Решение по дело №1655/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от Г.В.Г. - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието гр.София. Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., които вреди се изразявали във физическа болка, възможност за увреждане на здравето, липса на нормален сън, изпитва комплекс за малоценност и страдание, че няма пари и не може да си смени бельото, защото няма. В исковата молба се твърди, че в периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г. е пребивавал в Затвора Бургас, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. През този период не са му предоставяне вещи от първа необходимост, като бельо, тоалетни принадлежности, одеяла, прахове, самобръсначки, тоалетна хартия, хавлия, дрехи въпреки факта, че е социално слаб и не получавал хранителни пратки. Чрез посоченото бездействие от страна на администрацията, според ищеца, е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение. С исковата молба се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважен предявеният иск.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор (л.52-54) намира искът за допустим. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а именно неустановяване на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Позовава се на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС и чл.88а, ал.1 от ППЗИНЗС. Посочва, че в лавката на затвора има тоалетна хартия, самобръсначки, които могат да бъдат закупени и няма задължение да бъдат осигурявани от страна на затворническата администрация.

Възразява, че не било налице неизпълнение на законови задължения от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, което да е основание за ангажиране отговорност по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. Представя писмени доказателства, като твърди, че по отношение на ищеца се подхождало законосъобразно.

Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения иск.

ПО ФАКТИТЕ:

Според докладна записка/л.81/, изготвена от ст. експерт „МТС“, в сектор „ФЛКР“, Затвор Бургас лишеният от свобода Г.В.Г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години при първоначален „строг режим“ с начало на наказанието 21.06.2018 г.. По отношение на процесния период е пребивавал, както следва:

- от 07.03.2019 г. до 21.06.2022г. в ЗО „Дебелт“,;

- от 21.06.2022 г. до 12.09.2022 г. в Затвор Бургас, пета група;

- от 12.09.2022 г. до 08.11.2022 г. в Затвор Бургас трета група;

- от 08.11.2022 г. и към настоящия момент - ЗО „Дебелт“, закрит тип.

В докладната записка се посочва, че ищецът с постъпването си в Приемно отделение на Затвора-гр.Бургас на 20.12.2018г. е получил два броя войншко одеяло, горен и долен чаршаф, калъфка за възглавница, дюшек и лъжица. На 08.03.2019 г. е разпределен в ЗО „Дебелт“ и е върнал на отговорник вещеви склад всичко изброено по-горе, без 1 брой лъжица. На 21.06.2022 г. ищецът Г.В.Г. е прехвърлен от ЗО „Дебелт“ в Пета група в корпуса на затвора Бургас, видно от ведомостта на лишения от свобода е получил един брои - одеяло войнишко, плик бял и дюшек. На 08.11.2022 г. отново е бил приведен в ЗО „Дебелт“, без да върне във вещеви склад - одеяло войнишко, плик бял и дюшек. Посочените обстоятелства се установяват от приложената вещева ведомост.

За периода 21.06.2022 г. - 08.11.2022 г., когато е бил настанен в корпуса на затвора ищецът е получавал месечно - сапун за пране и тоалетен сапун, както и са предоставяни необходимите хигиенни материали за поддържане на чистотата от първи до пети етаж, за което са приложени списъци на пета и трета група и месечни справки за изписаните препарати и хигиенни материали за месеците - юли 2022 г., август 2022 г., септември 2022 г. и октомври 2022 г.

Представен е утвърден график за корпуса на Затвора Бургас, за пране и изкърпване, утвърден от началника на затвора. Всички лишени от свобода при желание могат да предадат спално бельо, работно облекло, одеяла или олекотени завивки за пране по приложения график.

Посочена е и изготвена справка - приход за периода 01.04.2019 г. – 08.11.2023 г., като през 2019 г. ищецът е получил 640.00 лева, които е използвал.

От извършената проверка в сектор ФЛКР са постъпвали молби от л. св. Г.Г. за закупуване от затвора на изписани лекарства, поради липса на финансови средства. Съгласно Заповед №659/31.10.2018 г. назначената комисия е разгледала молбите му, установила е, че няма парични преводи и е дала становище за закупуване с бюджетни средства. Всички молби са удовлетворени (Приложение молби, становища и фактури).

Създадена е организация, като е издадена Заповед №ЛС-04-161/28.04.2020 г. на Министъра на правосъдието и Таблица №1 и Таблица №2 на лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки, получават такива безплатно подходящи за сезона. Във връзка с горната заповед, началникът на затвора е издал Заповед №710 от 2020 г., с която е назначил комисия, която разглежда молби на лишените от свобода за предоставяне на дрехи и обувки. До комисията не е постъпвала молба от лишения от ищеца.

Депозирано е писмо от ответника с вх.№11987 от 20.11.2023г., от което се установява, че ищецът не е подавал заявление за предоставяне на социална помощ. През посочения период е провеждал свиждания и е получвал пратки с хранителни продукти, по личната си сметка не е получавал финансови постъпления, но имал наложен запор върху личните средства от съдия- изпълнител.

