Мотиви към Присъда №12 от 23.07.2020г. по НОХД №259/2019г.по
описа на РОС.
Подсъдимият Н.И.Н. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, с постоянен адрес ***.Работи
като общ работник към ДСГ Сеслав гр. Кубрат, неосъждан.
Срещу
него е внесен обвинителен акт от ОП- Разград за извършени две престъпления:
1.За
това, че на 15.09.2017 г. в с. Беловец, обл.
Разград, направил опит умишлено да умъртви другиго - Н.Я.М. , ЕГН ********** ***,
като деянието останало недовършено поради независещи от волята му причини -
престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
2.За
това, че на 15.09.2017г. в с. Беловец, обл.
Разград, държал огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет „Браунинг“ модел 1922, с
кал. 7,65х 17, с фаб. № 658 09а и боеприпаси - 5 бр. патрони, кал. 7,65х 17,
без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 , пр. 2
от НК.
В производството като граждански ищец
и частен обвинител е конституиран пострадалия от престъплението по пункт първи
от обвинителния акт, Н.Я.М., като е приет за съвместно разглеждане и граждански
иск, предявен от него срещу подсъдимия Н. на правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 150 хиляди
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието,
ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на увреждането,
15.09.2017г.до окончателното й заплащане.
Участващия
в делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено и в двете му
части.Сочи, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин,
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и виновното поведение на подсъдимия, вкл. и кардиналното решение да
лиши от живот пострадалия като го убие, като извършеното от него следва
да бъде квалифицирано по първия пункт от обвинението именно по чл.115, във вр.
с чл.18, ал.1 от НК, тъй като изстрелът е бил възпроизведен, безспорно
установено, от много близко разстояние, насочен в коремната област на
пострадалия, представляваща жизнено важен орган, със засягането на които може
да бъде постигнат резултатът.
По
обвинението в притежаване на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително
посочва, че подсъдимият е знаел какъв вид е притежаваният от него пистолет
„Браунинг“ с боеприпаси , като не е имал
разрешение за притежаване и държане нито на огнестрелно оръжие, нито на
боеприпасите.Счита, че с деянията си на инкриминираната дата той е осъществил
от обективна и субективна страна състава на двете престъпления.Следва да бъде
признат за виновен, съответно да му бъде наложено наказание. Като най-подходящо
по вид наказание сочи, че това е лишаване от свобода. При определяне размера на
наказанието за всяко от престъпленията считам, че следва да бъде взето предвид наличието само на смекчаващи
отговорността. обстоятелства, като едно от тях е изключително.Предлага за всяко
от двете престъпления наказанието да бъде наложено при условията на чл.55 от НК
, с приложение на чл.66 от НК за отлагане изтърпяване наказанието за максимално
предвидения срок в размер на 5 години за всяко едно от деянията.На основание
чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание, най-тежкото от тях,
което да бъде отложено на осн.чл.66 от НК.Не взема отношение по предявения
граждански иск.
Гражданският ищец и частен обвинител Н.Я.М. чрез
повереника си адв.Е.Н. *** поддържа обвинението и моли за постановяване на
осъдителна присъда, като се наложи наказание лишаване от свобода.Счита ,че
правилната правна квалификация на деянието е тази по чл. чл.116, ал.1 , т.6,
пр.2 от НК, тъй като е извършено със средство, опасно за мнозина, поради което
изначално обвинението е сгрешено.
Не
се съгласява, че той пострадалият е
нанесъл побой над подсъдимия, от който побой по него нямало белези.Счита, че
подсъдимият Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, като бъде уважен и предявения срещу него
граждански иск.
Развива се теза за сериозността на
телесните увреждания, причинени от подсъдимия, сложните медицински интервенции,
продължителния период на лечение.
Подсъдимият Н.Н. не се признава за виновен по възведеното му
обвинение по чл. 115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК.Признава се за виновен по
второто му възведено обвинение, това по чл.
339, ал. 1 , пр. 2 от НК, не дава обяснения.На основание чл.279,
ал.2 от НПК в с.з. са прочетени дадените
от подс.Н. обяснения в хода на досъдебното производство в протокол за разпит от
16.04.2019г.
