Р
Е Ш Е Н И Е № 260542 / 16.12.2020г.
гр.
П., 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4467 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу „П.-Инвест“
ЕООД – в ликвидация, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 14521,85 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.06.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3930,19 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.12.2015 г. до 27.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 2433/2020 г. по описа на Районен съд П..
В условията на евентуалност, ищецът
претендира от ответното дружество заплащане на посочените парични суми на осн.
чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му клиент съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за небитови нужди. Посочва, че
облигационната връзка е възникнала от момента на откриване на партида на името
на ответника като титуляр по сметката и купувач на топлинна енергия. Ищецът
твърди, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна
купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този
на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност намира, че
ако липсва договорна връзка между страните, ответникът се е обогатил
неоснователно и дължи заплащане на исковите суми, представляващи цената на
реално доставената от ищеца топлинна енергия.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В срочно депозиран писмен отговор
ответникът оспорва предявените искове по размер, както и доказателствената
стойност на представеното извлечение от сметки. Прави възражение за погасяване
на част от вземанията по давност.
В съдебно заседание се придържа към
становището, изложено в отговора на ИМ. Моли за постановяване на решение,
съобразно доказателствата по делото.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази квалификация
се основава на фактическите твърдения, че ответникът е клиент, който се е
присъединил към топлопреносната мрежа, и имащ право на това основание да получи
топлинна енергия, но и задължение да заплаща на ответника стойността на същата
по нормативно определени цени. Следователно налице е продажбено правоотношение,
характеризиращо се със спецификата на предмета, който се продава, а именно – топлинна
енергия. Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо
от договор за доставка на топлинна енергия.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение. В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1,
т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В
случая ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ПЗР на ЗЕ, тъй
като е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, а съгласно данните по делото, имотът,
за който е доставяна топлинната енергия, представлява канцелария, т.е. по своето
предназначение не следва да се ползва за битови нужди, и съвпада със седалището
и адреса на управление на дружеството, посочени в ТР. За да се приеме, че между
него и ищеца е възникнало договорно правоотношение въз основа на представените общи
условия, предвид характера на сделката и качеството „търговец“ на ответника, е
необходимо да има писмено потвърждение за предаването им на същите на клиента
по арг. от чл. 298, ал. 2 от ТЗ.
В процесния случай ответникът не оспорва
обстоятелството, че е клиент на топлинна енергия, а единствено размера на
исковата претенция, като соченото обстоятелство се установява и от ангажираните
по делото доказателства.
Видно от Заявление от 04.12.2017 г.
ответното дружество „П.-Инвест“ ЕООД, представлявано от С.М., е изявило воля да
бъде сключен договор с „Топлофикация П.“ АД, съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на топлофикационното дружество.
Установява се от представения договор № 2154/06.12.2017 г., че на посочената
дата между страните в настоящото производство е възникнало облигационно
отношение с предмет продажба на топлинна енергия за небитови нужди, със срок на
договора 5 години, с възможност за автоматично продължаване на действието му с
още една година след изтичане на първоначалния срок на договора. В Приложение №
1 към договора е посочен административен адрес на топлоснабдения обект гр. П.,
ул. „*/**, с посочен пълен отопляем обем 631 куб.м.
По делото са представени и два протокола
от м. април и м. юни 2005 г., двустранно подписани от представители на
страните, които удостоверяват извършено замерване на обема на обекта (631
куб.м.), използване на отопление и липса на потребление на топла вода.
С исковата молба са представени Общи
условия за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
П.“ АД, за които не съществува нормативно изискване за разгласяване чрез
средствата за масово осведомяване. Независимо, че за ищцовото дружество не е
съществувало подобно задължение, Общите условия на топлопреносното предприятие
са публикувани в бр. 83/30.04.2008 г. на в. „СъП.“. В заявлението за сключване
на договор е посочено, че заявителят – „П.-Инвест“ ЕООД желае да сключи
договор, съгласно действащите Общи условия на „Топлофикация П.“ АД. В
индивидуалния договор е отбелязано, че купувачът предлага допълнително
споразумение, различно от общите условия, но такова липсва, като същевременно в
договора е отбелязано, че за всички неуредени в договора въпроси се прилагат
Общите условия на „Топлофикация П.“ АД
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както и българското
законодателство.
За периода, предхождащ датата 06.12.2017
г., липсват доказателства за изрично писмено приемане на общите условия
съгласно чл. 298, ал. 2 ТЗ, но липсата на такова съгласие не е пречка да се
направи извод за наличие на валидно възникнало договорно правоотношение,
предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. По делото са ангажирани
доказателства, че в процесния период топлинна енергия е доставяна и съответно е
потребявана от ответника, извършван е реален отчет на отоплителните уреди, като
същевременно няма данни ответникът да се е противопоставил на тази доставка
(чл. 292, ал. 1 ТЗ), както и да оспорва качеството си „клиент“ на топлинна
енергия. Ето защо съдът намира, че договорът се счита сключен при определените
от дружеството ОУ от момента, в който клиентът бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, доколкото в сградата
не е въведена система за дялово разпределение, тъй като доставената топлинна
енергия е за стопански нужди. Изяснява се, че начисляваната топлинна енергия се
извършва на база отопляваната кубатура на всяко от юридическите лица,
разположени в сградата. Констатирано е, че за исковия период топломерът е
преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, а показанията му
могат да се считат за достоверни. Вещото лице е достигнало до извод, че
разпределението на брутното количество потребена топлинна енергия е съобразно
техническите изисквания. За процесния имот е начисляван разход за отопление на
имот, пропорционално на обитаемата кубатура на сградата. По изчислителен път за
зимния отоплителен период е определен разход на топлинна енергия за сградната
инсталация – като част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция и пропорционален на обема на отоплявания имот по проект (631 куб.м.).
Не са начислявани суми за услуга „дялово разпределение“, нито разход за
подгряване на топла вода за БГВ. Отчетите са извършвани ежемесечно от служители
на топлофикационното дружество, като начисленията са правени по реалните
показания на търговските уреди, монтирани
на обекта, поради което и не се налага изготвянето на изравнителни
сметки. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 14 521,85 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти – сума за топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги за отопление възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 14521,85 лв. Падежите на всяко месечно задължение са
определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството. Вещото
лице не е констатирало извършвани плащания на посоченото задължение. Съдът
кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно,
подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
В чл. 31, ал. 1 от ОУ е предвидено
задължението на купувача да заплаща ежемесечно в срок дължимите суми за
топлинна енергия, като в ал. 3 е посочено, че начините и сроковете на
плащанията се договарят между страните по договора за продажба на топлинна
енергия. Съгласно уговореното в индивидуалния договор от 06.12.2017 г., купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение
с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от него имот
топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 14521,85 лева.
Основният спорен въпрос по делото е
дължими ли са вземанията с оглед своевременно въведеното от ответника правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, при анализ на събраните по
делото доказателства, намира този довод за частично основателен, предвид
следните съображения:
Вземането, представляващо главница за
доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по
см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на
давностния срок е настъпването на падежа им (30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, съгласно уговореното в индивидуалния договор), и
се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране
на вземането, в процесния случай – депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 03.06.2020 г.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2020 г. което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че погасена по давност е част от вземането за главница, дължимо от
ответника, а именно в размер на сумата от 7189,07 лв. /определена от съда на
основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените
суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка/, дължима за
периода от 01.10.2015 г. до 02.06.2017 г. /три години преди датата на
депозиране на заявлението/. За тази част предявените искове за главница срещу
ответника се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност, тъй като задължението за месец април 2017 г. е падежирало на
30.05.2017 г.
Останалата част от вземането в размер на
сумата от общо 7332,78 лв. – главница за доставена топлинна енергия в
периода от 03.06.2017 г. до 30.04.2019 г. остава непокрита от тригодишния
давностен срок, а с това и дължима от ответника, което обуславя уважаването на
исковете за главница за тази сума.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. При неплащане в уговорения
между страните срок на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на клиент, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Съдът намира, че тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за
забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания
като последица от погасяването по давност на главницата.
Отново по правилата на чл. 162 ГПК съдът
намира, че за периода от 08.06.2017 г. до 27.05.2020 г. лихвата за забава върху главницата 7332,78
лв. е в размер на 1245,53 лева, поради което предявеният акцесорен иск
също е основателен и следва да бъде частично уважен за тази сума, а за остатъка
до пълния претендиран размер от 3930,19 лв. и за периода 08.12.2015 г. до
05.06.2017 г. – отхвърлен, поради изтекла погасителна давност.
С оглед произнасянето по заявените
главни искове за претендиране заплащането на паричните задължения на договорно
основание, не е налице процесуалното условие за произнасяне по евентуално
съединения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на паричната сума като иск за
неоснователно обогатяване.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 719,04 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, съобразно уважената част от исковите претенции, на
ищеца се дължат разноски в общ размер от 406,62 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски (419,04 лв.), на ищеца се дължат
208,04 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за исковото и заповедното
производство, пропорционално на отхвърлената част на исковете, но това не е
поискано, нито има доказателства такива да са извършвани.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу „П.-ИНВЕСТ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „Радомир“ № 1, вх. В, ет. 4, представлявано от управителя С.И.М., за сумата в размер на 7332,78 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 03.06.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.06.2020
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1245,53
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 08.06.2017 г. до 27.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 2433/2020 г. по описа на Районен
съд П., като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ за разликата над 7332,78 лева до пълния предявен размер от 14521,85
лева, представляваща главница за периода от 01.10.2015 г. до 02.06.2017 г.,
както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1245,53
лева до пълния предявен размер от 3930,19 лева, представляваща законната
лихва за забава за периода от 08.12.2015 г. до 05.06.2017 г., като
неоснователни поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.-ИНВЕСТ“
ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 406,62 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.-ИНВЕСТ“
ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 208,04 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________