№ 47
гр. Варна, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно
търговско дело № 20213001000404 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Въззивникът Албона инвест ООД, редовно уведомен, за него се явява адв.
К, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Ер Джи проджект мениджмънт ООД, редовно
призована, за нея се явява адв. Х, редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Вещото лице Б. СЛ. Б., редовно призован, се явява лично.
Адв.К: - Да се даде ход на делото.
Адв.Х: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не
съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице Б.
СЛ. Б., 52 г., неосъждан, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: - Поддържам представеното заключение.
Вещото лице на въпрос на адв. К В т. 6 от експертизата, посочвам
1
2020 г. като начална дата на неплатежоспособност, тъй като по счетоводни
документи в сметка 422 „подотчетни лица“ има салдо около 2 000 000 лв.,
които документално съществуват и тези 2 000 000 лв. би трябвало да се
разходят за покриване на задължение. Към 2020 г. тези 2 000 000 лв. ги няма
и по тази причина приемам, че тогава дружеството изпада в несъстоятелност
и не може вече да се покрива задълженията.
Вещото лице на въпрос въпрос на съда: - На стр.26, Таблица № 25,
подробно съм описал движението на сметка „подотчетни лица“, където се
вижда, че през 2020 г. на 01.01 е имало салдо в счетоводната сметка 1 954
284,64, постъпления нямаме. От този милион, 5 000 има плащания към
доставчици, към персонала са 404 000, за външни услуги 2 213 и други
разходи. Тези 539 000, които са в други разходи дефакто са отписани парични
средства, които отиват към печалбата. Същото е и с отписаните вземания от 1
000 000 или от 1 954 284,64, 1 539 000 са отписани. Относно отписването,
предполагам, че понеже 2020 г. НАП каза, че ще извършва проверка на
касови наличности за скрито разпределение на печалбата и дружествата
трябваше да докажат, че наистина ги имат парите в касата и поради тази
причина те са изписани. По принцип трябваше да има начислен данък върху
скритото разпределение, поради тази причина аз съм убеден, че затова са
изписани, защото не са били налични като пари. В таблица 14, на стр.18,
показвам как са отписани вземания поради изтекъл давностен срок, в т.2 в
Таблица № 14, „други- общо и в т.ч.“, това е 1 000 000, който е във
физически лица, в 4223. По принцип така са написали в статията поради
давностен срок.
Адв.К: - Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв.Х: - Вещото лице изказа предположение, което аз твърдя, че не е
вярно. Това вземане действително е отписано поради давност, а не защото
НАП е инициирал извършване проверка на касови наличности за скрито
разпределение на печалбата. Аз го твърдя, защото много добре знам към кого
и от кого е това вземане. Аз ще Ви моля да не боравете с предположения,
след като сте го отразили, видели, че е погасено по давност отписването,
моля Ви поддържайте си го, а недейте да твърдите неща, които не отговарят
на истината.
Вещото лице на въпрос на адв. Х: - На стр.7, обезценката на просрочени
2
несъбираеми вземания е извършена от дружеството.
Вещото лице на въпрос на член на състава: - На стр.7, където съм
посочил „Алтернативен счетоводен баланс към 31.12.21 г.“ да се чете 2020 г.
Този алтернативен баланс към 31.12.20 г., в него само са включени тези
задължения към Албона инвест ООД, а в този алтернативен баланс, който е
към 30.09. имаме и тази обезценка и информацията от НАП за лихвите.
Вещото лице на въпрос на адв. Х: - Главниците по информация на ЧСИ
не са осчетоводени в дружеството. По принцип има осчетоводени фактури,
които покриват тези главници. Издадените фактури от Ер Джи проджект
мениджмънт ООД, които се оспорват от ищцовата страна, покриват
задълженията, които са по изп. дело при ЧСИ, затова във всички справки за
задълженията и в Приложение № 7, където съм описал задълженията по
години, към 31.12.2020 г. не фигурират задължения към Албона инвест ООД.
