Р Е Ш Е Н И Е
№142/9.9.2020г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На втори
септември
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 167 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.Х.П.
ЕГН********** и адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-4635-000086/16.05.2020г., издадена от ВПД началник
на РУ Приморско при ОД на МВР гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП
е временно отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство
до заплащане на дължимата глоба.
С жалбата, която е бланкетна
и неправилно подадена до Районен съд гр.Бургас, се прави искане процесната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. А. от АК –Ямбол, която прави конкретизация на жалбата.
Сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, предвид обстоятелството, че
посочените в нея наказателно постановление и фиш не са отразени коректно от
административния орган, тъй като са изписани само номера без дати, както и не е
посочено кога са влезли в сила същите. Твърди, че такива актове не са връчвани
на оспорващия за да има той информация, че дължи плащане на наложени
административни наказания глоба. Пледира за отмяна на заповедта с присъждане на
направените в производството разноски.
Ответната страна ВПД началник на
РУ Приморско при ОД на МВР гр.Бургас редовно призована не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 16.05.2020 г. в гр. Приморско, служител на РУ Приморско към ОД МВР Бургас, в
присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 62546 на Б.Х.П. за това, че на същата дата, в 23, 30ч. управлявал лек
автомобил
Ланчия Капа с рег. № ***,
с наложено наказание глоба в размер на 120 лева с Наказателно постановление
17-0813-000322, незаплатена в срока за доброволно плащане, с което е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; с наложено наказание глоба в размер на 10 лева с фиш
с.М № 820191, с което е нарушил чл. 186, ал. 7 от ЗДвП; не носи СУМПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП и не е представил ППС
на технически преглед, с което е нарушил чл. 1471 ал.1 от ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на оспорващия П., като екземпляр от същия му е връчен
срещу подпис. Въз основа на така съставения АУАН било издадено приложеното по
преписката НП № 20-4635-000142/27.05.2020г. на ВПД началник на РУ Приморско при ОД на МВР
гр.Бургас, за което няма данни да е
връчено на П..
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-4635-000086/16.05.2020г., издадена от ВПД началник
на РУ Приморско при ОД на МВР гр.Бургас на основание чл. 22 от ЗАНН на Б.П. е наложена принудителна административна мярка
на основание чл. 171, т. 1,
б. Д от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. В
обстоятелствената част на заповедта е
посочено като установено при извършената
проверка, че П. управлява процесното МПС без да е изпълнил задължението си да заплати в срок
наложените му глоби – с НП № 17-0813-000322
глоба 120 лева и с фиш с.М № 820191 глоба
10 лева.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу
подпис на 02.06.2020 г., видно от отбелязването върху екземпляр от самата заповед, а жалбата е подадена както бе
посочено по горе неправилно в Районен съд гр.Бургас с вх.№ 19550 от
04.06.2020г.
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед.
Представени са също Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на Директор на ОД на МВР Бургас, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки
по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на РУ при ОД МВР Бургас и Заповед № 8121К-13769/14.11.2019г. на
министъра на вътрешните работи, с която главен инспектор Х. К. Г. е временно
преназначен на длъжността/ВПД/ началник на РУ Приморско при ОД на МВР гр.Бургас за срок от една
година. Приети са също представените
допълнително доказателства от ответната страна - заверени копия от Наказателно постановление 17-0813-000322 от 05.05.2017г. издадено от н-к сектор ПП при ОД на МВР, с което
на П. за три отделни нарушения на ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в общ размер на 120 лева, връчено на съпругата на оспорващия на 10.07.2017г. и преглед
на фиш с.М № 820191 от 25.05.2018г. за наложено
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, връчен на оспорващия при
съставянето му. Приложена е
Справка за нарушител/водач касаеща оспорващия, от която се установява датата на
влизане в сила на процесните НП и фиш, както и
обстоятелството,че наложените с тях административни наказания глоби не са
заплатени.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество
жалбата се преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед представените по делото Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директор на
ОД на МВР Бургас и Заповед № 8121К-13769/14.11.2019г. на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1,
2, 2а, 4,
т.
5, буква "а",
т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Това законово изискване е спазено при издаване на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-4635-000086/16.05.2020г. – в същата са
посочени както фактическите, така и правното основание послужили за издаването
й. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е допуснато
съществено нарушение на административно производствени правила. Като правно
основание за издаване на последната е
посочена разпоредбата на чл.171, т.1,
б.Д от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Необходимите материално правни предпоставки за
прилагане на мярката по посочения текст е наличието на наложена глоба с влязъл
в сила санкционен акт и незаплащането на глобата в срока за доброволното заплащане. Наличието на тези материално
правни предпоставки се установи по категоричен начин от представените писмени
доказателства в настоящето производство, които не бяха оспорени. Действително в
обстоятелствената част на оспорения акт наказателното постановление и фиш са
изписани само с номера без дати и не е посочено кога същите са влезли в сила,
което е допуснато нарушение от страна на административния орган, но не е от вида на
съществените такива водещи до отмяна на адм. акт.
Както бе посочено в хода на съдебното производство заверени копия от процесните НП и фиш са представени, при което е установено
от кого, кога са издадени и съответно кога са влезли в сила. Оспорващият не се
е справил с доказателствената тежест да представи
доказателства, че е заплатил наложените с процесните
санкционни актове глоби – нито в двучасовия срок по чл.172, ал.2, предл.2 от ЗДвП от съставянето на АУАН
серия GA № 62546 от 16.05.2020г., нито до приключване на
съдебното дирене в настоящото производство. В тази връзка и с оглед прецизност
следва да се посочи, че оспорващият П. е разполагал с валидно СУМПС към момента
на проверката, но не го представил, за да бъде действително извършено
отнемането съобразно наложената на основание чл. 171, т. 1,
б. Д от ЗДвП
мярка.
Тъй като административният орган е действал
при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП не дава право на органа да преценява дали да приложи
мярката отнемане на свидетелството за управление на МПС, то мярката е приложена
под прекратително условие до заплащане на наложените
глоби и не е нужно да бъде изрично посочван срок на действието на същата.
Правомощието на органа да приложи тази мярка е едновременно и задължение и не е
обвързано от други изисквания на закона.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на спора,
разноски в производството не следва да се присъждат, поради липса на
своевременно направено искане за това.
Водим
от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.П. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-4635-000086/16.05.2020г., издадена от ВПД началник на РУ Приморско при ОД на
МВР гр.Бургас. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/ не се чете