Решение по дело №239/2017 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 580
Дата: 19 септември 2017 г. (в сила от 19 септември 2017 г.)
Съдия: Биляна Росалинова
Дело: 20171420100239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. ВРАЦА, 19.09.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 18.09.2017 година,  в състав:

 

Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря  СТЕФКА РАДЕВА и в присъствието

на прокурора:                като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N:239 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

       М.А.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Л.С.П.-*** е предявил искове против МЕГА СОД ЕООД , ЕИК *********, представлявано от Г.А.П.- управител за заплащане на сумата в размер на 408.53 лв - трудовото възнаграждение за месец декември 2015 год. и сумата в размер на 611.95 лв.- обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 2015 г. и 2016 г.. Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба.

Предявените искове са с правно осн. по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ и са допустими.

В исковата молба се твърди, с трудов договор сключен на 29.12.2014 г. МЕГА СОД” ЕООД е наел ответника на работа на длъжност „охрана” като на посочената длъжност ищецът е работил 1 година и 6 месеца от  29.12.2014 г. до 01.07.2016 г., при уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца  на 01.07.2016 год., ответникът дължи на ищеца сумата от 408 лв. заплата за месец декември 2015 год. Твърди се, че за съответния период от време през който ищецът е полагал труд в дружеството същият не е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 20 дни и за 2016 год. в размер на 10 дни и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника  работодателят не му е изплатил полагащото му се обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Твърди се, че на основание чл. 224, ал. 2, във вр. с чл. 177 от КТ размерът на обезщетението, което работодателят следва да изплати на ищеца е в размер 20.30 лв. на ден или общо за 30 дни неползван отпуск обезщетението е в размер на 611.95 лв. и към настоящия момент въпросното обезщетение все още не му е изплатено. Твърди се, че за претендираната сума, за периода по-горе ищеца не е подавал молби за отпуск и не е получавал разрешения за същите, не се е подписвал в книга за ведомости за заплати, не му е плащано на ръка или по банков път въпросното обезщетение.

    В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника,редовно призован при условията на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал становище по исковата претенция.

     Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 18.09.2017г. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по настоящия правен спор.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че  съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът констатира, че в конкретния случай са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото.В срока за отговор на исковата молба ответника не е ангажирала становище, не се е явил в първото съдебно заседание,за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.Спазено е изискването на чл.239, ал.1,т.1 ГПК.На следващо място след анализ на представените по делото доказателства във връзка с посочените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни,като съдът отчита и факта,че неоткриването на ответника води до невъзможност за проверка на неговото счетоводство и изслушване на надлежна експертиза, като ответника следва да понесе последиците на чл.161 ГПК съдът приема за доказани фактическите твърдения на ищеца за неизплатени задължения с оглед факта,че ответника е създал пречка за събирани на надлежни доказателства за плащане.

По изложените съображения и предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът намира че в случая следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло така както е предявена с всички произтичащи от това законни последици.

Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция с оглед уважената изцяло искова претенция в размер на 300 лв. за адвокатска защита.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.районен съд и държавна такса върху присъдените суми в размер на 40.81 лв. върху присъдените суми.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА МЕГА СОД ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,район Подуяне,ж.к.”********** представлявано от Г.А.П.- управител ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 408.53 лв - трудовото възнаграждение за месец декември 2015 год. и сумата в размер на 611.95 лв.- обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 2015 г. и 2016 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-18.01.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА МЕГА СОД ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,район Подуяне,ж.к.”********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Вр.районен съд сумата от 40.81 лв. държавна такса върху присъдените суми.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните за сведение.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: