РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Благоевград, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102778 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. К. Н., с ЕГН: **********, М. С.
Н., с ЕГН ********** и Г. С. Н., с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: Б. ул. „Х.“
№ , чрез пълномощник, с която срещу К. Х. М., с ЕГН ********** с адрес Б.ул.“Б. С. № и Е.
Х. М., с ЕГН ********** с адрес с. Д., Община Б.,Област Б.е предявен иск за признаване за
установено спрямо ответните страни, че ищците - Д. К. Н., с ЕГН: **********, М. С. Н.,
ЕГН ********** и Г. С. Н., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: Б.ул. „Х. № , са
собственици на 9/16 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , находящ се в
Б., с трайно предназначение:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване до
10м. по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 год. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно изменение, засягащо
поземления имот е от 16.09.2019 год., адрес на поземления имот Б. ул. Б.С.” №, целият с
площ от 319 кв.м., стар идентификатор № , в кв.124, парцел №4 при съседи: поземлен имот
идентификатор № , поземлен имот идентификатор № , поземлен имот идентификатор № ,
поземлен имот идентификатор № , поземлен имот идентификатор № поземлен
имот идентификатор №, представляващ по документ за собственост парцел IV,
планоснимачен № 37, квартал 78 по плана на Б., целият с площ 287.50кв.м. при квоти на
съсобственост: за Д. К. Н., с ЕГН: **********- 5/6 ид. части от имота; За М. С. Н., ЕГН
********** - 2/16 ид. части; За Г. С. Н., ЕГН ********** - 2/16 идеални части от имота -
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Препис от исковата молба е връчена на ответните страни, които в срока по чл. 131
ГПК са подали писмен отговор.
Извършена е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Твърди се от ищците, че на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот
вх.рег.№ 402 от 20.02.2009г., акт № 30,том 2, дело № 249/2009г. по описа на АВ СВ, при PC
Благоевград са собственици общо на 9/16 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор находящ се в Б., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване до 10м. по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед №
РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно
изменение, засягащо поземления имот е от 16.09.2019г., адрес на поземления имот Б. ул.
„Б.С. №, целият с площ от 319 кв.м., стар идентификатор № 2278.605.201, в кв.124, парцел
1
№ 4. По силата на горецитирания нотариален акт се твърди, че М. С. Н. и Г. С. Н. са
собственици на по 2/16 идеални части от поземлен имот идентификатор № , а П. К.С.е
собственик на 5/16 идеални части от поземлен имот идентификатор № , като след неговата
смърт, същия се онаследява от неговата сестра и първа ищца в настоящия процес Д. К. Н..
Сочи се, че ответникът К. Х. М. е собственик на 7/16 идеални части от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор , находящ се в Б., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10м. по кадастралната карта на Б., одобрена със
заповед № РД-18- 32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър,
последно изменение, засягащо поземления имот е от 16.09.2019 год., адрес на поземления
имот Б. ул. Б. С. № , целият с площ от 319 кв.м.
Твърди се, че на 28.09.2021г., когато се снабдили със скица на поземлен имот
идентификатор № от АК Б.установили, че втория ответник е записан по партидата на
гореописания недвижим имот като собственик на 1 /2 идеална част, като това обстоятелство
е въз основа на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот per. № 277от
30.01.2019 год., а1сг.165,том.1, дело № 120 от 30.01.2019 год. по описа на АВ- СВ при PC Б.
Отделно от горното се сочи, че по силата на решение № 8569/25.11.2010 год.
постановено по гр.д. № 3175/2009 год. по описа на БлРС, влязло в законна сила на
27.05.2011 год. е разпределено правото на ползване на поземлен имот идентификатор №
04279.605.236 между П. К. С. Г. С. Н., М. С. Н. и К. Х. М. по вариант 1 от заключението на
вещото лице А., като П. К.С.ще ползва площта от поземлен имот идентификатор №
равняваща се на 68,10 кв. по скица на вещото лице тонирана в зелено, Г. С. Н. ще ползва
площта от поземлен имот идентификатор №, равняваща се на 27,24 кв.тонирана от вещото
лице в синьо, М. С. Н. ще ползва площта от поземлен имот идентификатор № равняваща се
на 27,24 кв. по скица на вещото лице тонирана в черно, К. Х. М. ще ползва площта от
поземлен имот идентификатор № равняваща се на 95,34 кв. по скица на вещото лице
тонирана в червено.
По горното дело предвид изслушаното и прието заключение на вещото лице,
касателно дяловете на страните, се сочи, че съдът е приел вариант за разпределение правото
на собственост, като съгласно него са отразени отделните дялове за ползване на дворното
място, като за целта са съобразени квотите на собственост на страните както следва: за
Петър Сотиров-68.10 кв. при 5/6 ид. части от имота; за Г. Н. - 27,24 кв.м. при 2/16 ид. части;
за М. Н. - 27,24 кв.м. при 2/16 идеални части от имота; за К. М. - 95.34 кв.м. при 7/16 ид.
части от имота.
Твърди се, че след като се снабдили с препис от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот per. № 277от 30.01.2019 год.,акт.165,том.1, дело № 120 от 30.01.2019 год.
по описа на АВ-СВ при PC Б., установили, че продавача по сделката /първия ответник/ е
продал по - голяма част от собствеността, която притежава от поземлен имот идентификатор
№ на купувача по сделката /втория ответник/ и сестра на продавача Е. Х. М., а именно 1/ 2
идеална част от същия, при условие,че К. М. притежава 7/16 от поземлен имот
идентификатор №
Изтъква се, че ищците са собственици на годно правно основание на процесния
недвижим имот при квоти на съсобственост: за Д. К. Н. - 5/16 ид. части от имота; за Г. Н. -
2/16 ид. части; за М. Н. - 2/16 идеални части от имота или общо на 9/16 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , находящ се в Б., с трайно
предназначение:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване до 10м. по
кадастралната карта на Б., одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно изменение, засягащо
поземления имот е от 16.09.2019 год., адрес на поземления имот Б. ул. Б.С.” №, целият с
площ от 319 кв.м., като са придобили собствеността и владението на имота при посочените
по горе квоти на съсобственост по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот
Вх.рег.№ 402 от 20.02.2009 год., акт. № З0, том 2, дело № 249/2009г. по описа на АВ СВ, при
PC Б..
Твърди се, че ответника К. М. е собственик на 7/16 от от поземлен имот
идентификатор № въпреки това той се е разпоредил, като е продал на втория ответник по
иска ид. част от процесния недвижим имот при условие, че той притежава по малка част, а
2
именно:7/16 ид. части, т.е. първия ответника е продал на втория ответник и част от
притежаваните от ищците идеални части от процесния недвижим имот, като сделката в тази
и част нарушава интересите на ищците.
Твърди се от ищците, че правата им са засегнати, като за тях възниква правния
интерес със сила на пресъдено нещо да се признае, че същите са собственици на годно
правно основание на процесния недвижим имот поземлен имот идентификатор № при
квоти на съсобственост: за Д. К. Н. - 5/6 ид. части от имота; за Г. Н. - 2/16 ид. части; за М. Н.
- 2/16 идеални части от имота.
Доказателствените искания на ищците са за приемане на писмени доказателства.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ.
В срока по чл.131 ГПК отговор са подали и двамата ответници.
От ответната страна Е. Х. М. се възразява по редовността на иска. Оспорва се
процесуалната и материално правната връзка между страните по делото.
Възразява се и по основателността на иска.
Твърди се от ответника Е. М., че ищцата Д. К. Н. е наследница на Т.К.С., която с
бащата на ответницата - Х. М. и лицата В. К. Д., Й. К.ов М. й С. К. М. са петте деца на К. и
Е. М..
Сочи се, че след смъртта на общия за всички наследодател К. Д. М. през 1955 година,
той е оставил като наследници съпругата си Е. М. и пет деца. Поради невъзможност
доброволно да поделят оставеното им в наследство от К. М. недвижим имот, представляващ
- парцел, ведно с построената в същия парцел къща на два етажа, наследниците на К. М. са
завели иск за съдебна делба, образуван като гр.д.№ 693/1958г. по описа на Б. народен съд,
което е приключило с влязло в сила решение № 85/25.02.1960г. по силата на което
съделителите Х. М. /баща на ответниците/ и Е. М. /баба на ответниците/ са получили в дял
втори жилищен етаж от построената в парцела двуетажна къща ведно с 1/2 ид.част от
парцела, а Т.С./майка на първата ищца/ е получила в дял първи жилищен етаж от
построената в парцела двуетажна къща ведно с 1/2 ид.част от парцела. За уравняване на
дяловете останалите сънаследници са получили парично обезщетение, съгласно цитираното
решение.
Така, на практика към 1960г. се твърди, че наследодателят на ответницата е бил
съсобственик заедно с неговата майка на втори жилищен етаж от построената в парцела
двуетажна къща ведно с 1/2 ид. част от парцела, а наследодателката на първата ищца е била
собственик на първи жилищен етаж от построената в парцела двуетажна къща ведно с 1/2
ид. част от парцела.
Твърди се, че през 1965г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том I,
дело № 91/13.03.1965г.на БНС баба на ответницата - Е.М. е дарила на баща й притежаваните
от нея по 1/ 4 ид. част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда и от парцела. Т. е, към
1965г. баща й е бил собственик на целия втори етаж и на 1/2 ид. част от парцела, а Т.
С./наследодателката на ищците/ на първия етаж и останалата 1/2 ид. част от парцела.
Посочва се, че през 1998г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 107, том I, рег.№ 1019, дело № 107/17.11.1998г. на нотариус И. К. нотариус с район на
действие PC - Б.и вписана в НК под № 241 родителите на ответницата - Христо М. и
Виолета М. са продали на брат й - ответника К. М. собствените си 1/2 идеална част от
парцел IV, имот с пл.№ 2278, в кв.124, по плана на V микрорайон, ведно с целия втори
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в същия парцел, а през
2019г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том I, рег.№ 865,
дело № 44/30.01.2019г. на нотариус Искра Кутева, нотариус с район на действие PC - Б. и
вписана в НК под № 241 брат й К. Х. М. й продал притежаваните от него 1/2 идеална част от
поземлен имот № 04279.605.236, както и целия втори жилищен етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с № 04279.605.236.2.1.
Твърди се от ответника М., че на практика от 2019г. е собственик на втория жилищен
етаж и половината от поземления имот.
Твърди се, че от приложеното от ищците влязло в сила решение № 8569/25.11.2010г.,
постановено по гр.д.№ 3175/2009г.по описа на БРС е, че към декември 2007г.ищците по
3
делото, които са ищци и по настоящото дело били лишени от ползването на поземления
имот. Именно с тези си твърдения, че целият поземленият имот към 2007г. , предмет и на
настоящия иск е ползван от нея /сестра на ответника по гр.д.№ 3175/2009г./ и нейна майка се
твърди, че по този начин ищците недвусмислено ищците признавали в хода на друго
производство, че към 2007година имота се ползва от ответницата, като те не могат да го
ползват.
Твърди се, че до датата на образуване на настоящото дело и повече от 20 години
назад ищците нито лично, нито чрез своя праводател са упражнявали владение върху
процесния поземлен имот. До настоящия момент, повече от 50 години, първоначално
родителите на ответника, а в последствие и лично тя упражнява необезпокоявано и явно
владение лично за себе си като твърди, че е заключила имота, обработвала го е целият лично
за себе си. Никога до настоящия момент ищците не са владели имота. Ищците, а и техните
праводатели повече от 20 години не разполагат с ключ от портата, която ограничава достъпа
до поземления имот. Независимо от воденото от тях дело за разпределение правото на
ползване, то и след влизане в сила на това решение /27.05.2011г./ те не са започнали
владение върху имота, нито са прекъснали владение върху него от ответника.Твърди се, че
наследодателите на ищците Тодора Сотирова и нейния съпруг също не са живели и не
владеят имота от 1979 година. От тогава до смъртта си те живеели във вилен имот в с.
Дъбрава.
По изложените по-горе съображения от ответната страна Е. М. оспорва правото на
собственост на ищците върху спорния поземлен имот с идентификатор № 04279.605.236.
Прави възражение, че имота е придобила изцяло по давност на основание чл.79 ЗС. Твърди,
че от 2000 година е заживяла в този имот и започнала да го владее, да се грижи за него, да го
поддържа, има трайни насаждения в целия имот, бера плодове единствено тя, само аз тя го
обработва.
Доказателствените искания на този ответник са за приемане на писмени
доказателства и за събиране на гласни такива чрез разпит на трима свидетели.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор и от ответната страна К. Х. М..
Твърди, че е продал на другия ответник притежаваната от него ид.ч. от спорния имот,
поради което оспорва, че следва да е страна по производството и иска прекратяването му
срещу него на това основание. Оспорва иска и като неоснователен, като твърди, че сестра
му Е. Х. М. е владеела имота повече от 30 години и го е придобила по давност.
Претендира разноски, не прави искания за доказателства.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възражения на ответника - Предявен е положителен установителен иск с пр.основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Възражението на ответника Е. М. е за придобиване на целия имот по давност -
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели.
Ищците, редовно и своевременно призовани, не се явяват. Представляват се от
пълномощник, който подържа иска. В първото открито съдебно заседание – по искане на
ищците, на основание чл.214, ал.1 ГПК и без да се изменя искането за защита - при
условията на евентуалност е допуснато ново основание за придобиване на процесния имот
по давностно владение, осъществявано от тях в периода от 27.05.2011г. – датата на влизане в
сила на решението по иска за разпределение правото на ползване до настоящия момент.
Ответните страни, редовно призовани – явява се ответната страна Е. М., чрез пълномощник,
като оспорват иска, като се поддържа направеното възражение за придобиване на процесния
имот на основание покупко – продажба на 1/2 ид.ч. , а останалата - по давност.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
Видно от нот.акт за дарение на недвижим имот № 12, том 1, рег.№ 457, дело №
11/2009г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 30, том 2, дело № 249/2009г. е, че на
20.02.200г. Т. К. С. е дарила на сина си П.К. С. собствените си 5/16 ид.ч., а на внуците си –
4
ответниците по делото – Г. С. Н. собствените си 2/16 ид.ч. и на М. С. Н. – собствените си
2/16 ид.ч. от следния недвижи имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
04279.605.236, находящ се в Б. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване до 10м. по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед №
РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно
изменение, засягащо поземления имот е от 16.09.2019г., адрес на поземления имот Б.ул.
„Б.С. №, целият с площ от 319 кв.м., стар идентификатор № 2278.605.201, в кв.124, парцел
№ 4, при съседи: Поземлен имот с идентификатор 04279.605.199, Поземлен имот с
идентификатор 04279.605.225, Поземлен имот с идентификатор 04279.605.203, Поземлен
имот с идентификатор 04279.605.202, Поземлен имот с идентификатор 04279.605.201,
Поземлен имот с идентификатор 04279.605.200, представляващ по документ за собственост
парцел IV, пл.№ 37, в кв.78 по плана на гр.Благоевград, целият с площ от 287,50 кв.м.
Видно от Скица на поземлени имот № 15 – 1055592-28.09.2021г. за имот с
идентификатор № 04279.605.236 е, че като съсобственик на ½ ид.ч. от имота е записана и
ответната страна Е. Х. М., на основание нот.акт № 165, том 1, рег.275, дело № 120 от
30.01.2019г. по описа на АВ- СВ при PC Благоевград.
От удостоверение за наследници с Изх.№ 3848/04.10.2021г. от община Б.се
установява, е П. К. С. е починал и негов наследник по закон е неговата сестра – ищцата Д.
К. Н..
С Решение № 85 от 25.02.1958г., постановено по гр.д.№ 693/1958г. е извършена
съдебна делба, като Х. М. и Е.М. /съответно баща и баба на ответниците, за което не се
спори/ са получили в дял втори жилищен етаж от построената в парцела парцела IV, имот
пл.№ 37 в кв.78 двуетажна къща, ведно с 1/ 2 ид.ч. от същият този парцел, а Т. С.