Представен е график за ползване на пералнята в ЗОЗТ „Дебелт“ и ЗОЗТ „Дебелт 1“, в който има забележка: в затворническата пералня се пере само спално бельо, лични одеяла не се перат, предоставените от затвора се перат веднъж годишно, дрехите на лишените от свобода се перат при предоставяне на личен прах за пране, долно бельо, чорапи, потници не се перат.

Представен е списък на разрешените лични вещи, предмети, хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода, утвърден със Заповед №ЛС-04-268 от 17.06.2022г. от министъра на правосъдието.

Представен е опис на личните вещи при постъпване в Затвора-Бургас, които са били чорапи-3бр., фанелка-2бр., хавлия-4бр., спортни гащи -3бр., анцуг-1бр., обувки-1бр., чехли-1бр., сапун-1бр., самобръсначки-1бр.

В представена справка от началник сектор ЗО „Дебелт“ се установява, че хигиенните и дезинфекциращи препарати и консумативи за нуждите на лишените от свобода се предоставят общо на групата за хигиенизиране на общите помещения и столовата за хранене. За месец август са предоставени чували за боклук, кърпи, гъби за миене, стирки, четка/метла/ за почистване. В справката се съдържат данни за месеците септември, октомври и ноември, които не са в процесния период.

В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетел, е разпитан И.С.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“, който познавал ищеца Г.Г. от около 15години и бил в приятелски отношения с него и изтърпявали заедно наказанията си. Вещи като спално бельо, самобръсначки, бельо, тоалетна хартия, одеяла, хавлии, дрехи и други от първа битова необходимост не били предоставяни, както на ищеца, така и на нито един от лишените от свобода. Това свидетелят определя като унизителни и недостойни условия, а Г. му е споделял, че се чувства некомфортно, изпитва силна вътрешна тревога и дискомфорт от липса на прах за пране, сапуни, бикчета, бельо, пасти за зъби и тъй като няма финансова възможност да си ги осигури сам. Дори и одеяла всеки си купувал сам. В лавката олекотеното одеяло струвало по 44 лева олекотеното одеяло. График за прането на бельо, доколкото му било известно, съществувал само за работещите. Нямало осигурени простори, където да се изсушават дрехите, нямало и препарати за изпиране. Служители от затвора проявявали унизително отношение спрямо ищеца, като той бил свидетел няколко пъти. Последниян път инспектор „Социална дейност“ г-н Ванков, ІІІ група му казал: „… умри клошар мръсен, аз не съм ти майка и баща да си осигурявам каквото и да е…“, били отправяни остри нападки, обиждащи всеки един нормален човек, без да ги е предизвикал.

По делото е разпитан и свидетеля Г.А.Д., който също познавал ищеца от много години. Свидетелят сочи, че в затвора не се предоставят никакви вещи от първа необходимост, преди няколко месеца давали по един сапун на човек, после намалили на и последните 3-4 месеца не давали изобщо. Давали войнишки одеяла, по едно одеяло на човек и всеки сам решавал дали да го ползва да спи върху него или да се завива с него, не давали дрехи, самобръсначки, тоалетна хартия, хавлия, дрехи, прахове. Абсолютно всичко се закупува от лишените от свобода от лавката. Бельо и тоалетни принадлежности също не се давали. В момента хората, които искали да работят в кухнята били принудени да купуват веро, за да се мият чиниите на всички останали. Дрехи не се перяли, позволено било да се перат само плик и долен чаршаф. Ако предоставят прах прах, тогава се перяло само анцуг примерно, горница и долница, бельо. Всеки си го пере сам бельото в килията, но е забранено да имат простор в килиите. В ЗО „Дебелт“ имало простори, но никога не се ползвали от лишените от свобода. Тези, които не получават отвън пратки могат да се снабдят с вещи от първа необходимост например чрез приятели, за друго не знам. Посочва, че е бил 6 месеца с Г., получавал минимални средства и ги ползвал заедно с Г. и му помагал, защото му бил по-близък. За отношението на служителите от затвора към него сочи,че не е прекрасно.

Съдът като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.

При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал.2 на текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Периодът, за който се претендира обезвреда е от 01.04.2019г. до 26.08.2023г. През посочения период, видно от представената справка от Затвор Бургас, ищецът е бил в корпуса на Затвора Бургас за периода от 20.12.2018г. до 08.03.2019 г. и от 21.06.2022 г. до 08.11.2022 г. и в ЗО „Дебелт“ от 08.03.2019 г. до 21.06.2022 г. и от 08.11.2022 г. до настоящия момент.

На първо място ищецът твърди, че е социално слаб. По делото не са ангажирани доказателства в тази връзка. Напротив от представената справка се установява, че ищецът не е подавал заявления за социална помощ. Подавал е заявления за предоставяне на медикаменти, поради липса на средства за закупуването им, които надлежно са разглеждани от нарочна комисия и закупуването им е одобрявано. През посочения период е провеждал свиждания и е получавал пратки с хранителни продукти, по личната си сметка не е получавал финансови постъпления, но имал наложен запор върху личните средства от съдия- изпълнител. От изложеното може да се направи извод, че когато ищецът е предприемал действия, с които да сезира администрацията е получавал положителен отговор, поради което не се установява бездействие.

На следващо място съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗИНЗС: "По предложение на министъра на правосъдието МС приема наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода /Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, приета с ПМС № 321/2009 г. /. В ал. 2 е посочено, че "лишените от свобода имат право на: 1. Безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. Непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие и 3. Самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки – и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието". Правото на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието е само за лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки.

По делото не се представят доказателства за исковия период ищецът да е сезирал администрацията на Затвора Бургас с искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството, че ищецът няма собствени такива. Задължението на администрацията да осигури безплатно облекло и обувки на лишения от свобода е поставено в зависимост от волята и желанието на лишения от свобода да поиска предоставянето на такива, ако не разполага със собствени. Администрацията на затвора не е длъжна да следи служебно на кого следва да предоставя облекло и обувки, поради което само ако лишеният от свобода е поискал и затворническата администрация не му е предоставила такива вещи при наличие на предпоставките за това би могло да се обсъжда отговорност за бездействието й..

Съгласно ЗИНЗС не съществува задължение за затворническата администрация да предоставя на лишените от свобода хигиенни принадлежности – самобръсначка, тоалетни принадлежности. Те са включени в списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават и държат при себе си, както и да си ги закупят от лавката на затвора с техни средства.

Представени са седмични графици в корпуса на Затвора Бургас и ЗООТ Дебелт, от които е видно, че е създадена организация за пране и условията за това. Не се ангажират доказателства, че графикът не се спазва.

По делото е приложена таблица № 3 /л.83/ за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода, които включват възглавница-1бр. със срок за ползване-4 години, дюшек-1бр. със срок за ползване-4 години, одеало-2бр. със срок за ползване-4 години, чаршафи-4бр. със срок за ползване-2 години и калъфка-2бр. със срок за ползване-1 година. За процесния период на 21.06.2022 г. ищецът Г.В.Г. е прехвърлен от ЗО „Дебелт“ в Пета група в корпуса на затвора Бургас и е получил един брои - одеяло войнишко, плик бял и дюшек, които след превеждането му отново в ЗО Дебелт на 08.11.2022 г.не са върнати във вещеви склад. Т.е. за процесния период не са налице доказателства, от които да се установява, че ищецът е получил всички спални принадлежности, а именно възглавница, 1 бр. одеяло, чаршафи и калъфки. В справката от ЗО Дебелт не е предоставена посочената по-горе информация, поради което съдът приема, че не се установява, че ищецът е получил спални принадлежности в периода на пребиваване в ЗО Дебелт. Според чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, формулирано е задължение на администрацията за осигуряване спални принадлежности на лишените от свобода. Установеното по делото не изпълнява изискването на посочените правни норми и утвърдените стандарти в Таблица 3, следователно бездействието на администрацията по неосигуряване на спални принадлежности на ищеца през процесния период сочи за лоши материални условия и в този смисъл на нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

По делото е приложена таблица №6 за перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, утвърдена от гл. директор на ГДИН, като на лишен от свобода мъж се полага 200гр. тоалетен сапун, 200гр. обикновен сапун за пране, 400гр. перилен препарат. Представен е списък, в който е посочен ищеца, от които се установява, че за месеците юли 2022г., август 2022г., септември 2022г., октомври 2022г. са раздадени срещу подпис тоалетен сапун и сапун за пране, като това са периодите, когато е бил в корпуса на Затвора Бургас. В периодите на пребиваване в ЗО Дебелт е предоставена информация от процесния период само за месец август 2023г. От справката се установява, че са предоставени чували за боклук, кърпи, гъби за миене, стирки и четка/метла за почистване.

Приетите за установени обстоятелства /неосигуряване на спални принадлежности от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г. и частично от юли 2022г. до октомври 2022г.; неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране за периода от 01.04.2019г. до юни 2022г. и от ноември 2022г. до юли 2023г./ в своята съвкупност и преценени с оглед около 4 годишен период на пребиваване в ЗО Дебелт, неминуемо водят до подтискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен ищеца при пребиваването му в ЗО ДЕБЕЛТ предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само следните факти относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗО ДЕБЕЛТ неосигуряване на спални принадлежности и хигиенни материали сапун за миене и пране. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на пенитенциарното заведение са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на ищеца на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Предвид изложеното, кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

При установяване на незаконосъобразно бездействие не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така описаните битови условия за живот. Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на лишени от свобода, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е лишено от свобода при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства, ниският интензитет на засягане и факта, че е продължителен периодът на бездействието около 4 години с прекъсване от 4 месеца, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 400 лв.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 5 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение искането на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХХІІ административен състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на Г.В.Г., с адрес Затворническо общежитие -Дебелт сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС за периода от 01.04.2019г. до 26.08.2023г., причинени от неосигуряване на спални принадлежности; неосигуряване сапун, прах за пране/сапун за пране като в останалата част за сумата над 400лв. до 5000лв. ОТХВЪРЛЯ иска.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: