същото, а именно
– липса на необходимо образование за изпълняваната работа, а също са изложени
подробни съображения във връзка с това, че е налице изменение в изискванията за
образователен ценз на длъжността, на които ищецът не отговаря. Предвид това той
е бил наясно с основанието и доводите на работодателя, поради които му се
прекратява трудовото правоотношение, с оглед на което по никакъв начин не е
накърнено правната му възможност да реализира своята защита срещу процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо релевираният
довод за немотивираност на атакуваната заповед е изцяло неоснователен.
Не е спорно в настоящото производство, че
преди утвърждаването на новата длъжностна характеристика от 12.03.2019г. за
длъжността „Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“ И.К. е
имал изискуемото образование за заеманата от него длъжност, която е била в
съответствие с длъжностната характеристика от 05.05.2011г., а именно – средно
специално образование. За да е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1,
т.6 от КТ е необходимо работникът/служителя да не притежава изискуемото
образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа, като
новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени
с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание – в този
смисъл Решение № 148/05.06.2013г., постановено по гр.д.№ 515/2012г., IV г.о. на ВКС. В настоящия случай, изменените
изисквания – а именно въвеждането на образователен ценз – висше образование, с
образователна степен „Магистър“ или „Бакалавър“, са отразени в новата
длъжностна характеристика от 12.03.2019г., като същата е връчена на ищеца на
дата 12.03.2019г.
Процесното
уволнение е от категорията на т.нар. „безвиновни“, при които уволнението не се
дължи на липсата на качества и поведение на работника или служителя, а на
преценка на работодателя. В тази връзка Докладните записки и приложения снимков
материал към тях, представени с отговора на исковата молба, доколкото в тях се съдържат
данни за това как лицата, заемащи длъжността „Организатор производство“ в
участък „Хладилник и адюстаж“ изпълняват трудовите си задължения, в това число
и И.К., са ирелевантни преценката за законосъобразното прекратяване на
настоящото трудовото правоотношение.
Работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този
случай е подчинена на неговата суверенна преценка. Съдът не е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се
нарушават императивни правни норми, включително забраната за злоупотреба с право
– чл.8 от КТ. При въведен от работника/служителя довод за злоупотреба с право,
предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателя
при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали
изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите
на работата и доколкото е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението, като в този смисъл е
константната съдебната практика, постановена в производство по реда на чл.290
от ГПК – Решение № 216 от 23.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6331/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 321 от 31.10.2011
г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 13 от 5.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2751/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 417 от 19.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 148 от 5.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 515/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 185 от 16.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 846/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 284/2012 г., IV г. о., ГК,
В настоящият случай ищецът релевира още
с исковата молба твърдението, че изменението в длъжностната характеристика е
сторено единствено и само с цел да бъде прекратен неговия трудов договор, като
човекът, който към момента заемал неговата длъжност бил с неговото образование
и квалификация. Предвид така заявеното, подлежи на изследване въпросът доколко
работодателят е действал добросъвестно при изменението на длъжностната
характеристика и прекратяването на процесното трудово правоотношение.
Видно от представеното Удостоверение изх.№ 290/22.08.2019г. от ответното
дружество, издадено във връзка с това кои лица заемат длъжността „Организатор
производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“, след прекратяване на трудовото
правоотношение на К., от всички посочени четирима души, само по отношение на К.
Г. К. са представени доказателства, че има образователен ценз – висше
образование, съобразно длъжностната характеристика от 12.03.2019г. Съответно от
представената Диплома на С. И. Ж. се установява, че той има само
средно специално образование. По отношение на И. С. Ж. също не се установи да има висше
образование. Обстоятелството, че същият има само средно специално образования,
става ясно от данните в Договор за повишаване на квалификацията от 20.07.2018г.
сключен между „Промет стил“ ЕАД и него. В тази връзка следва да се има предвид,
че независимо от установения по делото факт, че И. С. Ж. е студент по специалност
„Металургия“, с образователна степен „Бакалавър“ в Химикотехнологичен и
металургичен университет – София, като е записал да следва въпросното висше
образование през 2018г., не обуславя извод, че същият притежава образователния
ценз, въведен с длъжностната характеристика от 12.03.2019г. Към момента той все
още се обучава по въпросната специалност и едва след изтичане на срока на
обучението и успешно полагане на заложените семестриални и държавни изпити, ще
се дипломира по съответната специалност и вече ще има висше образование с
образователна степен „Бакалавър“. Въпреки, че И. С. Ж. няма висше образование,
непосредствено след утвърждаване на новата длъжностна характеристика от
12.03.2019г. и прекратяване на трудовия договор на ищеца на 14.03.2019г., на
дата 21.03.2019г. е уважено от работодателя искането му да бъде преназначен на
длъжността „Организатор
производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“, като е започнал да изпълнява
въпросната длъжност от 01.04.2019г., в която връзка е подписано и Допълнително
споразумение към трудов договор от 29.03.2019г.
