Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16633 по описа на съда за 2019
г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „К.У.Е.Б.Н.А.Л.“
срещу Ю.Н.П. за признаване за установено, че дължи сумата от 62 500 щатски
долара по запис на заповед от 01.02.2007 г., за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Поради дадени от заповедния съд указания, предявява
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва допустимостта
и основателността на иска. Записът на заповед представлявал неавтентичен
документ, тъй като не бил подписан от посочения в него издател – О. К.И.. О.И.
не бил подписвал и договор за заем и не получил сумата от 100 000 щатски
долара, за която липсвали доказателства и да е осчетоводена при ищеца. Част от
исковата претенция била обхваната от анатоцизъм. Заявява и че не е наследник на
О. К.И.. Отделно от това, към 01.02.2007 г. Г.Х.не бил представител на
дружеството – ищец в настоящото производство. При условията на евентуалност
навежда възражение за погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
535 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 11.04.2019 г. „К.У.Е.Б.Н.А.Л.“, дружество в
Доминика, вписано под № 11699 от 17.11.2006 г., чрез адв. С. Л., е подал срещу О.О.И. и Ю.Н.П. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждане на длъжниците да заплатят по
62 500 щатски долара по запис на заповед от 01.02.2007 г., ведно със
законните лихви от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
по 4 350 лева държавна такса и по 5 700 лева адвокатско възнаграждение.
Поканата
за доброволно изпълнение и приложената към нея заповед по чл. 417 от ГПК е връчена
на Ю.Н.П. лично на 25.07.2019 г.
С разпореждане
от 14.08.2019 г. по ч.гр.д. № 20909/2019 г. състав на СРС е указал на заявителя
да предяви иск за установяване съществуването на вземането му срещу Ю.П..
Разпореждането
е получено от заявителя на 26.08.2019 г. и на 26.09.2019 г. е завел иск по чл.
422 от ГПК пред СРС, който е прекратил производството по делото и го е изпратил
на родово компетентния СГС.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга – запис на заповед от 01.02.2007
г.
Записът на заповед
е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва
да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на записа на
заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от външна
страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този израз
следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно задължение
за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния случай
тези изисквания са налице. С цифри и думи е посочена паричната сума –
125 000 щатски долара.
Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване
(01.02.2007 г. в гр. Букурещ), място на плащане (гр. София), име на лицето, на
чиято заповед следва да се плати („К.У.Е.Б.Н.А.Л.“, дружество в Доминика,
вписано под № 11699 от 17.11.2006 г.) и подпис на издателя. Посочен е и падежът
на задължението – 01.02.2017 г., който в случая е определен според нормата на
чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Съгласно
дадените задължителни указания в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника-издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед.
В случая
ищецът сочи в исковата молба конкретно каузално правоотношение, за обезпечение
на вземането по което е издаден процесният запис на заповед – договор за паричен
заем от 01.02.2007 г., който е приложен към исковата молба.
Автентичността
на записа на заповед от 01.02.2007 г. и на договор за паричен заем от същата
дата е оспорен в частта, в която е положен подпис от О. К.И..
Записът на заповед представлява и частен диспозитивен документ, обективиращ
волеизявление на издателя за безусловното му задължаване да заплати определена
парична сума. В конкретния случай процесният документ е оспорен в частта, в
която О. К.И. е положил подпис. Твърдението, че записът на заповед не е
подписан от издателя представлява оспорване на истинността (автентичността) на
документа и по този начин е насочено към оборване на формалната доказателствена
сила на подписания частен документ по чл. 180 от ГПК. В тази връзка страната,
която носи доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 193, ал. 3, изр.
1 от ГПК – ответникът, е ангажирал съдебно-почеркова експертиза, че положеният
под записа на заповед от 01.02.2007 г. подпис не принадлежи на О. К.. Със
същите доводи е оспорен и договор за паричен заем, посочен от ищеца като
каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният
ефект.
Според
заключението на вещото лице Д. В., което съдът кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, подписите под „издател“ в запис на заповед
от 01.02.2007 г. и под „заемополучател“ в договор за
паричен заем от 01.02.2007 г. принадлежат на О. К.И..
Експертизата
е изготвена след надлежно и пълно изследване на наличния сравнителен материал,
което е обосновало категоричния извод на вещото лице относно принадлежността на
подписите.
Възражението
за неавтентичност на ценната книга не се доказа от страната, чиято е
доказателствената тежест – ответника Ю.П., поради което следва да се приложат
неблагоприятните последици от това, като съдът приеме за доказано, че
положеният от О. К.И. подпис под запис на заповед от 01.02.2007 г. е негов.
Автентичността
на записа на заповед от 01.02.2007 г. и редовността му от външна страна
пораждат безусловното задължение за издателя при предявяване на ценната книга
да заплати на поемателя сумата от 125 000 щатски долара.
Без
значение е обстоятелството получена ли е сумата от издателя и за какви цели ще
се използва същата.
Въпреки
това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че получаването на
сумата от 100 000 щатски долара се доказа по безспорен начин.
Подписаният
от О. К.И. договор за паричен заем удостоверява получаване на сумата от
100 000 щатски долара от него в брой при сключване на договора (чл. 2). В
тази част договорът служи като разписка за получената от К.сума в размер на
100 000 щатски долара. Заемополучателят се е
задължил да я върне най-късно на 01.02.2017 г., ведно с възнаграждение за
ползването й в размер на 25 000 щатски долара. Датата на падежа съвпада с
падежа на записа на заповед, което отново потвърждава каузалното правоотношение,
за обезпечение на което е издаден менителничният ефект.
О. К.И. е
починал на 23.08.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон сина си О.О.И. и съпругата си Р.И.А.. Всеки от тях е наследил по
½ ид.ч. от наследството, представляващо съвкупност от права и задължения
на наследодателя (чл. 9, ал. 1 от ЗН). При липса на данни Р.И.А. да се е
отказала от наследството на О. К.И., след смъртта й на 20.01.2010 г. патримониумът й преминава по силата на наследствено
правоотношение към наследника й Ю.Н.П.. Той включва както правата, така и
задълженията на наследодателя.
Ю.П. не
твърди, нито представя доказателства да се е отказала от наследството на Р.А.,
поради което дължи на кредиторите на А.задължението на наследодателя си. По
така изложените съображения възражението на Ю.П., че не е наследник на О. К.И.
е неоснователно.
На
следващо място, ответникът счита, че е част от исковата претенция е обхваната
от анатоцизъм, недопустим съгласно българското законодателство. Лихвата по
договора за паричен заем - 25 000 щатски долара представлява част от
главницата по записа на заповед от 01.02.2007 г. В постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 217/23.02.2016 г. т.д. № 3022/2014 г. на ВКС, І т.о. е
даден отговор на въпроса дали дължимостта на законната лихва за забава на
плащането на вземане по запис на заповед е обусловена от обстоятелството, че
обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и
договорна лихва, съответно дали се нарушава забраната за начисляване на лихва
върху лихва. Според дадения в решението отговор, успоредното съществуване на
вземанията по абстрактното и каузалното правоотношения, независимо от връзката
между тях, води до възникване и на отделни акцесорни права по всяко едно от
тях. Мораторната лихва, претендирана
за забава в плащането на вземането по записа на заповед, не е дължима за забава
изпълнението на вземане по каузалното правоотношение, включително акцесорно
такова, а за забава плащането на главницата по самата ценна книга, при
дължимост и изискуемост на вземанията по каузалната сделка, които записът на
заповед обезпечава. Главницата по ценната книга няма характер на лихва, дори
когато обезпечава не само главно, но и акцесорно вземане за лихва по каузална
сделка. Затова и налице начисляване на лихва върху лихва и правилото на чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД не намира приложение. С други думи, лихвата по договора за паричен
заем - 25 000 щатски долара представлява част от главницата по записа на
заповед от 01.02.2007 г. и върху нея се дължи законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Неоснователно
е и възражението на ответника за погасителна давност. Съгласно чл. 537 вр. чл.
531, ал. 1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа. В случая падежът е точно определен ден – 01.02.2017
г. и от този момент започва да тече 3-годишната погасителна давност. Искът е
предявен на 11.04.2019 г., с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК и към този
момент тригодишната давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, приложима към предявения менителничен иск, не е изтекла.
По
изложените съображения съдът намира за доказан иска на ищеца за установяване на
вземането по записа на заповед от 01.02.2007 г. за сумата от 62 500 щатски
долара, поради което неговата дължимост следва да бъде установена в настоящото
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК, срещу които ответникът не е възразил –
4 259.18 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, че Ю.Н.П., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „К.У.Е.Б.Н.А.Л.“, дружество в Доминика, вписано под №
11699 от 17.11.2006 г., със седалище и адрес на управление ******, ******,
00152, Доминика, съдебен адрес ***, Търговски дом, кант. 144 - адв. С. Л. сумата
от 62 500 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед от 01.02.2007
г., издадена от О. К.И., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20909/2019 г. по описа на СРС, 164
състав,.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ю.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „К.У.Е.Б.Н.А.Л.“, дружество в Доминика, вписано под № 11699 от
17.11.2006 г., със седалище и адрес на управление ******, ******, 00152,
Доминика, съдебен адрес ***, Търговски дом, кант. 144 - адв. С. Л. сумата от 4 259.18
лева разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: