Р Е
Ш Е Н
И Е № 291
неприсъствено
гр. В., 10.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
В.ският районен съд, VI състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: . Г.
при участието
на секретаря М.П.а, като разгледа
докладваното от съдията Г. гр. дело № 2575
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска
325,79 лв. – главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и
отведени канални води на адрес гр. В., ж.к. „Б.”, бл. 17,
вх.А, ап. 19 по фактура № **********/15.09.2016 г.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника, регулирани от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи.
Твърди се, че ответникът В.А.Г. е титуляр на партида с уникален абонатен
№ 011150 и адрес на потребление: гр. В., ж.к. „Б." бл. 17, вх. А, ап. 19.
Дружеството било изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с
питейни качества и да отведе отпадните води. От своя страна ответникът не бил
изпълнил задължението си да заплати извършените от ищцовото дружество услуги.
Твърди се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 03 - 144 от
24.04.2017г. ищцовото дружество било поканило ответника да изпълни своето
задължение по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 -
дневен срок от получаването ѝ. Поканата за доброволно плащане била
върната на 19.05.2017г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба Г. не бил
предприел действия за погасяване на дължимите суми. По нито една фактура,
касаеща процесния период, не било направено възражение относно размера на
дължимата по нея сума.
Потребените количества доставена питейна вода и отведени канални води за
всяка една от процесиите фактури били определени на базата на показанията на
индивидуалния водомер на потребителя. Във фактура № **********/15.09.2016 г.
освен отчетеното изразходено количество по индивидуалния водомер на ответната
страна била включена и дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на
чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 325,79 (триста двадесет и пет лева и седемдесет и
девет стотинки) лв. - главница, представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. В., ж.к. „Б." бл. , вх.
, ап. по фактура № **********/13.12.2014
г., фактура № **********/15.01.2015 г. и фактура № **********/15.09.2016 г.,
ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 21.05.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Претендират
се направените по делото разноски.
С
протоколно определение от 14.05.2019г. съдът е допуснал изменение на иска,
който се счита предявен за сумата от 225,79 лева вместо за сумата от 325,79 лв.
Ответникът в законоустановения
едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по
предявените искове. Редовно призован, представител не се е явил в съдебно
заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.
238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, представител не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването ѝ в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
Следва да
се признае за установено вземането на ищеца „ВиК - В." ЕООД по отношение на ответника
В.А.Г. за сумата в
размер на 225,79 (двеста двадесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) лв.
- главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени
канални води на адрес: гр. В., ж.к. „." бл. , вх. , ап. по фактура №
**********/13.12.2014 г., фактура № **********/15.01.2015 г. и фактура №
**********/15.09.2016 г., ведно със законната лихва, считана от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.05.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Предвид
уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски.
Ищецът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от
06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в
производството доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни
заседания, в които се е явил процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че на ищеца следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ищецът не поддържа искането за присъждане на разноските, направени в заповедното производство, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Г. *** дължи на „ВиК - В." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка“ №
18, с ЕИК *********, сумата в размер на 225,79 (двеста двадесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) лева - главница, представляваща стойността на
изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. В., ж.к. „Б."
бл. 17, вх. А, ап. 19 по фактура № **********/13.12.2014 г., фактура №
**********/15.01.2015 г. и фактура № **********/15.09.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,
за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 951-РЗ/25.05.2018г. по ч.гр.д. № 1246/2018г. по описа на РС - В..
ОСЪЖДА В.А.Г. *** да заплати на „ВиК - В." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка“ № 18, с ЕИК
*********, сумата в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева, представляваща реализирани от ищцовото дружество
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд - В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :