№ 759
гр. Разград, 12.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100880 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, не се явява. За него адв. Д. П..
ЗА ОТВЕТНИКА, се явява юриск. Ю..
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Ю.: Да се даде ход на делото. Представям пълномощно.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба: Депозирана е искова молба от
И. К. З., с която моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата от 5420лв, от които 3462.87 лева, за
топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., на адрес гр.
*****, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за мораторна лихва
в/у главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 83.29лв. разноски по заповедно производство, сторени по
ч. гр. д № 392/2015г., сумата в размер на 402.90лв. представляваща съдебно
деловодни разноски и адв. възнаграждение и 590лв., направени пред ОС-
Варна разноски (всичко това посочено в издадения ИЛ № 10066/27.01.2017г.),
поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Твърди,че ответника е подал на 27.03.2017г. молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ С. за събиране на суми по издаден Изп.лист от
27.01.2017г. от РС- Варна на основание Решение № 724/13.10.2016г.,
постановено по в.т.д. №1039/2016г. по описа на ОСВарна и Решение
1310/04.04.2016г. по гр.д. № 10127/2015г. по описа на РС-Варна, влязло в
законна сила на 13.10.2016г., по Заповед № 555/25.02.2015г. по ч.гр.д №
392/2015г. на РСРазград, влязла в сила на 13.10.2016 г., по която е образувано
изп. дело № 210/2017г. на ЧСИ С.. В молбата за образуване е посочено, че
взискателят възлага правомощия на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ да
извърши проучване на имущественото състояние на длъжника в т.ч. цитирам
1
„ да извършвате справки и изисквате необходимите документи, както и да
определяте способ за принудително изпълнение и да предприемете
необходимите изпълнителни действия“. След молбата, липсва акт на ЧСИ с
които да е определен способ и да е бич осъществен такъв и към настоящия
момент.
При възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител няма
задължение служебно да извършва същински изпълнителни действия и не
освобождава взискателя от задължението му да бъде активната страна в
изпълнителното производство и да посочва конкретен способ за
удовлетворяване на вземането си, включително и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В последните две хипотези също се изисква активност от страна на
взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край,
тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да
извърши посочено от него изпълнително действие, което съд.изпълнител не е
направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да обжалва отказа на
извършване на действие на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се
преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.
Така, че и при възлагане по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, намира приложение
чл.433, ач. 1, т.8 от ГПК и настъпването на перемция не отпада.
От приложеното копие на изп.д.№210/2017г. на ЧСИ С., се установява,
че последното подготвително действие е възбрана в/у имуществото на
длъжника, вписана на 11.04.2017 г. по инициатива на ЧСИ, без да е зататена
от кредитора авансовата такса по т. 10 от ТзЧСИ както е посочено и в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26.06.2015г.
Към датата на образуване на изп.д. длъжника не разполага с движимо
имущество МПС което се установява от решение Ns 1959/31.12.2020г. по
адм.д №1881/2020г. по описа на АС- Варна.
На 16.05.2017г. ЧСИ е присъединил друго вземане на същия кредитор,
което към момента на присъединяването е било погасено по давност и това
му действие се явява незаконосъобразно ( Решение №160 гр. Разград от
22.11.2021г. по в.гр.д. № 287/2021г. и решение № 379/21.07.2021г. по описа на
РРС по гр.д. №348/2021г.)
На 23.11.2018г. по молба на взискателя „Топлофикация - Разград“ ЕАД,
изп.д. №210/2017г. на ЧСИ С. е изпратено при ЧСИ Л.С., като на 26.11.2018г.
е преобразувано в изп.дело №2373/2018г. по описа на ЧСИ Л.С..
До 11.04.2019г. вкл. по изп.д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С. взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Налице е бездействие на
кредитор повече от две години от последното подготвително действие,
извършено на 11.04.2017 г. и представляващо вписване на възбрана.
Вследствие на това бездействие на взискателя е възникнало основание
за прекратяване на изпълнителното дело (перемпция) на основание чл.433, ал.
