Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2806 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на А.П.Л., срещу З. „Б.И.” АД, за присъждане на сумата
200000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 15,05,2019г., в гр.София, по бул.
„Индустриална“, в района на кръстовището с ул.“Одрин“, причинено виновно от Й.Г.В.,
при управление на т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с
рег. № Т ****МТ, който движейки се с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
бул. „Константин Величков“, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост, и чл. 116 ЗДвП, като не проявил
нужното внимание към пешеходците особено към престарелите хора, вследствие
което блъснал пресичащата платното за движение отляво на дясно спрямо посоката
му на движение пешеходка В.И.А.– майка на ищеца, и по непредпазливост и
причинил тежки телесни увреждания довели до нейната смърт на 15.05.2019г., за
което е постановена Присъда по НОХД № 442/2020г. на СГС, влязла в сила на
09.02.2022г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG/02/118002392643 валидна от 18.01.2019г. до 17.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 25,09,2019г., когато изтича
тримесечният срок от деня на поканата до застрахователя за извънсъдебно
плащане, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищеца твърди, че внезапната загуба на родителя му, който бил център на
сплотено семейство сложила за него край на пълноценен, щастлив семеен живот.
Твърди, че между тях имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка,
изпълнена с доверие, привързаност, обич и подкрепа, която била безвъзвратно
прекъсната в резултат на ПТП. Болки и страдания с голям интензитет търпял и ще
търпи и за в бъдеще.
Ответникът З. „Б.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ управляван от Й.Г.В., по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД,
със застрахователна полица № BG/02/118002392643 валидна
от 18.01.2019г. до 17.01.2020г. Не оспорва и факта на настъпване на ПТП, както
и, че като пряка и непосредствена последица от същото и причинените телесни
увреждания е настъпила смъртта на В.И.А..
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че вина за настъпването му има
изцяло починалата В.И.А., която предприела пресичане на пътното платно не на
обозначеното за това място, въпреки наличието на пешеходна пътека в близост до
мястото на инцидента, без да се огледа за приближаващи автомобили внезапно
навлязла на пътното платно в опасната зона за спиране на товарният автомобил,
за водача на който ударът е бил непредотвратим.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата –
майка на ищеца, по съображения идентични с изложените за нейна изключителна
вина, с което поставила сама себе си в опасност и допринесла за настъпване на
вредоносния резултат с 50%.
В евентуалност оспорва претенцията по размер включително и с довода, че
поради напредналата възраст на починалата обезщетението следва да е в по нисък
размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
наличието на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат.
В допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда по НОХД № 442/2020г. на СГС, влязла в сила на 09.02.2022г. се
установява, че ПТП настъпило на 15,05,2019г., в гр.София, по бул.
„Индустриална“, в района на кръстовището с ул.“Одрин“, е причинено виновно от Й.Г.В.,
при управление на т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с
рег. № Т ****МТ, който движейки се с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
бул. „Константин Величков“, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост, и чл. 116 ЗДвП, като не проявил
нужното внимание към пешеходците особено към престарелите хора, вследствие
което блъснал пресичащата платното за движение отляво на дясно спрямо посоката
му на движение пешеходка В.И.А.– майка на ищеца, и по непредпазливост и
причинил тежки телесни увреждания довели до нейната смърт на 15.05.2019г.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на 15,05,2019г., в гр.София, по бул. „Индустриална“, в
района на кръстовището с ул.“Одрин“, където Й.Г.В., при управление на т.а. марка
„Рено“, модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ, движейки се
с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, със
скорост 61км/ч. Сигналът на светофара за него е бил зелен. В съседна пътна
лента, успоредно с товарният автомобил се движел л.а. БМВ със същата скорост.
Когато т.а. се намирал на разстояние 174.53 м от мястото на удара, от левия
тротоар на бул. „Т.Александров“ пострадалата пешеходка В.И.А., на 90 години е
предприела пресичане на булеварда по втората пешеходна пътека, която е
непосредствено след кръстовището, тичайки. Сигналът на светофара за пешеходката
е бил червен.