По отношение на В. М. К., преназначен на длъжността
„Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“, считано от
01.04.2019г. не се представиха доказателства относно неговото образование,
независимо от указанията, дадени от съда на „Промет Стиил“ ЕАД в доклада по
чл.140 от ГПК, обективиран в Определение № 844/26.06.2019г., да представи
документите, удостоверяващи образованието на лицата, заемащи въпросната длъжност
след 14.03.2019г. С посоченото указание до ответника фактически е прехвърлена
доказателствената тежест върху него по отношение събирането на тези
доказателства /документите свързани с образователния ценз на лицата, заемащи
длъжността „Организатор производство“ след дата 14.03.2019г./. При това
положение и съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК е налице процесуалната възможност да се приеме за доказани
фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на
посочените доказателства с оглед особеностите на конкретния случай, а именно:
липсата на образователен ценз – „висше образование“ по отношение на В. М. К.. В този
смисъл е Решение № Решение № 68 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 999/2011 г., III г. о., ГК.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че при прекратяване на процесното трудово
правоотношение на И.К., работодателят не е действал добросъвестно. След като
непосредствено след изменение на длъжностната характеристика от 12.03.2019г., с
която е въведено изискване за образователен ценз – висше образование,
длъжността „Организатор производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“ е заета
от лица без такова образование, то нововъведеното изискването за ценз очевидно
не е обусловено от наличието на производствени необходимости в предприятието да
работят именно такива специалисти. Предвид това е налице нарушение на нормата
на чл.8, ал.1 от КТ, тъй като с оглед гореизложените факти и обстоятелства, се
обосновават твърденията на ищеца за неправомерното прекратяване на трудовото му
правоотношение - в този смисъл Решение № 58/30.07.2015 г. по гр.
дело № 2600/2014 г. на IV гр.о. на ВКС.
Относно множеството доводи на
работодателя за забележки към работата на К., след като е имал такива и те са в
основата да му бъде прекратено трудовото правоотношение, то същото следваше да
бъде извършено на релевантното основание, а не на това по чл.328, ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа.
Ето защо, съдът намира, че по делото не е проведено пълно доказване на
законосъобразното извършване на прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6, хипотеза първа от КТ – липса на необходимото
образование за изпълняваната работа, което
обуславя извод за незаконност на извършеното уволнение, респ. основателност на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото
правоотношение между страните е за неопределено време, основателен се явява и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „Организатор производство“ в участък
„Хладилник и адюстаж“.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска е предпоставена от установяването на следните
предпоставки: 1.
уволнението на работника или служителя да е признато
за незаконно; 2.
да е налице вреда, съизмеряваща се с пропуснатото от
работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без
работа, но за не повече от шест месеца, брутно трудово възнаграждение; и 3. причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането на служителя без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищеца е незаконно, като
от възприетата по-горе фактическа обстановка е видно, че през релевантния за
обезщетението период ищецът не е работил по друго трудово правоотношение,
поради което в негова полза е възникнало обезщетение, равняващо се на
6-месечното брутно трудово възнаграждение. Видно от представеното заключение на
приетата по делото Съдебно счетоводна експертиза, обезщетението за оставане без
работа на К. е в размер на 12 536,70 лева, колкото е и претендираната от
него сума с иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ.
В настоящото производство, с отговора на
исковата молба, ответникът алтернативно е направил възражение за прихващане при
уважаване на иска за обезщетение на ищеца за оставането му без работа, за
сумата в размер на 2089,44 лева – представляваща изплатено на ищеца обезщетение
по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и 313,42 лева – представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск.
Възражението за прихващане, което е
надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между
обезщетението при незаконно уволнение и обезщетение при уволнение поради
неспазено предизвестие. Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение – оставане на
уволнения без работа, като в този смисъл е Решение № 271/17.10.2012г.,
постановено по гр.д.№ 409/2011г., по описа на ВКС, III
г.о.
От представената по делото заповед за
прекратяване на трудовия договор от 14.03.2019г. и ведомост изплащане на
трудово възнаграждение за месец март 2019г., става ясно, че работодателят е
изплатил на ищеца обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 2089,44 лева и
обезщетение по чл.244 от КТ в размер на 313,42 лева. С оглед така установеното
възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл.225,
ал.1 от КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по
чл.220, ал.1 от КТ е основателно и следва да се уважи. Ищецът не е встъпвал в
трудово правоотношение с друг работодател през шестмесечния период, през месец
март му е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 2089,44 лева,
получено на основание, което в последствие е отпаднало, като до този размер
възражението за прихващане е основателно
Ето защо, предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи до
сумата от 10
447, 26 лева като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 12536, 70 лева като погасен
чрез прихващане с насрещното вземане на „Промет стиил“ ЕАД за изплатено
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ
Възражението за прихващане на
обезщетението при уволнение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатено от работодателя
на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск е
неоснователно. По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице
платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е
обусловено от неговата правомерност. С решението по конститутивните искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ трудовото правоотношение се възстановява във
вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е
действието на конститутивните съдебни решения. При успешно провеждане на иска
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, възстановяването на трудовоправната връзка е
обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл.345, ал.1 от КТ да
заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това, трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ. Със
заплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, правото на служителя реално
да ползва отпуска, за който му е изплатено обезщетение се погасява, поради
което и при евентуалното му завръщане на работа, тай не може да го ползва.
Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание
сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсация вземане на
работодателя, годно да бъда прихванато с това на служителя по чл.225, ал.1 от КТ. В този смисъл отново е Решение № 271/17.10.2012г., постановено по гр.д.№
409/2011г., по описа на ВКС, III г.о.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената, предвид
нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът е представил договор за правна
защита и съдействие /л.9 от делото/, видно от който е договорено възнаграждение
в общ размер от 600.00 лева, като не е посочен какъв е размера на уговореното
възнаграждение за всеки един от трите обективно кумулативно съединените искове
в настоящото производство. Предвид това съдът намира, че по всеки един от
исковете е уговорено възнаграждание от 200 лева. Доколкото искът за обезщетение
поради оставане на ищеца без работа е основателен частично, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по съразмерност по отношение на приетата за
договорена сумата от 200 лева или сумата от 166,67 лева /изчислена по следната
методика: сумата, представляваща размера на уважената част от иска е разделена
на сумата, представляваща размера на предявения иск, като получения резултат е
умножен по размера на адвокатското възнаграждение за въпросния иск/, а по
отношение на другите два иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност, доколкото са уважени изцяло, се дължи адвокатско
възнаграждение и по двата изцяло, или общо разноските, които ще се присъдят на
К. са в размер на 566,67 лева.
На ответника се дължат разноски само за
иска за обезщетението на ищеца за оставането му без работа, съобразно частта, в
която същият е отхвърлен. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл.23, ал.1, т.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, за въпросния иск съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева. Съобразно частичното отхвърляне на иска, ищецът дължи на
ответника юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 33,33 лева
/изчислена по следната методика: сумата, представляваща размера на отхвърлената
част от иска е разделена на сумата, представляваща размера на предявения иск,
като получения резултат е умножен по размера на юрисконсултското възнаграждение
за въпросния иск/.
Разноските за заплатено възнаграждение
на вещото лице по извършената по делото експертиза следва да останат в тежест
на ответника, доколкото същите не са сторени във връзка с уваженото възражение
за прихващане на ответника в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса в размер на 517,89 лева /50 лева за
неоценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 50 лева за
неоценяемия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и 417,89 лева за
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, определена
върху уважения размер от иска от 10 447,26/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на И.К.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, извършено със Заповед № IГ-8/14.03.2019г., на работодателя
„Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.328, ал.1, т.6, хипотеза
първа от КТ – липса на необходимо образование за изпълняваната работа, с което е прекратено трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, И.К.К., ЕГН **********, с адрес:
***, на заеманата до уволнението длъжност „Организатор
производство“ в участък „Хладилник и адюстаж“, при „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Дебелт, община Средец, област Бургас,
Административна сграда „Промет Стиил“, представлявано от изпълнителния директор
Д. В. Н., да заплати на И.К.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 10 447,26
лева
/десет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от 6
месеца, като за разликата до пълния предявен размер от 12 536,70 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на „Промет
Стиил“ ЕАД, ЕИК *********, за изплатено обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
2089,44 лева.
ОСЪЖДА „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Дебелт, община Средец, област Бургас,
Административна сграда „Промет Стиил“, представлявано от изпълнителния директор
Д. В. Н., да заплати
на И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 566,67
лева /петстотин шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление село Дебелт, община Средец, област Бургас, Административна
сграда „Промет Стиил“, представлявано от изпълнителния директор Д. В. Н., сумата от 33,33 лева /тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Дебелт, община Средец, област Бургас,
Административна сграда „Промет Стиил“, представлявано от изпълнителния директор
Д. В. Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Средец, сумата от 517,89 лева /петстотин и
седемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 от КТ.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 19.09.2019 г. /съгласно чл. 315, ал.
2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….