Р Е Ш Е Н И
Е № 260079
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 24. 03. 2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 19. 02. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 10 по описа на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от К.Т.Н., ЕГН **********,*** въззивна жалба против постановеното по т.
дело № 1032/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение № 260083 от 19.10.2020
г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Т.Н., ЕГН **********, с. К.К. против ЗД „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, **** иск с основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати сумата от 20 000
лв. равняваща се на разликата между претендираните с исковата молба 35 000
лв. и присъдената с решението обща сума от 15 000 лв., от които 12 000 лв.
за счупване на десен тибиален малеол и по 1 500 лв. за две охлузвания на дясно
коляно и на лява предмишница, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в умерено силни психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.05.2019 г. в гр. П. от В.Б.Б.като водач на товарен автомобил „Ф.К.“, рег. № ** **** **, който на същата дата в ****
предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне мотоциклет „Я.Р.“, рег.
№ ** **** *, управляван от К.Т.Н., който в този момент е предприел маневра
„изпреварване“ на товарния автомобил, като с поведението си Б. е нарушил правилата за движение предвидени
с чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска в пълния размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет
на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 27.11.2019 г. в ПОС е постъпила
изходяща от К.Т.Н., ЕГН **********, с. К.К. искова молба против ЗД „К.К.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 29.05.2019
г. около 15, 35 ч. в **** лицето В.Б.Б.при управление на товарен автомобил „Ф.“,
модел „К.“, рег.№ ** **** ** причинил виновно ПТП, като извършил неподсигурена
маневра „завой наляво“, без да прояви необходимото внимание към останалите участници
в движението и да сигнализира своевременно за намерението си за промяна
посоката на движение. Така той отнел предимството на попътно движещия се
мотоциклет „Я.“, модел „Р.“, рег.№ ** **** * управляван от К.Н. и настъпил
сблъсък между двамата участници в движението.
В
резултат на произшествието, ищецът получил сериозни телесни увреждания
изразяващи се във фрактура малеоли тибиалис декстра /закрито счупване в
областта на дясна глезенна става/, множество охлузвания в областта на лява колянна
става и предмишница на дясната ръка, повърхностна травма на корема, долната
част на гърба и таза, повърхностна
травма на гръдния кош. Твърди се, че счупването
в областта на дясната глезенна става довело до трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник на ищеца за период по-дълъг от 30 дни.
Във
връзка със счупването на Н. бил поставен гипсов ботуш. Охлузните рани били
обработени първично. Ищецът бил изписан от болничното заведение, в което бил
откаран по спешност, като му било предписано домашно лечение при спазване
на постелен режим за период от поне 48
дни с оглед обездвижването с гипсовия ботуш, като трябвало да провежда
периодични консултации и физикална рехабилитация.
Твърди
се, че всичко това оказало изключително негативен ефект върху ищеца с оглед на
това, че поради наложеното обездвижване той не можел да удовлетворява
ежедневните си хигиенни и битови нужди самостоятелно, а се е нуждаел от чужда
помощ повече от три месеца. Всичко това довело до формиране на чувство на
непълноценност и зависимост от околните, а поради изпитания страх и уплаха при
настъпване на ПТП, започнал да изпитва страх от движението на МПС по пътищата и
с неохота да напуска сигурността на дома си. Започнал да страда от безсъние, да
се буди посред нощ от болки и кошмарни сънища, свързани с произшествия.
Затворил се в себе си, чувствал се притеснен, отпаднал, ставал сприхав и
напрегнат при споменаване на темата ПТП. Твърди се също и че към момента ищецът
продължава да търпи болки при натоварване в резултат на получената фрактура,
както и при климатични промени. Имал остатъчни последици, изразяващи се в
ограничен обем на движенията в областта на травмата.
Наред
с описаните болки и страдания се говори и за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински прегледи и освидетелстване от съдебен
лекар в размер на 30 лв.
Всичко изложено се свързва с
необходимост от обезщетяване на претърпените от вреди.
В тази
връзка се споменава, че за управлявания от виновния водач В.Б.Б.товарен автомобил
„Ф.К.“, рег.№ ** **** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № ****************, валидна към датата на ПТП.
С
молба по чл. 380 от КЗ на 14.06.2019 г. ищецът предявил пред ответника
претенция за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди. След проведена кореспонденция му било оказано изплащане на
обезщетение.Този отказ бил материализиран в писмо изх.№ 0-92-14488/08.10.2019
г.
Така изложеното
се свързва с пораждането на правен интерес дължимото обезщетение да се
претендира по съдебен ред.
В тази
връзка е отправено искане за осъждане на ответното застрахователно дружество да
заплати обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди и такова в размер на 30 лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът ЗД „К.К.“ ЕАД е
подал отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете.
В тази
връзка на първо место се изразява становище, че вината за настъпване на
процесното ПТП не е на водача на автомобил „Ф.К.“, рег.№ ** **** **, а на ищеца.
В подкрепа на това се твърди, че водачът на „Ф.К.“, рег.№ ** **** ** се движел
в рамките на допустимата от закона скорост от около 30-40 км/ч, сигнализирал за
намерението си да направи ляв завой и осъществил същия на разрешено за това
място – участък от пътя, където надлъжната пътна маркировка е с прекъсната осева
линия, позволяваща да се извърши ляв завой.
По
отношение на ищеца се сочи, че той с поведението си преди и по време на ПТП-то нарушил
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДП, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ППЗДП, чл. 25, ал. 1 ЗДП и чл. 26 от ЗДП. С това свое поведение той сам станал
причина за настъпване на катастрофата, като не осигурил достатъчно странично разстояние
между управляваното от него МПС и „Ф.К.“, рег.№ ** **** **, а и предприел
изпреварване в участък, който забранява тази маневра - наличие на двойна
непрекъсната линия.
В отговора е
посочено, че ако не се сподели довода за изключителна вина на ищеца се прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от него, поради
което обезщетението следва да се намали.
Наред
с това в отговора се оспорва наличието на причинно - следствена връзка между
произшествието и претърпените вреди. Оспорени са твърденията, че и към
настоящия момент ищецът продължава да търпи болки и страдания, че страда от
безсъние и безпокойство, че се е затворил в себе си и не напуска дома си. Наред
с това е изразено становище, че претенцията за неимуществени вреди е изключително
завишена и неотговаряща на принципа на справедливостта, както и на действително
претърпените болки и страдания от ищеца.
Ищецът К.Т.Н. е подал ДИМ, в
която заявява, че поддържа изцяло исковите си претенции и оспорва
възраженията на ответника относно вината – изключителна или частична за
настъпването на ПТП. Изразено е и становище за неоснователност на всички
останали защитни възражения.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така съдът след събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет
на обжалване.
Със същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца
имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са
налице. В тази връзка е посочено, че е установено противоправното поведение на
водача на автомобила и причинно следствената връзка между същото и
претендираните от ищеца вреди. Посочено е, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че изключителна вина за настъпване
на произшествието има ищецът поради нарушаване на цитираните в отговора
разпоредби на ЗДП и ППЗДП. Не следвало и извод, че той е допринесъл за
настъпване на вредите, т.е. не е налице съпричиняване.
На тази база и анализ на
доказателствата е направен извод, че ищецът е претърпял претендираните
имуществени вреди от 30 лв.
По отношение на неимуществените
такива съдът е приел, че общия размер за справедливото им обезщетяване е равен
на 15 000 лв., от които 12 000 лв. за счупване на десен тибиален
малеол, и по
1 500 лв. за двете охлузвания на дясно коляно и на лява
предмишница. Посочено е, че претенцията за неимуществени вреди до пълния й
предявен размер следва да се отхвърли.
Недоволен
от постановеното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето въззивно производство.
В нея се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на това, че
определеният размер на обезщетението не е съобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка като цяло е посочено, че този размер не е съобразен с
характера и степента на получените увреждания следствие на катастрофата, на интензитета
и продължителността на търпените болки и страдания и т.н.
Споменато е също, че
обезщетението не е съобразено със съдебната практика за увреждания от този тип
и икономическата обстановка в страната.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази
законова разпоредба е казано, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.
380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на
горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл.
432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по
чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на
обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от
размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е предявил
претенциите си за обезщетение пред ответното дружество с молба изпратена по
пощата на 13.06.2019 г.
По повод н
същата има разменена кореспонденция между ищеца и ответното дружество, като на 08.10.2019
г. последното е заявило, че към момента не били налице основания за изплащане
на обезщетение с оглед на това, че наличните доказателства не били достатъчни.
От така изложеното следва извод, че за ищеца е
налице интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата
на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници
в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред
подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от
своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при
наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и
от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От
описаното съдържание на решението на ПОС и факта, че същото се обжалва от ищеца
в отхвърлителната му част следва извод, че същото е влязло в сила в частта
присъждаща имуществени вреди от 30 лв. и неимуществени такива от 15 000 лв.
Това от своя страна води до извод, че вече е налице СПН по въпросите за
наличието на противоправно и виновно поведение от водача на автомобила „Ф.“, по
това че следствие на същото ищецът е претърпял вреди които са пряка и
непосредствена последица от произшествието, по това че не е налице съпричиняване
на същите и по това, че този водач е бил застраховано лице по смисъла на КЗ към
момента на произшествието, т.е. налице со предпоставките на чл. 432 от КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за виновното и противоправното му поведение.
Това сочи, че спорът пред ПАС е
пренесен за определяне размерът на дължимото следствие получените травми
обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка
за отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
От приетата по делото СМЕ е
видно, че ищецът следствие на катастрофата е получил счупване на десен тибиален малеол, охлузване на
дясно коляно и на лява предмишница.
Лечението
на счупването е наложило поставяне на гипсов ботуш за 45 дни, което изисквало
през този период да не се стъпва на десния крак и да се ходи с патерици. Според
експерта възстановяване на крайника след свалянето на гипса изисквало и рехабилитация
за още 2 месеца.
По
отношение на охлузванията е посочено, че лечението на същите е продължило
по-малко от 30 дни.
Съответно
експертът от медицинска гледна точка е направил изводи, че описаните травми са
причинили на ищеца умерени до силни болки и страдания, затруднения в
придвижването, ползването на тоалетна и обслужване. В тази връзка се е налагало
полагане на грижи и гледане в дома от трети лица. Болките изисквали и
продължително приемане на аналгетици за преодоляването им.
В
експертизата са направени и констатации за моментното състояние на ищеца като е
посочено, че той изпитва непостоянни болки в глезена, който е без оток и е с
възстановена подвижност.Появата на болки се свързва с промяна на времето и
претоварване на крака. Посочено е, че такива е възможно да се появяват още 2 –
3 години.
В показанията на
разпитания по делото свидетел М. Г. също се споменава за затруднения в
предвижването и нужда от чужда помощ след травмата, говори се за изпитване на
болки, както след получаването й и в периода на възстановяване така и към
момента. Споменава се и за промяна в психиката следствие на травмата и
изживяванията по време на катастрофата
Съпоставяне на така изложените факти говори за травми, които
не са изисквали извършването на тежки хирургична интервенция. Едната от тях е
била свързвана с обездвижване на долния крайник за период от 45 дни и
затруднения в предвижването и обслужването за същия. Интересното е, че
експертът говори и за нужда от рехабилатиця след сваляне на гипса за
раздвижване на крайника. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че
ищецът е имал нужда и е извършвал такава. Данни в тази насока не се съдържат и
показанията на споменатия свидетел.
Казаното
съотнесено с факта, че самият пострадал не е счел за нужно да посещава специални
рехабилитационни процедури навежда ПАС до извод, че последиците от травмите
като цяло и настъпилите в следствие на същите затруднения не са продължили за
период по- голям от 45 дни. Това и обстоятелството, че в един момент ищецът е
имал нужда от чужда помощ и е изпитвал силни
болки в период от около 45 дни навежда ПАС до извод, че размера на дължимото му
обезщетение следва да се определи общо на 15 000 лв. Тази сума обезщетява
и психичните травми изживени от ищеца следствие на ПТТ-то, които за въззивния състав с оглед липсата на специално
ангажирана психологична експертиза са обичайни, т.е. несъществени.
В този смисъл са и изводите на ПОС, което налага
решението му да се потвърди в обжалваната част.
Съответно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
и направените от ваззиваемата страна разноски за адвокат пред ПАС в размер на
1356 лв. В случая съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по причина, че тези разноски са с ДДС, а
реалният размер на адвокатското възнаграждение без ДДС е 1130 лв. и се равнява
на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по т. дело № 1032/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен
съд решение № 260083 от 19.10.2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният
от К.Т.Н., ЕГН **********, с. К.К.
против ЗД „К.К.“
ЕАД, ЕИК *********, **** иск с основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане на
дружеството да заплати сумата от 20 000 лв. равняваща се на разликата между
претендираните с исковата молба 35 000 лв. и присъдената с решението обща
сума от 15 000 лв., от които 12 000 лв. за счупване на десен
тибиален малеол и по
1 500 лв. за две охлузвания на дясно коляно и на лява
предмишница, която
сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умерено
силни психически и физически болки и страдания,
причинени при ПТП на 29.05.2019 г. в гр. П. от В.Б.Б.като водач на товарен автомобил „Ф.К.“, рег. № ** **** **, който на същата дата в ****
предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне мотоциклет „Я.Р.“, рег.
№ ** **** *, управляван от К.Т.Н., който в този момент е предприел маневра
„изпреварване“ на товарния автомобил, като с поведението си Б. е нарушил правилата за движение предвидени
с чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА К.Т.Н., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „ДЗИ -
О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, **** сумата от 1356 лв. направени във въззивното
производство разноски за адвокат.
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.