/наследодател на първия ищец/ е получила в дял първи жилищен етаж от построената в
парцела двуетажна къща, ведно с 1/ 2 ид.ч. от парцела.
С нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том1, дело № 91/1965 г., на
13.03.1965г. Е.Г. М. е дарила на сина си Х. К. М. следният недвижим имот, находящ се в
землището на гр.Б. а именно: 1/ 2 ид.ч. от втория етаж от масивната къща, построена в
парцела IV, имот пл.№ 37 в кв.78 по плана на гр.Б.1/4 ид.ч. от тази парцела, която парцела
има обща квадратура 291 кв.м. урегулирано положение, надходяща се до следните граници:
улица, А. И.Г., Й. К. Р. и собствена парцела ХIII в кв.78.
С нот.акт за покупко – продажба /деривативен, вторичен способ за придобиване на
права/ на недвижим имот № 107, том 1, рег.№ 1619, дело № 107/1998г. Х. К.ов М. и
съпругата му В. С. М. са продали на сина си К. Х. М. собствената си придобита по време на
брака 1/ 2 ид.ч. от парцел IV, имот пл.№ 2278 в кв.12 по плана на V-ти микрорайон на гр.Б.,
целият парцел с площ от 322 кв.м., при съседи на целия имот: А. И.Г.и А.Р. ведно с целия
втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна страда, построена в същия този
парцел.
С решение № 8569/25.11.2010г., постановено по гр.д. № 3175/2009 год. по описа на
РС Б. влязло в законна сила на 27.05.2011г., е разпределено правото на ползване на
поземлен имот идентификатор № 04279.605.236 между лицата П.К. С. Г. С. Н., М. С. Н. и К.
Х. М. по вариант 1 от заключението на вещото лице А., като П.К. С. ще ползва площта от
поземлен имот идентификатор № 04279.605.236, равняваща се на 68,10 кв. по скица на
вещото лице тонирана в зелено, Г. С. Н. ще ползва площта от поземлен имот идентификатор
№ 04279.605.236, равняваща се на 27,24 кв.тонирана от вещото лице в синьо, М. С. Н. ще
ползва площта от поземлен имот идентификатор № 04279.605.236, равняваща се на 27,24 кв.
по скица на вещото лице тонирана в черно, К. Х. М. ще ползва площта от поземлен имот
идентификатор № 04279.605.236, равняваща се на 95,34 кв. по скица на вещото лице
тонирана в червено.
По това дело съдът е приел вариант за разпределение правото на собственост, като
съгласно него са отразени отделните дялове за ползване на дворното място, като за целта са
съобразени квотите на собственост на страните както следва: за П.С.68.10 кв. при 5/16 ид.
части от имота; за Г. Н. - 27,24 кв.м. при 2/16 ид. части; за М. Н. - 27,24 кв.м. при 2/16
идеални части от имота; за К. М. - 95.34 кв.м. при 7/16 ид. части от имота.
С нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот per. № 277от 30.01.2019
5
год.,акт.165,том.1, дело № 120 от 30.01.2019 год. по описа на АВ-СВ при PC Б. се
установява, че на 30.01.2019г. ответникът К. Х. М. е продал на другия ответник Е. Х. М. 1/2
идеална част от спорния Поземлен имот с идентификатор № 04279.605.236.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.Я. посочена като свидетел от ответната страна Е. М., твърди, че я познава повече
от 50 години. Познава и ищците, като къщата й е срещу тях, като по- голямата част от
годината пребивава на този адрес. Възкликва, че не знае как Е. М. издържа на „ психическия
тормоз във връзка с дворното място“. Описва имота като много стара къща с двор от около
300 кв.м.- Към настоящият момент сочи, че в имота живее само Е. М. и прави в него
непрекъснато подобрения, но не може да посочи от кога, но поне 20 години назад във
времето. Твърди, че други хора не е виждала на имота, освен Е. и дъщерите й. Изтъква, че Е.
е направила входна врата, която се заключва. Преди години ищцата Д. била настанила там
други лица от ромски произход, но поради реакция от съседите за това ги изгонила и само
котки обитавали имота. Не сочи времето на тези събития. Къщата не е имала прозорци.
Твърди, че Е. е засадила в двора цветя, домати, зеленчуци и дървета – в долния му край, а в
другия е свободен. Свидетелката уточнява в показанията си, че към другата половина от
имота няма видимост и не знае дали се обработва от Е.. Свидетелката сочи, че не е виждала
Д. в имота, а родителите й не са живели в него повече от 30 години, а преди смъртта си
живеели в имот в с.Д.
Свидетелката уточнява, че в имота до смъртта си е живял П.С.– брат на ищцата Д.,
както и че синът на Д. тормози Е. психически. Свидетелства за случай, в който е чула
разговор на хора от „Съвета“, Е. и ищеца Г. и разбрала, че става дума за спор между
страните във връзка със спор относно изграждане на под в имота. Св.Я.изтъква, че от години
е имало спорове във връзка с имота, „Там винаги въпросът е ставал за земята и за къщата.
Спорът е между Д. и Е.. Има 20-30 години за спорове помежду им“.
