№ 232
гр. См., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р. Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Р. Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20225400500129 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60078/08.03.2022г. от Р. СТ. Й. с
ЕГН ********** и адрес: гр. См., ул. П. Р. Сл. № 17, чрез пълномощниците си
адв. В. Ил. Р. и адв. Н. К. М. против решение № 60002/17.02.2022г.,
постановено по гр. д. № 663/2019г. по описа на районен съд - См. в частите
му, с които съдът на основание чл. 350 ГПК е съставил и обявил за
окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатия до делба с
решение № 307/09.04.2021г. по гр. д. № 663/2019г. по описа на районен съд -
См. недвижим имот при квоти: 1/2ид.ч. за Р. СТ. Й. и 1/2 ид.ч. за М. ИВ. Й. по
първи вариант от заключението на СТЕ - по инвестиционния проект по чл.
202 от ЗУТ на I-ви етаж на жилищната сграда в УПИ X, ПИ ***.*** - гр.
См., изготвен от арх. Ст. с дата 07.2018г., одобрен от главния архитект на
общ. См. на 16.08.2018г., съгласно който от допуснатия до делба имот се
обособяват следните два дяла:
- дял № 1 - жилище с входна врата на източната фасада, състоящо се от
антре, една стая, стая с кухненски бокс, от която чрез предверие се
осъществява достъп до баня с WC, изба с вход от дворното място; застроена
площ на Дял № 1 - 57,97 кв.м; на проекта отбелязан е червен цвят;
Пазарна стойност на Дял № 1 със ЗП-57,97 кв.м е 18 340,00лв.
- дял № 2 - жилище с входна врата на западната фасада, състоящо се от
антре, една стая с кухненски бокс, баня е WC и изба с достъп от антрето през
коридор; застроена площ на Дял №2 - 58,44 кв.м; на проекта отбелязан със
1
син цвят.
Пазарната стойност на Дял № 2 със ЗП - 58,44 кв.м. е 18 490,00 лв.
Съделителят, на който се падне дял № 2 ще заплати на съделителя, на който
се падне дял № 1 сумата 75,00 лева за уравняване на дяловете. Намират ,че
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалният и
процесуален закон.Считат ,че решението е необосновано. Твърдят ,че
районния съд неправилно е изследвал установените факти и обстоятелства в
хода на производството към приложимия закон. Искането им е да се
произнесе въззивния съд с решение, с което след отмяна на решение №
60002/17.02.2022г., постановено по гр. д. № 663/2019г. от районен съд — См.
в обжалваните му части,да се произнесе с ново решение по съществото на
спора, с което да извърши делба между съделителите, като на основание
чл.353 ГПК разпредели между доверителката им Р.Й. и М.Й. допуснатия до
делба наследствен имот с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на
гр.См. съгласно инвестиционния проект , изготвен от арх. Ст., като на
доверителката им Р. Кехайова възложи ДЯЛ №1 от сочения проект,
представляващ жилище с входна врата на източната фасада, състоящо се от
антре, една стая, стая с кухненски бокс, от която чрез предверие се
осъществява достъп до баня с WC, изба с вход от дворното място; застроена
площ на Дял № 1 - 57,97 кв.м; на проекта отбелязан е червен цвят, а на
ответницата М.Й. възложите Дял № 2 - жилище с входна врата на западната
фасада, състоящо се от антре, една стая с кухненски бокс, баня е WC и изба с
достъп от антрето през коридор; застроена площ на Дял №2 - 58,44 кв.м; на
проекта отбелязан със син цвят.Съдът е изложил подробни мотиви по
основният спорен въпрос относно способа, по който делбата следва да се
извърши. Считат ,че е приел вярно, че в съответствие с практиката на ВКС
извършването на разпределение по реда на чл.353 ГПК е приложимо тогава,
когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно
или много неудобно. Считат ,че напълно невярна в резултат на превратно
тълкуване е преценката на обстоятелството дали в настоящия случай
тегленето на жребий се оказва много неудобно.Съгласно т.5/б/ от
Постановление №7 /28.11.1973г. на Пленума на ВС тегленето на жребий е
неудобно например ,когато преди делбата съделителите са били във владение
на отделни имоти и всеки е направил във владяния имот значителни
подобрения и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите.
Относно владението и ползването на двата дяла районният съд е приел за
доказано от показанията на св.Б. и Андр., че „непосредствено след смъртта на
наследодателя, между Р.Й. и нейния брат /баща на ответницата М.Й./ е
съществувало взаимно съгласие, кой от тях коя част от приземния етаж да
ползва, но това ползване не било трайно установено, защото от показанията
на свидетелите било видно, че след смъртта на наследодателя никой не бил
живял в процесния етаж. Този извод на съда, считат ,че се опровергава от
собствените му изводи, според които ремонтите били извършени от Й. през
2000-2002г. Намират ,че се опровергава и от показанията на свидетелите,
според които още приживе на общия наследодател Ст. Й. Хр. е извършено
2
разпределение на процесния етаж, съответна на волята на родителите , а по
този начин е установено и владението и ползването на обособените дялове.
