Р Е Ш Е Н И Е
№………./........... 06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1276 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба на В.С.П., ЕГН **********, от гр. Варна, съдебен
адрес: ***, чрез адвокат А.С., с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ********,
са предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 50 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
13.03.2019г., ок. 11,30 ч., в гр. Варна, бул. „Васил Левски”, преди спирка „Дубровник”
(посока центъра), по вина на водача на лек
автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № *****А.М.В.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG-******, издадена от ЗК „Лев инс” АД;
2. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019г. до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 23.01.2020г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на
предявения иск е претендираното право
на ищеца В.С.П. от гр.
Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 13.03.2019г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с
рег. № *****А.М.В.от гр. Варна. Същото
се претендира в размер на 50 000 лева.
Претендира се и осъждане на ответния
застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за
определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на
ищеца неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, в размер на законната лихва
върху главницата 50 000 лв., считано от 24.07.2019г. – датата на
изтичане на срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното
плащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с
чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съответно в чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ.
От ищеца не се твърди, че воденото
спрямо водача на л.а. „Ситроен Ц3” с ДК № *****А.М.В.от гр. Варна наказателно производство е приключило с присъда
или друг акт на наказателен съд,
задължителен за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК. Напротив, установява се, че с постановление
от 30.01.2020г. на прокурор при Районна
прокуратура – Варна заведеното досъдебно производство №94/2019г. по описа на
Сектор „РПТ”, ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.9 от НПК. С оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта
на извършено от водача А.В.
неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в настоящия
процес и е в доказателствена тежест на ищеца В.П..
Въз основа на събраните по делото
доказателства – Констативен протокол за ПТП №443/13.03.2019г., докладна
записка, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.03.2019г., ведно със
скица и фотоалбум (л.2, л.5-8, л.11-18, ДП №94/2019г.) и изслушаното и прието заключение на авто- техническата
експертиза се установява следната фактическа обстановка:
На 13.03.2019г.,
в гр. Варна, около 11,30 ч., л.а. „Ситроен Ц3” с ДК № *****управляван от водача
А.В., се движел по бул. „В.
Левски”, в посока от РЗИ (ХЕИ) към ж.к. „Чайка”. Тази пътна отсечка е била с временна организация на
движение поради извършвания по същото време ремонт на лявото пътно платно на
бул. „В. Левски” (в посока РЗИ). Движението се осъществявало
двупосочно в две пътни ленти на дясното
платно на булеварда (в посока ж.к. „Чайка”).
Временната организация на движението било извършено чрез поставена
вертикална пътна маркировка - вертикални ограничаващи табели с бализи с направляващи
стрелки (Пътен знак номер С4.1). Обособените по този начин пътни ленти били с
ширина 3.7м - лява (насрещна) лента, съответно 8.5м – дясната лента (с посока
на движение към ж.к. „Чайка”), т.е. последната била с “двойна” ширина спрямо
насрещната пътна лента. На мястото на ПТП нямало друга хоризонтална и/или
вертикална пътна маркировка, вкл. пешеходна пътека, както и светлинна
сигнализация. Управляваният от
водача А. В. л.а. „Ситроен Ц3” се движел в лявата част на
обособената дясна пътна лента (с обща ширина 8.5м) със скорост около 40
км/ч.
Приближавайки участъка на бул. „В. Левски”
преди сп. „Дубровник”, на около 58м. от втората отбивка вдясно към ул.
„Царевец”, в последния
момент водачът А. В. забелязал навлезлия в лентата му за движение пресичащ
пешеходец – ищеца В.П.. За да избегне удар, водачът
предприел маневра чрез рязко намаляване на скоростта и завой вляво, при което автомобилът навлязъл изцяло в платното за насрещно движение, където спрял. Водачът
на движещият се зад него л.а. „Рено” вероятно също е повторил тези маневри,
като поради малката дистанция между автомобилите и нормално по-късното
възприемане на възникналата опасност л.а. „Рено” се ударил в задната част на
вече спиращият л.а.
„Ситроен Ц3”.
Независимо от бързата и адекватна
реакция на водача, пешеходецът В. П. бил бутнат, но
не челно, а вече при завиването на автомобила, странично - приплъзващо с предна
дясна част (преден десен калник, предна дясна врата с огледало за обратно
виждане), при което той паднал. В резултат на това същият получил съчетана
травма, изразена със счупване на костите на черепа вдясно, челно теменно,
клинични данни за сътресение на мозъка, счупване на долна челюст в ляво,
охлузни наранявания. Впоследствие той бил откаран в болницата,
където му е била оказана медицинска помощ.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и след оглед на място вещото лице по изслушаната и приета
по делото съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ) дава заключение, че преди възприемане на опасността и настъпване
на ПТП скоростта на движение на л.а. е била от
порядъка на 40 км.ч., тъй като при по-висока от посочената скорост не би могъл
да извърши рязката маневра като установената в конкретния случай (преминаване в
лявата лента между разположените вертикални ограничаващи табели с бализи, без да се
удари в тях и да спре). Не са налични данни за изчисление на
скоростта на движение на л.а. „Ситроен ЦЗ” непосредствено преди и по време на
удара с пешеходеца.
Вещото лице разглежда два варианта на механизма на ПТП, обусловени от наличието или не на бял микробус,
движещ се отпред и вдясно на управлявания от водача А.В. л.а. „Ситроен ЦЗ”. С оглед ширината на дясната пътна лента (с посока на
движение към ж.к. „Чайка”) от 8.5м,
технически е възможно движението и на двете превозни средства,
при което движещият се по-назад лек автомобил би могъл да размине микробуса.
Наличието на микробус безспорно ограничава видимостта на водачите на движещите
се след него превозни средства. Напълно е възможно, според вещото лице, водачът
на микробуса да е намалил скоростта и да е дал възможност на пешеходеца да
премине пред него; в такава ситуация пешеходците обичайно допускат грешка да не
спрат и се огледат като подминат автомобила, който го пропуска, мислейки, че
всички движещи се по пътното платно автомобили го пускат. При това положение
появата на пешеходеца на пътната лента е било внезапно за водача на движещия се
зад микробуса л.а. „Ситроен ЦЗ”. В случай, че не е имало микробус, то както водача на л.а., така и
пешеходеца технически са имали пълна видимост и са могли да съобразят
поведението си с конкретната обстановка и да не допуснат настъпването на ПТП.
Разгледания от вещото лице вариант с
наличието на микробус пред и вдясно от л.а. „Ситроен Ц3”, ограничаващ
видимостта, при което появата на пешеходеца на пътното платно е била внезапна
за водача В., не следва да се обсъжда предвид липсата на каквито и да било
доказателства по настоящото дело, събрани по надлежния процесуален ред,
установяващи този факт. За да предложи и коментира този вариант, вещото лице се
основава единствено на свидетелски показания, събрани в прекратеното досъдебно
производство, което е недопустимо.
От приложената по делото като писмено
доказателство епикриза по И3 №4441, издадена от Клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Св.Анна- Варна” АД - гр. Варна, както и от заключението на назначената по
делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е претърпял черепно мозъчна травма - счупване на
костите на черепа в дясно челно теменно, клинични данни за сътресение на
мозъка, охлузни наранявания, както и лицева травма - счупване на долна
челюст в ляво, охлузни наранявания. По повод на получените травми ищецът
е бил на
лечение в неврохирургична клиника където е проведено медикаментозно лечение по
отношение на черепномозъчната травма. Болничния престой е бил за два дни, което
по мнението на експерта не е обичайно и най-вероятно е било провокирано от
факта, че пострадалият е клошар и не е здравно осигурен.
Според вещото лице счупването на
черепните кости и сътресението на мозъка са довели до наличие на общомозъчна
симптоматика със загуба на спомен за инцидента, главоболие, отпадналост лесна
уморяемост. Тази симптоматика е възможно да продължи значителен период от
време. Макар да не е вписано в епикризата, възможно е пострадалият да е получил
и контузия на мозъка (макар и малка), защото като се счупи череп
то винаги се уврежда и подлежащото мозъчно вещество. Към момента може да се
приеме, че пострадалият се е възстановил от черепно-мозъчната травма, макар и
да е възможно дискретни нейни прояви да продължат дълго време. Възможно е,
според вещото лице, тази травма да даде отражение и на психиката на
пострадалия, като индикация за това може да е и начина му на живот, който „е меко казано неразумен”.
Счупването на
долна челюст е довела до трайно затруднение в дъвченето и говора, като това се
дължи и на липса на лечение. При извършения преглед вещото лице установява, че
лявата буза е отточна, липсва срастване на костта в лявата половина на
челюстта, устата се отваря само частично. Затруднението на дъвченето и говора
продължават. По мнението на експерта, ако не се потърси стоматологична помощ и не се предприемат
действия за възстановяване, несрастването на челюстта ще остане
завинаги,
но денталните услуги са скъпи, а с оглед начина на живот, който
води, ищецът едва ли разполага с финансова възможност.
Според вещото лице охлузните
наранявания по лицето и главата се възстановяват в рамките на една - две
седмици.
При
така установените факти, за да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът прие от правна страна следното:
За да бъде осъществен сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност.
Отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни
противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че
е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по
смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в
резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил
вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в случаите на доказана
противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента
и вредоносния резултат.
