Решение по дело №1215/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1239
Дата: 14 юли 2021 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100501215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1239
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501215 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН
**********, от гр. Варна, чрез адв. С., срещу Решение №260716/02.03.2021г., постановено
по гр.д. №13109/20г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, в частта, с която е определен режим на
лични отношения на бащата СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** с детето Цв. С.а С.а, ЕГН
************, както следва: след навършване три годишна възраст на детето- всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в неделя, както и 30 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивницата срещу СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, иск последният
да заплаща в полза на детето Цв. С.а С.а, ЕГН ************, чрез неговата майка и законен
представител Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 180 лв. до
500 лв., считано от 14.10.2020г., както и е отхвърлен предявения иск за издръжка за периода
от 01.06.2020г. до 14.10.2020г. за разликата над 160 лв. до 500 лв.
В жалбата се излага, че съдът не се е съобразил нито с постигнатото между страните
съгласие режимът за лични отношения да бъде от 15ч. до 18ч. всяка първа и трета събота на
обществено място в присъствието на майката, нито с даденото от ДСП Варна становище.
Твърди се, че определянето на допълнителен режим извън уговорения е незаконосъобразно
и не е в интерес на детето. Излага се в жалбата по исковете за издръжка, че решението е
незаконосъобразно в атакуваните части, тъй като съдът не е съобразил, че майката получава
сумата от 140 лв., която е социална помощ за детето, както и за това, че майката не може да
реализира трудови доходи, докато отглежда детето. Твърди се, че съдът не е съобразил
установеното от свидетелските показания, че бащата работи по 12 часа дневно, което
опровергава посочените в трудовия договор факти досежно реалното работно време и
получаваното възнаграждение. Претендира да бъде определена издръжка както занапред,
така и за минало време по 500 лв. месечно. Претендират се и разноски за двете инстанции
при уважаване на жалбата.
1
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна СТ. СТ. СТ.,
който оспорва жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е
съобразил всички ангажирани доказателства и направил правилни изводи въз основа на тях.
Моли да бъде потвърдено.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ не изразила становище
по жалбата.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 и чл.127а СК
се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излага от Г. ИВ. КЮЧ., че с ответника СТ. СТ. СТ. са имали
връзка от месец ноември 2018г., като на 21.02.2020г. се е родило детето Цв. С.а С.а, ЕГН
************. От 17.06.2019 г. до 14.02.2020г. ответникът бил в Затвор - Варна за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като едва след излизането му са заживели на
съпружески начала. В началото живеели в жилище под наем в гр. Варна. А в последствие в
жилището на баща й, находящо се в гр. Варна, жк Възраждане 3, местност Кочмар.
Ищцата твърди, че докато живеели заедно на семейни начала ответникът упражнявал
над нея психическо, физическо и сексуално домашно насилие. В началото на месец април
2020 г. се разделили, като ответникът напуснал жилището. Майката излага, че бащата
никога не се е интересувал от общото им дете, не е полагал грижи за него. Единствена
финансова и морална подкрепа за отглаждането на детето ищцата получава от своите
родители. Излага, че майка й живее в Германия и желае да пътува до там с дъщеря си.
Предявила е искове да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Цв., като при майката бъде определено и местоживеенето му на адрес:
гр. Варна, с.о Кочмар, УПИ 426.
Моли да бъде определен режим на лични отношения на детето Цв. С.а С.а, ЕГН
************ с бащата СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца 15.00 часа до 18.00 часа, на обществено място в присъствието на майката.
Ответникът СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** да заплаща на детето Цв. С.а С.а, ЕГН
************, чрез нейната майка и законен представител Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от 21.02.2020 г. до
настъпване на обстоятелствата, погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане.
Прави искане за даване разрешение, заместващо съгласието на бащата СТ. СТ. СТ.,
ЕГН ********** да бъде издаден паспорт за пътуване извън страната /международен
задграничен паспорт/ на малолетното дете Цв. С.а С.а, ЕГН ************.
Прави искане за даване разрешение, заместващо съгласието на бащата СТ. СТ. СТ.,
ЕГН **********, малолетното му дете Цв. С.а С.а, ЕГН ************ да пътува извън
пределите на Република България през всеки сезон на годината до 20 дни, до Германия,
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Турция, Гърция, Испания,
Франция, Италия, Румъния като преминава и престоява в държавите членки на Европа с цел
почивка и гостуване, до навършване на пълнолетие на детето, като пътуванията се
2
осъществяват извън режима на лични отношения с бащата, придружавано от неговата
майка или друго упълномощето от неговата майка лице, на правно основание чл. 127 „а" от
СК. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор С.С. изразява становище за основателност на иска по
чл.127 от СК, като сочи, че е съгласен с родителските права и местоживеенето да бъдат
определени при майката, както и с поискания режим на лични отношения, но сочи, че може
да заплаща издръжка в размер на 160 лв. Счита иска за заплащане на издръжка за минало
време за неоснователен в периода 21.02.20-30.06.20г., тъй като тогава родителите са живели
съвместно и са полагали общи грижи за детето. Оспорва исковете по чл.127а от СК.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Дирекция ” Социално подпомагане” -Варна, изразява становище, че режима на лични
отношения и издръжка следва да се съобрази с възрастта на детето, както и, че е в интерес на
детето свободно да пътува извън Р България.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е влязло в сила в частта по предявените искове с правно основание чл. 127а СК,
както и в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката,
при която е определено и местоживеенето на детето, както и в частта, с която е определен
режим на лични отношения между бащата и детето до навършване на тригодишна възраст
от последното и в частта, с която бащата е осъден да заплаща по 180 лв. месечна издръжка
след подаване на иска и 720 лв. издръжка за минал период- от месец юни до октомври 2020г.