Между доверителката им и бащата на ответницата, като брат и сестра нямало
спорове. Св.Б.а дава показания, според които след женитбата на Ст. Й. /син на
ищцата/ отново Р.Й. е живяла долу на процесния етаж и е ползвала източните
стаи, т.е ползвала е в съответствие с фактическото разпределение.Считат ,че
следва да се има предвид, че св.Б.а е разпитана на 22.02.2022г., като в
показанията си сочи“ тази есен съм ходила на този етаж . Влизали сме в етажа
с кака Р..Понеже синът й беше почнал ремонт, тя си беше долу на етажа.Там
съм й гостувала на този етаж Долу”....”. Сочените показания на св. Б.а считат
,че опровергават изводите на районния съд, че трайно владение не било
установено.Напротив, такова трайно владение от доверителката им считат
,че е безспорно установено, тъй като св.Б.а установява , че тя е живяла в
етажа и преди смъртта на баща и през 1999 г. като се грижила за него,тъй
като е бил с отрязан крак, живяла е в етажа и през 2000-2002г. когато е
правила подобрения , живяла е в етажа и есента на 2020г. когато
свидетелката е идвала и доверителката им била долу в етажа. За
установяване на владение и ползване спрямо източната част в по-скоро
време преди около 10 години ,считат ,че говори и св. Андр. , който в
източния дял е сложил нов водомер, като свидетеля сочи, че знае че частта на
Й. -кухня и стая са били от източната страна.Намират че естеството на
подобренията, извършени от Р.Й. , сами по себе си показват фактическо
ползване, т.е. извършвани са такива ремонти в източната обособена част от
етажа, свързани със създаването на елементарни битови удобства в т.ч.
обособяването и оборудването на баня и тоалетна, отделянето им с врати,
обособяването и оборудването на кухнята, отлИв.е на пода с бетон,
изграждането на канализация в тоалетната и пр.
Едновременно с установеното фактическо ползване от доверителката им
считат ,че било установено и фактическо ползване от страна на ответницата и
праводателите и /баща, брат/ на западната половина от етажа, установено в
т.ч. със свидетелски показания. Особено показателно за ползването от
ответниците на западната обособена част е изграждането от тях на постройка
от западната страна на къщата, представляващо и подход към обособения
втори дял, точно на мястото на което вещото лице Кр. предвижда
изграждането на врата. Твърдят ,че обсъжданата пристройка/постройка,
подход е изградена от ответната страна, ползва се и до днес от ответника,
заснета и нанесена в КККР на гр.См. пак по инициатива на М.Й. /и нейния
брат/,за нанасянето на която в КККР на гр.См. с идентификатор
*****.***.***.8 е издадена Заповед № 18-2669/12.03.2002г. на Началника на
СГКК См. ,обжалвана от доверителката им, като по жалбата и е било
образувано адм. д. № 171/20,по което е представена декларация от
ответниците, че сградата е построена преди 2000г.Поради това намират ,че се
опровергава един от основните изводи на съда, че „ползването на отделните
обособени дялове не е трайно установено
Относно извършването на значителни подобрения във владяния имот по
смисъла на т.5/б/ от Постановление №7 /28.11.1973г. на Пленума на ВС.По
3
този критерий считат,че районния съд е изложил отново несъответни на
доказателствата и закона мотиви. Приема, че действително подобрения били
извършени от страна на Р.Й., но те не били значителни, защото не водят до
съществени преустройства в имота. Те не са и значителни по своята стойност
,доколкото не надвишават с 10% делбеният имот -за да се зачетат за
значителни подобренията следва да са на стойност 10% от пазарната стойност
на имота -36 840,00лв.,от които 10% са 3 684,00лв., а сега извършените били
на стойност 2058,42лв. Тези изводи на съда намират ,че са неправилни и дори
вътрешно противоречиви Сам районният съд сочи , че подобренията в имота
трябва да надхвърлят с 10% процесния имот , за да се приемат за значителни,
а в същото време съдът прилага този процент не спрямо процесният имот —
този, чието възлагане искат - дял № 1 -на стойност 18 340,00лв. ,10% от който
са 1834лв.,при извършени от Р.Й. подобрения на стойност 2058.42 лв., а го
прилага спрямо стойността на двата дяла - целият имот , състоящ се от
дял втори и дял трети общо на стойност 36 840,00лв. Че се изследва
значителността на подобренията във владения имот, а не в целия имот ,
предмет на делбата , считат ,че следва и от Определение № 384/13.10.2020г.
по гр.д. № 1298/2020г. на първо г.о на ВКС. При посоченото този подход на
районния съд намират ,че е необоснован , при положение , че сам сочи в
мотивите си че извършването на значителни подобрения ВЪВ ВЛАДЯНИЯ
ИМОТ трябвало да надхвърля с 10% стойността му , за да е значително
според „константната практика“. Критерият „значителност“ на подобренията
е относим и към въпР. водят ли подобренията до съществени преустройства в
имота. Считат ,че съществени преустройства в имота, без съмнение
представляват извършените от доверителката им такива, а и извършените от
ответника М.Й. подобрения също съществено променят владеният от нея, а
по-рано и от баща и обособен дял първи, на което ще се спрем подробно по-
долу.Преценката за значителност на подобренията се отнася до подобреният
имот , отделният дял, а не до цялата съвкупност - подлежаща на делба.
