№ 1112
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Г.Г.С.
при участието на секретаря МОНИКА Г. МИЛИНА-ЙЪЛДЪРЪМ
като разгледа докладваното от Г.Г.С. Административно наказателно дело №
20211110210965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от "ВВ. С." ООД срещу Наказателно
постановление № 594804 от 14.04.2021 г. на Заместник директора на ТД на
НАП София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСчет. и за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСчет. е наложена имуществена санкция в размер на 2
452 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
На 22.02.2021 г. в ТД на НАП София, офис "Център" при извършена
справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията било установено, че ВВ. С.
ООД, ЕИК ... не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията -
1
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на
годишния финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок - до 30.09.2020
г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във връзка с § 33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. Заявлението за вписване и представяне за обявяване на годишния
финансов отчет за 2019 г. в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел било подадено на 06.01.2021 г.
Констатирано било закъснение от 97 / деветдесет и седем / дни. ВВ. С. ООД
подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 2210И0731089 / 25.03.2020 г.
по описа на ТД на НАП София, офис „Център" съгласно която за 2019 г.
нетните приходи от продажби възлизали на 2 452 560 лв.
За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното
НП.
Така посочената фактическа обстановка съдебния състав изведе от
събраните по делото гласни доказателства, както и от приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля А.П. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на свидетеля са подробни и вътрешно балансирани, поради
което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се
подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на
доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз
основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните
свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
2
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи
Наказателното е издадено от компетентен орган, в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Безспорно е, че дружеството жалбоподател е предприятие по смисъла
на чл. 2, т. 1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, който следва
да публикува – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Не е спорно
също така, че дружеството не е публикувало ГФО за 2019 г. в установения в
закона срок – до 30 септември на следващата година, в случая до 30.09.2020 г,
съгласно § ЗЗ от РЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. От друга
страна съдът намира за доказано, че наказаното дружество е извършвало
дейност през отчетния период -2019 г., видно от писмените доказателства по
преписката - ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Безспорно е, че жалбоподателят като е
бил длъжен не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2019 г.,
като не го е заявил за вписване и представило за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок. След като
това не е сторено правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗСч., като правилно е определен и
размера на административната санкция, а именно в минималния размер на
имуществената санкция в размер от 0, 1 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период.
Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба, че осъщественото
административно нарушение съставлява маловажен случай. Това възражение
се аргументира с обстоятелството, че дружеството в е публикувало процесния
ГФО, а от самото нарушение не са произтекли никакви реални вредни
последици, както и че до момента не е извършвало аналогично
3
административно нарушение.
Действително, процесното административно нарушение е извършено от
дружеството за първи път, доколкото не са налице данни за противното.
Вярно е и това, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН, а
именно на 06.01.2021 г., но закъснението за публикуването на ГФО не е
пренебрежимо малко, а е в размер на 97 / деветдесет и седем / дни. Ето защо,
според настоящия съдебен състав, обществената опасност на нарушението не
е явно незначителна, за да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН. В чл.
93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е
налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай имуществената санция е наложена в
минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че са
отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е
определено като такова с ниска степен на обществена опасност, съобразно
нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на
обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. По тези съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, както е в случая. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
4
По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че
справедлив размер на конкретното дължимото възнаграждение се явява
минималният такъв от 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 594804 от 14.04.2021
г. на Заместник директора на ТД на НАП София, с което на основание чл. 74,
ал. 1 от ЗСчет. и за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСчет. е наложена
имуществена санкция в размер на 2 452 лева
ОСЪЖДА "ВВ. С." ООД да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5