В последната си дума заявява, че не е
желаел смъртта на пострадалия, но само така е можел да се защити.
Защитникът на подсъдимия Н.Н., адв.Р.К. ***,
моли подсъдимият да бъде оправдан по обвинението в опит за убийство, а по обвинението по чл.
339, ал.1 от НК - след признаването му за виновен му бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК.Поддържа тезата за действия на подсъдимия при условията
на неизбежна отбрана, сочейки, че видът на защитата не зависи от интензитета на
нападението.
Считайки
подсъдимия за невинен по обвинението за опит за убийство, прави и искане за отхвърляне
в цялост на предявения граждански иск.Прави
собствен подробен анализ на фактите, като сочи, че предвид нараняванията
от тежкия побой подзащитният му не е могъл изобщо да се цели в пострадалия М..
Разградският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
През
2017г. подс. Н., макар и женен живеел
сам в едноетажна къща, находяща се в ***.
В същото село на ***
със семейството си живеел и пострадалия
св. Н.М..Двамата се познавали, но не били в близки приятелски отношения. На 14.09.2017г.
подсъдимият Н. бил повикан от св.Ю.Ю., негов съсед около 19.00 ч.за да му помогне да премести кош
с царевица.След като двамата преместили коша , св.Ю. го почерпил с ракия, като
седнали в двора на свидетеля. Без покана при тях дошъл и пострадалия Н.М.,
заедно с едно от децата си.Бил поканен на седне на масата с тях, където също
опитал от ракията, а детето му си тръгнало.Като преседяли в дома му известно
време, св.Ю. ги помолил да си тръгват,
тъй като щял да става рано и св.М. и подс.Н. отишли в дома на последния, където
продължили да се черпят с ракия, бира и месо, което подсъдимия приготвял вътре
на печката. След полунощ, вече на 15.09.2017г.под въздействието на употребения
алкохол, без видима причина според подс.Н.,
а според св.М., поради това, че бил обиждан на „циганин“ и псуван от страна на
подсъдимия Н., който му и заявил, че му дължи от дълго време пари в размер на 30
лева. двамата се скарали, като св.М. към
датата на деянието на 30 години, със
здраво телосложение налетял на бой над подсъдимия, тогава на навършени 62 години,
с настървение, както вътре в къщата, така и отвън на двора, пред нея.
Св.М. нанесъл на подс.Н. множество удари
с юмруци и ритници по лицето и цялото тяло, душил го, като му причинил и
увреждания, изследвани и описани от
назначената по отношение на подс.Н. СМЕ.В един момент, когато двамата били пред къщата, подс.Н. успял да се отскубне от св.
М., решавайки да го спре, като използва намиращия се в къщата пистолет
„Браунинг“, модел 1922, с кал. 7,65x17, с фаб. №65809а, зареден с пет патрона, от които един в цевта, за които нямал
издадено надлежно разрешение.Бил последван от св.М., който въпреки, че възприел
намиращия се в ръката на подс.Н. пистолет и думите на последния „да се маха“,
тръгнал отново към него и бил прострелян от подсъдимия с един изстрел в
коремната област.Куршумът проникнал на 3 см от дясната страна на върха на
мечовидния израстък на гръдната кост и след разкъсване на трети сегмент на
черния дроб излязъл в областта на левия хълбок на св. М.. Гилзата от куршума
паднала от външната страна на прага на входната врата. Св. М. направил няколко
крачки в двора, като започнал, в
резултат на причиненото му огнестрелно нараняване да повръща кръв, паднал на
земята и останал да лежи свит на дясната си страна. В същото време, изплашен от
случилото се подс. Н. оставил пистолета на леглото в една от стаите на къщата и
отишъл в дома на своя съсед - св. П.П., който спял.Подс.Н. го събудил и му
разказал какво се е случило. Като чул разказа на подсъдимия, св. П. се облякъл
и по най - бързия начин заедно с
подсъдимия отишъл в двора на къщата му.Св.П. се приближил до св. М. и го
раздрусал с ръце, но последният не реагирал по никакъв начин, като единствено
дишал тежко.Непосредствено след това св. П. подал сигнал на телефон 112 за
инцидента.На място пристигнали свидетелите К.С. и Н.С. - дежурни полицейски служители при РУ на МВР -
Кубрат и медицински екип на ЦСМП, филиал Кубрат, който транспортирал със
специализиран автомобил св. М. в МБАЛ „Св. И. *** АД. При приемането му
болничното заведение, на св. М. била
взета кръвна проба, за изследване наличието на алкохол и предвид тежкото му
общо състояние му били извършени по спешност няколко оперативни интервенции, които
спасили живота му. Като разбрали какво се е случило, полицейските служители
първоначално задържали подс.Н., отвеждайки го в РУ на МВР - Кубрат, но като
видели множеството увреждания по него, го транспортирали до УМБАЛ „Канев —
Русе“ АД, където бил настанен за лечение в отделение по неврохирургия. От
ръцете на подс.Н. били взети натривки, както и кръвна проба, за изследване
наличието на алкохол.
Разследващ
полицай при ОД на МВР - Разград извършил оглед на местопроизшествието, с което действие
и поставил началото на досъдебното производство.По време на огледа били
намерени и иззети сини на цвят джапанки с надпис „Runners“, на едната от които имало червеникави петна, нож с
дървена дръжка, обвита с тиксо, стъклена бутилка с надпис „Vodка” 0,5 1, с червеникави петна, лозарска ножица, 1 бр.
гилза - кал. 7,65, 09а, две кутийки с надпис Plastik Steel Pellets и Саmo
саlе кал. 4,5 има сачми,
пистолет „Браунинг“ модел 1922, с кал. 7,65x17, с фабричен № 658 09а с 4 бр.
патрони в пълнителя и 1 патрон в цевта и 1 бр. гилза - 7,65, 8ИВ, 13.
Впоследствие иззетото огнестрелно оръжие - пистолет „Браунинг“ модел 1922, с
кал. 7,65x17, с фабричен № 658 09а, както и 5 бр. патрони и 1 бр. гилза - 7,65,
SNB, 13, които впоследствие били предоставени за
изследване от експерт при НТЛ - Разград.
Спoред
заключенията на вещото лице по назначените в хода на разследването СМЕ по
отношение на пострадалия Н.М., неоспорени от страните и възприети от съда се установява,че :
На 15.09.2017г. Н.М. получил следните
телесни увреждания: проникващо в коремната кухина нараняване - входна
огнестрелна рана на 3 см, от дясната страна на върха на мечовидния израстък на
гръдната кост с направление отгоре/надолу и отдясно/ наляво с разкъсване на
трети сегмент на черния дроб, входно - изходна рана на стомаха в областта на
тялото, към малката кривина и изход - в областта на левия хълбок;
ретроперитонеален хематом в областта на панкреаса и към ляв бъбрек, охлузвания
на кожата върху долновътрешният квадрант на капачката на дясно коляно и по
средата на лицева повърхност на лява подбедрица и развили се усложнения -
дихателна недостатъчност с необходимост от оперативна интервенция за налагане
на временна трахеостомия; плеврален коремен излив, остър перитонит и некротичен
панкреатит. По своята медико - биологична характеристика транзиторното
огнестрелно нараняване на корема се отнася към нараняване, което прониква в коремната
кухина. Перфорацията на стомашните стени, разкъсването на трети сегмент на
черния дроб, плеврлания коремен излив, острия перитонит, некротичния панкреатит
и дихателната недостатъчност, поотделно и в съвкупност, обуславяли разстройство
на здравето с временна опасност за живота. Ретроперитонеалния хематом в
областта на панкреаса и левия бъбрек, оперативната интервенция за налагане на
временна трахеостома, поотделно и в съвкупност обуславяли временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия, а охлузванията по долните
крайници - болка и страдание. Транзиторното огнестрелно нараняване на корема
било резултат от възпроизведения изстрел с огнестрелно оръжие, охлузванията се
дължали на тангенционалното действие на твърди тъпи/ тъпоръбести предмети, а
останалите увреждания били в пряка причинно - следствена връзка с полученото
огнестрелно нараняване. Според вещото лице при описаната съчетана патология у
пострадалия Н.М. възстановителния период бил поне шест месеца.