. В настоящия случай, както е прието в обжалваното решение, считат ,че са
налице именно описаните обстоятелства -установено ползване, подобрения,
общо съгласие на страните за това ползване. Като не е отчел това, съдът се е
произнесъл в противоречие с процесуалният закон и при превратно тълкуване
на доказателствата и пренебрегване на други.Молят съда да приемете, че от
събраните доказателства по делото се установява , че е налице възможност за
получаване на реален дял от наследството от всеки от съделителите, каквато е
и основната цел на делбеното производство. Съдебната практика /решение №
285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о./ сочи, че когато са
налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба,
има приоритет пред другите способи за извьршването и. В тази връзка
намират за неправилен извода на съда, че тегленето на жребие бил основен и
ползващ се е приоритет способ за извършване на делбата.Считат ,че
фактическото ползване на делбените обекти между съделителите е от
значение при разпределянето по чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./, който
способ се прилага, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на
съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по
4
критериите, посочени в ППВС № 7/1973 год., т. 5 - когато до делба са
допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или
същите са направили в някой от дяловете подобрения на значителна
стойност; жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по
колена, или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото
тогава не се получава самостоятелен дял от всеки от съделителите. При
разпределението съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната
стойност и дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях,
респ. на група от съделители, се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Относно
значителните неудобства , чието избягване се цели според т.5 на ППВС
№7/1973г., „тегленето на жребие трябва да се счете много неудобно например
в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на
отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения.
С тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно, когато преди
делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е
направил във владяния имот значителни подобрения и въобще когато
възлагането чрез жребие /използваният в ГПК от 1953 г. отм. термин/ може да
породи значителни спорове между съделителите. ”Считат ,че районния съд
не е отчел следните факти.Със Заповед №18-2669/12.03.2020г. Началника
на СГКК См. е било одобрено изменение в КККР на гр.См., като е била
нанесена в кадастралната карта по искане на М.Й. на съществуваща, но
неотразена до тогава стопанска постройка в поземлен имот с идентификатор
№*****.***.***.Т.нар. новонанесена сграда с идентификатор
№*****.934.170.8 с площ от 21кв.м. и посочено предназначение
селскостопанска сграда е долепена до сградата -първи жилищен етаж от
запад и представлява изграден от страна на ответницата подход именно към
дял№2 жилище с входна врата на западната фасада, състоящо се от антре,
една стая с кухненски бокс, баня е WC и изба с достъп от антрето през
коридор; застроена площ на Дял №2 - 58,44 кв.м; на проекта отбелязан със
син цвят. Твърдят ,че предвидената от в.л. Кр. врата подход е с пряк излаз
към стопанската постройка -изградена, ползвана и нанесена в КККР по искане
на М.Й. и М. Й.Поставянето в дял на Р.Й. на Дял №2 твърдят ,че ще създаде
значително неудобство за нея , предвид необходимостта да преминава, за да
достигне до имота/двора, именно през сграда с идентификатор
№*****.***.***.8 по КККР на гр.См. с площ от 21кв.м., използвана като
свинарник и склад от ответниците по исковата молба . Ползването от страна
на доверителката им по този начин би се значително затруднило и напълно
препятствало.Считат ,че в този смисъл може да се поддържа и
съществуващото затруднение и принуждаване Р.Й. да търпи и ползва
преустройства изградени от съделителите и.Във връзка с посоченото, още
веднъж молят въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваните
части и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да
разпредели между съделителите допуснатите до делба имоти по реда на
чл.353 ГПК като на доверителката им възложи в дял -дял 1 от
5
Инвестиционния проект, изготвен от арх. Ст. и и присъди направените по
воденето на делото разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№6108/1204.2022г.. от М. ИВ. Й. чрез адв.Д.К. който намира ,че
обжалваното решение на районен съд –См. е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.Счита, че решението в обжалваните части е
правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Намира че не са налице сочените в жалбата
основания за отмяна на решението. Съдът е изложил подробни и обосновани
мотиви, защо делбата следва да бъде извършена чрез съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий, а не по реда на чл.353 от ГПК -
чрез разпределение на дяловете на съделителите, като правните изводи са в
съответствие със съдебната практика на Върховния съд и Върховния
касационен съд.Неоснователно намира ,че е основното възражението на
жалбоподателя, че е невярна преценката на съда, относно обстоятелството
дали в настоящия случай тегленето на жребий се оказва много неудобно.
Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 от ЗН е
всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.
Когато в делбената маса има обособени дялове за всеки един от
съделителите, и то в хипотеза на равенство на дяловете им в съсобствеността,
най-справедливият способ за извършване на делбата е този на съставяне на
разделителен протокол и обвяването му за окончателен, а след влизане в сила
на решението по чл. 350 ГПК, и разпределението на дяловете чрез теглене на
жребий. Ако тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно,
то съдът е в правомощието си да извърши делбата като разпредели дяловете,
без да тегли жребий.Намира че правилно районният съд е обсъдил дадено в
т. 5 от Постановление №7/28.11.1973г. на Пленума на ВС тълкуване на
предпоставките за прилагане на съответния способ за извършване на делбата.
Според тълкувателното решение тегленето на жребий е невъзможно, когато
до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ или стойност или частите на съделителите са различни. Тегленето на
жребий е неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение
на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни
подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и
преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. С оглед тази
задължителна съдебна практика намира че правилен и обоснован е извода на
съда, че по делото не се установяват пречки пречки за прилагане на основния
способ за извършване на делбата - чрез съставяне на окончателен
разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и теглене на жребий по реда на чл.
352 от ГПК.В конкретния случай счита че не са налице хипотезите на чл.349
и чл.353 от ГПК, тъй като имота не е съпружеска имуществена общност,
поделяем е на два равни дяла, и съставянето на дяловете и тегленето на
жребий не е невъзможно или много неудобно. Според одобрения
инвестиционен проект, обекта може да се раздели на две самостоятелни
обособени части с еднаква площ, без значителни преустройства и без
6
неудобства, по-големи от обикновените. Обособените имоти не се различават
съществено един от друг, а същевременно дяловете на съделителите не са
различни, а равни - от по 1/2, предвид еднаквите квоти, при които е допусната
делбата. Твърди ,че пазарната стойност на дяловете е почти равна и се
различава само с 150.00 лева.Счита ,че не е налице и не е доказано твърдяното
от жалбоподателката владение и фактическо разпределение на имотите между
съделителите. В жалбата показанията на свидетелите са коментирани
избирателно, поради което не опровергават изводите на съда. От съвкупната
преценка на гласните доказателства намира ,че се установява, че докато
починат в процесния приземен етаж са живели наследодателите на
съделителите. Разпитаните в първата фаза свидетели Х. и Н., сочат че в
първия приземен етаж са живеели Ст. и съпругата му. Р. и М. общо ползвали
приземния етаж за багажи основно и картофи. Към скалата ползвали за общи
нужди складове. В този смисъл намира ,че са и обясненията на ответницата
М.Й., дадени по реда на чл.176 ГПК в с.з. 15.01.2020 г.. Свидетелката Б.а, на
чиито показания се опира жалбоподателката, сочи че, Р.Й. се е грижила за
наследодателя Ст. Хр., поради лошото му здравословно състояние.
Свидетелката е живяла на този етаж в продължение на четири години, след
месец септември 1972 г., когато е започнала да учи в Икономическия
техникум. Сочи, че Р. е правила ремонти в нейната част - кухнята, банята и
тоалетната, а Ив. си правил стаята, в която е живяла тя, когато е учила. Счита
,че тези действия на децата на наследодателя са извършвани докато той е бил
жив и са израз на грижа към него, а не владение или самостоятелно ползване
от тях. Последващите и впечатления са от единични посещения в периоди
отдалечени във времето е 15 - 20 години - около 2000 г.- 2002г., когато според
нея били правени ремонти и есента на 2020г., когато оставили на салона
чували е картофи на Р.. Счита ,че свидетелката не дава сведения и не
установа Р.Й. да пребивава в етажа постоянно, още по-малко живеве там. В
тази връзка свидетелките И. и Сл., които са съседи, сочат че Р. живее на
втория етаж, а на третия етаж живее М.. На първия етаж не знаят и не са
виждали някой да живее. От представените по делото нотариални актове
счита ,че се установява, че Р.Й. е собственик на втория жилищен етаж, който
е прехвърлила на сина си, но в който продължава да живее, тъй като „сина на
Р. - Ст. не живее постоянно тук, работи в чужбина (св. И.). От описанието на
отделните помещения в допуснатия да делба имот, дадено от вещото лице Кр.
(с.з. 03.11.2021 г.) също се констатира, че етажът е необитаем, тъй като се
нуждае от основен ремонт и изпълнение на довършителни работи - мазилки,
настилки, боядисване и инсталации в някои помещения. И към момента
самостоятелният обект е общ електромер и една партида за ток, общо В и К
захранване и канализация. Предвид заключението на вещото лице счита ,че
не може да се приеме за вярно твърдението, че естеството на подобренията
извършени от Р. Й., сами по себе си показват фактическо ползване. Вещото
лице е описало и оценило извършените подобрения, които представляват
действия по поддържане на имота, поради което са предявени и претенции за
заплащането им, а не действия демонстриращи владение. Такива са
действията по ремонта на канализацията, тъй като кухненския бокс и
7
тоалетната (мивка и тоалетна чиния) са съществували по времето когато
наследодателите са били живи (заключение на в.л.Кр.). Твърди ,че между
съделителите са налице спорове относно фактическото ползване на
приземния етаж се установява от подадените от ответницата М.Й. сигнали и
жалби (до община См., нотариус, полиция и прокуратура) срещу опитите на
ищцата да ползва и ремонтира части от имота без нейно съгласие,
включително и срещу евентуалното желание за снабдяване с документи за
собственост.
В противоречие с фактите по делото счита ,че е желанието на
жалбоподателката да обвърже ползването на спорния имот, със
съществуващата в имота стопанска сграда, която е нанесена в кадастралната
карта в хода делото. От допълнителното заключението на в.л.Кр. (от
27.02.2020 г.) се констатира, че на западната фасада на жилищната сграда е
изградена едноетажна стопаска сграда, която не е свързана функционално с
първия жилищен етаж (процесния). Твърд ,че достъпа до тази сграда се
осъществява от дворното място, а не от спорния етаж, т.е тази самостоятелна
сграда не е подход към обособения втори дял. Вещото лице Кр. е категорична,
че тази сграда не е функционално свързана със процесния етаж (отговор на
въпрос 2), като тя няма никакво отношение към предвидената с проекта на
арх.Ст. врата от западната страна на сградата, т.е. това предвиждане не е
нейно предложение. Тази сграда не е посочена и в двата инвестиционни
проекта за делба, представени по делото. Счита ,че от заключението на
в.л.Кр. е изяснено, че стопанската сграда е заснета и нанесена в КККР на
гр.См. по инициатива на собственика на земята - община См. (заедно е
промяна на границите на поземления имот), за което М.Й. само е уведомена.
В случая тази сграда не предмет на делото за делба, поради което и
представеното с въззивната жалба решение по адм. д. № 171/2020 г.счита ,че
е неотносимо към спора.Мотивиран и в съответствие със съдебната практика
е и извода на съда, че по своя вид извършените от ищцата ремонтни дейности,
не са значителни,защото не водят до съществени преустройства в имота.
Намира за правилен извода на съда, че извършените подобрения не са и
значителни по своята стойност, доколкото не надвишават с 10% делбеният
имот - за да се зачетат за значителни подобренията следва да са на стойност
10% от пазарната стойност на имота -36840,00 лв.,от които 10% са 3684,00лв.,
а сега извършените били на стойност 2058,42 лв. Счита ,че не следва да се
приема даденото от жалбоподателката тълкуване, че процентното
съотношение на стойността на подобренията следва да се изчислява не
спрямо процесният имот, а спрямо определените от вещото лице дялове.
Счита ,че тези съждения противоречат на основното правило при делбата, че
тя се извършва след оценка на целия делбен имот, като стойностното
уравнение на дяловете при разпределението се извършва на базата на
съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното
изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична
стойност (Решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г.
о., ГК). В случая извършените подобрения твърди ,че са част от целия имот и
са оценени от вещото лице Кр., която е посочила крайната пазарната цена на
8
имота 36840.00 лв. Посоченото от жалбоподателката Определение №
384/13.10.2020 г. по гр.д. № 1298/2020 г. на първо г.о на ВКС, намира ,че не е
в противоречие, а подкрепя изводите на съда, тъй като по това дело на ВКС е
постановено цитираното от доверителката му по-горе решение № 10 от
12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о., ГК.Намира за правилен
крайният извод на съда, че след като не се установи, че подобренията са
значителни ,то не би могло да се приеме, че жребият би създал последващи
имуществени спорове и усложнения, свързани с облигационни отношения
между съделителите. Решението в частта, с която е отхвърлена претецията по
сметки, не е обжалвано от Р.Й., а присъдената в нейна полза сума от 581,30
лв., представляваща половината от разходите за снабдяване с документи за
процедурата по изготвяне и одобряване на инвестиционен проект по чл.202 от
ЗУТ за обособяване на два дяла от процесния недвижим имот, ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2020г. до окончателното и изплащане, е
изплатена от М. ИВ. Й. на Р. СТ. Й..
Намира за неоснователно и възражението, че районният съд не е обсъдил и
не е отчел факти, относими към даденото в т.5 на ППВС №7/1973г. тълкуване
на критерия значителните неудобства. В случая наведените твърдения са
неотносими към спора. Както се посочи нанасянето в кадастралната карта на
гр.См. на съществуваща, но неотразена стопанска постройка в поземлен имот
с идентификатор №*****.***.***, не е по искане на М.Й., а на община См..
Счита ,че тя не представлява изграден от страна на ответницата подход към
дял №2, тъй като е самостоятелен обект, който не е предмет на делбата. Този
обект - селскостопанска сграда не е посочен и в двата инвестиционни проекта
за делба, представени по делото. Предвидената с проекта на арх.Ст. врата от
западната страна на сградата твърди ,че не е предложение на в.л. Кр.. Счита
,че тази сграда не пречи по никакъв начин на достъпа до Дял №2, тъй като не
се преминава през нея. Ако това твърдение е вярно, този подход и тази сграда
счита ,че е трябвало да бъдат отразени в одобрения проект за делба, и да са
оценени от вещото лице и включени в пазарната цена на Дял №2. След като
тези обстоятелства не са налице, счита ,че липсва каквото и да е затруднение
и препятствие за ползването на съответния дял, от страна и на двете
съделителки. В този смисъл намира че неоснователно се поддържа и
съществуващото затруднение и принуждаване Р.Й. да търпи и ползва
преустройства изградени от съделителите и.Моли в този смисъл да се
произнесе въззивния съд Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд См.
жалбоподателката Р. СТ. Й. се явява лично и с пълномощниците си адв.В. Р.
и адв .Н. М. ,които молят въззивния съд да отмени обжалваното решение на
районен съд –См. и вместо него да постанови друго решение , с което да
извърши разпределение на процесния имот по реда на чл.353 ГПК като
приеме ,че в случая са налице основанията на закона и на ППВС
№7/1983г.т.5 ,тъй като считат ,че се установява ,че тегленето на жребие е
много неудобно, тъй като страните преди извършване на делбата са били във
владение на отделните имоти ,които били разпределени от общия
наследодател-на Р.Й. –източната половина , а на бащата на ответниците –
9
западната половина и по този начин е било извършвано ползавено като
доверителката им е извършвала редица преустройства Молят в този смисъл
съдът да се произнесе Претендират разноски по делото.
Въззиваемата М. ИВ. Й. ,редовно призована , не се явява Вместо
нея пълномощникът и адв.Д.К. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди в обжалваните части
решението като законосъобразно и обосновано постановено.Счита ,че по
никакъв начин не е установено нито трайно ползване ,още по-малко владение
като видно от показанията на свидетелите и в.л.Р.Кр. състоянието на имота
предполага складови помещения /склад за картофи /, а не жилищни
помещения .Вещото лице е установило ,че помещенията не са обитаеми ,тъй
като трябва да се извършат множество ремонти –боядисване , мазилка
,тоалетни като грижите ,които са полагали съделителите за своите родители
,видно от гласните доказателства ,не могат да се приемат за владение Счита
,че не са установени трайни преустройства ,извършвани са ремонти за да
има елементарни условия на живот за да бъдат гледани родителите като тези
подобрения в.л.Кр. е изчислила и те са включени в общата цена на имота и
дяловете , а не са отделно оценени. Счита ,че стопанската сграда е била
нанесена по искане на община См. ,като собственик на земята ,видно от
записването в КККР-См. сградата няма собственост и не е предмет на
делбата Моли съда да обърне внимание ,че входа е извън тази стопанска
постройка Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе претендира
разноски.
См.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощени процесуални
представител в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт ,
който подлежи на обжалване ипри наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Решение № 60002/17.02.2022 г., постановено по гр.дело № 663/2019г.
по описа на См.ски районен съд е обжалвано от ищцата Р. СТ. Й. в частта , с
която районният съд е съставил и обявил на основание чл. 350 ГПК за
окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатия до делба с
решение № 307/09.04.2021 г. по гр. д. №^663/2019г. на РС-См. недвижим имот
при квоти: 1/2 идеална част за Р. СТ. Й. и 1/2 идеална част за М. ИВ. Й. по
първи вариант от заключението на СТЕ - по инвестиционния проект по чл.
202 от ЗУТ на I-ви етаж на жилищната сграда в УПИ X, ПИ ***.*** - гр. См.,
изготвен от арх. Ст. на дата 07.2018 г., одобрен от главния архитект на общ.
См. на 16.08.2018 г., съгласно който от допуснатия до делба имот се
обособяват следните два дяла:
- дял № 1 - жилище с входна врата на източната фасада, състоящо се от
антре, една стая, стая с кухненски бокс, от която чрез предверие се
осъществява достъп до баня с WC, изба с вход от дворното място; застроена
площ на Дял № 1 - 57,97 кв.м; на проекта отбелязан е червен цвят:
Пазарна стойност на Дял № 1 със ЗП-57,97 кв.м. е 18 340,00 лв.
10
- дял № 2 - жилище с входна врата на западната фасада, състоящо се от
антре, една стая с кухненски бокс, баня с WC и изба с достъп от антрето през
коридор; застроена площ на Дял №2 - 58,44 кв.м; на проекта отбелязан със
син цвят.
Пазарната стойност на Дял № 2 със ЗП - 58,44 кв.м. е 18 490,00
лв.Съделителят, на който се падне дял № 2 ще заплати на съделителя, на
който се падне дял № 1 сумата 75,00 лева за уравняване на дяловете.
Жалбоподателката Р.Й. счита, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, и е
необосновано, тъй като съдът неправилно е привел установените факти и
обстоятелства в хода на производството към приложимия закон. Във
въззивната жалба жалбоподателката Р.Й. иска съгласно инвестиционния
проект, изготвен от арх. Ст.,да и се възложи ДЯЛ №1 от сочения проект -
жилище със застроена площ 57,97 кв.м; на проекта отбелязан с червен цвят, а
на М.Й. се възложи Дял № 2 - жилище със застроена площ 58,44 кв.м; на
проекта отбелязан със син цвят.
См.ски окръжен съд след като взе предвид исканията на
съделителите, прецени поотделно и съвкупно всички писмени и гласни
доказателства по делото и заключението на в.л.Р.Кр. намира ,че решението
на См.ски районен съд в обжалваните части е правилно, обосновано,
постановено при спазване на материалния и процесуален закон.Не са налице
сочените в жалбата основания за отмяна на решението. Районният съд
подробно е изложил обосновани мотиви, защо делбата следва да бъде
извършена именно чрез основния способ -чрез съставяне на
разделителен протокол /чл.350 ГПК /и теглене на жребий/чл.352 ГПК /, а
не по реда на чл.353 ГПК - чрез разпределение на дяловете на съделителите
Неоснователно е основното възражението на жалбоподателката Р.Й. , че е
невярна преценката на съда, относно обстоятелството дали в настоящия
случай тегленето на жребий се оказва много неудобно.Съгласно чл. 69, ал. 2
от Закона за наследството всеки съделител следва да получи своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Когато в делбената маса има обособени
дялове за всеки един от съделителите, при равенство на дяловете им в
съсобствеността, законът сочи ,че най-справедливият способ за извършване
на делбата е този чрез съставяне на разделителен протокол и обвяването му
за окончателен, а след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК,
разпределението на дяловете чрез теглене на жребий. Районен съд См.
законосъобразно и обосновано е приел соченото в т. 5 от Постановление
№7/28.11.1973г. на Пленума на ВС тълкуване на предпоставките за прилагане
на съответния способ за извършване на делбата. Тегленето на жребий е
невъзможно, само когато до делба са допуснати имоти, които съществено се
различават един от друг по площ или стойност или пък частите на
съделителите са различни.В този смисъл е и тълкувателно решение
№2/11.04.2022г. по тълк.д.№2/2021г на ОСГК на ВКС .Тегленето на жребий е
неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на
отделни имоти и кумулативно всеки е направил във владения имот
значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки,
11
надстройки и преустройства, и когато възлагането чрез жребие може да
породи значителни имуществени спорове между съделителите. В първата
инстанция не са събрани по делото доказателства за пречки за прилагане на
основния способ за извършване на делбата - чрез съставяне на окончателен
разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по реда на чл.
352 ГПК.
Въззивният съд намира ,че не са налице случаите на чл.349 и
чл.353 ГПК, тъй като процесния имот не е съпружеска имуществена
общност, същият е поделяем на два равни дяла, и съставянето на дяловете и
тегленето на жребий не е невъзможно или много неудобно. Видно от
приложения по делото одобрения от гл. архитект по чл.202 ЗУТ
инвестиционен проект/представен от ищцата Р.Й. /, обекта може да се
раздели на две самостоятелни обособени части с еднаква площ, без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
Видно е че обособените имоти не се различават съществено един от друг, а
същевременно дяловете на съделителите не са различни, а са равни - от по 1/2
идеална част , предвид еднаквите квоти, при които е допусната делбата.
Пазарната стойност на дяловете е почти равна и се различава само с 150. лева.
Спорен е въпР. жалбоподателката Р.Й. дали трайно е ползвала
източната част на приземния етаж и била ли е във владение на тази част от
имота. Видно от гласните доказателства докато починат в процесния
приземен етаж са живели наследодателите на съделителите. Разпитани в
първата фаза св. Х. , св. Н. и св.Б.а установяват че в първия приземен етаж са
живеели общия наследодател Ст. и съпругата му от момента на построяване
на къщата .Къщата е под магазин „Георг „ в гр.См..Тогава стаите в този
приземен етаж не са били отвършени и сега са си така. В този смисъл са и
показанията на св. Елена И. .Тази свидетелка установява ,че Р. И. има ключ от
приземния етаж ,но си живее горе на втория етаж , а ответницата М.Й. живее
на третия етаж,етажите на Р.Й. и М.Й. са с отделни входове , като ремонти не
са правени на този процесен приземен етаж . Р. и М. общо ползвали
приземния етаж за багажи основно и като склад за картофи. Към скалата
ползвали за общи нужди складовете. В този смисъл са и обясненията на
ответницата М.Й., дадени по реда на чл.176 ГПК в с.з. 15.01.2020 г. която
установява ,че като избен етаж се използва обекта ." Баба и и дядо и са
живели в този обект В помещението се съхраняват картофи ,вещи,дрехи
,използват се като две изби" Свидетелката Б.а, на чиито показания се опира
жалбоподателката, сочи че, Р.Й. се е грижила за наследодателя Ст. Хр.,
поради лошото му здравословно състояние. Свидетелката е живяла на този
етаж в продължение на четири години, след месец септември 1972 г., когато е
започнала да учи в Икономическия техникум. Сочи, че Р. е правила ремонти в
нейната част - кухнята, банята и тоалетната, а Ив. си е правил стаята, в която е
живяла тя, когато е учила. Поради това правилно районният съд е приел ,че
тези действия на децата на наследодателя са извършвани докато той е бил
жив и те се грижили за него, а не представлява самостоятелно владение
или самостоятелно ползване от съделителките.
От представените по делото нотариални актове също се установява, че
12
Р.Й. е собственик на втория жилищен етаж, който е прехвърлила на сина си,
но в който тя продължава да живее, тъй като „сина на Р. - Ст. не живее
постоянно тук, работи в чужбина (това е видно от показанията на св. И.). От
заключението на в.л Кр. на отделните помещения в допуснатия да делба
имот, дадено в съдебно заседание пред районен съд –См. на 03.11.2021 г.
също се установява че процесния приземен етаж е необитаем, тъй като се
нуждае от основен ремонт и изпълнение на довършителни работи - мазилки,
настилки, боядисване и инсталации в някои помещения. И към момента
самостоятелният обект е с общ електромер и една партида за ток,
общо ВиК захранване и канализация. Поради това въззивния съд
не може да приеме за вярно твърдението в жалбата , че естеството на
подобренията извършени от Р.Й. били сами по себе си фактическо ползване.
Вещото лице е описало и оценило извършените подобрения, които
представляват действия по поддържане на имота, поради което са предявени
и претенции за заплащането им, а не действия които да демонстрират
владение. Такива са действията по ремонта на канализацията, тъй като
кухненския бокс и тоалетната (мивка и тоалетна чиния) са съществували по
времето когато наследодателите са били живи ( това е видно от заключението
на в.л.Кр.). Че между съделителите са налице спорове относно фактическото
ползване на приземния етаж се установява от подадените от ответницата
М.Й. сигнали и жалби (до община См., нотариус, полиция и прокуратура)
срещу опитите на ищцата Р.Й. да ползва и ремонтира части от имота без
нейно съгласие/например изграждане на тоалетна /и да се снабди с
нотариален акт по давностно владение.
См.ският окръжен съд констатира ,че от допълнителното
заключение на в.л.Кр. от 27.02.2020 г. се установява , че на западната фасада
на жилищната сграда е изградена едноетажна стопанска сграда, която не е
свързана функционално с процесния първия жилищен етаж . Достъпът до
тази сграда се осъществява от дворното място, а не от спорния приземен
етаж, т.е тази самостоятелна сграда не е подход към обособения втори дял.
Вещото лице Кр. е категорична, че тази сграда не е функционално свързана
със процесния етаж , като тя няма никакво отношение към предвидената с
проекта на арх.Ст. врата от западната страна на сградата, т.е. това
предвиждане не е нейно предложение. Тази сграда не е посочена и в двата
инвестиционни проекта за делба, представени по делото. Видно от
заключението на в.л.Кр., че стопанската сграда е заснета и нанесена в КККР
на гр.См. ,но по инициатива на собственика на земята - община См. (заедно с
промяна на границите на поземления имот), за което М.Й. само е била
уведомена. В случая тази стопанска сграда не е предмет на делото за
делба, поради което и представеното с въззивната жалба решение по адм. д.
№ 171/2020 г. съдът намира ,че е ирелевантно за спора.Ремонтите , които са
извършвани в процесния приземен етаж според в.л.Кр. не са довели до
никакаво преустройство и промяна на вида и състоянието на процесния
жилищен етаж който за сега е с един вход от източната страна , поради което
не могат да се характеризират като значителни.См.ският окръжен съд намира
,че е правилен извода на районния съд , че извършените подобрения не са и
13
значителни по своята стойност, доколкото не надвишават с 10% делбения
имот - за да се зачетат за значителни подобренията следва да са на стойност
10% от пазарната стойност на имота -36 840 лв.,от които 10% са 3 684,00лв., а
сега извършените според в.л. са на стойност 2 058,42 лв. Делбата следва да се
извърши след оценка на целия делбен имот, като стойностното уравнение
на дяловете при разпределението се извършва на базата на съпоставката на
стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на
дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност-в този
смисъл е решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г.
о., ГК. В конкретния случай извършените подобрения са част от целия имот
и са оценени от вещото лице Кр., която е посочила крайната пазарната цена
на имота 36 840 лева. По делото по категоричен начин се установява , че
пазарната цена на обособените дялове е почти равна,като за уравняване на
дяловете съделителят, на който се падне ДЯЛ №2 ще заплати на съделителят,
на който се падне ДЯЛ №1 само сумата 75 лева. Следователно тегленето на
жребий не може да се приеме за много неудобно, тъй като от допуснатия до
делба имот, са образувани достатъчен брой реални дялове, за да може всеки
съделител да получи реален дял. Квотите на съделителите са равни и
пазарната цена на обособените дялове е почти равна, т.е. дяловете не се
различават съществено по еднородност, площ, вид и стойност. Дори от
гласните доказателства да се приеме ,че е било установено някакво
фактическо ползване на части от приземния етаж от съделителите по
делото ,то не се установява кумулативно дадената предпоставка - всеки от
съделителите да е направил във владения имот значителни подобрения.
Пазарната цена на обособените дялове е почти равна и няма неуредени
сметките между съделителите.
См.ският окръжен съд констатира ,че решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията по сметки, не е обжалвано от Р.Й., а присъдената в
нейна полза сума от 581,30 лв., представляваща половината от разходите за
снабдяване с документи за процедурата по изготвяне и одобряване на
инвестиционен проект по чл.202 от ЗУТ за обособяване на два дяла от
процесния недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от
16.12.2020г. до окончателното и изплащане, е изплатена от М. ИВ. Й. на Р.
СТ. Й..
Нанасянето в кадастралната карта на гр.См. на съществуващата , но
неотразена стопанска постройка в поземлен имот с идентификатор
№*****.***.***, не е станало по искане на ответницата М.Й., а на община
См.,като собственик на земята. Тя не представлява изграден от страна на
ответницата подход към дял №2, тъй като е самостоятелен обект, който не е
предмет на делбата. Този обект - селскостопанска сграда не е посочен и в
двата инвестиционни проекта за делба, представени и приложени по делото.
Въззивният съд намира ,че тази сграда не пречи по никакъв начин на достъпа
до Дял №2, тъй като не се преминава през нея.Следователно не са налице
условията на т.5 от ППВС №7/1973г.,тъй като не са налице големи
неудобства и извършени значителни подобрения ,които да налагат
прилагане на друг способ за извършване на съдебната делба
14
В този смисъл ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано решението на районен съд в обжалваните части .
В останалите части с оглед отхвърления иск за претенции по сметки ,
предявен от Р.Й. срещу М.Й. решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдена М. И. Й. да
заплати в полза на Р. СТ. Й. разноски за въззивната инстанция по представен
списък по чл.80 ГПК в размер на 500 лева ,представляващи адв.
възнаграждение за адв.Д.К. ,което е направено и своевременно поискано.
Водим от гореизложеното См.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60002/17.02.2022г. по гр.д.
№663/2019г. по описа на районен съд См. в частите му, с които съдът на
основание чл. 350 ГПК е съставил и обявил за окончателен проекта за
разделителен протокол на допуснатия до делба с решение № 307/09.04.2021г.
по гр. д. № 663/2019г. по описа на районен съд -См. недвижим имот при
квоти: 1/2ид.ч. за Р. СТ. Й. и 1/2 ид.ч. за М. ИВ. Й. по първи вариант от
заключението на СТЕ - по инвестиционния проект по чл. 202 от ЗУТ на I-ви
етаж на жилищната сграда в УПИ X, ПИ ***.*** - гр. См., изготвен от арх.
Ст. с дата 07.2018г., одобрен от главния архитект на общ. См. на 16.08.2018г.,
съгласно който от допуснатия до делба имот се обособяват следните два дяла:
- дял № 1 - жилище с входна врата на източната фасада, състоящо се от
антре, една стая, стая с кухненски бокс, от която чрез предверие се
осъществява достъп до баня с WC, изба с вход от дворното място; застроена
площ на Дял № 1 - 57,97 кв.м; на проекта отбелязан е червен цвят;
Пазарна стойност на Дял № 1 със ЗП-57,97 кв.м е 18 340,00лв.
- дял № 2 - жилище с входна врата на западната фасада, състоящо се от
антре, една стая с кухненски бокс, баня е WC и изба с достъп от антрето през
коридор; застроена площ на Дял №2 - 58,44 кв.м; на проекта отбелязан със
син цвят.
Пазарната стойност на Дял № 2 със ЗП - 58,44 кв.м. е 18 490,00
лв.Съделителят, на който се падне дял № 2 ще заплати на съделителя, на
който се падне дял № 1 сумата 75,00 лева за уравняване на дяловете,като
законосъобразно и обосновано постановено
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА М. И. Й.-ЕГН -********** да заплати в полза на Р. СТ. Й.-
ЕГН-********** разноски за въззивната инстанция по представен списък по
чл.80 ГПК в размер на 500 /петстотин/лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
15
срок от връчването му на страните чрез пълномощниците.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16