О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./.……….11.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 386/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 3448/31.01.2020 г.
С.Х.Х., ЕГН **********, с местожителство ***
срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер", № 87.
При служебна проверка на предпоставките за допустимост
на предявения иск, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, съдът
съобрази следното: Видно от материалите по делото ищцата е отправила писмена
застрахователна претенция спрямо ответника, получена от него на 18.02.2020 г. С
писмо от 05.03.2020 г., по образуваната щета № **********, ответникът
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По изложените
съображения и с оглед датата на депозиране на исковата молба, настоящият състав
намира, че предявения иск е допустим.
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което производството
по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни
книжа между страните.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът е
релевирал искане за привличането на подпомагаща го страна – П.Н.З., ЕГН **********,
с местожителство ***, къща, към момента пребиваващ в Затвора – Варна,
обосновано с евентуалното възникване на регресни права, на осн. чл. 500, ал. 1,
т. 1 и 3 КЗ. Искането се преценява като основателно, доколкото е налице правен
интерес от привличането, поради което и следва да бъде уважено.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата
молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от
ГПК – „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА П.Н.З., ЕГН **********, с местожителство ***,
къща, към момента пребиваващ в Затвора – Варна като подпомагаща ответника страна.
Дава възможност на
подпомагащата страна да изрази становище по иска най-късно в с.з.
НАСРОЧВА в с.з. на 13.01.2021 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото: Предявен е иск с пр. осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ, с който ищцата С.Х. моли да бъде осъден ответника ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати сумата 150000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
от смъртта на М.И.Ч., с когото съжителствала на семейни начала, настъпила при
ПТП, на 10.09.2018 г., в гр. Варна, на бул. „Приморски“, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Македония“, по вина на П.З., на л.а. „БМВ 318“, ДК № ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2018 г. до
изплащането. Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищцата твърди, че с влязла в сила
Присъда по нохд № 1255/2018 г., на ВОС, НО, е ангажирана наказателната
отговорност на виновния водач и на същия е наложено наказание.
Отговорността на ответника
се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от Здравков автомобил, обективирана в полица № BG/02/118002603860/31.08.2018 г.,
валидна за периода 31.08.2018 г. - 30.08.2019 г.
Ищцата твърди, че се е
намирала във фактическо съпружеско съжителство с поч.Ч., което датирало от м.
май 2017 г. до 10.09.2018 г. Твърди, че живеели като съпрузи, били неразделни и
полагали общи грижи за домакинството, имали съвместни планове за бъдещето.
Сочи, че тъй като били колеги и работата им била свързана с честни пътувания, нямали
общо семейно жилище, но винаги били настанявани заедно, а през периода, през
който се намирали в гр. Варна, обитавали заедно или жилището на ищцата или
жилището на поч.Ч.. Загубата му била един от най-тежките моменти в живота на
ищцата, въпреки изтеклия период от време все още не можела да приеме загубата
му, която била непрежалима.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че с поведението
си пострадалият е завишил в значителна степен риска от собственото си увреждане
като е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
без да съобрази преди да навлезе на платното разстоянието до приближаващото се
МПС, неговата скорост, с което е нарушил разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Оспорва за
ищцата да са настъпили твърдяните вреди, предвид липсата на данни за фактическо
съжителство, а твърдяните отношения на близост и интимната връзка, сами по себе
си не счита за основание за присъждане на обезщетение като твърди, че към
датата на произшествието отношенията им били прекъснати и не е налице особено
близка връзка по смисъла на ТР 1/2016 г., ВКС. В отношенията между ищцата и
починалия нямало нищо изключително, което да обоснове приложимост на
предвиденото в тълкувателната практика особено изключение. Счита размерът на
заявената претенция за силно завишен и несъответстващ на принципа за
справедливост.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова
молба, в която се репликират възраженията на ответника. Счита, че предвид
наличието на влязла в сила присъда е недопустимо да се преразглеждат въпросите,
свързани с механизма на настъпване на ПТП и виновността на дееца. Твърди, че
попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, съобразно ТР
№ 1/2016 г., на ВКС и ПП № 5/1969 г., на ВС. Оспорва релевираното възражение за
съпричиняване. Сочи, че законната лихва от датата на увреждането е
компенсаторна и се дължи, тъй като деликвентът би я дължал, ако главният иск
беше насочен към него. В останалата си част допълнителната искова молба
представлява отново възпроизвеждане на изложеното в исковата молба.
В
срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изложените в отговора възражения, твърдения и искания.
На основание
чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че
е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са
задължителни за гражданския съд, съобразно влязлото в сила решение по нохд № 1255/2018
г., по описа на ВОС, НО.
На
осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, приема ЗА ПРИЗНАТИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелствата: -
наличието на застрахователно правоотношение между собственика на л.а. „БМВ 318“, ДК № ****** и ответното дружество, обективирано
в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/117001977338/31.08.2018
г., валидна за периода 31.08.2018 г. - 30.08.2019 г.; - че ПТП е настъпило на 10.09.2018 г., в гр. Варна, на бул.
„Приморски“, преди кръстовището с ул. „Македония“, при което починал
пешеходецът МартинЧ..
Съдът указва на страните, че на доказване
подлежат следните обстоятелства:
Ищцата – наличие на твърдяната житейска
връзка и емоционална близост с починалия, наличие на пряка причинна връзка
между произшествието и вредите, чието репариране се претендира, обосноваване на
вредите по вид и размер на претендираното обезщетение.
Ответникът
– релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Всяка
от страните следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията
си и черпи изгодни правни последици.
ДА СЕ ИЗИСКА нохд № 1255/2018 г., по
описа на ВОС, НО.
НЕ
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените от ищцата Протокол за оглед със скица (л. 29-31) като нечетлив и Албум на
местопроизшествие от 10.09.2018 г. (л. 32-54)
като изготвен за целите на друго производство.
ДОПУСКА до приемане в съдебно
заседание останалите представени от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищцата за задължаване на ответника да представи застрахователна полица от
31.08.2018 г., тъй като фактът на наличие на застрахователно правоотношение не
е спорен между страните.
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, която след запознаване с материалите по делото, оглед на място и изготвяне на скица на
произшествието да даде отговор на въпросите поставени в отговора на исковата
молба, при депозит на експертизата в размер на 400.00 лв., платими от ответника
в 1-седмичен срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с представяне на
доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. Й.М., който да се уведоми след
доказателства за заплащане на дължимия депозит.
УКАЗВА вещото лице да представи заключението си в срока
по чл. 199 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на
ищцата, чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, за установяване
на твърдяните болки, страдания, близката й връзка и фактическо съпружеско
съжителство с починалия.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Да
се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На
подпомагащата страна да се връчат и преписи от съдебните книжа с оглед дадената
възможност за изразяване на становище.
Недопуснатите
доказателства да се пришият към корицата на делото.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: