№ 3217
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110159585 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът – Р. В. ХР., твърди, че притежава 1/2 идеална част от следния имот:
апартамент № ***, намиращ се в гр. *************************. Сочи, че в периода
от 01.03.2021 г. до 30.09.2021 г. ответникът е използвал имота, без да има основание,
като въпреки отправената нотариална покана от 30.06.2021 г. за заплащане на сума в
размер на 240 лв., представляваща месечен наем за използването на имота, не е
последвало плащане от страна на ответника. Ето защо, ищецът претендира от
ответника сумата в размер на 1680 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на 2/3 от собствената на ищеца 1/2 част от апартамент № ***, намиращ се в
гр. *************************, за периода от 01.03.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., до погасяване
на вземането. Претендира разноски.
Ответникът – Д. С. В., не оспорва, че в процесния период многократно е
посещавал процесния имот, предвид отношенията му с другия съсобственик на имота,
но твърди, че не е живял в същия. Сочи също така, че ищецът е бил обезщетен вече за
лишаването от ползването на собствената му идеална част с изплащания от страна на
Ивелина Жекова месечен наем в размер на 120 лв. за процесния период. Оспорва
средния пазарен наем за процесния имот да е в размер на 720 лв. месечно. Ето защо,
моли искът да бъде отхвърлен, като претендира и разноски по делото.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
използвал собствената на ищеца част от процесния имот, както и каква е ползата, от
която е лишен за периода, предмет на делото – средния пазарен наем за ползване на
имота за процесния период.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.03.2021 г. до 30.09.2021 г.
ищецът е бил собственик на 1/2 идеална част от процесния имот.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
23/14.02.2014 г., том I, рег. № 493, дело № 18/2014 г. по описа на нотариус Ц.З.,
И.О.Ж.-Х.а и Р. В. ХР. са придобили собствеността по отношение на имот,
представляващ апартамент № ***, намиращ се в гр. *************************.
Съгласно решение № 20046035 от 17.02.2021 г. по гр.д. № 52426/2020 г., СРС, 86
състав, бракът между И.О.Ж. и Р. В. ХР. е прекратен с развод, като семейното жилище,
представляващо апартамент № ***, намиращ се в гр. *************************, е
предоставено за ползване на И.О.Ж.. Ищецът в исковата молба признава
обстоятелството, че всеки месец И.О.Ж. заплаща в негова полза сумата в размер на 120
лв., представляваща дължим наем за ползването на 1/3 идеална част от притежаваната
от ищеца 1/2 идеална част от имота, тъй като в същия живеят и двете деца на ищеца,
родителските права по отношение на които се упражняват от И.О.Ж..
Следователно, по делото се установява, че И.О.Ж. има основание да използва
целия имот, тъй като се явява собственик на 1/2 идеална част от същия, като
притежаваната от ищеца Р. В. ХР. 1/2 идеална част е предоставена за ползване по
силата на решението, с което е одобрено споразумение за прекратяване на брака между
И.О.Ж. и Р. В. ХР..
Съгласно показанията на свидетеля Т.С.Б., ответникът Д. С. В. и И.О.Ж.
поддържат близки отношения, според свидетеля „сърдечни“ отношения, но Д. С. В. не
живее в жилището на И.О.Ж.. Свидетелят Б. сочи, че познава ответника и И.О.Ж., тъй
като са колеги. Същата има преки наблюдения по отношение на случващото се в
жилището на И.О.Ж., тъй като се е налагало да помага с отглеждането на децата ,
като не е забелязала в имота да живее друг, освен И.О.Ж. и децата . Д. С. В. посещава
процесния имот по повод отношенията му с И.О.Ж., но по данни на свидетеля Б.
ответникът живее в гр. С., кодето е неговият дом.
Съгласно показанията на свидетеля Г.Б.М., който живее в съседен на процесния
2
имот, свидетелят е виждал на терасата на процесния имот мъж, който пуши цигара,
забелязвал го е и около блока с детето на ищеца, както и да паркира колата си там.
Във връзка с описаните доказателства съдът счита, че не може да се направи
извод от фактическа страна, че ответникът Д. С. В. живее в процесния имот, 1/2
идеална част от който е собственост на ищеца. Установява се, че ответникът поддържа
близки лични отношения с И.О.Ж. – другия съсобственик на имота, но само на база на
посоченото не може да се формира заключение, че ответникът живее в жилището на
ищеца. Следва да се посочи също така, че дори да се приеме, че ответникът е обитавал
процесния имот, то посоченото е било извършвано със знанието и съгласието на
другия съсобственик на имота по повод на отношенията им, поради което ответникът
не дължи заплащането на наем за използването на имота. Както беше посочено, И.О.Ж.
има основание да владее и ползва целия имот, въпреки че се явява собственик на 1/2
идеална част от същия, което дава права да допуска в имота, който прецени, без
съгласието на другия съсобственик и без да се дължи допълнително обезщетение на
другия собственик на имота, извън дължимото такова от И.О.Ж., което същата заплаща
в полза на ищеца за неговата идеална част.
Следва да се посочи също така, че от представените по делото писмени
доказателства, в частност - декларация за актуализиране на обстоятелства в книгата на
етажната собственост, в която е посочено, че процесният апартамент се обитава от
ответника, не се установява последното обстоятелство. Същата е подписана от ищеца,
поради което представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за
съставилия го факти, поради което не се ползва с доказателства сила за удостоверените
обстоятелства.
Не следва да се коментират останалите събрани по делото доказателства, имащи
отношение към размера на средния пазарен наем за използване на процесния имот,
доколкото по делото не се установява, че ответникът дължи на ищеца такъв.
Ето защо и при посочените мотиви искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва
да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът има право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата
в размер на 600 лв., представляваща разноски по производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Р. В. ХР., ЕГН
********** срещу Д. С. В., ЕГН **********, за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 1680 лв., представляваща обезщетение за ползване
без основание на 2/3 части от собствената на ищеца 1/2 част от апартамент № ***,
намиращ се в гр. *************************, за периода от 01.03.2021 г. до
30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2021 г., до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Р. В. ХР., ЕГН ********** да заплати на Д. С. В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4