На Таблица № 3, стр.8, разликата от 120 027 лв. предполагам, че включва
лихви към 30.09.21 г. и задължения, примерно, които не са в счетоводството
на Ер Джи проджект мениджмънт ООД, затова съм ги описал. В справката на
НАП са всички подадени данъчни и осигурителни декларации от Ер Джи
проджект мениджмънт ООД. В третата колона е по оборотна ведомост, какво
се води като задължения и разликата е между втора и трета. В Ер Джи
проджект мениджмънт ООД са завели в други разчети с бюджета, това ми
обясниха, и осигуровки и ДДС и корпоративен данък, в една обща партида, а
отделно като се извършвали плащания, те плащат по едно, НАП ги отнася по
друго и по тази причина те са си направили като общо. В този смисъл сумата
посочена на ред 7, в Таблица № 3 са сумите, които са осчетоводени при тях
към 30.09. Това е по оборотната ведомост за този период, но те искат салдо от
минали години. Аз използвам изпратената справка от НАП, която е с дата
24.09., това е единият документ. Другият документ в счетоводството се води
оборотна ведомост за календарната година, но това понеже не е календарна
година, тъй като е до 30.09 и затова съм писал по оборотна ведомост за
периода 01.01.21 г. до 30.09.21 г., ако беше за цялата година, щях да напиша
по оборотна ведомост за 2021 г, а разликата според мен е от начислените
лихви в НАП, които не са осчетоводени в дружеството, понеже практиката е
такава, лихви се осчетоводяват, когато се плащат. На стр.15, Таблица № 10
съм посочил 104 765 – лихви и се получава разлика, не прави сумата от 120
027, това мисля, че е така защото може в счетоводството на Ер Джи проджект
3
мениджмънт ООД да не са осчетоводени данъчната декларация и
осигурителната декларация, която са подали в НАП. По принцип
задължението към НАП е 440 279,94. Това се дължи към НАП по справка от
НАП. В абзаца преди Таблица № 4, съм допуснал техническа грешка като
вместо изписаното „292 427,57“ да се чете „230 253,01“. Тя се формира от
осчетоводяване на задължението и справката на НАП.По принцип лихвите са
разход. Тези 16 000, когато НАП направи ревизионен акт и установи, че
задължението, което сме подали като фирма е различно от това, което е по
ревизионния акт, разликата между двете става разход и затова предполагам,
че отделно има издаден ревизионен акт на дружеството. Това, че в Ер Джи
проджект мениджмънт ООД има разлика между задълженията към НАП и по
справката, това означава, че или счетоводителят не е осчетоводил нещо,
защото той подава информация.
Вещото лице на въпрос на Член на състава: - Финансовият резултат е
величина, която се формира от разликата между приходи и разходи.
Вещото лице на въпрос на адв. Х: - В нашия случай имаме разлика
между задължението, което сме осчетоводили и задължението по информация
на НАП. Разликата е разход и трябва да се осчетоводи като печалби или
загуби.
Вещото лице на въпрос на Член на състава: - Когато се осчетоводява
дължимият данък печалба не е разход, но ние сега имаме разлика.
Осчетоводява се като смъква печалбата и от печалбата отива за задължения
към НАП и имаме намалена печалба и дължим на НАП, но ние тук нямаме
информация, какво е подадено. В тези 120 104 са лихви и има едни 16 000,
които са неустановими, но те трябва да се осчетоводяват като разход в
дружеството. Няма къде да се осчетоводят другаде и затова ги вземаме и
променяме финансовия резултат по алтернативния счетоводен баланс.
Вещото лице на въпрос на адв. Х: - При определяне на финансовия
резултат участват само разходни и приходните сметки, не участват разчетни
сметки, но когато имаш едно задължение и се установи, че това задължение
не си го осчетоводил, ти трябва да го осчетоводиш вече като разход. Ще бъде
дебит разход, кредит разчетна сметка и в разчетната сметка ще се види, че
дължиш тези 16 000, а тези които отиват в сметка 609 „други разходи“.
Обичайно се използва в практиката сметка 609.
4
Данък печалба се определя, когато се направи годишен счетоводен отчет.
Аз към 30.09 е междинен, няма как да определя данък печалба, защото нямам
приключена 2021г., за да кажа, че трябва да се удържи данък печалба, а пък и
тук имаме финансов резултат – загуба, не е печалба. На стр.9, Таблица 5, т.2
е сборна от разноски и адвокатско и по принцип така се води в
изпълнителния лист – главници. На стр.11, абзаца след Таблица № 6,
преквалифицирам дългосрочните задължения като краткосрочни, тъй като
нямам представен договор, споразумение, че задължението е с период на
връщане или на плащане над една година. Изисках да ми представят, но не ми
беше представено, но като гледам сумата от 493 000 лв. по баланса, това са
задълженията към НАП. Задълженията към НАП няма как да бъдат
дългосрочни, те могат да станат такива при подписване на споразумение с
НАП за разсрочване на плащанията, примерно на вноски.
Вещото лице на въпрос на Член на състава: - Приложение № 1, на
стр.3, гледаме колона 2020 г., осигурителни задължения над 1 година 102
000. Това няма как да бъде дългосрочно задължение. Това е по баланс на
дружеството. На стр.4, сумата е 493 000, но това е сбор от 102 000 -
осигурителни задължения, които няма как да бъдат над една година към
НАП, данъчни задължения - 224 000, които също няма как да бъдат
дългосрочни и 168 000, предната година са били краткосрочни, а сега са ги
сложили дългосрочни и поради тази причина аз ги приемам като
краткосрочни. Общо по раздел 2 имаме 535 и 493 дългосрочни, които аз ги
приемам като краткосрочни, тъй като задълженията към НАП за
осигурителни вноски 102 000, няма как да бъдат дългосрочни, данъчните
задължения към НАП няма как да бъдат дългосрочни. Други задължения
включва към персонала, към осигурителни задължения, данъчни и други.
Тъй като данъчните и осигурителните не могат да бъдат над една година,
затова ги приемам като краткосрочни. Те могат да бъдат на разсрочено
плащане, но трябва да се сключи споразумение с НАП, а такова няма или на
мен не ми е представено такова. 167 000, които са в други, предната година са
били краткосрочни. В 2019 г. са били 168 000, 2020 г. са били 167 000.
Дружеството през 2020 г. прехвърля тези краткосрочни и ги посочва като
дългосрочни и аз ги връщам обратно. В Приложение № 7, стр.14, т.5 „други
задължения“, това са тези 167 000, които са в „други“ и те включват, описал
съм ги, други дебитори, Консорциум реми груп АД – заем, две цесии и други
5
кредитори 3 230, като ги сверим със страница 13, т.5 „други задължения“,
които 2019 г. са били 168 000 лв., които включват същите, които са към
31.12.20 г. Има 1 000, които са платени и затова са приспаднати от 168 000.
Има намаление с 1000 „други дебитори“. 2019 г. ответното дружество ги води
като краткосрочни и изведнъж 2020 г. тези 167 000 ги отнася като
дългосрочни, но аз попитах дали има споразумение с НАП за отсрочване, но
не ми беше представено нищо. Примерно да се удължи цесията, плащането с
още година, две, три четири и поради таи причина ги вземам като
краткосрочни.
Вещото лице на въпрос на адв. Х: - Отписаните задължения на стр.11
не съм ги включил, само съм ги упоменал. На стр.14, задълженията към
Албона инвест - т. 2. 3, сумата от 653 868,76 към 31.12.20 г., в салдо клиенти
има вземане, тук е задължение, а в салдо клиенти са осчетоводени трите
фактури, които се оспорват от ищцовото дружество.
Адв.Х: - Няма други въпроси към вещото лице.
Съдът по доказателствата, намира че заключението следва да бъде
приобщено към доказателствения материал по делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключението на вещото лице Б.Б., на което се определя
окончателно възнаграждение в размер на 850 лв., от които 700 лв. платими от
внесения депозит, като задължава въззивника да довнесе сумата от 150 лв в
едноседмичен срок от днес.
Адв.Х:- Оспорвам достоверността на изготвените от вещото лице
алтернативни баланси. Основание за това ми дават неговите уклончиви
обяснения и предположения дадени в днешното съдебно заседание. Да,
вещото лице от части даде обяснения на някой въпроси поставени от мен, но
не изцяло. Да не се приема. Оспорвам експертизата, достоверността на
алтернативните баланси и поради това заключението изцяло. Моля да бъде
допуснато назначаването на тройна съдебно – счетоводна експертиза, която
да даде заключение по поставени от съда въпроси. Моля да ми бъде дадена
възможност да поставя в днешно съдебно заседание въпроси към
експертизата, вещото лице, по която да изготви заключение като извърши
детайлна проверка на счетоводните записвания при Ер Джи проджект
мениджмънт ООД, като посочи основанията, на които са извършени те. По
6
отношение на вземанията и на задълженията на дружеството, с посочване на
основанието, въз основа на което експертизата прави своите изводи при
определяне на финансовия резултат на дружеството; да отговори на въпроса
налице ли е загуба или или не, с анализ, на какво се дължи тази загуба, а
оттам да изготви нови алтернативни баланси и да преизчисли показателите
за ликвидност. Моля да ми се даде възможност да формулирам в детайли
въпросите към вещите лица. Моля от задачата да отпадне възложената от
съда задача по т.11, тъй като с молбата молителят не е навеждал като
основание свръхзадлъжнялост, а само неплатежоспособност. При изготвяне
на заключението, моля да бъде изключен и абзац 2 от задачата 6.4 от
настоящата експертиза, допусната с определение на съда 21.07.21 г. Ако съдът
прецени, че такъв може да бъде изготвен тогава да се допълни с детайлно
посочване и обяснение в експертизата, защо вещите лица приемат дадени
краткотрайни активи да се обоснована защо считат същите за несъбираеми,
защо считат същите за неустановени, нереализуеми материални запаси, ако
има такива. Моля при изготвяне на заключението вещите лица да изключат
от задълженията на дружеството всички задължения погасени по давност към
датата на изготвяне на заключението.
Адв.К:- Оспорването е направено своевременно. По искането за
допускане на тричленна експертиза, предоставям на съда, но считам, че
същата следва да работи по така поставената, извършена и оспорена задача в
днешно съдебно заседание. Ако бъдат допуснати нови въпроси към
заключението, те следва да са предмет на нова единична експертиза, тъй като
по тях не е работено.
Съдът се оттегля на съвещания в 15:59 часа.
Съдебното заседание продължава в 16:04 часа
По направените доказателствени искания съдът счита, че същите следва
да бъдат уважени в следния смисъл; да бъде допусната повторна съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на вече поставените задачи, поради
което и с оглед на цялостното повтаряне на експертизата не е необходимо да
се поставят допълнителни задачи за изясняване на заключението на така
изготвената експертиза.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
7
Допуска повторна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените с определение от 21.07.21 г. задачи при депозит 800 лв.
вносим от въззиваемата страна в едноседмичен срок от днес.
Определя за вещо лице М.П..
При неизпълнение на задължение на заключението експертизата ще
бъде заличена.
Съдът, за изготвяне на допусната съдебно – счетоводна експертиза
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане
на 19.04.22 г. г. от 15:30 часа, за която дата и час, страните са уведомени. Да
се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
Разглеждането на делото приключи в 16:08 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8