В настоящия случай, на основата на
събрания по делото доказателствен материал и установената от него фактическа
обстановка, може да се направи обоснован извод за противоправност в деянието на
водача на л.а. „Ситроен Ц3” с рег. № *****доколкото, макар да се е движел със
скорост под максимално разрешената за този пътен участък (ок. 40 км/ч), не е
съобразил конкретните пътни условия (път в ремонт, осъществяване на двупосочно движение
в едното платно за движение),
характера и интензивността на
движението, навлезлия на пътната лента почти до средата на платното за движение
пешеходец, задължаващи го да управлява МПС с повишено внимание и при
възникнала опасност за движението да намали скоростта или да спре (чл.20 от ЗДвП). По общите разписания на закона – чл.5, ал.2,
т.1, чл.116, чл.120, ал.2 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде особено внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, като при вероятна опасност, провокирана от предприето
от тях пресичане на платното за движение, е длъжен да намали скоростта или
безопасно да спре.
Като не е съобразил конкретната
обстановка и не е преценил адекватно поведението на пешеходеца, предприел
пресичане на платното за движение, водачът А.В. сам се е поставил в
невъзможност да спре при възникналата предвидима опасност, поради което в
случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Именно в резултат на това е последвало
съприкосновение с пресичащия лентата му за движение пешеходец В.П.. Блъскането
на пешеходеца е било предотвратимо, в случай, че водачът на л.а. „Ситроен Ц3” e
намалил скоростта на движение и е внимавал достатъчно, за да реагира
своевременно и адекватно на ситуацията.
Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства налага извод и за наличието на причинно-следствена
зависимост между противоправността в деянието на водача на превозното средство
с настъпилите увреждания на пешеходеца В.П.. В този смисъл съдът приема за
безспорно доказано, че водачът А.В. е осъществил увреждащото деяние, че
нанесените на ищеца В. П. травми засягат неговото здраве и че същите са
закономерна последица от неправомерното поведение на водача на л.а. „Ситроен
Ц3”. Субективният елемент на непозволеното увреждане се предполага – чл.45,
ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящия
състав на съда счита иска за обезвреда на щетите, причинени на ищеца в резултат
на настъпилото ПТП, за безспорно доказан в своето основание.
Фактът, че между ответника ЗК „Лев инс” АД, гр. София и собственикът на л.а. „Ситроен Ц3” с
ДК № *****е била сключена валидна към датата на ПТП (13.03.2019г.) застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG-******,
като водачът А.М.В.от гр. Варна, е бил обхванат от действието на тази
застраховка, не е спорен между страните. Същият се установява и от приложеното
заверено копие на застрахователната полица (л.30, ДП №94/2019) както и от
справката в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество ЗК
„Лев инс” АД, ЕИК *********, е надлежно пасивно легитимирано да отговаря
по предявените спрямо него искове за обезвреда на вредите, причинени на ищеца В.С.П. от гр. Варна, вследствие на ПТП,
настъпило на 13.03.2019г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Ситроен Ц3” с
ДК № В 9111 КК А.М.В..
Като има предвид: момента на
настъпване на процесното събитие (м. март 2019г.); социално-икономическата
обстановка в страната към този момент, обуславяща обществения критерий за
справедливост на този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалия към
посочения период (56 годишен); броя, вида и характера на получените травматични
увреждания, подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента
на тяхното възстановяване - без оперативна интервенция, но с възможно
проявление на симптоматика в значителен период от време, а по отношение на
лицевата травма – персистиращо и понастоящем несрастване на счупените
кости със затруднение на дъвченето и говора; безспорното им
отражение върху физическото здраве и психиката на пострадалия, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер; възможните периодични болки в
травмираните области; отчитайки и влошеното социално и финансово положение на
пострадалото лице, непозволяващо му да потърси и получи адекватно лечение за
преодоляване последиците от травмите (в частност за възстановяване на
челюстта), в съответствие и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта съдът приема, че на ищеца В.П. следва да се определи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД така
определеното обезщетение следва да бъде намалено, тъй като с предприетото
неправомерно пресичане при затруднено от конкретните особености на пътя
движение, без да се огледа достатъчно сигурно, съответно без да съобрази
разстоянието и скоростта на приближаващото МПС, както го задължава нормата на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и с внезапното навлизане в лентата за движение
на л.а. „Ситроен Ц3” в нарушение на забраната по чл.114, т.1 от ЗДвП,
пострадалия ищец не само е предизвикал, но съществено е допринесъл за
настъпването на ПТП. Съдът приема, че това поведение на ищеца следва да бъде
отчетено в еднаква степен с деянието на водача на лекия автомобил А.В. за
допринасяне във вредите, т.е. в размер на ½ . За наличието на
съпричиняване на неблагоприятния резултат е достатъчно поведението на
пострадалото лице да е в причинна връзка с реализираното увреждане, като
обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване,
каквато е и конкретната хипотеза. С оглед на това размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се намали
съответно, като се определя от съда в общ размер на 25 000 лева.
Ето защо предявеният иск се уважава в
този размер (25 000 лв.) като в останалата му част до пълния претендиран размер
от 50 000 лева се отхвърля като неоснователен и недоказан.
По
акцесорния иск за присъждане на лихви:
Претендираните в случая лихви са за
обезщетяване на забавата на застрахователя да определи и изплати на увреденото
лице обезщетение за вредите, причинени му в резултат от застрахователното
събитие.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или изтичането на
тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията (чл.496, ал.1 КЗ),
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Установява се, че с молба вх. №5711 от
23.04.2019 г. ищецът, чрез упълномощен представител адвокат Н.В., ВАК, е
предявил претенция пред ответното дружество – застраховател за плащане на
обезщетение за причинените му вреди като е представил наличните към този момент
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и епикриза, издадена му от МБАЛ
„Св.Анна- Варна” АД - гр. Варна. С други документи, в т.ч. акт от наказателно
производство, водено срещу виновния водач, ищецът не е разполагал и
следователно застрахователят е дължал произнасяне. С отговора си на исковата
молба ответникът е представил копие от писмо – искане изх. №57497 от 28.06.2019
г., с което се изисква представяне на допълнителни документи – заверено копие
на влязло в сила заключително постановление по наказателно производство срещу
водача, причинил ПТП; заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви и
изпълнителен лист срещу водача или постигнато и одобрено съдебно споразумение;
автотехническа и медицинска експертиза за пострадалия, изготвени по следственото
дело. От една страна, не са представени доказателства, че това искане е било
връчено на ищеца (лично или чрез посочения негов пълномощник). От друга страна,
видно от приобщеното досъдебно производство, водено в Сектор „РПТ”, ОД на МВР – Варна, под №94 по описа за 2019г., медицинската експертиза е назначена на
20.05.2019, съотв., автотехническата експертиза е възложена на 10.10.2019, като
заключенията са представени през м. октомври 2019г.; заключителното становище
на разследващия орган е съставено на 24.01.2020г., а актът за прекратяване на
наказателното производство (постановление
на прокурор при Районна прокуратура – Варна) е издаден на 30.01.2020г.
Следователно, както към момента на предявяване на претенцията (23.04.2019г.),
така и към 28.06.2019г., когато застрахователят е изискал тези документи,
пострадалият ищец не е разполагал с тях. Отделно от това, като се съобрази и
нормата на чл.496, ал.4 от КЗ, обосновано може да се приеме, че в голямата си
част изискваните документи са такива, с които при проявена грижа и
добросъвестност застрахователят е можел да се снабди сам.
Изрично в предявената на 23.04.2019 г.
претенция ищецът е посочил и банкова сметка, ***. И тъй като на 23.07.2019г. е
изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ като застрахователят не е
изпълнил задължението си (изцяло или частично) да определи и изплати на ищеца -
увредено лице обезщетението за търпените от него неимуществени вреди от
процесното ПТП, то и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за тази
забава се преценява като основателна. Главницата от 25 000 лева следва да се
присъди ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент
от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, оказал безплатно правна
помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв) съгласно представения договор (л.71) се цени като основателно. Като
съобразява цената на главния иск (50 000 лв.) и разпоредбите на чл.38,
ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет
съдът определя същото към минималния размер (отчитайки предмета на производството
и осъществените в хода му процесуални действия), а именно 2 200 лева. От тази
сума по съразмерност с уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат А.С. сумата 1 100 лева.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗК „Лев инс” АД следва да бъде осъден и да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд следващата се държавна такса за уважения иск,
определена съобразни правилото на чл.71,
ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.). Размерът
на дължимата държавна такса е 2 000 лева, от която по съразмерност с уважената
част на иска ответникът следва да плати сумата 1 000 лева.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ********,
ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат А.С., сумата 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2019г., ок. 11,30 ч., в гр.
Варна, бул. „Васил Левски”, преди спирка „Дубровник” (посока центъра), по
вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с
рег. № *****А.М.В.от гр. Варна, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG-******,
издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019г. до окончателното й плащане, на основание
чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над
присъдения от съда размер от 25 000
лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019г. до
окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ********,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.С.С., САК, с ЕГН **********, с адрес ***, като пълномощник
на В.С.П., ЕГН **********, от гр. Варна,
сумата 1 100 лева (хиляда и сто лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото по
съразмерност с уважената част на иска, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 1 000 лева (хиляда лева), представляваща дължима държавна такса по
уважения иск за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: