Решение по дело №2244/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 565
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20214520202244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Русе, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520202244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление №
59704/13.09.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-
Варна в ЦУ на НАП, против ”ИЙП ФУУД”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена чрез упълномощен
представител на ”ИЙП ФУУД”ЕООД в установения от закона 7-дневен срок.
В нея се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
моли съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения
представител, който поддържа жалбата.
За ТД – НАП- Варна, Офис – Русе, се явява редовно упълномощения гл.
юриск. С.Стоянова, която моли да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Русенска районна прокуратура не релевират становище.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства установи
1
следната фактическа обстановка:
На 28.06.2021г. била извършена проверка от служители на НАП на
търговски обект-заведение за бързо хранене, находящо се в гр.Русе,
кв.”Бабуна планина“№21, експлоатиран и стопанисван от ”ИЙП
ФУУД”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********. При проверката е установено че
е налице работещо фискално устройство в търговския обект /ЕКАПФ/. В хода
на проверката административните служители установили, че издадения им
при извършена контролна покупка фискален касов бон е приключен с
данъчна група „Б“, а не както било коректно с данъчна група „Г“. За
извършената проверка е съставен Протокол № 0434545/28.06.2021г., въз
основа на него е издаден АУАН № F619407/12.07.2021г., а в последствие е
издадено и атакуваното наказателно постановление № 59704/13.09.2021г.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по
настоящото съдебно производство доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено против търговеца -
жалбоподател, за това, че на 28.06.2021г., при извършена проверка от
служители на НАП на търговски обект-заведение за бързо хранене, находящо
се в гр.Русе, кв.”Бабуна планина“№21, експлоатиран и стопанисван от ”ИЙП
ФУУД”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, издадения им при извършена
контролна покупка фискален касов бон е приключен с данъчна група „Б“, а не
както било коректно с данъчна група „Г“. Нарушението е квалифицирано
правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е
обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ, жалбоподателят е нарушил императивна законова
норма, но в случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен дали
се касае за “маловажен случай”, а си е позволил бланкетно и немотивирано да
коментира чл.28 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП, което е довело до
нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По делото става ясно, че се нарушението касае разликата на процента
данък добавена стойност, предвиден за стоки и услуги, които са от
хранителен произход – продажба на храна, които са с облекчен режим на
2
данък добавена стойност от 9% ДДС, а не както в предвидено за всички
останали стоки и услуги от 20% ДДС. Практически държавата по този начин
предоставя на търговците от този бранш преференциална ставка за ДДС по
време на извънредната епидемиологична обстановка. На практика,
извършеното от жалбоподателя административно нарушение не е довело да
укриване на приходи от бюджета с невнасяне на ДДС, а с това си действие
ю.л.-жалбоподател е облагодетелствал бюджета и ощетил дружеството си тъй
като е внесъл по-голям процент ДДС. Налице е най-леката наказуема форма
на виновно бездействие съгласно чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, а именно, че
бездействието на жалбоподателя не е довело до неотразяване на приходи, с
които да е ощетен държавния бюджет от неплатени данъчни ставки, точно
обратното. Установи се, че от нарушението, обективно не са настъпили
каквито и да са неблагоприятни вредни последици, било установено за първи
път и липсват доказателства за други нарушения, а и на каквито и да са други
такива касаещи данъчното законодателство, не е причинена вреда на фиска.
Не са представени доказателства от страна на АНО, че освен това нарушение,
по време на процесната проверка е извършено и друго нарушение на
данъчното законодателство.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на
преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се
приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не
се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че
при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12,
чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход
3
би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28
от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДДС.
Настоящият състав на съда намира за необходимо да отбележи, че от
събраните по делото доказателства категорично се установява, че
извършеното административно нарушение за неспазване на задължението по
ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в рамките
на нейния краен минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за „маловажен
случай“, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е
следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не
може да има „маловажен случай“, както АНО в мотивите си при издаване на
НП е посочел бланкетно. Той не е „маловажен“, защото единствено липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице други
смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които
случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, респ. на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото
следва да се отмени.
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 59704/13.09.2021г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, против
”ИЙП ФУУД”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, с което за нарушение на
чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено
4
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Русе,
в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5