№ 123
гр. В., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100281
по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „В.и к. – В.“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г.В.В., с която против Е. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че отношенията между „ ВиК - В.” ЕООД и
потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни
отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от „ ВиК В.” ЕООД, издадени въз основа на Наредба
№ 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че
ответника е титуляр на партида с уникален абонатен № 009366 и адрес на
потребление: гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1. Поддържа се, че дружеството е
изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни
качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил
задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.
Поради не плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд
- В., но поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47
1
от ГПК за дружеството възникнал правен интерес да предяви установителен
иск.
В съдебно заседание на 24.01.2023 г. е допуснато оттегляне на иска за
сумата в размер на 106.56 лева, дължима по 10 броя фактури, издадени за
периода от 15.08.2017 г. до 15.07.2018 г., като производството по делото е
прекратено в тази част.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
566.43 лева - главница, представляваща стойността на изразходената питейна
вода и отведени канални води на адрес: гр. В., гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1, по
фактури, издадени за отчетен период от 15.08.2018 г. до 15.08.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането.
Претендират се направените по заповедното и по исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд - В., по което е
издадена заповед № 595/14.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за следните суми: 672.99 лева - главница, представляваща
стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 25.00 лева – разноски по делото за държавна
такса.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2103/2021 г. по описа на
Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
2
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Не е спорно и обстоятелството, че от страна на ответника, в срока на
изпълнение по издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия.
Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество, както и че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от „В.и к. - В.” ЕООД, поради което съдът приема същите за
установени.
От приложените по делото 34 броя фактури за периода от 15.08.2018 г.
до 15.08.2021 г. и от представената справка за неплатени фактури е видно, че
същите са издадени на името на Е. В. М.. От същите се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на ответника за
процесния период. Насрещното задължение, за заплащане стойността на
доставените В и К услуги в уговорените срокове, обаче не е изпълнено от
страна на ответника, като вземанията по издадената от „ВиК - В." ЕООД
фактура са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им
/съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на
фактурирането им/.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото
дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което
положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не
са ангажирани/.
От приложената по делото от ищеца разписка от 24.11.2015 г. е видно,
че на ответника му е било връчено предписание за отстраняване на
неизправност на индивидуалния водомер, както и декларация от същия, че
жилището се обитава от един обитател. Ответникът не е изпълнил дадените
указания, поради което съгласно Общите условия на ВиК В. и Наредба №
4/14.09.2004 г. потреблението на вода в жилището е започнало да се
начислява служебно за един потребител, като в тази връзка във фактурите е
3
записано, че потреблението е отчитано служебно.
Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по
реда на чл. 410 ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2103/2021 г., което е
приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за следните суми: 672.99 лева - главница, представляваща
стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 25.00 лева – разноски по делото за държавна
такса.
С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това
вземане следва да бъде установено от ищеца до размера, претендиран в
исковото производство, а именно 566.43 лева по фактури, издадени за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 15.08.2021 г.
В конкретният случай, с оглед представените доказателства и
посочените по-горе съображения Съдът приема, че вземането е доказано по
безспорен начин.
Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за неоснователно по следните съображения:
Задължението на потребителите за заплащане месечно на стойността на
изразходената питейна вода и отведени канални води представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви
по размер. Следователно и вземанията на “ВиК - В.” ЕООД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3 -годишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо“. Вземанията по процесните фактури са
станали изискуеми след датата на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2,
във вр. с чл. 5, т. 6 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
4
ВиК оператор „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
им“.
Процесните фактури обхващат период на отчет от 15.08.2018 г. до
15.08.2021 г. Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. Заявлението по чл. 410 от ГПК срещу Е. В. М., по което е
образувано ч.гр.д. № 2103/2021 г., е депозирано на 11.10.2021 г. Предвид
гореизложеното следва да се счита, че вземането по първата фактура е
станало изискуемо на 15.08.2018 г.
Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2).
В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната
давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят
поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно
положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020,
в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими
нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г.
давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли
до 20.05.2020 г. вкл. Ето защо към тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.). Предвид това, прилагайки тригодишния давностен срок плюс
69 дни, с начална дата 15.08.2018 г. /датата на първата фактура/, то като
крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата
23.10.2021 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на
5
11.10.2021 г., т.е. преди изтичане на давностния срок. Исковото производство
се явява продължение на заповедното производство и поради това,
погасителната давност не е изтекла. С оглед изложеното, възражението на
ответника за погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно.
В тази връзка Съдът намира, че ще следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 566.43 лева - главница,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени
канални води на адрес: гр. В., гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1, по фактури,
издадени за отчетен период от 15.08.2018 г. до 15.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.10.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Съдът констатира, че в заповедта за изпълнение е присъдена сумата в
размер на 672.99 лева – главница, а в настоящото производство е
претендирана сумата в размер на 566.43 лева – главница. По тази причина на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2103/2021 г. следва да бъде обезсилена в частта на вземането за горницата
над сумата от 566.43 лева до присъдения в Заповедта размер от 672.99 лева.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство
в общ размер от 725.00 лв. /25.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за
особен представител и 400.00 лева - адвокатско възнаграждение/, както и тези
по заповедното производството за държавна такса в размер на 25.00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1, че дължи на „В.и к. – В.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“
№ 18, представлявано от управителя инж. Г.В.В., сумата от 566.43 лева -
главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
отведени канални води на адрес: гр. В., гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-Г-1, по
фактури, издадени за отчетен период от 15.08.2018 г. до 15.08.2021 г., ведно
6
със законната лихва, считано от 11.10.2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2103/2021 г. по
описа на Районен съд - В. до окончателно изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК Заповед за
изпълнение № 595 от 14.10.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 2103/2021 г. по
описа на Районен съд – В., в частта й относно присъдената главница, а именно
за горницата над сумата от 566.43 лева до присъдения в Заповедта размер от
672.99 лева.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-
Г-1 да заплати на „В.и к. – В.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж.
Г.В.В., направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
2103/2021 г. по описа на Районен съд - В. в размер на 25.00 лева - за държавна
такса.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ПЗ К., ул. „С.“ 8-
Г-1 да заплати на „В.и к. – В.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж.
Г.В.В., направените в исковото производство разноски в общ размер от
725.00 лв. /25.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен
представител и 400.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в
сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд
- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7