По отношение режима на лични отношения между бащата и детето Цв. във
връзка с постановяване същият да бъде с преспиване след навършване на детето на
тригодишна възраст:

В исковата молба майката не е предложила такъв режим и такъв не е поискан от
бащата в отговора на исковата молба. Произнасяйки се по предявените искове за
предоставяне упражняване на родителските права и определяне местоживеенето на детето,
съдът е длъжен, в изпълнение на задължението си да гарантира най-добрия интерес на
детето, като съхрани или даде възможност да се изгради връзката „баща-дете“, да определи
най-подходящия режим на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител. В
случая, като се има предвид крехката възраст на детето Цв. при настъпилата раздяла на
страните /детето е било едва на два месеца/, съдът следва да създаде възможност и да
насърчи осъществяването на контактите между бащата Ст. и детето. Първоначално
определения режим е съобразен с възрастта на последното, както и с факта, че същото не
познава добре своя баща. Този режим обаче следва да бъде постепенно разширяван, така че
детето да може да прекарва повече време и самостоятелно със своя баща. Само така
евентуално създадената връзка между двамата ще бъде запазена и задълбочена. Затова и
съдът намира, че неоснователни са твърденията в жалбата, че щом като такъв режим не е
поискан и понастоящем бащата не го е пожелал, то съдът не следва да определя такъв.
3
Съдът в произнасянето си досежно мерките се ръководи само и единствено от интереса на
детето. Затова и настоящият състав намира, че следва да бъде определен режим след
навършване на тригодишна възраст на детето, като той бъде разширен откъм времеви
обхват- всяка първа и трета седмица от месец за периода от 10,00ч. до 16,00ч. в събота без
преспиване. Първите шест месеца след навършване на тригодишна възраст от детето
майката Г.К. следва да присъства от 10,00ч. до 12,00 ч. при осъществяване на режима на
лични отношения, след което от 12,00 до 16,00ч. режимът следва да бъде осъществяван без
присъствието на майката. След изтичане на шест месеца режимът между бащата и детето от
10,00ч. до 16,00ч. следва да бъде осъществяван без присъствието на майката. След
навършване на петгодишна възраст на детето режимът на лични отношения следва да бъде
определен всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя с
преспиване, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск. Бащата се задължава да взема и да връща детето от и в дома на майката.
Досежно издръжката:

Детето е навършило една година. Ноторно е, а и видно от представените доказателства
за закупени стоки, то се нуждае от закупуване на адаптирани млека, пюрета, бисквити, вода,
бебешки пособия, памперси, облекло и обувки, лекарства. Детето не посещава детска ясла,
поради което и ангажимент за отглеждането му има неговата майка. Горното от своя страна
е пречка същата за полага труд и да реализира трудови доходи. Социалните помощи, които
същата получава също са в нисък размер. Като се има предвид, че за осигуряване нуждите
на детето Цв. предвид възрастта му са необходими месечно около 300 лв., бащата следва да
бъде осъден да заплаща 220 лв. от дължимата издръжка. Съдът намира за недостатъчни
представените писмени доказателства- трудов договор, от който е видно, че бащата
реализира доходи в размер на 400 лв. Това е така, тъй като видно от свидетелските
показания на Р. С.а С.а- сестра на въззиваемия, последният работи целодневно. Горното
разколебава верността на установената в трудовия договор продължителност на работното
време, както и посочения размер на трудовото възнаграждение. Бащата е в трудоспособна
възраст, няма данни за здравословни проблеми, поради което и може да реализира доходи
над минималната работна заплата, т.е. около 800-900 лв., ако работи на пълен работен ден.
/съобразявайки посоченото в договора за 4-часов работен ден трудово възнаграждение/.
Затова и съдът намира, че бащата следва месечно да заплаща сумата от 220 лв. издръжка за
детето Цв. чрез нейната майка и законен представител, считано от подаване на исковата
молба до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Издръжката е с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Майката следва да поеме
останалата част от издръжаката, която е по-малка предвид факта, че майката полага преките
и непосредсвени грижи за отглеждане на детето, както и поради обстоятелството, че
въпреки работоспособната си възраст майката не може да реализира трудови доходи поради
необходимостта да се грижи за детето.
Решението на ВРС следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част и
постановено ново в горния смисъл.
Същата издръжка бащата на детето дължи и за периода една година назад преди
завеждане на иска, тъй като потребностите на детето са били идентични. Следва да се
съобрази, че до края на месец април 2020г. родителите са отглеждали детето Цв. заедно,
поради което и издръжка за този период бащата не дължи. Още повече, че се установява от
свидетелските показания, че бащата е работел и се е грижел за детето. Затова и бащата
дължи издръжка за периода от май до 15.10.2020г. общо в размер на 1 210 лв. От тях следва
4
да се приспаднат 160 лв., които не се спори, че бащата е дал през юли 2020г.. Предвид
горното и С.С. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата като майка и законен
представител на детето Цв. издръжка за минало време в размер на 1 050 лв. Решението на
ВРС следва да бъде отменено в частта, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата
над 720 лв., като бъде присъдена издръжка за периода от май до 15.10.2020г. в размер на
1 050 лв. За разликата над 1 050 лв. до 4 000 лв. /претендирани по 500 лв. за осем месеца/
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл.78 ал.6 ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати допълнително държавна такса по
сметка на ВОС в размер на 57,60 лв. върху увеличената от 180лв. на 220лв. месечна
издръжка. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за
въззивното производство по исковете за издръжка общо в размер на 36 лв.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски.
Представен е списък за направени такива в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
както и 36 лв. държавни такси. Жалбата е неоснователна в частта за изменение на режима на
лични отношения, поради което и въззиваемата страна не дължи компенсиране на
заплатената от въззивницата държавна такса от 25лв.
Досежно адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност.
Същото е неоснователно предвид нормата на чл.7 ал.1 т.6 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че само по иска за издръжка
минималното възнаграждение е 300 лв. Съобразно отхвърлената част от претенцията обаче в
полза на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260716/02.03.2021г., постановено по гр.д. №13109/20г. по описа
на ВРС, 48-ми с-в, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата СТ.
СТ. СТ., ЕГН ********** с детето Цв. С.а С.а, ЕГН ************, както следва: след
навършване три годишна възраст на детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00
ч. в събота с преспиване до 18ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с
детето Цв. С.а С.а, ЕГН ************, след навършване на тригодишна възраст на детето,
всяка първа и трета седмица от месеца в събота за периода от 10,00ч. до 16,00ч. без
преспиване.
ПОСТАНОВЯВА, че първите шест месеца след навършване на тригодишна възраст от
детето майката Г.К. следва да присъства от 10,00ч. до 12,00 ч. при осъществяване на режима
на лични отношения, след което от 12,00 до 16,00ч. режимът следва да бъде осъществяван
без присъствието на майката. След изтичане на шест месеца режимът между бащата С.С. и
детето Цв. от 10,00ч. до 16,00ч. всяка първа и трета седмица през съботния ден следва да
5
бъде осъществяван без присъствието на майката.
След навършване на петгодишна възраст на детето Цв. режимът на лични отношения
следва да бъде определен всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до
16,00ч. в неделя с преспиване, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск.
При осъществяване на режима бащата С.С. се задължава да взема и да връща детето
Цв. от и в дома на майката Г.К..

ОТМЕНЯ Решение №260716/02.03.2021г., постановено по гр.д. №13109/20г. по
описа на ВРС, 48-ми с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. ИВ. КЮЧ. срещу
СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, иск последният да заплаща в полза на детето Цв. С.а С.а, ЕГН
************, чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН **********
месечна издръжка за разликата над 180 лв. до 220 лв., считано от 14.10.2020г., както и е
отхвърлен предявения иск за издръжка за периода от 01.05.2020г. до 14.10.2020г. за
разликата над 720лв. до 1 050 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА бащата СТ. СТ. СТ. , ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Цв. С.а
С.а, ЕГН ************, чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН
**********, и разликата над 180 лв. до 220 лв. /или общо издръжка от 220 лв. месечно/ ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноски с падеж първо число на месеца, за който се дължи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260716/02.03.2021г., постановено по гр.д. №13109/20г.
по описа на ВРС, 48-ми с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. ИВ. КЮЧ. срещу
СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, иск, за заплащане на разликата над 220 лв. до 500 лв. –
претендирана месечна издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.10.2020 г.
ОСЪЖДА бащата СТ. СТ. СТ. , ЕГН ********** да заплати в полза на детето Цв. С.а
С.а, ЕГН ************, чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН
**********, и разликата над 720 лв. до 1 050 лв.- представляваща издръжка за минал
период – 01.05.2020г. до подаване на иска-14.10.2020г., на осн. чл. 149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260716/02.03.2021г., постановено по гр.д. №13109/20г.
по описа на ВРС, 48-ми с-в, в частта, с която искът за издръжка за минал период е отхвърлен
за разликата над 1 050 лв. до 4000 лв.

ОСЪЖДА СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВОС, сумата от
93,60 /деветдесет и три лева и шестдесет ст./, от които 57,50 лв.- държавна такса по
исковете за издръжка пред ВРС, а 36 лв.- държавна такса за въззивно обжалване, на осн.
чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** да заплати на Г. ИВ. КЮЧ., ЕГН **********,
сума в размер на 50 /петдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
6
съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Решението в частта, касаеща определения режим на лични отношения, подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7