№ 4405
гр. Варна, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110104610 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - Варна, с
ЕИК по БУЛСТАТ 0006950890079, седалище и адрес на управление -***, с
която срещу ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, гр.София, са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр., чл. 432, ал. 1 и чл.429, ал. 3 от КЗ за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 2288,52 /две хиляди осемдесет и осем лева и 52 ст./, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на ПТП от 16.07.2018 г., причинено от водача на ППС марка БМВ 318
с per. № В *** РА, застрахован по застраховка Гражданска отговорност -
полица №***, валидна от 08.01.2018 г. до 07.01.2019 г. на ЗД „БУЛ ИНС"АД
гр.София, както и мораторна лихва в размер на 714,85 лева /седемстотин и
четиринадесет и 85 /за периода от 13.07.2020 г. до 13.07.2023 г., в едно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда-16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които в производството
по ч.гр.д.№ 20231110139336 по описа на СРС, 56 състав е издадена заповед за
изпълнение за претендиралите суми по реда на чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответното дружество е
застраховател по застраховка Гражданска отговорност -полица № ***,
валидна от 08.01.2018 г. до 07.01.2019 г. на водача на ППС марка БМВ 318, с
per. №В *** РА, причинил произшествие на 16.07.2018 г. на републикански
път А2 /автомагистрала „Хемус"/, в частта, попадаща на територията на
Община Варна. Служители на ОПУ - Варна извършили анализ, според който
необходимите средства за възстановяване на нанесените от описаното пътно
транспортно произшествие щети възлизали на 3314,38 лева, от които за
1
демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища в пътна част и
свързани с това разходи в размер на 168,00 лв., доставка и монтаж на нови
ограничителни системи за пътищата - единична N2W7 за пътна част и всички
свързани с това разходи в размер на 1144,56 лв., доставка и монтаж на нови
елементи за начало/край на ограничителни системи за пътища единична
N2W7, одобрена от Възложителя и всички, свързани с това присъщи разходи,
както и транспортни разходи в размера на 13,20 лв. Посочва, че с писмо изх.
№53-00-662 от 23.10.2018 г. на ОПУ - Варна до застрахователя „ЗД „БУЛ
ИНС"АД била предявена претенция за изплащане на обезщетение в посочения
размер, за което била образувана преписка по щета №18010033597 от 2018 г. В
реализираното застрахователно производство пред ЗАД „ОЗК-Застраховане"
АД гр.София по щетата били изпълнени всички изисквания на разпоредбата
на чл. 380 от КЗ. Към застрахователя била отправена писмена застрахователна
претенция, с предоставени пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да се извършат плащанията. Въпреки това, застрахователят не извършил
плащане на застрахователното обезщетение по предоставената банкова сметка
независимо, че от страна на ОПУ-Варна, били изпълнени всички законови
изисквания и са предоставени необходимите данни, които обвързват
застрахователното дружество да направи плащане. Поради отказът му,
ищецът инициирал производството по ч.гр.д.№ 20231110139336 по описа на
СРС, 56 състав, в което била издадена заповед за изпълнение за
претендиралите суми по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която постъпило
писмено възражение от длъжника в законоустановения срок. След издаване на
заповедта за изпълнение, на 17.08.2023 г. по сметка на Областно пътно
управление-Варна е преведена сумата от 1025,86 лв., представляваща
частично плащане по щета №18010033597 от 2018 г. по описа на
застрахователното дружество. Въз основа на гореизложените съображения
отправя искане за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
ЗД „БУЛ ИНС"АД, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва
механизма на процесното ПТП, както и осъществяването на деликт, доколкото
представения констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална
доказателствена сила. Твърди, че събитието представлява случайно деяние за
водача на МПС, тъй като за него е липсвала обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вреди. Оспорва същият да е
извършил нарушение на чл. 35 от ЗДвП. Възразява дължимостта на лихва за
забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и като съобрази
наведените от страните твърдения и възражения съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр., чл. 432, ал. 1 и чл.429, ал. 3 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 от КЗ увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
2
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. От буквалния текст на нормата се изяснява, че
в случая законодателят е уредил една допълнителна задължителна абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск в
процесуален смисъл, за която съдът следи служебно. Следователно, преди
ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал през
описаната в чл. 498 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство. В случай, че увреденото лице не е преминало
през рекламационното производство пред застрахователя, предявения иск е
процесуално недопустим.
В настоящия случай между страните няма спор, че ищецът е отправил
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ, като този факт се установява и от приложената по делото покана. Към
датата на подаване на исковата молба е изтекъл тримесечния срок по чл. 496
от КЗ. Следователно е налице предпоставката на чл. 498, ал. 3, предл. 1 от КЗ,
обуславяща процесуалната допустимост на предявения иск. Налице е пълен
обективен и субективен идентитет между петитума на исковата молба и
издадената заповед за изпълнение, поради което образуваното въз основа на
нея исково производство е допустимо.
Основателността на исковата претенция е предпоставена от установяване
в условията на пълно и главно доказване на следните правнорелевантни
факти, от които ищецът черпи изгодни правни последици: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“
между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск, механизмът на ПТП
и извършването на противоправно деяние от застрахования, причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие, стойност на твърдените
имуществени вреди; че е собственик на увреденото имущество, както и
изпадането в забава на ответника.
С обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, които се установяват и от приложените по
делото писмени доказателствени средства, а именно, че водачът на МПС
марка БМВ 318, с per. №В *** РА, е причинил произшествие на 16.07.2018 г.
на републикански път А2 /автомагистрала „Хемус"/, в частта, попадаща на
територията на Община Варна; 2. че същият е бил застрахован по застраховка
Гражданска отговорност -полица № ***, валидна от 08.01.2018 г. до
07.01.2019 г.; 3. че ищецът е собственик на увреденото вследствие на
процесното ПТП имущество 4. на 17.08.2023 г. по сметка на Областно пътно
управление-Варна е преведена сумата от 1025,86 лв., представляваща
частично плащане по щета №18010033597 от 2018 г. по описа на
застрахователното дружество.
По същество, с оглед депозираното на 07.11.2024 г. писмено становище от
3
ответника, с който се признава основателността на исковата претенция до
размера от 1566.92 лева, единственият основен спорен въпрос между страните
касае действителната стойност на причинените имуществени щети.
С цитираното изявление на ответната страна се признава първоначално
оспорвания от нея механизъм на ПТП, обективиран в Протокол за ПТП №
1602942/16.07.2018 г., в който водачът на застрахования автомобил е признал
вината си за настъпването на произшествието и е описал как е възникнало и
увредените 20м. мантинела.
От заключението на проведената по делото САТЕ се потвърждава
изложеното от призналия се за виновен водач, като се приема следният
механизъм на настъпване на ПТП – шофьортът на лек автомобил марка БМВ
318 с peг. № В *** РА, при движение в попътен ляв завой, поради
несъобразена скорост, напуска първоначалната си траектория на движение,
отклонява се и се удря в намиращата се в дясно мантинела. От горното са
увредени еластична ограда (мантинела) 20 м - за подмяна и колчета за
еластична ограда (мантинела) 18 м – за подмяна.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата забрана,
поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че водачът субективно е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на маневра с
несъобразена скорост може да причини ПТП.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между нея и произшествието се установяват по категоричен начин от
събраните по делото доказателства – представените писмени доказателства и
САТЕ. С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
По отношение на основният спорен въпрос между страните, касаещ
справедливия размер на обезщетението следва да се посочи, че в съдебна
практика константно се приема разбирането ,че обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Изяснено е още, че обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да
4
бъде покрит негативния интерес на увредения собственик, застрахователната
сума като обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увреденото
имущество с ново (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала),
респективно за възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна
стойност.
Вещото лице дава заключение, че справедливата пазарна стойност,
необходима за възстановяване на уврежданията за труд и материали е 2 592.78
лева, след приспадане на 10 % амортизация и добавяне на разходите за
ликвидация от 107 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата
е определена като средна пазарна цена от предлагащи подобни материали пет
търговски дружества и е с включен ДДС. На въпрос на съда потвърждава, че
цитираната от него наредба за задължителното застраховане е използвана
единствено при определяне на коефициента за амортизация за остойностяване
на разходите за ликвидация, а цената е определена вследствие на извършено
пазарно проучване на територията на Република България.
Действително, вещото лице не посочва конкретните източници на
информация, които е използвал при проведеното пазарно проучване, но
същият поддържа в съдебно заседание, че определената стойност се базира
именно на такова, при което са взети средните пазарни цени с вкл. ДДС на
увредените елементи, чиято подмяна е била необходима. В този смисъл
възраженията на ищеца относно занижена стойност на определените средни
пазарни цени се явяват недоказани, доколкото макар да е извършено
формално оспорване на експертизата, страната не е поискала провеждането на
повторна такава в хипотезата на чл. 201 от КЗ. Нещо повече, приложените по
делото количествено стойностна сметка, възлагателно писмо и договор за
възлагане на обществена поръчка не се ползват с материална доказателства
стойност относно справедливата пазарна стойност на увредените елементи,
тъй като представените от ищеца писмени доказателства са годни единствено
да установят при какви условия същите са закупени от възложителя, но не и че
последните отговарят на справедливите критерии за определяне на пазарна
цена на свободния пазар. Последните могат да бъдат установени единствено
чрез провеждане на пазарно проучване сред еквиваленти, на каквото се
основава заключението по приетата по делото САТЕ.
От друга страна, в позитивното право не е налице императивна правна
норма, която да задължава във всички случаи при оценка на пазарната
стойност на дадена вещ да се прилага корекция за амортизация или пък да се
прилагат „разходи за ликвидация“. Методиката към Наредба № 49/16.10.2014
г. (посочена от в.л. като наредба № 349/49) не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката.
Същата не се ползва със задължителна сила от съда, още по-малко възлага
задължително редуциране на обезщетението с амортизационен коефициент
5
при липса на обективни констатации относно овехтяването на оценяваната
вещ. По тези съображения не са налице основания за редуциране на
обезщетението с посочения коефициент от 10 %, а също така и за начисляване
на разходи за ликвидация, каквито дори не са претендирани от ищеца.
Въз основа на изложеното съдът приема за справедлива пазарна стойност
на увредените елементи от ограничителната система сумата от 2761,98 лева.
От същата следва да се приспадне доброволно заплатеното обезщетение от
1025.86 лева, вследствие на което искът се явява основателен и подлежи на
уважаване до размера от 1736.12 лева, а за разликата – същият следва да бъде
отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ вменява в отговорност на застрахователя
по договорът за застраховка „Гражданска отговорност“, да заплати лихвите за
забава на застрахованият, които са в границите на определената с договора
застрахователна сума, за които лихви той отговаря пред увреденото лице.
Разпоредбата в изречение 2-ро на ал.3 на цитираният текст указва, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Хипотезата на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ включва
и лихвите дължими от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за обезщетенията за вреди причинени от застрахования на трети
лица. Съдебната практика и в частност Решение №167/30.01.2020г.,
постановено по т.дело №2273/2018г. на ІІ т.о. на ВКС приема разбирането, че
лихвите застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахованият делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. В
настоящия случай претенцията е за по-кратък период, включващ изминалите
три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 13.07.2020 г. до 13.07.2023 г., която възлиза на 542.92 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца се дължат съразмерно с уважената част от исковете сторените съдебно-
деловодни разноски в исковото производство в размер на 746.62 лева, при
приети от съда 984.78 лева общо, от които определено юриск. възнаграждение
от 200 лева. На присъждане подлежи и сумата от 37.90 лева, представляваща
разноски в заповедното производство за юриск. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени 290.21 лева, съразмерно изчислени между заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗД
„БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, гр.София дължи на Агенция „Пътна
6
инфраструктура" - Областно пътно управление - Варна, с ЕИК по БУЛСТАТ
0006950890079, седалище и адрес на управление -*** следните суми: 1736.12
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2018 г., причинено от водача
на ППС марка БМВ 318 с per. № В *** РА, застрахован по застраховка
Гражданска отговорност - полица №***, валидна от 08.01.2018 г. до
07.01.2019 г. на ЗД „БУЛ ИНС"АД гр.София, както и мораторна лихва в размер
на 542.92 лева за периода от 13.07.2020 г. до 13.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-
16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за които в производството по
ч.гр.д.№ 20231110139336 по описа на СРС, 56 състав е издадена заповед за
изпълнение за претендиралите суми по реда на чл. 410 от ГПК, на основание
422, ал. 1 от ГПК вр., чл. 432, ал. 1 и чл.429, ал. 3 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно
пътно управление - Варна, с ЕИК по БУЛСТАТ 0006950890079, седалище и
адрес на управление -***, за приемане за установено на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр., чл. 432, ал. 1 и чл.429, ал. 3 от КЗ спрямо ЗД „БУЛ ИНС"АД,
ЕИК *********, гр.София, , че ответникът дължи на ищеца разликата над
присъдената сума от 1736.12 лева до пълния предявен размер от 2288,52,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2018 г., причинено от водача
на ППС марка БМВ 318 с per. № В *** РА, застрахован по застраховка
Гражданска отговорност - полица №***, валидна от 08.01.2018 г. до
07.01.2019 г. на ЗД „БУЛ ИНС"АД гр.София, както и разликата над
присъдената мораторна лихва в размер на 542.92 лева до пълния предявен
размер от 714,85 лева, дължима за периода от 13.07.2020 г. до 13.07.2023 г., за
които в производството по ч.гр.д.№ 20231110139336 по описа на СРС, 56
състав е издадена заповед за изпълнение за претендиралите суми по реда на
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, гр.София, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление – Варна
сумата от 746.62 лева, представляваща дължими разноски в исковото
производство, както и сумата от 37.92 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно
управление – Варна да заплати на ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********,
гр.София сумата от 290.21 лева, представляваща дължими разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7