Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 788/14.10.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на четиринадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното
от съдия Шотева адм. дело № 511/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 203 от АПК във вр с чл.39,ал.1 и
ал.2 от ЗЗЛД и чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на адв.А.Г.П.
***/ да бъде установено противоправно и
виновно поведение на ответника НАП в периода до 15.07.2019 г. от което ищеца
като физическо лице от определяем кръг лица, български граждани, чиито данни се
намират в останалите общодостъпни файлове, изтекли от НАП е претърпял
неимуществени вреди и 2/ да бъде осъдена Националната агенция за приходите да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000/две хиляди/лева за претърпените
от нея неимуществени вреди за периода от 15.07.2019- 18.05.2020 г. от
неизпълнение от страна на НАП на
задължението й по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/
и чл. 32 от Общия регламент относно
защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
/GDPR/. Ищецът се позовава на чл.80
ал.2 от ОРЗД вр чл. 39 ал.1 и ал. 2 от
ЗЗЛД. С главния иск за обезщетение е
съединен иск за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.
В
исковата молба са наведени доводи, че вследствие на неправомерно изтичане на
лични данни, сред които и такива на ищеца, за него са възникнали неимуществени
вреди, изразяващи се в психическо натоварване,
притеснения и опасения от всевъзможни злоупотреби с личните данни на ищеца, загубено време за
промени на пароли и т.н станали достъпни вследствие на т.нар. хакерска атака,
при която от масивите на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям
обем, съдържаща данни на български граждани, публично оповестени на 16.07.2019
г. Иска да се установи, че НАП в качеството си на администратор на лични
данни, чрез бездействие е допуснала
нарушения на разпоредбите на чл. 24 и чл.32
от GDPR и чл. 59 ал.1 от ЗЗЛД, нарушила е разпоредбите на чл. 45 ал.1 т.6 от
ЗЗЛД, като не е обработила личните данни по начин по който да гарантира
подходящо ниво на сигурност като се приложат подходящи технологии и
организационни мерки, чл. 64 от ЗЗЛД, като намира, че не е изпълнено
задължението за извършване на оценка на въздействието на предвидените операции
по обрабтване на личните данни върху тяхната защита, чл. 66 ал.1 и ал.2 ЗЗЛД,
чл. 67 и 68 от ЗЗЛД в периода от влизане на сила на Общия регламент относно
защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
/GDPR/ до 16.07.2019 г., датата на публичното оповестяване на данните.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, че на 15.07.2019 г. по медиите станало
известно, че при т. нар. "хакерска атака" от електронните масиви на
НАП неправомерно била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни
на множество български граждани. При справка от интернет портала на НАП ищецът
бил уведомен, че попада сред лицата, чиито лични данни са били разкрити, което
изключително много го притеснило. Опасявал се, че с неговите лични данни може
да бъде злоупотребено, да бъде отчуждено имуществото му, да бъдат изтеглени
влоговете му или да бъдат изтеглени кредити от негово име, да бъде открадната
самоличността му и да бъде използвана по всевъзможни начини, които биха му
навредили. Притеснявал се и от физически нападения, заплахи, изнудвания,
отвличания и т. н. Всичко това изключително много го натоварило психически,
живеел в постоянен страх, стрес и напрежение, което повлияло негативно на
нормалния ритъм на живота му, на отношенията му с хората, на ежедневието му.
Твърди се, че НАП не е изпълнила задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от GDPR и
чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД да осигури ефективни мерки за защита на личните данни, с
което е допуснала пробив в информационната си система, причинил публичното
разкриване и разпространение на лични данни на много лица, в т. ч. и на ищеца.
С неправомерното си бездействие тя е нарушила и разпоредбите на чл. 45, ал. 1,
т. 6, чл. 64, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД, което е довело до т. нар.
"нарушение на сигурността на лични данни", регламентирано в § 1, т.
10 от ДР на ЗЗЛД, във вр. чл. 4, т. 12 от GDPR. Всички тези нарушения са в
пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е
основание за обезщетяването им от ответника съгласно чл. 82, ал. 1 от GDPR, във
вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ответникът
– НАП - София, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на иска
с твърдения, основани на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. В условията на
евентуалност оспорва основателността на иска по съображения, че е изпълнил в
най-добра степен задължението си да защити по сигурен начин личните данни, като
е предприел необходимите технически и организационни мерки за това. Сочи, че
неправомерното разкриване на лични данни е резултат от престъпно деяние по
смисъла на НК, а не неправомерно бездействие на негови органи или служители,
поради което не следва да носи отговорност за вреди. Възразява срещу
твърденията в исковата молба за неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на
ефективни мерки за защита на сигурността на личните данни. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Пазарджик изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция и иска тя да бъде
отхвърлена, евентуално да бъде обезщетен
ищеца по справедливост.
Пазарджишкият административен
съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е безспорно, че вследствие нерегламентиран достъп до информационните
масиви на НАП, осъществен на 15.07.2019 г., неправомерно са разкрити и
разпространени лични данни на множество физически лица, български и чужди
граждани (над 6 000 000 субекти на данни). От приложената към исковата молба и
неоспорена от ответника справка се установява, че разкритите данни за ищеца
включват ЕГН и данни от годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2003
г. и 2004 г. , Данни за глоби за нарушения
на ЗДвП за 2004г., Данни за изплатени доходи з физически лица за 2007г., Данни
от годишна данъчна декларация за доходите на физически лица за 2010г и 2014г. и
Идентификационни данни за лице, в качеството на представляващ лице в
административно-наказателно производство.
Съгласно
представените по делото доказателства със заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на
изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС
ISO/IEC 27001: 2006 в НАП. Със заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП са утвърдени "Указания за разработване,
попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения,
утвърдени на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗНАП", "Указания за
обозначаване и работа с информация", "Указания за попълване на
образци на процедура", "Указания за попълване на образеца на
инструкция" и др. Със заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния
директор на НАП са утвърдени процедура и вътрешни правила за мрежовата и
информационната сигурност. Със заповед № ЗЦУ-1236/21.08.2019 г. на
изпълнителния директор на НАП е утвърдена процедура ИС17 "Администриране
на информационна система в НАП", версия В. Със заповед №ЗЦУ-482/01.04.2019
г. на изпълнителния директор на НАП са определени служители от НАП с
администраторски достъп до информационните активи и услуги на НАП. Със заповед
№ ЗЦУ-83/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП са определени вида,
съдържанието, реда за създаване, поддържане и достъп до регистъра на НАП и
базите данни за задължените лица, формата и елементите на
данъчно–осигурителната сметка и сроковете за съхранение на архивираната
информация. Със заповед № ЗЦУ-1596/29.11.2017 г. на изпълнителния директор на
НАП са утвърдени "Указания за унищожаване на информация и информационни
системи в НАП". Със заповед № ЗЦУ-535/11.05.2016 г. на изпълнителния
директор на НАП са утвърдени вътрешни правила за оборот на електронни документи
и документи на хартиен носител в НАП. В НАП е изработена Методика за
анонимизиране на индивидуални данни, версия 1, към м. януари 2017 г. Утвърдена
е политика по информационна сигурност на НАП. Утвърдена е и Инструкция №
2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани
в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение №
1 към чл. 24, ал. 2 от Инструкцията служителите на НАП попълват декларация за
това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при
изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги
използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им
задължения.
Не са представени доказателства да е висящо дело между
ищеца А.П. и НАП пред КЗЛД.
Също така в хода на извършена проверка от
страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си НАП, в
качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи
технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен
неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на
физически лица в различен обем. Въз основа на тези констатации председателят на
КЗЛД е издал НП на НАП за нарушение на чл. 32, § 1, б. "б" от
регламент (ЕС) 2016/679. С решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД
на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и
организационни мерки за целта. НП и решението са обжалвани пред съда и не са
влезли в сила.
За
доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото не са събрани никакви доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим и черпи правното си основание от разпоредбите на чл.
203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 82 от GDPR, във вр. с чл.39,ал.1 и 2 от ЗЗЛД.
По
отношение на възраженията на ответника за недопустимост на иска следва да се
подчертае, че съгласно последната съдебна практика на ВАС по идентични казуси
процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение за
вреди от неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в Глава ХІ
"Производство за обезщетения" на АПК. В зависимост от правната
характеристика на източника, от който се претендират вредите, в чл. 204, ал. 1
– 4 АПК са предвидени различни процесуални възможности за реализиране на
правото на обезщетение. В случаите, в които се търси обезщетение за вреди от
бездействие на администратора на лични данни, незаконосъобразността на
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение, на основание чл. 204, ал. 4 АПК.
Предявеният
иск е неоснователен.
Във
фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие –
неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на
сигурността на данните, с което са нарушени разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от
GDPR и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал.
2, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД. Следователно предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на
твърдяното от ищеца бездействие по аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК.
Под
увреждащо деяние, проявено под формата на бездействие, следва да се разбира
незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, т. е.
бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт или което е длъжен да извърши по силата на закона.
В
случая е безспорно, че ответникът осъществява дейност по обработване на лични
данни, необходими за изпълнение на нормативно установените му задължения.
Създаването и поддържането на регистър и бази данни на задължените лица по чл.
80, ал. 1 от ДОПК е именно такава дейност, свързана с упражняване на
правомощията на НАП като специален държавен орган към министъра на финансите за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания по смисъла на чл. 2,
ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗНАП. Регистърът на НАП служи за идентифициране
на задължените лица и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол, като
агенцията създава и поддържа множество специални регистри по чл. 83 от ДОПК,
които са неразделна част от регистъра, поддържа и съхранява архив на лицата с
прекратена регистрация по чл. 83, ал. 3 от ДОПК, открива и поддържа данъчно –
осигурителни сметки на задължените лица по чл. 87, ал. 1 от ДОПК, които
съдържат данъчна и осигурителна информация, както и поддържа и съхранява архив на
данъчно-осигурителните сметки по чл. 87, ал. 4.
В
качеството си на администратор на лични данни НАП следва да прилага подходящи
технически и организационни мерки съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, за да
гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в
съответствие с този закон, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите
на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица.
При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Същото задължение
се съдържа и в чл. 24 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС)
2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), като в чл.
32 са предвидени конкретните мерки, които следва да се предприемат при
администрирането и обработването на лични данни. Тези задължения са въведени,
за да се гарантира един от основните принципи на обработване на лични данни,
прогласен в чл. 5, § 1, б. "е" от GDPR – цялостност и поверителност
на данните. Неговият смисъл и съдържание са възпроизведени и в заповед № ЗЦУ-83
от 23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в т. 24 и т. 25 от която
изрично е предвидено, че регистърът, базите данни, данъчно-осигурителната
сметка, архивът за лицата с прекратена регистрация и архивът на
данъчно-осигурителната сметка се поддържат и съхраняват по начин, който
гарантира целостта на информацията и защитата на информацията в системата срещу
разрушение и неправомерно изменение и ползване, като достъпът до нея се
осъществява в съответствие с изискванията за регламентиран достъп при спазване
на разпоредбите на ЗЗКИ и ЗЗЛД.
Следователно
отговорността на ответника произтича от специфичния характер на дейността му по
обработване на лични данни, включваща създаване, поддържане и актуализация на
регистъра и базата данни, както и архивиране и съхраняване на съдържащата се в
тях информация и контролирания достъп до нея. Като административен орган със
статут на юридическо лице, който следи тази дейност да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и/или бездействия на включените в състава му
органи и служители при извършване на дейността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
случая е безспорно, че вследствие на хакерска атака е осъществен пробив в
системата на ответника, който е станал причина за неправомерното разкриване и
разпространение на лични данни на ищеца. Изтичането на информация от сървърите
на НАП в резултат на извършен неоторизиран достъп категорично сочи на
противоправно бездействие (пропуски) на ответника да изпълни произтичащи от
закона и регламента задължения да обезпечи достатъчна надеждност и сигурност на
информационната си система, да защити физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, вр.
чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т. ч. правото на защита на личните им
данни. Настоящият съдебен състав приема, че именно техническата уязвимост на
системата на НАП е довела до нерегламентирания достъп на информация, а тя е
резултат от неприлагането на подходящи технологии и мерки за защита. Ако
системата беше ефективно и надеждно защитена, то не би се стигнало до пробива
й, предизвикал разкриването на личните данни на ищеца.
Наличието
на одобрени процедури, правила, политики, инструкции, указания и методики не
опровергава извода, че е нарушена сигурността на обработваните данни, след като
те са публично разкрити. Без правно значение е , че липсва акт, в който да е
описано и доказано в какво се състои техническата уязвимост на информационната
система на НАП и как тази уязвимост е предпоставила и улеснила извършването на
неоторизирания достъп в условията на причинно – следствена връзка. Техническата
уязвимост очевидно е налице независимо от нейния произход, естество и обхват, а
съществуването й като обективен факт в действителността само по себе си е
предпоставка за извършения неоторизиран достъп. Обработването на значителен
обем лични данни на регионално, национално и надционално равнище, които биха
могли да засегнат голям брой субекти на данни, изисква по-сериозна оценка на
въздействието върху защитата на данните, за да се оценят конкретната вероятност
и тежестта на високия риск, като администраторът на лични данни следва да
предостави гаранции по отношение на експертни познания, надежност и ресурси,
позволяващи да се извърши адекватна оценка на риска за сигурността на данните в
съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл. 32, т. 2 от Регламент (ЕС)
2016/679 при оценката на подходящото ниво на сигурност се вземат предвид
по-специално рисковете от случайно или неправомерно унищожаване, загуба,
промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или
обработени по друг начин лични данни. Обстоятелството, че е допусната хакерска
атака, с която е пробита информационната система на НАП по отношение на повече
от 6 000 000 субекти на данни, е безспорно доказателство, че не е извършена
оценка на подходящото ниво на сигурност и не са взети необходимите технически и
организационни мерки за защита при обработването на личните данни на засегнатите
лица, в т. ч. и на ищеца, което е достатъчно, за да се направи извод, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на НАП. Ответникът в качеството
си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент ЕС
2016/679 при осъществяване на дейността си е следвало да предприеме ефективни
мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца без
значение на вида и характера на този достъп (неправомерно, случайно или др.) и
неговото авторство. В случая това не е постигнато. Ответникът не е изпълнил
задължението си по предотвратяване на престъпление и опазване на личните данни
на ищеца, като от незаконосъобразното му бездействие е последвало и публичното
им разкриване и разпространение. Бездействието на НАП е в противоречие с
нормативните изисквания на чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Общия
регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR). Частичният характер на информацията
не изключва противоправното поведение (бездействие) на ответника, защото
съгласно съображение 26 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 принципите за
защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация,
отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде
идентифицирано пряко или непряко. Личните данни, които могат да бъдат свързани
с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация, следва да
се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да бъде
идентифицирано. За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени
средства да бъдат използвани за идентифициране на физическото лице, следва да
се вземат предвид всички обективни фактори, като се отчитат наличните към
момента на обработване на данните технологии и технологичните развития. Няма
спор, че ЕГН на ищеца и данните в декларациите му по чл. 41 от ЗОДФЛ са
достатъчни за идентифицирането му, поради което правилата на закона и
регламента и произтичащите от тях задължения за НАП се отнасят за обработването
и на тази информация независимо от нейния частичен обем.
Съгласно
§ 3 от чл. 82 от GDPR администраторът на лични данни се освобождава от
отговорност за вреди, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за
събитието, причинило вредата, което в случая не е така. По делото липсват
категорични доказателства, че ответникът е гарантирал последователно и
адекватно ниво на защита на данните, за да се приеме, че нормативните
изисквания за сигурността на обработването са приложени в тяхната цялост.
С
оглед на изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за
ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно
бездействие по предприемане на необходимите мерки и ефективна средства за
защита, произтичащи от задълженията на администратора по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД,
чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/
679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), вследствие на
което е възникнал противоправният резултат, изразяващ се в нерегламентиран
достъп и неразрешено разкриване на лични данни на ищеца.
Втората
и третата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП е наличие на
претърпяна от ищеца вреда в резултат от това незаконосъобразно бездействие.
Основен
елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ е вредата. Тя се схваща като промяна чрез
смущаване, накърняване и унищожаване на имуществото на едно лице, субективните
му права, телесна цялост, душевност или психическо състояние. В исковата си
молба ищецът твърди, че е преживял стрес, безпокойство, притеснение, почувствал
се е застрашен от физическо посегателство, изнудвания, злоупотреби. Тези негови твърдения обаче не бяха доказани по никакъв
начин, въпреки разпределената доказателствена тежест. Не се събраха нито гласни
нито писмени доказателства в тази посока. Твърденията на ищеца за причинени
неимуществени вреди останаха недоказани.
По отношение на причинната връзка:
Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203,
ал. 4 от АПК не бе установено да е налице причинена вреда, не би следвало да се
търси причинно следствена връзка.
При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира
отговорността на НАП.
Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът
следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се
обсъжда размерът на претендираните вреди.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед изхода на спора,както и своевременно направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва ищецът да бъде
осъден да заплати на НАП – София сторените по делото раноски за юрисконсулт в
размер на 100лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Г.П. с ЕГН **********
*** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ- София. Искът е в размер на 2 000
лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – след
15.07.2019г. , както и законната лихва върху тази сума от 15.07.2019г. до
изплащане на сумата.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/П/