1, т.8 от ГПК и същото се прекратило по силата на закона, без да е
необходимо за това постановление на съдебния изпълнител, явяващо се с
декларативно действие.
Всички действия по изпълнителното дело след 11.04.2019 г., когато е
настъпило перемирането на делото се явяват нищожни, неправилни и
незаконосъобразни, като се считат обезсилени по право.
2
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител
нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното
производство. Т.е да депозират жалби и/или издават постановления,
присъединяват кредитори и/или извършват разпределение.
Тъй като вземанията на кредиторите „Топлофикация - Разград“ ЕАД по
Изп.лист от 27.01.2017г. от РС-Разград на основание Решение
№724/13.10.2017г. постановено по в.т.д №1039/2016г. по описа на ОС-Варна и
Решение №l310/4.04.201бг. по гр.д. №10127/2015г. по описа на PC- Варна
влязло в законна сила на 13.10.2016г. е недължимо поради настъпила
перемция е и погасено по давност към момента на депозиране на исковата
молба.
Предвид горното счита, че ищеца е налице правен интерес да предяви
срещу ответника иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Представя:Препис от изп.д. № 210/2017г. на ЧСИ С.;Препис от изп.д.№
20188950402373 на ЧСИ Л.С.; решение на АС- Варна;Решение №
1959/31.12.2020г. по адм.д №1881/2020г. по описа на АС – Варна; Решение
№160 гр. Разград, 22.11.2021г. по в.гр.д.№ 287/2021г.
Ответникът Топлофикация-Разград счита иска за допустим, но
неоснователен.
В образуваното изп.производство № 210/2017 г. по описа на ЧСИ
Георги С. и в последствие в преобразуваното изпълнително производство
(ИД) № 2373/2018 г. по описа на ЧСИ Л. С. са предприемани действия от
страна на взискателя - „ТоплофикацияРазград" АД, с които се доказва
наличието на активност и липсата на възможност за перемиране на правото на
принудително изпълнение, видно и от приложените по делото доказателства
от страна на ищеца по горецитираните изпълнителни производства.
Аналогично, не е налице и настъпила погасителна давност за вземането
по процесния изп.лист от 27.01.2017г., издаден на основание съдебно
решение, за събиране на вземанията по който, са предприемани действия за
принудително изпълнение на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В допълнение
на последното твърдение, следва да посоча, че е налице висящо в.гр.д. №
2293/2021 г. по описа на ОС- Варна, образувано по жалба от ищеца в
настоящото производство срещу Постановление за разпределение от
19.05.2021 г. по ИД № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С., по което изпълнително
производство е включено и вземането на „Топлофикация - Разград" АД по
процесния изп.лист. Това води и спиране на давността, от своя страна, на
основание чл,115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.
Считат, че не са налице елементите на фактическия състав на
прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като в хода на делото са извършвани
периодични изпълнителни действия, предотвратяващи настъпването на т. нар.
„перемпция" спрямо изп.дело № 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г.С..
С действията си по възлагане извършването на изпълнителни действия
от страна на съдебния изпълнител взискателят поддържа висящността на
изпълнителното производство, то той претендира събирането на вземането, за
което е образувано изпълнителното производство, т.е. налице е негово
активно поведение, което прави възможно прилагането на изпълнителни
способи спрямо длъжника. Първото валидно извършено изпълнително
3
действие по горепосоченото изпълнително производство по смисъла на ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е обективирано в
молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.03.2017г., с която на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е поискано проучване имущественото състояние на
длъжника и определянето на способ за принудително изпълнение и
предприемането на необходимите изпълнителни действия. Това е видно и от
приложеното към исковата молба доказателство като част от досието по
изпълнителното производство - Постановление за образуване на
изпълнително дело и присъждане на разноски от 27.03.2017 г. на ЧСИ Г.С.. В
последното са посочени изрично изпълнителните действия и способи, които
следва да бъдат извършени в хода на образуваното изп.дело. От
доказателствения материал, приложен по настоящото производство, и по-
конкретно от страници 17 - 22, /при липсваща страница 19/, са очевадни и
реално предприетите действия от съдебния изпълнител като искане за
издаване на документ от НАП и издадените справки от НАП за наличие на
движима собственост, трудови договори, данни за осигуряване на лицето.
Направена е и справка за наличните банкови сметки на длъжника (л. 24). След
всички предприети в хода на изпълнителното производство изпълнителни
способи и действия и в последствие като изпращане на съобщения за
налагане на запор на банкови сметки, на трудови възнаграждения,
уведомление за наложен запор на МПС до ОД на МВР Варна - пътна
полиция, искане препис от вписани актове до Службата по вписванията и т.н.
с отбелязвания от ЧСИ Г.С. върху тях за налагане на съответните
изпълнителни способи, съгласно твърдението на ищеца, последното
подготвително действие е възбрана върху имуществото му, вписана на
11.04.2017г.
Неоснователно и несъстоятелно е твърдението на ищеца за вписване на
възбраната без заплащане на авансова такса съгласно т. 10 от ТзЧСИ от
страна на дружеството. За всички предприети действия съдебният изпълнител
издава сметка - оригинал и фактура - оригинал за заплатените такси от
задължените за това лица, видно от приложените по делото документи на
стр.50-51, а именно сметка № ********** - Оригинал и Фактура №
********** - Оригинал, издадени до „Топлофикация - Разград" АД, от които
ясно и категорично може да се направи извод за заплатената такса, посочена
на втора позиция: т. 10 - Искане до съдията по вписванията за вписване или
вдигане на възбрана, в размер на 15лв. Видно и от приложените Мотиви от
ЧСИ Г.С. по жалба с вх. № 8706 от 01.06.2017г. от ищеца по ИД № 210/2017г.
срещу Постановление № 7533/22.05.2017г., с които е мотивирано
отхвърлянето на жалбата като неоснователна, предвид описаните в тях
извършени действия срещу лицето по делото срещу заплатени всички
дължими такси и разноски по закон и наличието на издадените сметки и
фактури за тях.
Намира за недоказано и твърдението на ищеца за липса на движимо
имущество към датата на образуване на ИД. От страници 20 и 28 от
доказателствения материал, приложен от ищеца, може да се направи
категоричното заключение за наличните движими вещи и предприетите
действия за налагане на запор върху същите. Получено е от съдебния
изпълнител и съобщение от Началник на сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - Варна, че налагането на запор на 3бр. МПС е регистрирано в АИС -
4
КАТ на 05.04.2017 г. (стр.74).
На 25.04.2017г. от ЧСИ Г.С. до ЧСИ Д.З.П.-Я. е изпратено искане за
връчване по делегация на покана за доброволно изпълнение с изх. №
6215/25.04.2017 г. с приложено копие на изпълнителен лист от 27.01.2017 г.
до длъжника И. З. по ИД № 210/2017г. (стр.58). Повторна покана за
доброволно изпълнение е изпратена до пълномощника на длъжника - адв.
В.Б., ведно с Постановление за размера на дълга от 22.05.2017 г. и сметка и
фактура за платена такса по ТТРЗЧСИ (стр.85- 86). На 20.12.2017 г., след това
и на 13.09.2018 г., от ЧСИ Г.С. са подавани искания за издаване на документ
до ТД на НАП- гр.Варна, в отговор на които са издавани удостоверения за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки срещу ищеца. От
тях е видно наличието и на други задължения, вкл. и публични такива, както
и на наложени обезпечителни мерки, а именно запор на МПС.
Всичко описано показва по несъмнен начин предприетите периодични
изпълнителни способи и действия, доказващи активност и от страна на самия
съдебен изпълнител по изпълнителното производство, което не е оставено без
движение и реални действия с цел събиране на вземанията на взискателите.
След прехвърляне на ИД № 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г.С. при ЧСИ
Л.С. с протокол от 21.11.2018г. и Разпореждане за образуване на ново
изп.производство под № 2373/2018 г. от последния на 23.11.2018 г. на
основание молба с вх. N19647/21.11.2018 г. до ЧСИ Г.С. от „Топлофикация -
Разград" АД, по искане на ЧСИ Л.С. от 27.11.2018 г. е предоставена и справка
за дължими местни данъци и такси от лицето И. З.. От приложените по делото
документи е видно, че същият е собственик освен на два недвижими имота, а
и на моторни превозни средства, върху които именно е наложен запор от ЧСИ
Г.С. през 2017г., по данни на ТД на НАП - гр. Варна, актуални към
29.11.2018г.
Както по време на висящността на ИД № 210/2017г. по описа на ЧСИ
Г.С., така и след преобразуването му в ИД №2373/2018г. при ЧСИ Л.С.,
многократно са изпращани съобщения, уведомления, покани за доброволно
изпълнение и всякакви други книжа до длъжника И. К.З., които не са били
доставяни и получавани от последния на известния на съдебния изпълнител
адрес, посочван от самия длъжник. По този начин лицето цели осуетяване
движението по изпълнителните производства и затрудняване действията на
съдебния изпълнител чрез забавяне умишлено извършването на всякакви
необходими и допустими по закон способи и действия в хода на делата. Едва
на 06.03.2019 г., видно от Разписка, подписана лично от длъжника, е връчена
на последния покана за доброволно изпълнение от 25.02.2019 г. в кантората
на съдебния изпълнител Л.С..
Безспорен факт, водещ, както до прекъсване на погасителната давност,
за изтичането на която твърди ищецът, така и осуетяващ настъпването на
правните последици на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е и молба от 21.02.2019г. от
страна на „Топлофикация - Разград" АД до ЧСИ Л.С. за присъединяване на
вземанията на дружеството към същия длъжник по още два изпълнителни
листа, съответно ИЛ за разноски от 07.11.2018 г. и ИЛ от 13.11.2018 г. за
доставена, но незаплатена топлинна енергия на основание Решение №
1824/27,04.2018 г. по ГД № 16259/2017г. по описа на РС- Варна и Решение по
в.т.д. № 1052/2018 г. по описа на ОС- Варна. В молбата си за присъединяване
взискателят възлага на основание чл.18 от ЗЧСИ правомощия по извършване
5
на проучване на имущественото състояние на длъжника, на справки и
изискване на всякакви документи, както и по определяне на способ за
принудително изпълнение и предприемане на необходимите изпълнителни
действия. Тези действия на взискателя представляват валидно изпълнително
основание, което доказва още веднъж активност и пореден способ за
предприемане на периодични действия спрямо длъжника за принудително
събиране на вземанията от негова страна чрез допустимите средства в хода на
изпълнителното производство по смисъла и на ТР №2 от 26.06.2015 год. на
ВКС по т.д. №2/2013 год, на ОСГТК. Според цитираното Тълкувателно
решение давността по време на висящ изпълнителен процес се прекъсва
многократно, което става с „предприемане на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал, 1 от ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане
на всяко действие за принудително изпълнение. Това означава, че искането
също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е
уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест, двете
действия трябва да са налице кумулативно, за да породят необходимия
прекъсващ давността ефект. Както на основание молбата за образуване на
изпълнително дело от 27.03.2017 г., така и на молбата за присъединяване на
вземания по още два изпълнителни листа от 21.02.2019 г., подадени от
„Топлофикация - Разград" АД, съдебните изпълнители са предприемали
многократно извършването на различни изпълнителни способи и съответно
на изпълнителни действия, описани подробно в настоящия отговор по-
нагоре, които именно „поддържат" висящността на процеса и доказват
активните действия, както от страна на взискателя, така и на съдебния
изпълнител, водещи до прекъсване на погасителната давност. Според
посоченото тълкувателно решение взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителното производство, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи, В настоящия случай е точно така, видно от
документите приложени по настоящото производство. При всички случаи,
действието, което прекъсва давността е това на носителя на материалното
право, а взискателят не е бездействал. Не е необходимо предприемането на
действие от страна на съдебния изпълнител задължително да е успешно, за да
се счита давността за прекъсната. С оглед на изложеното, не е налице и
приложимост на института, както на „перемпцията" по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
така и този на погасителната давност в настоящия случай.
Молят съда да отхвърли иска, като претендира за разноски.
Считат писмените доказателства за допустими и относими към
предмета на делото.
Представят: копие от молба за присъединяване на изп.листи до ЧСИ
Л.С. от 21.02.2019 г.;Копие на изп.лист от 07.11.2018 г. и на изп.лист от
13.11.2018 г.
6
Исковата молба е редовна и допустима. Предявен е иск с правно
основание чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 ГПК, с който длъжникът оспорва
изпълнението като се позовава на факти /изтекла погасителна давност и
перемпция/, настъпили впоследствие, след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание, както и на изтеклия
двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя по
изпълнението,след налагането на възбрана, което е довело до последицата на
чл.433 ал.1 т.8 ГПК .
При този установителен иск ответникът следва да докаже наличието на
вземането си по основание и размер, а ищецът следва да докаже, изтеклата в
негова полза погасителна давност /начален и краен момент/, както и
бездействието на кредитора по изпълнението в продължение на две години.
ДОКЛАДВА и приложените към исковата молба доказателства.
ДОКЛАДВА и отговора на ответника с приложените към него
доказателства.
ДОКЛАДВА и депозираната молба с вх. № 8795/12.10.2022 г., с която
ищецът изпълнява указанията дадени от съда по определението по чл. 140, в
което е посочил за началната дата от която счита, че е започнала да тече
давността и крайния момент, в който е изтекла погасителната давност.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Доказателствени искания
нямаме. Оспорване отговора. По отношение на доказателствата към отговора
двата изпълнителни листа не възразяваме да се приемат. Има молба за
присъединяване и няма входящ номер, тя на практика, няма данни за това
кога е входирана, на коя страница се намира по изпълнителното дело.
Говорим за изходящ номер, което първо, че е пречка да изразим становище.
Няма и входящ номер. И в тази връзка го оспорвам този документ като
неотносим към спора. Това е частен документ и не свидетелства за нищо и
може би да е създаден за целите на спора.
ЮРИСК. Ю.: Нямам възражения по доклада. Няма да представя
допълнителни доказателства. По отношение на твърдението на ищеца срещу
представените от нас доказателства с отговора. Да, представения документ
молба за присъединяване и приложените два изпълнителни листа, липсва
изходящ номер. Пояснявам, че документа е разпечатан от деловодната
система на дружеството и в самата система има изходящ номер, но е прикачен
към системата без номер и да не изглежда като подправен документ не съм
писала в документа, защото е прикачен по този начин. По отношение на
входящия номер по изпълнителното дело моля при липса на възражения да ни
бъде дадена възможност да предоставим такава молба с изходящ номер и с
отговора на исковата молба сме посочили да бъде присъединено заедно с
изпълнителното дело на ЧСИ Георги С. и следва да бъде част от досието по
изпълнителното дело.
АДВ. П.: Предоставям на съда да прецени.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства:
Препис от изп.д. № 210/2017г. на ЧСИ С.;Препис от изп.д.№ 20188950402373
на ЧСИ Л.С.; решение на АС- Варна;Решение № 1959/31.12.2020г. по адм.д
№1881/2020г. по описа на АС – Варна; Решение №160 гр. Разград,
22.11.2021г. по в.гр.д.№ 287/2021г и към отговора: копие от молба за
7
присъединяване на изп.листи до ЧСИ Л.С. от 21.02.2019 г.;Копие на изп.лист
от 07.11.2018 г. и на изп.лист от 13.11.2018 г.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
ЮРИСК. Ю.: Няма да соча други доказателства.
ПО повод направеното възражение от ищеца за представяне с отговора
на исковата молба частен документ назован молба за присъединяване и
становището на процесуалния представител на ответника съдът намира, че на
същия следва да бъде предоставена възможност да ангажира доказателства за
твърденията си, от които да е видно по кое изпълнително дело е молбата за
присъединяване.
ДАВА възможност на ответника да представи в 1-седмичен срок
доказателства за твърденията си.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 09.11.2022 година от 11:30 часа, за
която дата страните уведомени.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:09 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8