След като пресякла еднопосочното платно за движение посока центъра на
София, пешеходката не се спряла на средния разделителен и обезопасителен
остров. Продължила да тича със същото темпо преминавайки през него и предприела
последващо пресичане на второто еднопосочно платно за
движение с посока към ЖК „Люлин“. В този момент т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ се намирал на около 55м преди
мястото на удара. Водачът на автомобила не реагирал веднага по неустановени
причини. Възприел е пешеходката като опасност на 27.27м преди мястото на удара,
когато вече е много късно, при което автомобилът е ударил пресичащата пешеходка
с предна, лява част. Макар с голямо закъснение с реакцията си за спиране,
водачът е задействал спирачките и е завил леко надясно за да избегне удара.
Съгласно заключението причина за ПТП е предприетото от пешеходката
пресичане на платното за движение в момент, когато за нея светофарът е светил с
червен сигнал, без да се съобрази с приближаващия се отдясно в опасна близост
автомобил, към който е имала пряка видимост. Причина за ПТП е и поведението на
водачът на товарният автомобил Й.Г.В., който не е реагирал своевременно при
навлизане на пешеходката в неговото платно за движение, което е в посока към ЖК
„Люлин“, като се е движел със скорост 61км/ч, по-висока от допустимата –
50км/ч. Така се е поставил в невъзможност да избегне удара и ПТП, т.к. при своевременна
реакция и движение със скорост до 59км.ч. /включително и 50км/ч/, той би имал
възможност да спре преди мястото на удара и да го избегне.
От показанията на св. Й.Г.В. се установява, че участвал в инцидент – ПТП настъпило на 15,05,2019г.
в участъка от бул. „Т.Александров“ посока към ЖК „Люлин“, в района на
кръстовището с ул.“Одрин“, на зелен за него светофар внезапно пресякла жена,
тичайки поради лошите климатични условия и лошата видимост. Попаднала точно
пред автомобила. Свидетеля опитал да направи каквото може, но не успял да
избегне удара. Бил в средна лента при още две странични, трафика бил
интензивен. Отляво се движел почти успоредно друг автомобил, поради което
реално нямал видимост. На мястото на инцидента било пешеходна пътека – втора в
края на кръстовището. Автомобилът до него направил рязка маневра за да избегне
пешеходката, но свидетелят не успял и я блъснал въпреки, че успял да задейства
спирачната система. Веднага след удара отбил автомобила и оказал помощ на
пострадалата.
От показанията на св. Н.А.Л. се установява, че е съпруга на ищеца. В деня на инцидента със
съпруга си били на работа в заведението, което имали. Там му съобщили, че е
починала. Той не можел да повярва и мислел, че е измама. Не бил на себе си,
когато разбрал за смъртта и. Бил първороден син и починалата имала слабост към
него. Не можел да върши работата си и се наложило да вземат допълнителен
персонал за да помага. Работел на барчето, но забравял поръчки и непрекъснато
повтарял, че майка му е починала. Отношенията им били много близки.
Непрекъснато се виждали въпреки, че преди пет години се изнесли от гр.София.
Заради бизнеса обаче пазарували в София и когато идвали винаги се виждали или
поне се чували по телефона. Починалата била добра жена. Не била зависима от
синовете си. Била енергична и водела социален живот. След като пораснали
внуците и правнуците и нямало нужда да помага и ходела по екскурзии, на кафе с
приятелки. Сама се обслужвала, готвела, пазарувала, била финансово независима със
собствено жилище. Живеела отделно от синът си. Помагала много за децата. Водела
внуците си на планина. Била щастлива, защото децата на ищеца и съобщили, че ще
има още едно правнуче. Заделила за него голяма сума
за да му купят всичко от нея. След смъртта на майка си и към момента ищеца не
можел да преодолее загубата. Станала апатичен. Преди тя събирала всички за
празници. За Великден купувала агне. Сега нямало поводи за събиране.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен и се ангажира отговорността на
застрахователя, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента, трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен
резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача на т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество със застрахователна полица с № BG/02/118002392643 валидна от 18.01.2019г. до 17.01.2020г.
Безспорно е и от доказателствата се установява и, че на 25.06.2019г. ищецът
е предявил претенция пред ответника застраховател за извънсъдебно изплащане на
застрахователно обезщетение, каквото не му е изплатено.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Й.Г.В. на т.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на майката на
ищеца и в резултат нейната смърт, за установени в настоящия процес.
Намира заключението по приетата САТЕ за обективно, компетентно и
безпристрастно дадено, и в съответствие с останалите доказателства по делото,
поради което му дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаните свидетели Й.Г.В.
и Н.А.Л., за последната ценени при условията на чл. 172 ГПК, за обективни и
безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства
по делото. Затова ги кредитира изцяло.
Въз основа гласните доказателства на свидетеля Н.А.Л. приема за установено,
че между ищеца и починалият му родител е имало топли, изпълнени с взаимна
подкрепа и привързаност взаимоотношения. Починалият е бил опора, стожер на
семейството, човек на който ищеца, съпругата, децата и внуците му са могли да
разчитат за всичко. Смъртта и поради внезапният си характер е оставила
болезнена следа в съзнанието на ищеца.
Нанесла е травма е с траен, необратим характер и преживяванията са все
още актуални.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Критериите за определяне на този размер са обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта;
как са е отразила върху психиката и емоциите на ищеца; възрастта на пострадалия
и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищците към момента на деликта
и след това; отражението върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищците страдания,
Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на
пострадалата – майка на ищеца, съдът съобрази
възрастта на починалата към датата на настъпване на ПТП – 90 години, без
данни за влошено здравословно състояние, жизнена и самостоятелна, както и тази
на ищеца – 64 години. Семейните взаимоотношения са били топли, изпълнени с
взаимна подкрепа и привързаност. Макар да са живели отделно и ищецът да е имал
самостоятелно семейство срещите им са били чести, общуването пълноценно, с общи
планове за бъдещето и с усещане за общност на разширеното семейство. Смъртта на
родителя е оставила болезнена следа в съзнанието на ищеца, като понесената
психологическа травма е с траен, необратим характер и преживяванията са все още
актуални.
Човешкият живот е с неизбежен но непредвидим по време на настъпване
биологичен край и интензивността на емоционалните връзки между хората, респ.
членовете на едно семейство, не е обусловена от момента на настъпването му.
Затова не може да се приеме, че чувствата на взаимна любов, топлота и
привързаност между хората са в по ниска степен, когато обективно наближава
биологичната граница на човешкият живот. С тези мотиви съдът приема, че
степента на търпените от ищеца болки и страдания в резултат на загубата на
родителя му не е в зависимост от биологичната и възраст, респ. в процесният случай този факт не е от значение за определяне
размера на обезщетението. Той би бил от значение и фактор за определяне на по
висок размер на обезщетение в случай, че ищеца е в ниска възраст, в която е
зависим физически и емоционално от родителят си.
Като съобрази всички посочените по-горе обстоятелства, както и
инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в
страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните
дружества, както и константната съдебна практика по аналогични случаи, и въз
основа принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение в размер на 150 000.00лв.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от тях болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Т.к. искът за неимуществени вреди е доказан по основание и в посоченият
размер, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата В.И.А.–
майка на ищеца.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Не спорно и съдът въз основа
събраните доказателства приема за установено, че В.И.А.– майка на ищеца е
предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, но с внезапно
навлизане на пътя в момент, когато за нея светофарът е светил с червен сигнал,
без да се съобрази с приближаващия се отдясно в опасна близост автомобил, към
който е имала пряка видимост. Следователно налице е нарушение на ЗДвП.
При така установените факти, съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пешеходец.
При този извод, съдът
следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. Това предполага
съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния
резултат.
Независимо от установените за починалия нарушение
на правилата за движение по
пътищата, ако водачът на лекия
автомобил беше изпълнил задълженията си по чл.
21, ал. 1
ЗДвП и се бе движил със скорост в рамките на допустимата или по ниска, както и ако е реагирал своевременно при навлизане на пешеходката в
неговото платно за движение, произшествие със сигурност е щяло да бъде
предотвратено. Видно от влязлата в сила
присъда превишението на скоростта е било решаващо. Съгласно САТЕ при своевременно реагиране на опасността, ударът е бил предотвратим
дори и при наличието на допуснатите
от пешеходеца нарушения. В тази връзка съдът съобрази
и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите
на пътни превозни средства, да бъдат внимателни
и предпазливи към пешеходците, особено престарелите. Следователно, по-голям принос за настъпване
на вредоносните последици има не
поведението на пострадалия пешеходец, а поведението на водача на т.а.
При това положение приносът на пострадалия следва да бъде
определен на 30
%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
намалено определеното
застрахователно обезщетение.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 150000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия или на 45000.00лв., дължимото
обезщетение е в размер на 105000,00лв., за претърпените неимуществени вреди.
За сумата 45000.00лв. представляваща горница над присъдените
105000,00лв. до определеният размер от
150 000,00лв., предявеният иск
следва да се отхвърли поради установено съпричиняване,
а за сумата 50000.00лв. до пълният предявен размер от 200000.00лв., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е
дължимо от ответника ведно със законната лихва върху главницата считано от 25,09,2019г., когато
изтича тримесечният срок от деня на поканата до застрахователя за извънсъдебно
плащане, до окончателното и изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството. Претендира
да бъде присъдено в полза на адв.М.Н.-Т. - САК, в
качеството на представител на ищеца, адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 15180.00лв с
включен ДДС, за един адвокат.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 8850.00лв. формиран от възнаграждение
за защита от адвокат в размер на 8400.00лв. с ДДС и разноски за събиране на
доказателства.
Съдът, като съобрази възражението за прекомерност на ищеца по отношение
възнаграждението за защита от адвокат претендирано от
ответника, както и фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия, както и, че претендираното възраграждение е под установеният минимум в Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за подобен род дела,
намира същото за неоснователно.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. М.Н.-Т. - САК, в качеството на
представител на ищеца, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 7970.00лв с включен ДДС.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищеца следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сумата 4204.00лв., представляваща сторени в производството
разноски, включително възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
4200.00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са
сторени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „****ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Л.,
ЕГН **********,***, адв. М.Н.-Т., сумата 105000.00 /сто и пет хиляди/лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
15,05,2019г., в гр.София, по бул. „Индустриална“, в района на кръстовището с
ул.“Одрин“, причинено виновно от Й.Г.В., при управление на т.а. марка „Рено“,
модел „Канго“, с рег. № Т ****МТ, който движейки се с
посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, нарушил
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена
скорост, и чл. 116 ЗДвП, като не проявил нужното внимание към пешеходците
особено към престарелите хора, вследствие което блъснал пресичащата платното за
движение отляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходка В.И.А.– майка
на ищеца, и по непредпазливост и причинил тежки телесни увреждания довели до
нейната смърт на 15.05.2019г., за което е постановена Присъда по НОХД №
442/2020г. на СГС, влязла в сила на 09.02.2022г., чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/118002392643 валидна от 18.01.2019г. до 17.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 25,09,2019г., когато изтича
тримесечният срок от деня на поканата до застрахователя за извънсъдебно
плащане, до окончателното и изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди общо за сумата
95000.00 /деветдесет и пет хиляди/лв., от които за сумата 45000.00 /четирдесет и пет хиляди/лв. представляваща горница над
присъдените 105000,00 /сто и пет хиляди/лв.
до определеният размер от 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/лв. -
поради установено съпричиняване, а за сумата 50000.00
/петдесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 200000.00 /двеста хиляди/лв.
- като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата считано от
25,09,2019г., когато изтича тримесечният срок от деня на поканата до
застрахователя за извънсъдебно плащане, до окончателното и изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „****ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Н.-Т. - САК, в качеството на представител на А.П.Л.,
ЕГН **********, сумата 7970.00 /седем
хиляди деветстотин и седемдесет/лв. представляваща възнаграждение за защита
от един адвокат с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА А.П.Л., ЕГН **********,***, адв. М.Н.-Т., ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********, сумата 4204.00 /четири хиляди двеста и
четири/лв., представляваща сторени в производството разноски, включително
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
4200.00 /четири хиляди и двеста/лв., представляваща държавна такса,
съобразно уваженият размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: