Р
Е Ш Е
Н И Е
№973
гр. Хасково, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 466/2019г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на Д.Ф. *** против Решение № 319 от 28.09.2016г. на Общински
съвет - Свиленград, с което е одобрен план за изменение на ПУП-ПРЗ на кв.108 за
отваряне на улица между о.т. 341 и о.т. 955 по плана на гр.Свиленград, одобрен
със Заповед № 602 от 22.11.1993г., през УПИ VII-2871, 2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VII-1767 и УПИ I-1765, в частта на УПИ VII-1767, кв.108 по плана на гр.Свиленград.
Жалбоподателката
твърди, че посоченото решение е неправилно и незаконосъобразно и заявява, че е
съсобственик на УПИ VII-1767,
кв.108 по плана на гр.Свиленград, с площ от 580 кв.м., който придобила въз
основа на Нотариален акт № 130, том 5, дело № 1956/1997г. на Районен съд – Свиленград,
което обосновавало и правния й интерес от подаване на жалбата.
Във връзка с връченото й съобщение, че е
изготвен проект за изменение на ПУП и с
оглед на предоставената й възможност, подала възражение в законоустановения
срок до Кмета на Община Свиленград, което впоследствие разбрала, че е оставено
без уважение. Заявява, че не е уведомявана официално за становището на Община
Свиленград.
В жалбата си изразява несъгласие с предложения
проект, тъй като същият засягал почти половината от площта на имота й. В
случай, че одобреният ПУП влезел в сила, от имота ѝ за изграждане на
улица щели да бъдат отчуждени 234 кв.м. Според
жалбоподателката, изграждането на улица по предвидения начин не било належащо,
доколкото с изграждането на такава улица нямало действително да се подобри
състоянието на транспортните връзки около централната част на града. Въпросното изменение не било наложително, след като още
през 2007г., въз основа на издадена заповед на Кмета на Общината №
1779/26.11.2007г., било предвидено аналогично отчуждаване на части от нейния и
съседни имоти, именно пак с цел изграждане на улица. Тази заповед била отменена
с влязло в сила Решение от 09.04.2008г.
по адм. дело № 62/2008г. на Административен съд - Хасково, по подадена от
жалбоподателката и останалите собственици на засегнати имоти жалба, а оттогава
до вземане на оспореното решение изминал период от повече от 8 години. По така изложените
в жалбата съображения се моли за отмяна
на обжалвания акт в оспорената му част.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от оспорващата чрез процесуалния й представител – адв.Н. Н.,
който устно и в писмена защита излага допълнителни съображения за незаконосъобразност
на решението в оспорената му част.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ – СВИЛЕНГРАД, чрез процесуалния си
представител - адв.О., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения
излага в писмена защита.
Административен съд –
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 130, том V,
дело № 1956/1997г. по описа на Районен съд – Свиленград, на 19.12.1997г. жалбоподателката
Д.Ф. Ел А.(вписана в нотариалния акт с фамилно име П.) е придобила, при
условията на съсобственост със своя брат С. Ф. Ел А., правото на собственост
върху идеална част от урегулиран поземлен имот VII-1767, кв.108 по плана на гр.Свиленград, утвърден със
Заповед № 602/22.11.1993г., целият имот с площ от 580 кв.м., при неуредени
регулационни сметки, ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна
сграда и лятна кухня.
По делото не е спорно
и се установява от представената декларация от оспорващата, че имената Д.Ф. Ел А.
и Д.Ф. П. са имена на едно и също лице.
С Решение № 49/27.01.2016г.
на Общински съвет - Свиленград е приета
Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2016г. В т.9
на Приложение № 6 от същата програма – Справка за обектите, за изграждането на
които е необходимо да бъдат отчуждавани частни имоти, като обект за
изграждането на който е необходимо отчуждаване, е посочен ПУП-ПР и ПП на ул.“Я.“ кв.108, от о.т. 341 до
о.т. 955.
Производството по
издаване на атакуваното в настоящото
производство Решение № 319/28.09.2016г. на Общински съвет - Свиленград е образувано служебно със Заповед №
З-33/31.05.2016г. на Кмета на Община Свиленград, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 134, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ, предложение с вх.№ ВК-46/04.02.2016г., придружено със
задание и положително становище на главния архитект, е разрешено изработване на
проект за изменение на Подробен устройствен план - план за регулация и
застрояване на кв.108, като се отвори улица между о.т.
341 и о.т. 955 по плана на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602 от
22.11.1993г., в обхват УПИ VII-2871, 2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VII-1767
и УПИ I-1765,
кв.108 по плана на гр.Свиленград. Със същата заповед е одобрено заданието за
изработване на ПУП-ПРЗ на кв.108 по плана на гр.Свиленград.
Издадената от Кмета на Община Свиленград Заповед
№ З-33/31.05.2016г. е съобщена по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, като
на 26.08.2016г. е поставено обявление на
информационното табло на общината и такова е публикувано и в бр.№ 35/416 на
вестник „Мост“.
Изготвеният проект е съобщен по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ чрез
изпращане на съобщения с рег. индекс
И-3594/10.06.2016г. до заинтересованите лица.
Жалбоподателката Д.Ф. Ел А. е получила същото
на 16.06.2016г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Другият
съсобственик на УПИ VII-1767,
кв.108 по плана на гр.Свиленград – С. Ф. Ел А., е получил съобщение за
изработения проект на 15.06.2016г.
В посочения в съобщението 14–дневен срок от
получаването С. Ф. Ел А. и Д.Ф. Ел А. подават писмени възражения срещу процесния проект. Във възражението си жалбоподателката сочи, че
отварянето на предвидената с плана улица не е наложително, тъй като с наличната
транспортна мрежа тази обществена нужда е задоволена. С действащия ПРЗ била
предвидена налична
транспортно–комуникационна мрежа, с която се осигурява достъп до всеки
парцел. Посочено е също, че югоизточно на УПИ I-1765 и УПИ II-1764, които са съседни на УПИ VII-1767, УПИ X-1766, 28821 УПИ IX-2871, 2872
е прокарана улица, позиционирана към централната част на града, която
задоволява именно тези нужди.
Възраженията са разгледани на Заседание на
ОЕСУТ при Община Свиленград, видно от т.33 от Протокол № 14/14.08.2016г., при
което са приети за неоснователни. В същия протокол е обективирано мнението на
членовете на ОЕСУТ при Община Свиленград да се одобри изменението на ПУП-ПРЗ на
кв.108 по плана на гр.Свиленград.
С докладна записка № И-5456 от 16.09.2016г. Кметът на Община
Свиленград внася в Общински съвет - Свиленград проект на решение за одобряване
на проект за изменение на подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване на кв.108 за отваряне на
улица между о.т. 341 и о.т. 955 по плана на гр.Свиленград, одобрен със Заповед
№ 602 от 22.11.1993г., през УПИ VII-2871,
2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VII-1767 и УПИ I-1765. В докладната записка е посочено, че с
проектираната за изграждане улица се свързват двете централни части на града –
южна и северна, разделени от пешеходната част на бул.“България“, чрез
включването й в новоизграденото кръгово кръстовище. Посочено е, че по този
начин се подобряват транспортно-комуникационните условия – осигурява се
директен транспортен достъп и обслужване на южната урбанизирана територия с
централната част и със северната урбанизирана територия на града, с което се
задоволяват общинските нужди за по-удобен и икономичен транспорт, съгласно ОУП
на града. Сочи се също, че няма в близост улица, която да удовлетворява тези
нужди.
С Решение № 319 от 28.09.2016г. на Общински
съвет - Свиленград на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1,
чл. 134, ал. 2 вр. с ал. 1, т .2 от ЗУТ, чл. 21, ал. 1 и ал. 7 от ЗОС, във
връзка с Решение на ОЕСУТ, прието с Протокол № 14/14.09.2016г. и в съответствие
с общия устройствен план на
гр.Свиленград, приет с Решение № 1007/26.11.2014г. на Общински съвет Свиленград,
е одобрен проектът за изменение на подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване на кв.108 за отваряне на
улица между о.т. 341 и о.т. 955 по плана на гр.Свиленград, одобрен със Заповед
№ 602 от 22.11.1993г., през УПИ VII-2871,
2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VII-1767 и УПИ I-1765.
Решението е прието с явно гласуване на редовно
заседание на Общински съвет - Свиленград,
проведено на 28.09.2016г., отразено в Протокол № 14, т.42 от дневния ред.
В гласуването са участвали 15 общински съветници, от които „за“ са гласували
15, а „против“ и „въздържали се“ - няма.
Процесното решение е обнародвано в „Държавен
вестник“ бр.84 от 25.10.2016г.
На 23.11.2016г. Д.Ф. Ел А. подава жалба
срещу това решение чрез Общинска
администрация – Свиленград, заведена
с рег. индекс В-10927/23.11.2016г., като
в хода на образуваното съдебно производство жалбоподателката уточнява, че
обжалва решението в частта му, касаеща УПИ VII-1767.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното
в тази връзка заключение вещото лице – арх.Х.С., посочва по отношение на
предвижданията на ПУП относно имота на жалбоподателката преди изменението му с
оспореното решение, че по всички планове, в това число и процесния, за имота на
жалбоподателката се предвиждало застрояване за жилищни нужди.
На въпроса за това какви са предвижданията с
одобреното изменение на ПУП-ПР и ПЗ относно имота на жалбоподателката, вещото
лице отговаря, че за УПИ VII-1767
се предвиждало застрояване, несъобразено с устройствените показатели от
матрицата на ОУП. Във връзка с въпроса дали оспореното изменение на ПУП-ПР и ПЗ
съответства на Общия устройствен план на Община Свиленград и какво е
предвиждането по ОУП, вещото лице посочва, че ОУП на Община Свиленград е
изработен за цялата община, като в него не бил изработен отделен детайл за
града, защото такъв вече бил одобрен с Решение на ОбС - Свиленград №
1007/26.11.2014г. Посочените устройствени зони и комуникационното предвиждане и
в двата ОУП било идентично. Вещото лице посочва още, че устройствените
показатели от процесния план не съответстват на устройствените показатели,
предвидени с ОУП, за съответните устройствени зони, което означава, че с
процесния ПУП се извършвало изменение на ОУП, но за това ЗУТ предвиждал
процедурата по изменението на ПУП да става по чл.134(3), каквато процедура не
била проведена и според вещото лице по този начин бил нарушен чл. 104, ал. 1 на ЗУТ.
В заключението се посочва също, че през 2007г.
е процедирано изменение на ПУП с цел прекарване на улица от о.т. 341 до о.т.
955, която заповед била отменена от съда. Това обстоятелство обаче не било
взето предвид при изработване на ОУП - гр.Свиленград и ОУП - Община Свиленград.
При преглеждане на тези ОУП, вещото лице не открило в графичната и текстовата
част обстойно обследване и доказателства за взетите решения относно развитие на
комуникационно-транспортната схема на града. Липсата на доказателства относно
развитието на транспортно-комуникационната схема, според вещото лице, бил недостатък
на ОУП - гр.Свиленград, защото нямало убедителни изследвания за натоварване с
различни функции на улиците, нямало доказателства по кои причини улиците са
разпределени като главни и събирателни. От липсата на изискуемите и необходими
елементи в проучвателните и проектни материали на фази ОУП, послужили за
взетото решение да се свърже ул."Цар Симеон Велики" с ул.„Я.“, се
налагал изводът, че няма убедителни доказателства за тази необходимост. Посочва
също, че към ПУП бил представен "Проект за специализирана К-Т план
схема", която не била съгласувана с КАТ и представител на КАТ не участвал
във вземане на решението за одобряване на процесния ПУП. Според вещото лице,
при процесния ПУП, респективно ОУП, не били взети предвид цитирани в
заключението разпоредби на Наредба № 2 за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, свързани с
основната цел на комуникационно-транспортната система и нейното планиране и
проектиране.
В процесния случай, посоченото в "Задание
за проектиране" основание за допускане на изменението на ПУП за отваряне
на нова улица м/у о.т. 341 до о.т. 955 била с цел да се осигури „... директен
транспортен достъп и обслужване на южната урбанизирана територия, в това число
и северната урбанизирана територия“. Не били взети предвид обаче функциите на
второстепенната улична мрежа и изискванията към нейното проектиране,
изискването центърът на урбанизираната територия да се освободи от несвойствено
транзитно движение, като за правилното му функциониране се предвижда система от
първостепенни улици, които го обхождат и същевременно служат за довеждане на
движението до центъра. Нарушени били изискванията за напречните профили на
улиците от второстепенната улична мрежа, размера на тротоарите и други, които
нарушени изискванията, според вещото лице, неминуемо щели да предизвикат затруднение
в транспорта.
По въпроса необходимо ли е изменение на ПУП за
реализиране на предвидената за изграждане в ОУП нова улица между о.т. 341 и
о.т. 955 в кв. 108 по плана на Свиленград, вещото лице заявява, че ОУП няма
пряко приложение, а се прилага чрез подробните устройствени планове. В случая
се забелязвало изместване на оста на
прекараната нова улица, която по ОУП била отбелязана да бъде повече в посока
изток, докато процесният ПУП развил улицата повече в посока запад и засягал
по-голяма част от процесния имот пл.№ 1767.
При така изграденото кръгово кръстовище с
добре организирано движение било много трудно да се намери най-правилното
решение за прекарване на улица по предвижданията на ОУП. Тъй като гр.Свиленград
нямал изработен нов "Генерален план
за организация на движение", с който да се покаже натоварването на улиците
и да се докаже тяхната еднопосочност и двупосочност, твърдението, че малкият
габарит на новопредвидената събирателна улица ще бъде компенсирано с
еднопосочно движение не било проучено и доказано, а било само твърдение. В
случая не били изследвани всички улици в района как работят с едновременност и
в съчетание с организираните паркоместа в района.
Вещото лице заявява, че при създадената
градоустройствена обстановка и териториална изграденост, тази новопредвидена
улица няма да доведе до желания ефект, нито да изпълни очакваните функции и
следователно била ненужна.
На въпроса спазени ли са устройствените
показатели, заложени в ОУП и правилата за регулация и застрояване на ЗУТ,
Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове,
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и Наредба № 2 от 29.04.2004 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии при одобреното изменение на ПУП-ПР и ПЗ, касаещ имота
на жалбоподателката, вещото лице посочва, че са налице нарушения, които цитира
в заключението си.
По-нататък в заключението си уточнява, че предвиденият
габарит от процесния ПУП за улица о.т. 341 до о.т. 955 бил 8,0 м., който габарит
бил в нарушение на нормата, установена с Наредба № 22 и бил недостатъчен да
поеме функциите на събирателна улица. Според вещото лице, проектираната улица
не можела да изпълни функциите на събирателна улица, нямала да осигури по-добър
транспортно-комуникационен достъп и единствено щяла да внесе затруднение в
организация на движението от север в южна посока. Новопроектираната улица само щяла
да "засмуче" транспортен поток, който, вместо, както досега да
използва бул."България" и по ул."Георги Кирков" да изведе
движението от северна в южна посока, ще се „забие“ в обслужващите квартални
улици на юг от бул. "България" в търсене възможност това движение да
влезне в ул.„Хр.Ботев" като Т-образно кръстовище, където отново потокът ще
се разпредели в източна и западна посока, като се обедини в западна посока в
движението по ул."Крайречна", а в източна посока с движението по ул."Георги
Кирков". Според вещото лице, тази улица при обстановката на съществуващата
вече изграденост на тесни еднопосочни улици наоколо и при нейния проектиран в
съответствие с съществуващата изграденост габарит от 8,0 м., няма капацитета да
поеме възложените функции, ще затрудни движението и следователно не е
необходима.
На въпроса дали съществува друг целесъобразен
и икономичен начин да се постигне добра комуникационно-транспортна връзка между
южната и северната част на града, вещото лице посочва, че може да отговори
цялостно транспортно-комуникационно проучване на гр.Свиленград, което до този
момент не било направено и липсвало към ОУП на гр. Свиленград. При условията на
налична улична изграденост, броя на регистрирани ПТП, перспективно население и
автомобилна натовареност, създадената в момента организация на движение била един
от целесъобразните и икономични начини за постигане на поставената цел - да се
осигури по-достъпна транспортно-комуникационна връзка между южната и северната
част на града и с транспортната и пешеходна част на централния булевард
,,България" и намиращите се обществено-обслужващи сгради от югоизток.
Във връзка с искането да се определи каква е
пречката за преминаване от ул."Я." към ул."С.К.", се
посочва, че и ул.“Я.", и ул. "С.К." са второстепенни улици с
габарит 8,0 м . На ул.“Я." там, където се свърза с ул. "С.К.", в
момента на посещението на място вещото лице установило прокарване на
инженерна-техническа инфраструктура и поставена бариера, закрепена с дюбели към
асфалтовата настилка. По всяка вероятност тази бариера служела за ограничаване
движението във връзка със строителните дейности. В Община Свиленград вещото
лице не открило документация за временна организация на движението, с която да
се прекъсва движението между тези две второстепенни улици.
На въпроса може ли да се преминава от ул."Я."
към ул."С.К." и това води ли се паркинг, вещото лице отговаря, че
съгласно схемата за организиране на паркоместа и служебен абонамент на ул.
"С.К." са посочени шест броя паркоместа, очертани в уширението на
улицата. Тази организация на паркоместата била във връзка със служебни
абонаменти. Имало уширение и то винаги можело да бъде използвано за паркиране,
което било съществено при наличието на сгради по бул.“България". На място
нямало обозначителен знак за паркинг. Наличието на паркинг не пречело на
останалото движение.
На въпроса, след реализиране на процесното
изменение на ПУП в частта на плана за регулация и застрояване за процесния
имот, каква ще е остатъчната след това изменение площ на процесния УПИ и
отговаря ли тя на нормативните изисквания за допустима минимална площ, като се
отчете предназначението на имота като такова за жилищно застрояване до 10 м., вещото
лице посочва, че процесният УПИ ще бъде с площ 331 кв.м., която съответствала
на минималните изисквания за УПИ, отреден за ниско жилищно застрояване,
съответно параметрите на новообразувания УПИ отговаряли на минималните
изисквания по чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.
С оглед така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, подадена в законоустановения преклузивен срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от надлежна страна, имаща качеството на
заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146 от АПК,
основания за оспорване на административните актове могат да бъдат: липсата на компетентност
на издателя на съответния акт, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При проверката на компетентността на органа,
издал оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е издадено от компетентен орган.
Процесното Решение № 319/28.09.2016г., включително
в оспорената му част, е издадено от Общински съвет – Свиленград на основание
чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 и ал. 7 от ЗОС и с него е одобрен план за
изменение на ПУП-ПРЗ на кв.108 по плана
на гр.Свиленград за отваряне на улица между о.т. 341 и о.т. 955 по плана на града.
В чл. 129 от ЗУТ
са посочени органите, които одобряват подробни устройствени планове. Общото
правило, съдържащо се в ал. 1 на същата норма, е че това е общинският съвет, а
в ал. 2 и ал. 3 са посочени изключенията от общото правило. В конкретния случай
изменението на плана е с обхват един квартал, тоест попада в изключението по
ал. 2 на чл. 129 от ЗУТ. В случая обаче с решението се предвижда изграждане на
нова общинска улица, а съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС вр. с чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата и параграф 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, общинските улици са публична
общинска собственост. Следователно, доколкото се касае за изменение на ПУП-ПРЗ
досежно обект, публична общинска собственост, както и факта, че предметът на
спорния ПУП е свързан с последващо отчуждаване на имоти, частна собственост, за
задоволяване на общински нужди, приложение намира императивната разпоредба на
чл. 21, ал. 7 вр. ал. 1 от ЗОС,
възлагаща именно на общинския съвет да одобрява ПУП с такъв предмет, която разпоредба
е специална по отношение разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Видно от удостовереното под текста на оспорвания
административен акт е, че решението е взето с явно гласуване, при наличие на
необходимото мнозинство от повече от половината общински съветници.
По изложените съображения, съдът намира, че решението е валидно издадено от
материално и териториално компетентен орган.
Оспореното решение е мотивирано, като
фактически съображения за издаването му се съдържат, както в докладна записка
рег.индекс И-5456/16.09.2016г. на Кмета на Община Свиленград, на база на което същото е прието, така и в Протокол
№ 14/14.08.2016г. на ОЕСУТ,
обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ПР и заданието за
изменението му - подготвителни актове в административното производство, което е
допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/75г. на ОСГК на ВС.
В този смисъл и доколкото съдът
приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма
и при спазване на административнопроизводствените правила, то следва да бъдат
обсъдени фактическите основания, наложили нейното издаване.
Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ влезлите в сила общи
устройствени планове могат да се изменят, когато възникнат нови държавни или
общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на
експлоатационните дружества. Изхождайки от този текст, в случая следва да се
установи дали действително са възникнали нови общински нужди за обекти,
собственост на общината, и изменението отговаря ли на възникналата необходимост
от терен за задоволяване на общинската нужда. В тази връзка съдът намира, че оспореният
административен акт противоречи на цитираните материалноправни разпоредби на
ЗУТ, доколкото по делото не бе доказано възникването на нова общинска нужда, за
която да е необходимо да се предвиди съответен терен, за сметка на имота,
собственост на жалбоподателката. Липсват и доказателства, че общинските нужди
не могат да бъдат задоволени по друг начин, освен чрез принудително отчуждаване
на недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, както
изисква разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Напротив, видно от заключението
на вещото лице е, че липсва обстойно обследване и доказателства за взетите
решения относно развитието на комуникационно-транспортната схема на гр.Свиленград,
съответно убедителни доказателства за необходимост да се свърже ул."Цар
Симеон Велики" с ул.„Я.“. Целта да се осигури директен транспортен достъп и обслужване на
южната урбанизирана територия, в това число и северната урбанизирана територия,
в случая не само няма да бъде изпълнена, но и ще до доведе до затруднения в транспорта.
Вещото лице е категорично, че новопредвидената улица няма да доведе до желания
ефект, нито да изпълни очакваните функции и че същата е ненужна, доколкото не
може да изпълни функциите на събирателна улица. Същата няма да осигури по-добър
транспортно-комуникационен достъп и единствено ще внесе затруднение в
организацията на движението от северна в южна посока.
Съгласно чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са
икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Преценката за целесъобразност и
икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извърши
не само с оглед цялостното устройствено решение, но и при спазване разпоредбите
относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на всеки отделен адресат
на тези предвиждания.
В случая, при наличната транспортно-комуникационна схема, не се доказа
нуждата от прокарване на нова улица, още по-малко бяха ангажирани
доказателства, установяващи, че нуждата от прокарването на улица е
нововъзникнала. Установи се, че обществената нужда от транспортни комуникации е
задоволена, както и че северната и южната част на града са свързани с наличната
транспортна мрежа.
Целта на производството за изменение на ПУП е да се даде възможност на
всеки собственик на урегулиран поземлен имот , придобил въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план устройствен статут на притежавания урегулиран
поземлен имот, с определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно
предназначение или режим на устройство, да промени тези предвиждания съобразно
инвестиционните си интереси и в рамките, определени от закона. Нормата на чл. 134,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ има за цел да допусне възможността чрез изменение на общия
устройствен план да се осигурят терени за задоволяване на държавни или общински
нужди с обекти публична държавна или общинска собственост. Тази възможност
обаче следва да бъде използвана от административния орган по разумен начин, добросъвестно
и справедливо, съгласно принципа на съразмерност, въведен с разпоредбата на чл.
6 от АПК. В случая волеизявлението на административния орган за изменение на
ПУП – ПРЗ, за да се осигури терен за прокарване на улица за осигуряване на
по-пряка връзка между северната и южна част на града, за сметка на визираните имоти,
пряко нарушава принципа на съразмерност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Ето защо, след като има изградена транспортно-комуникационна мрежа,
която осигурява не само свързването на северната и южната част от града, но и
достъп до всеки парцел измежду посочените в оспорения акт, целената чрез
оспорения акт промяна на ПУП - ПРЗ за осигуряване на по-пряк път не е
съобразена с принципа за съразмерност, засяга правата и законните интереси на
жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, а нарушаването на принципа за съразмерност безспорно прави
акта и несъответен на целта на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният
административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради
което следва да бъде отменен.
На основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от същата и претендирани съдебни разноски, които при първоначалното
разглеждане на делото възлизат на 980 лева и произтичат от: държавна такса - 10
лв., 20 лева – такса за обнародване в ДВ, депозит за вещо лице – 350 лева и 600
лева – адвокатско възнаграждение; в производството по касационно обжалване: на 1
000 лева – адвокатско възнаграждение, и при настоящото разглеждане на делото на
1 100 лева, от които: 1 000 лева – адвокатско възнаграждение и 100
лева – депозит за вещо лице, или общо 3 080 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 319 от 28.09.2016г. на Общински съвет Свиленград, с което е
одобрен план за изменение на ПУП - ПРЗ
на кв.108 за отваряне на улица между о.т. 341 и о.т. 955 по плана на
гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602 от 22.11.1993г., през УПИ VII-2871,
2872, УПИ Х-1766, 2882, УПИ VII-1767 и
УПИ I-1765, в частта на УПИ
VII-1767, кв.108 по плана на гр.Свиленград.
ОСЪЖДА Общински съвет -
Свиленград да заплати на Д.Ф. Ел А. с
ЕГН : ********** ***, разноски по делото
в размер на 3 080 лева(три хиляди и
осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: