Решение по дело №461/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2924 от 20.12.2024 г., подадена от Л. И. А. от [населено място], [ЕГН], против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/5500 от 20.11.2024 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» Габрово.

Заповедта е оспорена по административен ред на 20.12.2024 г. само в частта относно началната дата на отпускане на месечната помощ пред РДСП – Габрово и по този повод е издадено Решение № 07-РД04-0745/31.12.2024 г., с което оспореният ИАА е потвърден в обжалваната част. Случат касае преосвидетелстване на непълнолетно лице /син на жалбоподателката/, т.к. е налице предходно ЕР от 05.07.2021 г., с което на детето е определен % неработоспособност и основанието за отпускане на помощта не е отпадало.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателката на 17.12.2024 г., въз основа на подадено от нея заявление от 13.11.2024 г. С нея се отпуска месечна помощ на същата като родител на Д. А. Й. в посочен месечен размер, в срок от 01.11.2024 г. до 31.07.2025 г. Заповедта е оспорена по административен ред на 20.12.2024 г. Жалбоподателят сочи, че преосвидетелстването от ТЕЛК е станало през месец юли, 2024 г., но решение не било издадено в законния срок и те не са получили по-рано такова. ЕР е получено от правоимащото лице едва на 12.11.2024 г. по куриер, за което се представя копие от пощенския плик. На следващия ден било подадено и заявление за продължаване срока на отпусната преди това помощ.

С Решение от 31.12.2024 г. на директор РДСП – Габрово оспорената заповед е потвърдена, като административният орган е счел, че съгласно ПП на ЗСПД /Правилник за прилагане на Закона за социалните помощи за деца/ при преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, какъвто е случаят, помощта се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, но не повече от 1 година назад, считано от месеца на подаване на заявлението, когато няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, когато заявлението е подадено в 3-месечен срок от датата на издаване на новото ЕР /експертно решение/, като размерът на помощта за периода преди подаването му се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД. В случая е променен процентът на трайно намалената работоспособност - от 90% на 80%, но правото на получаване на помощта не е отпаднало, с оглед на което се прилага нормата на чл. 24б, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ПП на ЗСПД. Според административния орган случаят не предполага приложението на ал. 6, т.к. преосвидетелстването не е станало със закъснение, налице е забава в доставката на решението на ТЕЛК, която хипотеза законодателят не е уредил изрично. Датата на подаване на заявлението – 13.11.2024 г., е без значение за определяне на началния момент, от който се дължи помощта, тя касае единствено преценката дали е спазен 3-месечният срок за подаването му, считано от постановяване на ЕР. В случая този срок, макар и по независещи от лицето причини, не е спазен, поради което помощта правилно е отпусната от месеца, в който заявлението е подадено – ноември, 2024 година.

Решението е получено от своя адресат на 06.01.2025 г. Жалбата е подадена преди издаването му – на 20.12.2024 г. Жалбата против процесната заповед до директора на РДСП – Габрово е депозирана на същата дата. Съгласно чл. 10, ал. 6 и 7 от ЗСПД, заповедта подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК, като за неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на същия кодекс. Съгласно нормата на чл. 129 от АПК, ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. Произнасянето на горестоящият административен орган не е пречка за разглеждане на жалбата, адресирана до съда. Правилото по ал. 1 не се прилага единствено когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт, което в случая не е така. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган, но наличното произнасяне на горестоящия административен орган води до извода за необходимост от продължаване на съдебното производство, дори и ал. 2 да бе приложима. Не са налице пречки за разглеждане на жалбата от административен съд.

Съгласно нормата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт – процесната заповед, както е посочил и жалбоподателят. Според чл. 153, ал. 1 от Кодекса, ответник е административният орган, издал този АА – в случая това е директор ДСП – Габрово.

В жалбата си Л. А. сочи, че със заповедта неправилно е определена началната дата на отпускане на помощта, т.к. тя няма вина за късното получаване на ЕР– почти 4 месеца след неговото издаване и не е имала обективна възможност да подаде по-рано заявлението си.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката Л. А. се представлява от адв. Д. С., която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна, директор Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово, се представлява лично от директора на същата административна структура – Р. Х., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Съгласно чл. 10 от ЗСПД, помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика, каквото заявление жалбоподателката е подала на 13.11.2024 г. В него тя е посочила, че заявява отпускане на помощ от 23.07.2024 г. до 01.07.2025 г. Съгласно ал. 4 на същата норма, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице, като процесната заповед е издадена от директор ДСП, с оглед на което съдът намира същата за издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката Л. И. А. е майка на непълнолетното дете Д. А. Й.. Не се спори и фактът, че Д. има трайно увреждане на здравословното състояние, за което на 05.07.2021 г. му е издадено ЕР № 90581 за срок от три години – до 01.07.2024 г., с призната степен на увреждане 90%. Въз основа на това решение е била отпусната помощ по чл. 10, ал. 4 и чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД. В законния срок са подадени документи за преосвидетелстване на детето.

С Решение на ТЕЛК – общи заболявания в МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, Сливен № 94919, с вписана на същото дата 23.07.2024 г., на детето е призната отново степенна увреждане, но в размер на 80%, със срок до 01.07.2025 г. с посочена дата на инвалидизиране – 26.05.2021 г., като в случая няма спор, че става въпрос за последващо преосвидетелстване. Спорна е началната дата, от която следва да се отпусне помощта, като според жалбоподателката това е 01.08.2024 г. – месецът, след постановяване на решението, докато ответникът счита, че този срок е неприложим, т.к. заявлението е подадено едва на 13.11.2024 г. – повече от 3 месеца след издаването му. Позицията си административният орган обосновава с нормата на чл. 24а, ал. 4 от ППЗСПД, съгласно която месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, поради което помощта се отпуска от 01.11.2024 г.

По делото се установява, че ЕР е изпратено на жалбоподателката едва на 11.11.2024 г. и тя го е получила на следващия ден – 12.11.2024 г., което е видно както от оригинала на пощенския плик, така и от писмо вх. № СДА-01-286 от 10.02.2025 г. на председателя на ТЕЛК при горепосоченото лечебно заведение, д-р Л. Н.. В това писмо е посочено, че процесното ЕР „не е издадено в законосъобразния сок съгласно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕ /три месеца от подаване на заявлението/. При първа възможна свободна дата ТЕЛК 2010 [населено място] изготви Експертното решение. Към 08.11.2024 г. програмата не позволяваше да се отрази тази дата, т.к. тримесечният срок беше отминал /15.07.2024 г. – 15.10.2024 г./.“. В началото на писмото изрично се заявява, че „Експертното решение на Д. А. Й. е издадено от ТЕЛК 2010 при МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД на 08.11.2024 г.“. посочено е и че на 21.06.2024 г. в ИСКМЕ започнало разпределението на медико-експертните досиета на случаен принцип и се получил период от време, в който ТЕЛК имали за експертиза насрочени досиета от обл. Сливен, както и досиета, разпределени от други области по тази причина. Предстояло ползването на платен годишен отпуск от 29.07.2024 г. до 16.08.2024 г., включително и се получило голямо пренатоварване, като това създало опасност от пропуски в системата. През месец октомври, 2024 г., в ТЕЛК се появили списъци с електронни досиета на лица, на които не били изготвени ЕР за периода от месец юли до месец октомври, 2024 г., като за някои от тези досиета ТЕЛК разбрала от самите правоимащи лица, които се обаждали да се поинтересуват от съдбата на освидетелстването си.

Съгласно така цитираната в писмото норма на чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕ, териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от подаване на заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ. В случая от писмото на самата ТЕЛК е видно, че решението реално е издадено на 08.11.2024 г., поради което и изпращането и получаването му е станало няколко дни след това и това е била причината заявлението за отпускане на помощта да се подаде на 13.11.2024 г.

Помощта, за която е подадено това заявление, е дължима на основание чл. 8д от ЗСПД. Според тази правна норма месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, какъвто е случаят, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. По делото няма спор, че жалбоподателката е такъв родител и отговаря на поставените в ал. 1 условия за отпускане на помощта. Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване, като те се предоставят за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания. Съгласно ал. 7 тези помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Няма спор, че заявлението е подадено през ноември, 2024 г.

Налице е обаче и специалната хипотеза на чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД, съгласно която месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. Тази норма, именно, е приложима в случая, т.к. заявлението е подадено в период по-късен от 3 месеца след изтичането на датата, от която е определена инвалидността в процесното ЕР – 23.07.2024 г., като заявлението до ДСП е подадено в тримесечния срок от постановяване на ЕР. Законодателят не случайно е предвидил, че решението на ТЕЛК може житейски да се издаде и след този 3-месечен срок, което определено не е по вина на освидетелстваното лице и когато заявлението е подадено в годишния срок според тази разпоредба, то помощта осъществява целите, за които е предвидена и следва да бъде предоставена за целия период от освидетелстването до подаването на заявлението за отпускането й. След като ЕР е издадено на 08.11.2024 г., а заявлението е подадено на 13.11.2024 г., то следва да се счита за спазен срокът за подаването му и за прилагането на тази специална разпоредба, според която помощта се отпуска от месеца, през който е определена датата на инвалидността, а в случая това е месец юли, 2024 година.

Съдът, освен това, изразява становището си, че е недопустимо от логическа, житейска и правна гледна точка поради неизпълнение на задължения от страна на един държавен орган, какъвто се явява ТЕЛК, потърпевши да са правоимащите лица и особено тези, които разчитат на социална подкрепа. Затова и настоящия съдебен състав не споделя идеята, според която е ирелевантна датата на изпращане и получаване на ЕР на правоимащото лице. Напротив - именно с узнаване на административния акт, какъвто се явява това Експертно решение, се свързва настъпването на последиците от него и съответно възможността на заинтересованото лице да реализира правата си. В случая не става въпрос за изпратено по-рано /изпратено в срок/ на заявения адрес, но неполучено или непотърсено от адресата ЕР. Напротив, самата ТЕЛК в отговора си до съда изрично заявява, че е издала решението на по-късно от датата /08.11.2024 г./ от посочената в самото него такава /23.07.2024 г./ и, съответно, е изпратила същото след повече от три месеца от освидетелстването на детето. Датата 23.07.2024 г. е некоректно отразена в този документ, като това е станало поради издаване на ЕР по-късно от предвиденото в правните норми и електронната система не приемала поставянето на реалната дата на неговото издаване, за което правоимащите лица не следва да носят отговорност и да поемат негативи. Закъснение в подаването на заявлението в случая дори не може да се счита, че е налице, с оглед реалната дата на постановяване на това решение – от нея до подаване на заявлението са изтекли само 5 дни. Още по-малко може да се обсъжда вина на родителите на детето за късното му получаване и заявяване на помощта в ДСП. В този смисъл е налице също съдебна практика, която се споделя от съдия-докладчика по настоящото дело: Решение № 12596 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2019 г., VI о.

„Заключението, че тримесечният срок по чл. 9, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД отм.) за подаване заявлението - декларация за отпускане на добавка за минал период, е пропуснат, е направено при липса на доказателства за това кога заявителката е узнала за решението на ТЕЛК, съответно кога експертното решение е съобщено на адресата. Това обстоятелство е съществено за изясняване на спора, тъй като именно с узнаване на административния акт се свързва настъпването на последиците от него и съответно възможността на заинтересованото лице да реализира правата си, включително да оспори акта, ако той е неблагоприятен за него. В този смисъл са общите разпоредби на АПК относно съобщаването на административните актове и за сроковете за оспорване (чл. 61, ал. 1 АПК, чл. 149, ал. АПК), както и разпоредбата на чл. 112а от Закона за здравето, която изрично предвижда, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК се съобщават на заинтересованите лица. Това разбиране е възприето в решенията по адм. дело № 4735/2017 г., по адм. дело № 4067/2015 г., по № 12294/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, които изрично свързват тримесечния срок по чл. 9, ал. 6 ЗСПД (отм.), сега чл. 8д, ал. 8 ЗСПД с узнаване на експертното решение на ТЕЛК, съответно НЕЛК, от адресата.“ - Решение № 1768 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2017 г., VI о.

В случая административният орган не е установил реалния факт на датата на издаване на ЕР, той се доказва едва при съдебното обжалване на заповедта и той променя съществено релевантната фактическа обстановка. Не е отчел и датата на изпращане и получаване на ЕР от правоимащото лице, за да може да бъде съобразено какви са били обективните му реални възможности да подаде заявлението си в съответния срок.

В заключение съдът намира, че са налице основания за отмяна на процесната Заповед и подадената срещу нея жалба следва да се уважи като основателна, т.к. е налице противоречие със закона и с неговата цел.

При този изход на спора следва да уважи и своевременно направеното и основателно искане на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски, които се равняват на 600.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лв. заплатена държавна такса, за които суми са представени и платежни документи, удостоверяващи реалното им изплащане. Така определените разноски, се възлагат в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на оспорения по делото акт по арг. на чл. 143, ал. 1 пр. "посл. АПК, във връзка с § 1, т. 6 ДР АПК. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в [населено място], а дирекциите "Социално подпомагане", съгласно чл. 16 от УПАСП, са териториални поделения на АСП с изрично регламентиран кръг от правомощия, измежду които не се среща такова за разпореждане с бюджетни средства, поради което и не могат самостоятелно да отговарят по имуществени претенции. Ето защо, определените по делото разноски, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на процесните актове, а именно - Агенция за социално подпомагане.

По тези мотиви, предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 10 от ЗСПД, административният съд – Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-2924 от 20.12.2024 г., подадена от Л. И. А. от [населено място], [ЕГН], Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/5500 от 20.11.2024 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0745/31.12.2024 г. на Директор РДСП - Габрово.

ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово при съобразяване на дадените с настоящия съдебен акт указания в 14-дневен срок от съобщаването.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, ЕИК: *********, София, да заплати на Л. И. А. от [населено място], [ЕГН], деловодни разноски в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лв., от които 600.00 лв. адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. държавна такса.

Настоящото решение е окончателно на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Препис от същото да се изпрати на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.