Решение по адм. дело №1050/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Делото е образувано по жалба по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД от Д. Ю. Т. от гр.Плевен, чрез адв.Л. от САК, против отказ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Като фактическа обстановка се твърди, че между Д. Ю. Т. и "ОББ" АД е сключен договор за потребителски кредит № LD **********/22.10.2007г., като вземанията по него са цедирани на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. Счита се, че към 2023 г. вземанията по договора за кредит са погасени по давност. Сочи се, че след справка за кредитна задлъжнялост в ЦКР към БНБ е установено, че "ЕОС МАТРИКС" ЕООД подава информация към регистъра относно посоченото вземане. Твърди се, че съгласно справката Д. Т. има задължения към "ЕОС МАТРИКС" ЕООД по кредит, заведен под идентификатор EOSDPOOOOOOOO1444200 в ЦКР в размер на 15165лв. В тази връзка се сочи, че на 08.12.2023г. Д. Т., чрез адв. Г. В., изпраща до ответното дружество молба за отписване на вземанията като погасени по давност. Твърди се, че с молбата е направено искане по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), като дружеството е поканено да изтрие личните й данни както от собствените му информационни системи, които ги обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. Твърди се още, че с писмо с изх.№ 02136/12.12.2023г. "ЕОС МАТРИКС" ЕООД отказва да уважи направените искания, като заявява, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията по принудителен ред, а задължението придобива естествен характер и погасяването му може да се търси по доброволен път, както и че право на кредитора е да кани длъжника да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност, и че на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16 юли 2009г. за ЦКР дружеството има задължение да предоставя на Централния кредитен регистър информация за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване. От правна страна в жалбата се сочи, че на основание чл. 17 от ОРЗД, субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни. Счита се, че това задължение е налице, когато е приложимо някое от посочените основания, а именно: личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; личните данни са били обработвани незаконосъобразно; личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. В тази връзка се твърди, че чл.17 от ОРЗД регулира така нареченото „право да бъдеш забравен” - да бъдат изтрити личните данни на едно лице, когато те вече не са необходими и администраторът или обработващият нямат интереси, които да надделяват срещу това изтриване. Счита се, че когато едно вземане е погасено по давност, това не е спорно между страните и длъжникът посочи, че няма да плати доброволно, е налице хипотезата по чл.17, параграф 1, б.А-В от ОРЗД - личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин, субектът на данните оттегля своето съгласие и се възразява срещу обработването на данни. Посочва се съдебна практика в този смисъл - Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм.д. № 8782/2023 г. на ВАС, V отделение. Твърди се, че тъй като на основание чл.17 от Наредбата, БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите по чл.4, ал.1 информация към ЦКР и институциите по чл.4, ал.1 носят отговорност за верността и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни, съгласно решението на ВАС, администраторът трябва да подаде данни за заличаване на личните данни към ЦКР. Твърди се още, че тъй като на основание чл.2 от тази наредба ЦКР е организирана и поддържана от БНБ информационна система за кредитната задлъжнялост, въз основа на заявлението на администратора на личните данни, данните се изтриват от БНБ. Посочва се, че решението на ВАС е постановено, след като 07.12.2023 г., е излязло решение по съединени дела С- 26/22 и С-64/22 на СЕС, като се твърди, че същото е постановено по сходен казус. В заключение се моли за отмяна на отказа на администратора и обработващия лични данни "ЕОС МАТРИКС" ЕООД и се претендират разноски. В жалбата е направено и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.А. А. от САК, с която се моли жалбата да бъде уважена, като се счита, че няма как лицето да получи чиста кредитна история и отново да участва в икономическия живот, без дружеството да изтрие данните. Претендират се разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М., която навежда подробни доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че за тях е налице нормативно задължение да извършват ограничена обработка на данните в рамките на петгодишен исторически период. Посочва, че след погасяване по давност на дълга, са подали коригираща информация и справка, че лицето не дължи и излиза на нула, но архивната информация са задължени да я пазят по закон. Счита, че не могат да избират дали да пазят информацията или не, а са длъжни да го правят. Претендира разноски в размер на 250лв. и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В указан срок представя писмени бележки с изложени подробни доводи.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че съдът приема за предмет на настоящето съдебно производство писмо изх.№02136/12.12.2023г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, в което е обективиран отказ дружеството да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/ за лицето Д. Т., поради което е неоснователно направеното възражение от ответника, че по молбата на Т. от 11.12.2023г. се е произнесъл с писмо изх.№00071 от 11.01.2024г. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че с разпореждане № 20/03.01.2024г. е изискана административната преписка, като съобщението е получено от дружеството на 11.01.2024г. /л.29/. В отговор е представена молба /л.30/, изпратена на 12.01.2024г. /документ от пощенски оператор на л.36/, в която се сочи, че в изпълнение на разпореждането се представят молбата на оспорващата с вх.№ ВЖ-00450/11.12.2023г., отговорът на същата изх.№ 02136/12.12.2023г. и пълномощно на лицето, подписало този отговор. От изложеното се налага извода, че явно към онзи момент и самото дружество не е считало послеващото писмо от 11.01.2024г. за част от административната преписка по молбата на Т. от 11.12.2023г., доколкото преписката е изпратена на съда след постановяването на това писмо и то не е включено в нея, а е представено едва в първото по делото открито съдебно заседание.

Жалбата срещу отказа, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г., е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК - подадена е на 22.12.2023 г., видно от документа от ССЕВ на л.2, по-малко от 14 дни от датата на издаването на писмото, като по делото няма доказателства за датата на връчването му.

Въпреки, че ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, то има качеството на администратор на лични данни, за който са налице задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно - с правото на защита на личните им данни. Според чл. 79, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента. Предмет на търсената в случая защита е именно срещу изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да заличи данните. Т. е. процесното писмо представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, същото е издадено от административен орган при упражняваната от него властническа функция по ЗЗЛД, т. е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт. /В този смисъл определение № 10688/07.11.2023 г, по адм. дело № 9926/2023 г. на ВАС, Пето отделение/.

Предвид изложеното, жалбата е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2023г. Д. Ю. Т., чрез адв. Г. В., изпраща до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД молба /л.л.32-33/, приета с вх.№ ВЖ-00450/11.12.2023 г. на дружеството. В същата се сочи, че след справка в ЦКР към БНБ е установено, че дружеството подава информация към регистъра относно задължение на Т. със следния идентификатор EOSDP000000001444200. Сочи се още, че вземането произтича от потребителски кредит с идентификатор LD **********/22.10.2007г., който е цедиран към дружеството, като по отношение на вземане с идентификатор EOSDP000000001444200 е водено ч.гр.д. 8173/2010 г. на РС-Плевен, и за него е издаден изпълнителен лист на 20.01.2011г., след което е образувано изп.дело 128/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег.№ 756. Посочва се, че “ЕОС МАТРИКС” ЕООД е конституиран като взискател на 13.11.2018г., както и че в периода 18.02.2011г. до 12.03.2014г., както и след 22.08.2017г. по делото не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В молбата е направено изрично възражение, че вземането е погасено по давност и се моли да се отпише и да се преустанови подаването на информация към ЦKP към БНБ. Заявява се, че няма да се заплати доброволно сумата. С молбата е направено искане по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), с което дружеството е поканено да изтрие личните й данни както от собствените му информационни системи, които ги обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно /л.34/.

От “ЕОС МАТРИКС” ЕООД до Д. Т. е изпратено писмо изх.№02136/12.12.2023г. /л.35/, в което изрично е отразено, че е относно молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023г. В писмото е посочено, че по сключен Договор за кредит от дата 22.10.2007г. между Д. Ю. Т. като кредитополучател, и "ОББ” АД като кредитодател, с Договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между "ОББ" АД (цедент) и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД (цесионер), вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на дружеството. Посочено е още, че към датата на изготвяне на отговора, описаното задължение не е погасено чрез плащане, като дължимата сума към дата 12.11.2023г. е в размер на 19635,13 лв. Отразено е, че във връзка с наведените твърдения за погасяване по давност на произтичащото от договора за кредит вземане, следва да се има предвид, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, като това не се отразява по никакъв начин на валидността и дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието погасяване може да се търси по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя. Посочено е, че последиците на изтеклата погасителна давност могат да се релевират само с възражение против иск, подаден от кредитора срещу длъжника, тъй като възражението за давност е отбранително средство на длъжника по едно облигационно правоотношение, като право на кредитора е да кани длъжника да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност. Лицето е уведомено, че за „ЕОС МАТРИКС" ЕООД като финансова институция, на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, възниква задължение да предоставя съответната информация до петнадесето число на всеки месец за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване, като дружеството подава до ЦКР информацията в електронен вид за всички кредити на своите клиенти. В заключение в писмото е посочено, че информация за описаното задължение се предоставя ежемесечно на ЦКР, в съответствие с нормативно определените задължения на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД като кредитор.

Писмо изх.№02136/12.12.2023г. е подписано от юрисконсулт В. Й.. По отношение на същата е налице пълномощно от управителя на дружеството /л.31/, в което Й. /заедно или поотделно с други юрисконсулти/ е упълномощена: 1.Да осъществяват процесуално представителство на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пред съдебни органи, като реализират материалните и процесуални права на Дружеството, като подписват и подават молби, искания, заявления, уведомления, становища и всякакъв вид други документи от името на Дружеството; 2.Да правят искания за спиране на висящо исково производство, да правят признание и отказ от иск, да сключват съдебна спогодба, както и да получават и заверяват всякакви документи във връзка с производството, включително, но не само да получават заверени копия на всякакъв вид съдебни актове - съдебни решения, определения, постановления, изпълнителни листове, административни актове и др.; 3.Да извършват справки и получават книжа по изпълнителни дела, включително изпълнителни листове, по които „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е страна; 4.Да осъществяват процесуално представителство на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД по производства пред Комисия за защита на личните данни; 5.Да сключват извънсъдебни споразумения за доброволно уреждане на вземания на Дружеството; 6.Да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с упражняването на посочените права.

Именно това Писмо изх.№02136/12.12.2023г. е предмет на обжалване по настоящето дело.

От фактическа страна се установява още, че до пълномощника на Т. – адв. В., от „ЕОС МАТРИКС“ е изпратено и последващо писмо изх.№00071/11.01.2024 г. /л.64/. Същото е подписано от Д. Б., за която е посочено, че е длъжностно лице по защита на личните данни на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В това писмо е отразено, че въпросите, свързани с погасителната давност, попадат в областта на гражданското право и са извън правомощията на длъжностното лице по защита на личните данни. Потвърждава се отговора, изпратен с писмо изх.№02136/12.12.2023г., като се сочи, че вземането остава активно, а обработката на личните данни се извършва на основание легитимен интерес.

По делото са приобщени още Договор за потребителски кредит, с който ОББ предоставя сума в размер на 8000 лева на Д. Ю. П., [ЕГН] /л.л.123-128/; Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. /л.л.111-114/ между ОББ и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се цедират вземания, включително това на оспорващата Т.; Изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ч.гр.д. №8173/2010г. по описа на РС Плевен /л.80/, с който Д. Ю. П., [ЕГН], е осъдена да заплати на ОББ сумата 7160,32 лева главница, 1145,65 договорна лихва, 694,18 наказателна лихва, държавна такса 180 лева и адвокатско възнаграждение 492 лева.

Приложено по делото е и писмо от КЗЛД /л.54/, от което е видно, че не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Т. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

На л.110 от делото е приложено Удостоверение от ЧСИ Ц. Н., в което се сочи, че по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011г. по ч.гр.д. №8173/2010 по описа на РС Плевен, е образувано изпълнително дело срещу Д. Ю. П., [ЕГН], което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от 13.03.2024 г.

Приобщена по делото е също и Длъжностна характеристика на длъжностното лице по защита на данните в „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /л.л.115-121/, утвърдена от управителя Т. В., получена и подписана от Д. Б..

Видно е, от Решение № 1225/21.09.2024г., постановено по гр.д. №1464/2024 на РС Плевен /л.л.170-175/, че с него е признато за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че оспорващата не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011г. по ч.гр.д. №8173/2010 по описа на РС Плевен, поради погасяване на вземането по давност. Със същото решение „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъдено за заплати разноски. По подадена молба за изменение на решението в частта му за разноските, с определение е изменено решението в частта му за разноските, което е влязло в сила на 28.05.2025г. /л.л.176-177/, а решението в необжалваната му част – на 11.10.2024 г.

От Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР при БНБ /л.215-219 и л.223-224/ е видно, че не се водят активни задължения по отношение на оспорващата, но информацията за стари задължения е налична.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679, администратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

При проверка основанията по чл.168 от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт, макар и в предписаната от закона писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл.59, ал.2 и ал.3 от АПК, е издаден от некомпетентен административен орган. Съображенията за това са следните:

В конкретният случай, "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е обработвало личните данни на оспорващата, като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно вземане, което му е цедирано от кредитна институция. Оспорващата Т. е била длъжник по договор за банков кредит, сключен на 22.10.2007 г. между нея и "ОББ" АД, като вземането по този договор за кредит е придобито от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, съгласно сключен договор за цесия с цедента "ОББ" АД на 31.01.2018г.

От данните по делото безспорно се установява, че производството по издаване на процесното писмо, образувано на основание молба от Д. Т. до "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, е приключило на 12.12.2023 г., когато юрисконсулт на дружеството е подписал Писмо с изх. № 02136/12.12.2023 г., в качеството си на пълномощник на дружеството. По делото е представено пълномощно, с което управителят на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД упълномощава В. Й. – юрисконсулт, да представлява дружеството пред съдебните органи; да прави искания за спиране, признаване и отказ от иск, сключване на съдебни спогодби и др. В това пълномощно обаче, липсва делегиране на правомощия за произнасяне по заявления по Закона за защита на личните данни, т. е. не са представени доказателства този юристоконсулт да е длъжностно лице по защита на личните данни, при администратора на личните данни. От друга страна, на л.л. 64-65 е приложено становище от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД от 11.01.2024г. по същата молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023 г., подписано от Д. Б., като длъжностно лице по защита на личните данни, по отношение на която също не са представени доказателства за надлежно упълномощаване. Приобщена е длъжностната характеристика на същата, като в нея не е налице оправомощаване на лицето да заличава лични данни, обработвани от дружеството.

Законодателят е предвидил произнасяне от администратора на лични данни, какъвто не е юрисконсулта на дружеството - администратор. Като е сторил това и е подписал оспореното писмо изх. № 02136/12.12.2023г, юрисконсултът е излязъл извън своята материална компетентност, съобразно посочените права в пълномощното.

Предвид изложеното съдът счита, че юрисконсултът на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е издал нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици, като следва да бъде обявена неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Един административен акт се преценява, дали е нищожен или незаконосъобразен, с оглед на степента на допуснатия порок, като съответно се обявява за нищожен или се отменя като незаконосъобразен. Основанията за нищожност са тези, водещи до незаконосъобразност на административния акт и посочени в чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, до такава степен, че водят до невъзможност и недопустимост, актът да остане в правната действителност. Нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на някое от основанията за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност.

Ето защо, процесното писмо изх. № 02136/12.12.2023г, в което е обективиран отказ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, да изтрие лични данни на Ю. Т. от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/, следва да бъде обявено за нищожно.

Независимо от основанията за обявяване на нищожност на оспореното писмо, при извършена проверка за съобразяване на отказа с материалния закон, съдът намира, че същият е издаден и в противоречие с материалните правила, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното писмо обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в писмото правно основание за издаването му.

В конкретният случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, а и няма спор между страните, че "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е обработвало личните данни на Т., като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно вземането на кредитна институция към нея, което е било цедирано на дружеството. Както бе посочено, не е спорен и въпросът, че Т. е била длъжник по договор за банков кредит, сключен на 22.10.2007 г. между нея и "ОББ" АД, а вземането по договора е придобито от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, съгласно сключен договор за цесия от 31.01.2018г. с "ОББ" АД.

Това налага извод, че в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г. за ЦКР. С нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР е въведено задължение за институциите, изрично посочени в чл.4, ал.1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Т. е. личните данни на оспорващата са били законосъобразно обработвани от администратора "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.

От данните по делото се установява, че с молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023 г. Д. Т. е поискала от администратора на лични данни "ЕОС МАТРИКС" ЕООД изтриването на всички нейни лични данни, които дружеството обработва, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/. В молбата изрично Т. се е позовала на изтекла погасителна давност по см. на чл. 110 и сл. от ЗЗД, като категорично е заявила, че няма да заплати доброволно задължението си. Посочено е също, че на основание чл.17 ал.1 б.“А“ до б.“Е“ от ОРЗД, прави възражение и оттегля всякакво съгласие за обработването на личните й данни и настоява да бъдат изтрити, както от информационните системи на администратора, така и от ЦКР. В тази връзка следва да се посочи, че давността не се прилага служебно (чл.120 от ЗЗД), необходимо е изрично позоваване, за да се постигне желания ефект. Изричното позоваване обаче, не е необходимо да бъде направено пред съд под формата на установителен иск или възражение. Достатъчно е да бъде заявено на кредитора недвусмислено, което е направено с молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023г. Ефектът на релевираната претенция за давност се проявява към момента, в който са настъпили правните последици на погасителната давност, а не към момента на позоваването. Последното е процесуален способ за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок /ТР № 4/2012г. по ТД № 4/2012 г. на ВКС/. Вярно е, че съгласно чл. 118 от ЗЗД изплащане на задължението след изтичане на давността не представлява недължимо платено. Последното обаче, изцяло зависи от волята на длъжника, а в молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023г. Т. изрично е заявила, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Това  волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните  данни. Тези  волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните  - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за Т. в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, § 1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължение на Т. спрямо "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, произтичащи от процесната цесия /решение от 13.12.2023г. по адм. д. № 8782/2023г. на ВАС./

Възраженията на ответника относно погасяването по давност – отричане на този факт, е мотивирало Т. да заведе иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че вземането не съществува. По делото е приобщено влязлото в сила съдебно решение, че вземането е погасено по давност. Предвид последното, погасяването по давност на задължението не е вече спорно между страните.

Ето защо, издаденият отказ да бъдат изтрити личните данни на Т. не е съобразен и с материалния закон.

По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС съдът счита същото за неоснователно. Установено е с влязло в сила решение на граждански съд, че вземането е погасено по давност, и с оглед на този факт е отпаднал правният интерес дружеството да обработва личните данни на оспорващата. Правото на ЕС е ясно и недвусмислено, не е налице съмнение относно тълкуването му и начина на прилагане, и поради това не е необходимо отправянето за преюдициално запитване.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният отказ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, както и незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Оспореното писмо изх.№ 02136/12.12.2023г, в което е обективиран отказ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София следва да бъде обявен за нищожен, като следва преписката да бъде изпратена на компетентния за това орган – администратора на лични данни при дружеството за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви относно приложението на материалния и процесуалния закон. Дружеството следва да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на оспорващата да се присъдят направените и доказани по делото разноски в общ размер на 1210лв., от които 10лв. внесена държавна такса и 1200лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО писмо с изх.№ 02136/12.12.2023 г., в което е обективиран отказ на администратора и обработващия лични данни "ЕОС МАТРИКС" ЕООД гр. София да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР) по отношение на Д. Т..

ИЗПРАЩА делото като преписка на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД гр.София за издаване от администратора на лични данни на административен акт по искане вх.№ВЖ-0450/11.12.2023г., подадено от Д. Ю. Т., [ЕГН], в 14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване с мотивите в съдебното решение.

ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, [ЕИК], гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, [жк], ул. “Р. П. - К.” № 4-6, да заплати на Д. Ю. Т., [ЕГН], от гр. Плевен, [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 8, направените по делото разноски в размер на 1210лв. /хиляда двеста и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.