СМЕ е назначена и
извършена в хода на ДП и по отношение на подс. Н.Н..Същият е получил следните телесни увреждания: счупване
на лява лакътна кост в далечната част - неразместена фрактура с трети фрагмент,
последвано от оперативно налагане на метална остеосинтеза; фрактура на 8-мо
ребро вдясно; клинични данни за сътресение на мозъка; кръвонасядания, вкл.
хематоми и охлузвания по лицето, тялото и крайниците; анамнезни и обективни
данни за кръвотечение от носа след инцидента. Вещото лице посочило, че
описаните увреждания са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, някои от тях нанесени със значителна сила и
вероятно замах. Не било изключено счупването на лякътната кост на лява
предмишница да е увреждане получено при защита - при вдигната за предпазване /
предно анатомичо положение/ ръка. Описаният в медицинската документация „трети
фрагмент“ предполага механизъм на директен удар. Не била изключена и хипотезта
нападателят да си е служил с твърд тъп предмет. Липсата на рентгенова плака не
позволявала прецезиране на механизма на счупване. По своята медико - биологична
характеристика счупването на лява лакътна кост обуславяло трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от един месец. Счупването на
осмо дясно ребро, сътресението на мозъка и останалите увреждания с характер на
хематоми, кръвонасядания и охлузвания обуславяли временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалия. Групираните кръвонасядания в лява
странична област на шията можело да бъдат получени от упражнен натиск/ стискане
с пръсти на ръка, ако нападателят се е намирал лице в лице спрямо пострадалия и
си служи с дясна ръка. Уврежданията в лакътните и коленни области показвали, че
е възможно да е имало падане на терена, придружено с приплъзване. В своята
съвкупност всички увреждания можело да бъдат получени от нанесен побой.
Обичайният срок за имобилизия на счупена лакътна кост, след налагане на метална
остеосинтеза е 10 седмици, като работоспособността се възстановявала след 14-18
седмици. След приключване на оздравителния период, преценено от лекуващия
лекар, предстояла нова оперативна интервенция за екстрахиране на
остеосинтезата.
От протоколите за химическа експертиза, в
изпратените за изследване проби кръв, взети от св. Н.М. и подс.Н.Н. се установява
наличие на етилов алкохол в количество - 2.59 промила за св. М. и 1.60 промила
за подс.Н.Н..
Вещото лице по назначените СМЕ, касателно
алкохолното повлияване на двамата, заключава, че към момента на деянието св.Н.М.
е имал наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 2.82 промила. Той бил
повлиян в границите на тежка степен на алкохолно опиване.При тази степен на
алкохолно опиянение били нарушени силно равновесието, походката, координацията
на движенията, вниманието и координацията, мисленето, забавени реакции,
неразбираем говор, тежки нарушения в дейността на централната нервна система.
Към момента на
деянието, подс.Н.Н. имал наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 2.09 промила,
т.е. бил повлиян в границите на средна степен на алкохолно опиване. При такова
опиянение били налице намалена самокритичност, нарушена координация на
движенията, значително били намалени вниманието и концентрацията, забавени били
реакциите и мисленето, силно били нарушени равновесието, походката,
координацията на движенията, вниманието и координацията, мисленето, забавени
реакции, неразбираем говор, тежки нарушения в дейността на централната нервна
система.
Вещите лица по
назначените комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза и
допълнителна комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза,
изследвали подс.Н. Н. заключават, че при него не са регистрирани
прояви на душевна болест в тесен смисъл на думата за минало време или следи от понесена такава
болест понастоящем. Към момента на извършване на деянието същият е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е можел да ръководи постъпките
си по разумни подбуди. Той бил в състояние правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
Вещите лица сочат, че подс. Н. може да
участва в наказателното производство, да дава достоверни показания и да носи
наказателна отговорност. Вещите лица са категорични, че подсъдимия Н. не се е намирал в състояние на физиологичен
афект и при него не може да се обсъжда такова състояние към момента на
деянието. Съобразявайки, че афектът представлява интензивна краткотрайна реакция
спрямо силен провокиращ дразнител, при участие на ситуативни фактори,
възникващи у личности с трайни и/или актуални дефицити на фона на стеснено
съзнание, при затруднения в адаптивния самоконтрол. В конкретния случай не били
налице медико- биологичните и клинико-психологичните критерии за потвърждаване,
че обв. Н. е бил в състояние на афект или неговите разновидности. Той се е
намирал в обикновено алкохолно опиване, което е улеснило изявата на негативните
страни от неговата личностова структура и това състояние е улеснило неговите
действия.
В хода на ДП е извършено експертно
изследване и на натривки от двете ръце на подс.Н., като в иззетата проба от лявата ръка на същия Н.
имало една капсулна микрочастица със състав: РЬ (олово), 8п (калий), 8Ь (
антимон), Ва (барий), а в иззетата проба от дясната ръка имало една капсула
микрочастица със състав РЬ (олово), 8Ь (антимон) и Ва (барий).
Вещото лице по назначената балистична експертиза приема, че иззетия
и представен за изследване пистолет „Браунинг“ с №658 09а е огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ.Пистолетът е технически изправен и може да
произведе изстрели. Гилзата е част от стандартен фабричен патрон на фирма
„Селие & Белот“, с калибър 7,65x17.
Патроните са за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7 от ЗОБВВПИ, калибър
7,65x17.
Съдът възприе горната фактическа обстановка въз основа обясненията на подс.Н.Н., приобщени чрез
прочитането им, показанията на
свидетелите П.П. , Ю.Ю., К.Д. , К.С. , Н.С. , както и от приложените по делото
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него, СМЕ
на подс.Н.Н., СМЕ на Н.М., протоколи за
химическа експертиза, КСППЕ, първоначална
и допълнителна, протокол за извършена експертиза № 18/ ФЗХ - 484/29.11.2018г. ,
протокол № 198/ 24.11.2017г. балистична експертиза(т. 2, л. 41-43), протокол за
извършена експертиза № 18/ БАЛ -113/02.05.2018г.(т. 2, л. 52-53),
характеристична справка на подс. Н., свидетелство за съдимост на същия.
Съдебният състав следва да посочи, че кредитира в пълна степен показанията на
свидетелите – полицаи – К.С. и Н.С., както и
показанията на свид.П.П., като счита, че тримата предават обективно и безпристрастно фактите, които
лично са възприели и не се заинтересовани от изхода на делото, независимо
от родствената връзка на последния с подсъдимия.Показанията на останалите свидетели, Ю.,
Д., М. нямат съществено
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото,
тъй като тези лица не са присъствали на инцидента в дома на подсъдимия, а
предават обстоятелства, които са им станали известни от времето преди и след
осъществяване на деянието.
Безспорно е по делото, че по време на
инцидента в дома на подсъдимия, са присъствали
само той и пострадалия Н.М., като двамата предават по различен начин случилото
се през нощта на 14 срещу 15.09.2017г.Пострадалият М. отрича да е имало пряк
физически контакт между него и подсъдимия и той да е нанесъл побой над
последния.Съпоставяйки информацията, съдържаща се в неговите показания, с
обясненията на подсъдимия, огледния протокол и изготвената СМЕ, както и
поясненията на вещото лице по същата за липса на наранявания по ръцете на
свидетеля, касателно получените от подс.Н. наранявания този съд прие, че пострадалият
не поднася добросъвестно фактите, които имат значение за делото и които са му
известни.
В този смисъл съдът
цени обясненията на подсъдимия Н., като доказателствено средство, доколкото същият има
най-пряка и непосредствена възможност да възпроизведе случилото се в нощта на
14/ 15.09.2017г. Действително тези обяснения имат значение
и като средство за защита, но са
и годно доказателствено средство, което
не може да се приеме за недостоверно само защото представлява и средство за
упражняване на правото на защита.Още повече, че те кореспондират както с
установените по него наранявания, така и със соченото именно от него място на
прострелване на пострадалия, отпред в корема, а не в гръб, както съобщава
последния.Обясненията на подс.Н. за поведението му след прострелването на
пострадалия се подкрепят от показанията на св.П. и пристигналите по-късно в
дома му полицейски служители.
Съдът приема, че
нападението над подсъдимия от страна на пострадалия не е било преустановено,
след като св.М. отново е налетял към подс.Н., въпреки отправените към него думи
да се маха.
В случая не може да се приеме и особено психическо състояние на дееца,
породено от уплаха или смущение.В този смисъл КСППЕ изключва подсъдимият да е
бил в особени емоционални състояния, уплаха /силен страх/ или смущение,
дезориентиране или объркване, които съществено засягат способността му правилно
да прецени характера и опасността на нападението и да подбере необходимото, за
да остане защитата в рамките на необходимите предели.Липсват данни за афект.
От обективна страна с
поведението си подсъдимият Н. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението убийство, като не са настъпили предвидените в закона и целени от
дееца общественоопасни последици.
Стрелбата от близко
разстояние, осъществена от подсъдимия, представлява противоправно и
общественоопасно нападение, за което следва да понесе наказателна отговорност.Налице
е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между увреждащото поведение
на подсъдимия и настъпилия в последствие вредоносен резултат, нараняването на
пострадалия М..
Извършеното от подс.Н. се характеризира като опит именно за убийство поради използването на огнестрелно оръжие
от близко разстояние, насочването на изстрела в жизненоважна област, каквато е
коремната.Подсъдимият Н. е съзнавал, че използва огнестрелно оръжие, което може
да причини смъртоносно нараняване, но целта му е била отблъсване нападението на
М., поради което деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана и то
в резултат на възникналия личен конфликт
между пострадалия и подсъдимия, като последния е бил бит и душен, като са му
причинени множество наранявания.
Подсъдимият е
възприел нападението като застрашаващо живота му, което в случая е напълно
обяснимо, при съобразяване възрастта на нападател и нападнат и разликата във
физическите им данни, несъмнено в полза на пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, от обективна страна с поведението си подсъдимият Н.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението убийство, като не са
настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици,
при превишаване пределите на неизбежната отбрана - деяние, което се квалифицира
по чл. 119 от НК във вр. с чл. 115 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Осъщественото нападение от
страна на св.М. над подс.Н., нанесените
му множество удари, причинените увреждания са довели последния до
необходимостта да се защитава чрез стрелба.
По начало законът не
изисква адекватност на средството на защита с това на нападението, но
причиненото увреждането на нападателя следва да е в предели, достатъчни да го
отблъснат.
Съдът не възприема тезата
на защитата, че подсъдимия, поради получените наранявания не е знаел в коя част
от тялото на пострадалия се цели, безспорно изстрелът е произведен от близко
разстояние, подсъдимият е бил в състояние да разсъждава логически и е съзнавал
какво прави и къде насочва огнестрелното оръжие.
Окръжният съд прие, че
подсъдимият Н.Н. е извършил деяние,
квалифицирано по чл. 119 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и му наложи наказание от
една година лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието съдът прие, че следва да
се определи срок на лишаване от свобода,
над минималния, под средния размер, предвиден за това престъпление, тъй като се
касае за опит за убийство, а не за
довършено деяние. Деецът е неосъждан, на възраст от 65 години, работещ.Подсъдимият
Н. не представлява личност със завишена степен на обществена опасност, а
случилото се е инцидентна проява в неговия живот. За поправянето му съдът прие,
че не е необходимо да бъде изолиран от обществото, поради което приложи
институтът на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването
на наказанието с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в
сила.Извършеното се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй
като засяга човешкия живот като основна ценност.Съдът съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства и чистото
съдебно минало и напредналата възраст на подс.Н..Съдът е отчете по отношение на
същия отегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват по-голяма строгост при
налагане на наказанието.
Съдът оправда подсъдимия Н.Н.
по обвинението в извършване на престъпление по чл. 115 от НК, като намери, че осъщественото от него деяние не съдържа
признаците на посоченото престъпление във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.
По обвинението за
извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК:
По това обвинение
подсъдимият М. се признава за виновен.В приобщените му чрез прочитане
обяснения, той е посочил къде и как е намерил пистолета марка „Браунинг“ модел 1922,
кал. 7,65х 17, с фаб. № 658 09а, с който е извършен опитът за убийство на Н.М., заедно с него
е притежавал и боеприпаси- 5 бр. патрони, кал.
7,65х 17.
Видно от заключението по
назначената балистична експертиза, иззетият
и представен за изследване пистолет „Браунинг“ с №658 09а е огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ.Пистолетът е технически изправен и може да
произведе изстрели.Гилзата е част от стандартен фабричен патрон на фирма „Селие
& Белот“, с калибър 7,65x17.
Патроните са за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7 от ЗОБВВПИ, калибър
7,65x17. Подсъдимият Н. не е имал
надлежно разрешение за държането на посочените, поставени под специален контрол
вещи.
При
тези факти, съдът прие, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна страна
състава на деянието по чл.
339, ал.1, пр.2 от НК: държал е във фактическа власт на посочената от обвинението
дата нерегистрирано огнестрелно оръжие.
От обективна страна М. е действал
виновно, с пряк умисъл: той е съзнавал, че държи оръжие и боеприпаси за него,
като е знаел, че няма надлежно разрешително по ЗОБВВ за това.
За това престъпление при условията на чл.55
от НК, съдът наложи наказание от шест
месеца лишаване от свобода – под минимума,
предвиден в закона, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. При определяне на наказанието МОС взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, както и направеното от него самопризнание, също и
оказаното съдействие чрез доброволното предаване на оръжието и боеприпасите,
освен това и липсата на отегчаващи вината обстоятелства досежно това престъпление,
като прие многобройност на смекчаващите вината обстоятелства. Поради установената
напреднала възраст на подсъдимия и осъзнаването на вината от негова страна,
съдът прие, че за поправянето на дееца не е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието, а целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат чрез условно осъждане с изпитателен срок от три
години.
На основание чл.
23, ал.1 от НК съдът, след като определи наказание поотделно за всяко от
двете престъпления, наложи едно общо наказание в размер на една година лишаване
от свобода, като отложи изтърпяването му на основание чл.
66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
По гражданския иск:
С деянието по чл. 119
във вр. с чл.
115 във вр. с чл.
18, ал.1 от НК подсъдимият Н.Н. е причинил на гражданския ищец Н.М. неимуществени
вреди. Пострадалият е понесъл болки и
страдания от огнестрелните наранявания, наложила се е хирургическа интервенция
и продължително лечение след нея, получени са били и усложнения.Тези увреждания
са установени със заключението по медицинската експертиза. Пострадалият е
търпял значителни неудобства по време на оздравителния период, което е наложило
да ползва чужда помощ и грижи, според показанията на св.К.Д..Налице е
фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД: подсъдимият Н. виновно е причинил вреди на гражданския ищец, като тези
вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с опита за убийство. За покриване на вредите, претърпени от М.,
следва да се определи обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД в размер на 15 000 лв.Този размер обаче бе редуциран ,предвид на това,
че самият М. е нападнал подсъдимия и го е провокирал към извършване на инкриминираното
деяние. С поведението си гражданският ищец е допринесъл за настъпването на
вредите, затова на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, окръжният съд намали размера на обезщетението до 10 000
лв. Над уважения размер, до претендирания такъв от 150 000 лева , съдът
намери предявения иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан и го отхвърли.Законна лихва върху обезщетението
съдът присъди, считано от датата на увреждането 15.09.2017г.
В тежест на подсъдимия Н.Н. съдът възложи
разноските направени на досъдебното производство, както и тези в хода на
производството по настоящото дело, като го осъди да заплати и държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
На
основание чл.
53, ал. 2, б. "а" от НК съдът отне
пистолет марка „Браунинг“
модел 1922, кал. 7,65х 17, с фаб. № 658
09а, с който е извършен опитът
за убийство на Н.М., както и боеприпаси- 5 бр. патрони, кал. 7,65х 17.
Останалите вещи, иззети като веществени
доказателства, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, тъй
като представляват вещи без стойност.
Водим от горните мотиви Разградският
окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
MH