Протокол по дело №71/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 117
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20225000600071
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 117
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600071 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:13 часа се явиха:
Жалбоподателят – засегнатото лице Л. СТ. К., се явява лично и с адв.
Р.К., редовно упълномощен от по-рано.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Л.К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
АДВ. К.: Поддържам въззивната частна жалба и допълнението към него,
което съм озаглавил „мотиви“.
За отвод нямам искане. Имам едно искане - представям и моля да
приемете като доказателство по делото копие от договора, от удостоверение
1
по-скоро от фирмата, в която е работил, за началната дата на започване и за
приключване на трудовото правоотношение, защото го представих на О. С. -
П., но не го приеха.
И аз ще помоля също така да направим разпит на моя подзащитен, с
оглед на позицията, която искаме да изясним, защото О. С. - П. също не
допусна той да обясни някои практически неща как става отчетността.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Л.К.: Съгласен съм с адвоката ми. Нямам
възражения този състав на съда, секретар и прокурор да участват при
разглеждане на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Считам, че и двете искания, направени
от адвокат К., са неоснователни. Моля съдът да ги остави без уважение. На
първо място, в Б. процесът се води на български език и всички документи,
които се представят, също трябва да бъдат на български или ако са на чужд
език, трябва да има съответно надлежен превод. В конкретния случай това не
е така. Затова считам, че документът не следва да бъде приет и приложен като
писмено доказателство по делото. Считам че е неоснователно и искането за
разпит на Л.К. – това е лицето, което е санкционирано и му е наложена
финансова санкция от австрийските власти.
Съдът счита, че следва да бъде прието като писмено доказателство по
делото днес представеният от защитника на засегнатото лице документ, тъй
като видно от неговото съдържание, същият е двуезична версия на документ
за прекратяване на трудово правоотношение.
По отношение на другото, направено от защитника искане, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като в настоящото производство не се
допуска събиране на гласни доказателства чрез обяснения на засегнатото лице
в поискания от защитата смисъл и за изясняване на посочените обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представеното днес от
защитника на засегнатото лице заверено копие на документ за прекратяване
на трудовото правоотношение на Л.К..
ОСТАВЯ без уважение искането на защитника за допускане до разпит
на засегнатото лице.
2
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Л.К.: Съгласен съм с адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните, че нямат други искания за събиране
на други доказателства, съдът счита, че следва да бъде даден ход на
съдебните прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да уважите
жалбата – така, както съм посочил още отначало и мотивите, които съм
изложил в допълнителните писмени бележки, които съм направил към тази
жалба, след като мотивите и решението на окръжния съд бяха ми станали
известни по съответния ред. Няма да се спирам подробно на допуснатите
нарушения, защото аз съм ги отразил към самите мотиви. Аз само ще го
маркирам. Искам да бъде отменено това решение и на основание чл. 19, ал.1
ЗПИИРКОРНФС да откажете да бъде признато и допуснато решението, с
което му е наложена финансова санкция за нарушението, което е станало в А..
Няма да добавя нищо ново, но напълно подробно съм изяснил в мотивите, за
което ще ви моля като ги прегледате, да приемете, че те са основателни,
защото действително в хода на административно-наказателното производство
там в А. бе допуснато съществено нарушение и аз мисля, че О. С. - П. не
обърна никакво внимание на това. Нещо повече, в решението той е отразил,
че няма правомощия да го отменя. Да, няма, но има правомощия да каже, че
това е нарушение и на базата на непълното удостоверение, което са
представили, даже не беше на български, та се наложиха там преводи, да
откаже да го признае, на база непълното удостоверение, с оглед най-вече на
правото на защита, опороченото право на защита, точно на това ще се спра.
Значи тогава, когато той е работил, през времето, през което е работил, той е
пътувал постоянно в границите на Европейския съюз и в повечето случаи
извън А., където е регистрирана фирмата му като работодател. Той е бил
постоянно в движение, но така или иначе, има и към настоящия момент
постоянен адрес по лична карта, който си е в гр. П., посочена е ул. С. К.“,
номерът го има, така че, той е имал постоянен адрес. Приложено е някакво
удостоверение, пак на немски език и дотолкова, доколкото разбирам малко от
3
този език, това е вероятно някаква призовка за това ,че е хванат в нарушение
и съответно той да се яви и да плати, но тя е предоставена на работодателя
му, а негово задължение – на работодателя му, е да му я предаде, но няма
никакви данни в тази насока. Той изобщо не е призоваван, лично не е
уведомяван. Единствено, когато вече прекратява трудовото си
правоотношение и се прибира в България, чрез окръжния съд отива да си
получи призовката, но не за това дело, че се води административно
производство в А., а за това, че му е наложена санкцията. Но всички тези
нарушения, които са отразени, са налице. Съгласно изискванията на чл. 19 не
са изпълнени изискванията на закона по точка 6-та, букви „а“, „б“, „в“ на
това удостоверение, за което става въпроси, съгласно решението – аз съм го
цитирал, на Рамковото решение 2005/2014/ПВР на Съвета на Европа. Те са
задължени и аз се учудвам, задължени са да го попълнят изцяло, но никакви
данни няма в това удостоверение как са го призовали, по какъв начин, като
изискват тези точки, за които споменах. Аз се учудвам за така наречената
„немска точност“, австрийците също се славят с изключителна точност и
съответно как може да допускат такова абсолютно процесуално нарушение,
каквото е накърняване правото на защита. В това отношение аз не знам защо
българският съд послужи едва ли не по народному казано за гумен печат да го
удостовери и да потвърди това решение за налагане на тази санкция. Искам
да разбера защо и по какъв начин са се отнесли с моя доверител, без да му
осигурят право на защита, пак казвам - това е сериозният пропуск. И това
удостоверение според мен и според разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т.1
ЗПИИРКОРНФС е непълно и не отговаря на съответните изисквания както на
Рамковото решение, което цитирах, така и на нашия закон с това дълго име за
потвърждаване и т.н. на санкциите. В този смисъл аз считам, че допуснатото
нарушение е съществено и би следвало съдът да се разпореди и в това
заключение на моята пледоария кратка, ще помоля да отмените решението на
О. С. - П. и на основание посочения текст да постановите и да откажете да
бъде признато в България решението на австрийските власти и санкцията да
бъде отменена. В края на краищата и ние сме членове на Европейския съюз,
пълноправни плюс това и не бива това формално нарушение да ощетява и
нашите граждани, които са също членове на Европейския съюз. Приключих,
благодаря.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Л. СТ. К. (за лична защита): Съгласен съм с
4
това, което каза моят адвокат. Според мен това е практика на тия западните
служби. Аз няма как да разбера кога машинката, която отчита пътните такси
работи и кога – не работи. Това се следи от диспонента. Той знае абсолютно
всичко какво се случва с камиона – кога тръгвам, кога спирам, с колко
километра карам, абсолютно всичко се следи от диспонента. Вината е негова,
а не моя. Понеже съм напуснал и те ми приписват това решение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че жалбата е неоснователна
и като такава, моля да я оставите без уважение. Считам, че правилно и
законосъобразно О. С. - П. е преценил, че са налице всички законови
изисквания за признаване на решението на австрийските власти, с което е
наложена финансова санкция. Респективно, липсват основания за отказ за
нейното признаване. Затова ще ви моля да потвърдите решението на О.С. - П..
Споделям изцяло аргументите, изложени в същото. В тях е взето отношение
по направените възражения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Л. СТ. К.: Моля да
отмените решението на Окръжения съд – Пазарджик и да оставите без
уважение искането за признаване на наложената ми санкция.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебния
си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5