Св.С.А.сочи , че познава страните по делото, като често, почти през ден или всеки ден
минава по улицата, на която се намира спорния имот. Описва го като дворно място от около
200-300 кв.м. и стара къща в него. Твърди, че до 2014г. в къщата в спорния имот е живял
П.Н., който е починал през посочената година, като сега не знае да живее някой в старата
къща. Над парцела сочи, че има изградена нова къща, в която живеят ищците и самият
свидетел. Твърди, че след смъртта на П. парцелът се е обработвал от сина на Д., като е садил
цветя, трева от около 10-12 г., като живее в новата къща, но е обработва парцела около
старата. Твърди, че синът на Д. е косил трева в имота, както и знае за спорове между сина на
Д. с тези, които живеели на втория етаж от старата къща, които започнали след смъртта на
П.през 2014г.Според свидетеля споровете са за парцела. Св.А. сочи, че не е виждал Е. или
някой от семейството й да обработва целия парцел, а виждал в него Д., М., Г. да обработва
тревата, насадили са цветя.
Св.А.И.а сочи, че познава ищците, като е съсед на Г., познава и ответната страна Е..
Знае, че ищците имат къща и парцел на ул.Б.С. която е на два етажа, като рядко е виждала
хора на това място. Навремето майката Т., бащата К. и П.обработвали земята. След смъртта
на П. през 2014г. синът на Д. Г. влизал в парцела, косил трева, поне два пъти на месеца.
Свидетелката твърди, че Д. й е споделяла, че имат „разправии“ с Е. и не могат да си
разделят парцела, като това е станало след смъртта на П. Св.И.а сочи, че не е виждала Е.
отдавна, единствено е виждала Г. да коси имота, като от едната страна има ограда, както и
че е на две нива, като в него не е виждала Е. да го обработва. Виждала е Е. да чисти имота,
но не уточнява период от време, когато е било това.
Св.К.Л. сочи, че познава ответната страна Е. М.. Твърди, че му е съсед на
ул.Б.С.Твърди, че Е. е започнала да живее в имота от 1998г.Описва го като имот на три
нива, свързани със стълби. Сочи, че Е. сади чушки, домати, както и че в имота има къща.
Твърди, че в имота има насаждения, както и че е ограден и с метална входна врата, която се
заключва и ключа го държи Е.. Свидетелят е категоричен, че само Е. живее в имота и други
хора не е виждал в него. Уточнява, че познава ищците, но не ги е виждал в имота, освен
миналата година когато видял Г. баща му да поставят решетки на прозорците на първия
етаж на изградената в имота стара къща. Не е виждал Г. да коси трева в спорното място, да
сади цветя, но е разхождал кучето си, но в неговия имот, който е съседен на спорния.
Докато Е. е работела сезонно няколко месеца в чужбина майка й до смъртта си, а по- късно
6
и дъщеря й са живели в имота. Посочва, че знае през спорния имот да минава мръсен канал,
който е на Г. и за което и съседите се карали с Г.. Мръсният канал е правен когато е строена
новата къща. Свидетелят посочва, че почти всеки ден е влизал в имота, но не уточнява
времето и периода, като твърди, че през това време Е. е садила зеленчуци и е давала и на
свидетеля.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация – твърдените факти и искането за защита, въз основа на
тях , сочат на предявен положителен установителен иск – за установяване спрямо ответните
страни притежаваните от ищците обем идеални части от вещта на поддържаните
придобивни основания – пр.основание чл.124, ал1 ГПК.
Искът е процесуално допустим – налице е правен интерес за ищците да установят
действително притежавания от тях обем идеални части, доколкото от ответните страни се
легитимират за собственици на идч., с която твърдят, че се засяга притежаваните такива от
ищците.
Предявеният иск е процесуално допустим и по отношение на ответната страна - К. Х.
М.. Възражението на тази ответна страна, относно неговата пасивната легитимация , а
именно, че се е разпоредил със собствената му идеална част от вещта, поради което не
следва да е страна по делото е неоснователно - арг. ТР 4/2014 от 14.03.2016г. по т.д.№
4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.3Б - налице е правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба.
Процесуалната легитимация по иска се определя от фактическите твърдения на
ищците, с които сочат за наличие на спорно материално правоотношение именно с тези
ответни страни. Дали и доколко между страните по делото е налице спорното
правоотношение е въпрос по същество.
По същество:
В случая и двете страни по спора, како ищците, така и ответните страни се
легитимират за собственици на спорния поземлен имот с титули за собственост –
нотариални актове.
При противопоставяне на титули за собственост и отразените в тях придобивни
основания конкуренцията между последните следва да се разреши в полза на тази страна,
която успее да докаже пълно и главно осъществяването в неговия патримониума на
отразения в титула му собственост придобивно основание. Също така следва да се държи
сметка и за вида на предявения иск, а така също и за вида на отразеното в титула за
собственост придобивно основание дали е първично, оригинерно или деривативно
/производно/.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона – арг- чл.77 ЗС.
При предявен положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно, че е собственик на вещта на отразеното в нот.акт основание.
При предявен положителен установителен иск тежестта да установи осъществяването
на елементите на фактическия състав на твърдения придобивен способ е на ищеца. В случая
ищците твърдят, че са собственици на 9/16 ид.ч. от спорния поземлен имот на две
основания, предявени при евентуалност. Първото е на основание дарение от общия им
наследодател Т. С. и наследство от П.С. Дарението е производен, вторичен способ за
придобиване на права. Ето защо при оспорване от ответната страна Е. М. на иска и при
позоваване изрично от нея в отговора, че наследодателката на ищците не е била собственик
на поисканите от ищците ид.части, а напротив при твъдение, че на основание делба
наследодателя на ищците е бил собственик на 1/ 2 ид.ч. от вещта, то в тежест на ищците
пълно и главно е да установят, че и праводателят им Т. С. е била собственик не на 1/ 2 ид.ч.,
а на 9/16 ид.ч. преди да ги отчужди чрез дарение.
По делото от ответника М. е представено решение № 85 от 25.02.1958г., постановено
по гр.д.№ 693/1958г., с което се установява, че между праводателя на ищците Тодорова
Сотирова, от една страна и от друга Х. М. и Е. М. /съответно баща и баба на ответниците, за
7
които факти не се спори/ е извършена съдебна делба по отношение на процесния поземлен
имот, като Т. С.е получила 1/ 2 ид.ч., а Х. и Е. М.и общо другата 1/2 ид.ч. от поземления
имот.
Между страните няма спор, че имотите, описани в представените нотариални актове
от ответника М. са идентични на този, с които ищците се легитимират за собственици на
9/16 ид.ч. от спорния поземлен имот.
С нот.акт за дарение на недвижим имот № 85, том1, дело № 91/1965 г., на
13.03.1965г. Е. Г. М. е дарила на сина си Х. К.ов М. /наследодателя на ответните страни/
собствената си 1/4 ид.ч. от този имот, а с нот.акт за покупко – продажба / на недвижим имот
№ 107, том 1, рег.№ 1619, дело № 107/1998г. Х. К. М. и съпругата му В. С. М. са продали на
сина си – първият ответник - К. Х. М. собствената си придобита по време на брака 1/ 2 ид.ч.
от имота.
Впоследствие с нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот per. № 277от
30.01.2019 год.,акт.165,том.1, дело № 120 от 30.01.2019 год. по описа на АВ-СВ при PC Б.на
30.01.2019г. ответникът К. Х. М. е продал на другия ответник Е. Х. М. 1/2 идеална част от
спорния Поземлен имот с идентификатор № 04279.605.236. Следователно продавачът на
ответника М. към датата на продажбата се установи, че на основание покупко – продажба е
бил собственик именно на продеадената от него 1/ 2 ид.ч. от спорния имот. Поради
производния характер на продажбата се установи, че и праводателите – продавачите на К.
М. – неговите родилети към датата на продажбата са били собственици именно на
продадената 1/ 2 ид.ч. от спорната вещ, като продачава Х. М. е бил собственик на 1 /4 ид.ч.
от имота, на основание делба и същата идеална част, на основание дарение от неговата
майка Е. М..
От ищците не се установи пълно и главно, че към датата на дарението извършено в
тяхна полза от Т. С.на 20.02.2009г. с нот.акт за дарение № 12/2009г.последната е била
собственик именно на дарените от нея общо – 9/16 ид.ч. – на сина си П.– 5/16 ид.ч., който се
наследява от единствения си наследник ищцата Д. Н., както и на двамата си внуци – ищците
М. и Г. Н.и – по 2/16 ид.ч.
Видно от решение № 85 от 25.02.1958г., постановено по гр.д.№ 693/1958г., Т. С. е
получила 1/ 2 ид.ч. от спорния имот.
Въпреки това с нот.акт № 12/2009г. за дарение тя е дарила общо 9/16 ид.ч., което е с
1/16 ид.ч. повече от половината от вещта, за която идеална част няма представени
доказателства да са придобити към датата на дарението от праводателя Т. С. на някакво
годно придобивно основание.
Воденото между част от ищците и от ответника К. М. дело с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС – за разпределяне право на ползване, е на спорна съдебна администрация и не
формира сила на пресъдено нещо по отношение на обема идеални части, притежавани от
съсобствениците по отношение на общата вещ.
Според ТР № 13 от 10.04.2013г. на ВКС по т.д. № 13/2012 Г., ОСГК на ВКС въпросът
относно обема идеални части може да се разгледа като преюдициален, но в това
производство изводите, относно правото на собственост не обвързват страните и не създава
в тяхна полза права на собственост, нито установява със сила на пресъдено нещо такива.
Това е така, тъй като производството е по спорна съдебна администрация, в което съдът не
прилага правни норми, а ръководейки се от критерии за целесъобразност оказва съдействие
за съвместно упражняване на общи права. В това производство не се дава защита на
определено субективно право, нито се налага санкция на правонарушителя, а се касае до
съдействие на съда за упражняване на права при невъзможност да се вземе от решение на
мнозинството, без обаче с решението да се създават или възникват права, т.е. това решение
няма нито установителен, нито конститутивен ефект.
По дела за разпределение ползването, с оглед на фактическото състояние и ползване
и естеството на вещта, съдът може да разпредели ползване на съсобственик не винаги в
обема на действително притежаваните от него права, като в случай на предоставяне
ползване на повече според съдебната практика възниква основание за заплащане на
обезщетение от този съсобственик на останалите, поради което решение с такова правно
основание, не може да се ползва от страните за разрешаване на спор относно притежаване
8
на субективни права на собственост. На основание на решение с такъв предмет също не
може да се приеме, че съсобственик може да установи начало на давностно владение върху
предоставената за ползване реална площ именно поради изложеното , а именно,
невъзможност понякога да се предостави за ползване реална площ, съответстваща изцяло и
напълно на обема притежавани идеални части. Напротив – воденето на такова дело може да
се ползва единствено като доказателство относно спор между съсобственици, което
изключва възможността за всеки един от участващите по делото за придобиване на
самостоятелни права на оригинерно основание – давност.
Искът по чл. 32 ЗС има за цел единствено да уреди начина, по който ще се
разрешават въпросите относно използването и управлението на съсобствената вещ при
липса на единодушно решение за това на съсобствениците. Разпределението на ползването
на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да
упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да ползва общата вещ, което е различно
от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост. /така ТР № 3
от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, докладчик съдията Розинела Янчева/.
Независимо, че в мотивите на решението по разпределяне ползването на имота
ответникът К. М. е отразено, че притежава 7/16 ид.ч. , тези мотиви не обвързват настоящият
състав. От една стана – мотивите на съдебните решения по принцип нямат сила на
пресъдено нещо. С такава разполагат само диспозитивите на съдебните актове. От друга
страна – спорът е разрешен само по отношение начина на ползване на една обща вещ от
всички съсобственици и не е разрешен спор за собственост. Ето защо, възприетите като
собствени на ответника М. идеални части в това решение не могат да се противопоставят на
титулите на собственост, които се представят от ответниците и в които се установяват
действителния обем права, притежаван от тази страна преди да се разпореди чрез продажба
в полза на втория ответник.
Тъй като искът е предявен като положителен установителен в тежест на ищците е да
установят осъществяването на твърдяното основание – дарение от общия наследодател. Към
датата на дарението ищците не установих, че Т. С. е била собственик на претендираните
9/16 ид.ч., а само на 1/ 2 ид.ч. от спорната вещ.
Ето защо възниква процесуално основание за разглеждане на второто поддържано
при евентуалност твърдение от ищците за придобиване на спорните 9/16 ид.ч., на основание
давност, считано от датата на влизане в сила на 27.05.2011г. на решението за разпределение
на правото на ползване до настоящия момент:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно
– такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането фактическата
власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята
9
идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали последните знаят за
нестъпилото правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290
ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана
спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за
защита на правото си. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което
е имал наследодателя се придобива по право от всички негови наследници, а не само от
този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да
ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова, само въз основа на
факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един от сънаследниците,
не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във
владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да се служи с цялата
вещ.
Според приетото в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, в отношенията
между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик,
установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването,
се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е
извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. За
да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението
като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите
съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че
съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата
им. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на
намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез
действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези обстоятелства
следва да бъдат доказани във всеки отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен – сънаследствен
имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на
останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. Снабдяването и вписването
на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за
целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите
съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В
този смисъл са решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г. о., решение №
7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на
ВКС, II г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, I г. о.
При съсобствени имоти упражняващия владение съсобственик, желаещ да придобие
имота за себе си, следва да покаже по недвусмислен начин на останалите съсобственици
това си намерение, с действие и поведение отблъскващи техните собственически претенции.
Не се събраха ясни и категорични доказателства от ищците, че по някакъв начин са
били извършени действия, с които същите са обективирали спрямо останалите
съсобственици - намерението си да владеят и техните идеални части за себе си, каквото е
изискването на Закона за собствеността и съответно задължителното му тълкуване съгласно
ТР № 1 /06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС.
Напротив всички свидетели, посочени и от двете спорещи страни, установяват, че
години наред между страните е имало спорове именно по повод на имота, собствеността му
и начина му на ползване – вж.показанията на св. Я.– “Там винаги спорът е бил за земята и
къщата. Спорът е между Д. и Е.. Има 20-30 години за спорове помежду им“, св. И.а – „Д. ми
е споделяла, че имат с Е. разправии и не могат да си разделят парцела. Десетина години
10
имат дрязги и не могат да си разделят парцела“.
Следователно – от ищците не се събраха доказателства, че са установили върху
посочените 9 /16 ид.ч. от имота владение и същото да е било обективирано пред
ответниците по явен и недвусмислен начин , с което да се възприемат действия по отричане
на субективни права и срещу това да не е имало оспорване от ответниците в продължение
на 10 години.
Извършването на фактически действия по засаждане на цветя и трева, на косене на
трева, вкл. и по ограждане на един имоти или други свързани с подобряването му, са
действия, които сами по себе си не установяват своенето на имота, а същите доказват само
действия на обикновено управление, свързани с ползването на имота с оглед задоволяване
на нуждите на семейството на ищците и е съобразено с естеството на вещта, но не и такива,
които демонстрират промяна на намерението, с което се държи чужд имот, съответно чужди
части от съсобствен имот. Построяването на къщата, поставянето на ограда, извършения
ремонт на покрив и поддържането на имота са действия на обикновено управление по
поддържане на съсобствен имот и не доказват промяна в намерението за владение не само
собствената си идеална част, но и идеалните части от останалите съсобственици, по
отношение на които имат само качеството на държатели - в този смисъл Решение № 204 от
11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г., II г. о., ГК. И мн.др. Сам по себе си фактът на
осъществяване на фактическа власт върху имота не е достатъчен, за се приеме, че е налице
владение, като основание за придобиване по давност на идеалната част на другия
съсобственик.
Липсват данни за установено владението на претендираните от ищците 9/16
идеални части от имота с конклудентни действия или чрез словесно изразено съгласие от
ответниците. В този смисъл желанието да се придобие един имот само по себе си не
поражда правни последици, ако не е заявено чрез съответните действия, същите да са
недвусмислено възприети от останалите съсобственици и това състояние да е продължило
минимум 10 години, през което време да е липсвало спор между съсобствениците.
На следващо място, следва да се посочи, че по делото не е установено упражняването
на фактическа власт върху имота от ищците в поискания в исковата молба обем и това да е
било признато от ответниците по някакъв начин и това владение да е продължило поне 10
години. Фактът, че ответникът К. М. в мотивите на решението по разпределение ползването
на имот е отразено, че е собственик на 7/16 ид.ч. не означава признание от тази страна.
Признанието на права, респ. на факти следва да се осъществява в рамките на конкретен
правен спор и в случая отразяването на обема идеални части в това решение не означава за
К. М. отказ от права, доколкото последният следва да се манифестира по определен в закона
ред, начин и форма – арг. чл.100, ал.1 ЗС.
Не се установи от ищците осъществяване на такива категорични и недвусмислени
фактически действия, с които да са отблъснали по несъмнен начин владението на
ответниците върху повече от половината вещ и да са довели до тяхното знание това си
намерение и обективно да са проявили фактически действия върху останалите идеални
части от имота и по –специално на още 1/ 16 ид.ч., от които да може да се направи несъмнен
извод, че искат да ги своят само за себе си. /в тази насока решение № 16 от 17.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5652/2014 г. на I г.о./. Само в такъв случай и в срока на придобивната
давност по чл. 79 ЗС би възникнало за този съсобственик изключително в неговия
патримониум правото на собственост върху имота. Поведението на позовалия се на
придобивна давност следва да е активно спрямо другия съсобственик, без да е необходимо
последният да доказва свое активно поведение по отношение на правата си във вещта, които
не може да изгуби, ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. Изложеното, дава основание на
настоящия състав да приеме, че единственият възможен извод въз основа на събраните
доказателства по делото е, че ищците на придобили повече от половината идеални части от
вещта до поисканите 9/16 ид.ч.
Неоснователно е възражението и на ответника М. за придобиване на имота по
давност по аналогични мотиви, по които е неоснователно възражението за давностно
придобиване на идеални части над 1/ 2 ид.ч. за ищците. Свидетелите, посочени и от двете
страни са категорични, че последните 20-30 години между страните и по –специално между
Д. Н. и Е. М. е имало спорове именно по повод собствеността върху имота и начина му на
11
ползване.
Именно и поради това и ответната страна не е могла да придобие собствеността
върху имота за повече обем идеални части от половината от имот, толково, колкото е
притежавал праводателят й К. М. преди продажбата.
Доколкото е предявен иск с предмет установяване на обема действително
притежавани от страните идеални части от вещта и наличието на спор за това между тях с
представяне на нотариални актове, в които сбора на идеалните части на вещта дава повече
от единица е налице спор за собственост и поражда правен интерес от разрешаването му,
като се разреши между страните какъв е действителният обем идеални части от вещта, които
притежават.
Ето защо искът следва да се признае само частично за основателен, като спрямо
ответните страни се признае, че ищците са собственици само на половината идеални части,
доколкото се установи, че праводателите им са били собственици именно на този обем
ид.части, а над 1/2 ид.ч. до поисканите 9/16 идеални части искът следва да се отхвърли като
неоснователен, като недоказан.
По разноските:
И двете страни са поискали и направили разноски. С оглед на частичната
основателност на иска – само до 1/2 ид.ч. на ищците се дължат разноски, съобразно с
уважената част /чл.78, ал.1 ГПК/, а на ответника М. – разноски, само съразмерно с
отхвърлената част от иска /чл.78, ал.3 ГПК/.
Разноските, направени от ищците са за 1800 лв. за адвокатско възнаграждение и
сумата от 53,69 лв. за действително дължима държавна такса или общо разноски от 1853,69
лв. /цената на иска в случая се определя в размер на 1 /4 от данъчната оценка на 9/16 ид.ч.
на спорния имот или – при данъчна оценка за целия имот 9544,50 лв. за 9/16 ид.ч. данъчната
оценка е 5368,78 лв. или цената на иска за 9/16 ид.ч. е 1/4 от данъчната оценка само за
спорната идеална част или 1342,20 лв., а дължимата държавна такса е в размер на 4 % от
цената на иска за спорната част и е в размер от 53,69 лв./. При така направените разноски и
ри уважаване на иска само за 8/16 ид.ч. /1 /2/ и отхвърляне за 1/16 ид.ч. на ищците от
ответните страни се дължат разноски съобразно с уважената част от 926,85 лв.
Ответната страна Е. М. е направила разноски от 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска на тази страна от ищците се дължат
разноски от 75 лв.
Страните не са направили изявление за прихващане на вземане за разноски, поради
което съдът не дължи служебно произнасяне за това.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо ответниците К. Х. М., с ЕГН ********** с адрес
Б.,ул.“Б.С.” № и Е. Х. М., с ЕГН ********** с адрес с. Д., Община Б.област Б., че ищците -
Д. К. Н., с ЕГН: **********, М. С. Н., ЕГН ********** и Г. С. Н., ЕГН ********** и
тримата със съдебен адрес: Б. ул. „Х.“ № , са собственици на 1/ 2 /една втора/ идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.605.236, находящ се в Б. трайно
предназначение:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване до 10м. по
кадастралната карта на Б. одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 год. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно изменение, засягащо
поземления имот е от 16.09.2019 год., адрес на поземления имот Б., ул. Б. С. №, целият с
площ от 319 кв.м., стар идентификатор № 2278.605.201, в кв.124, парцел №4 при съседи:
поземлен имот идентификатор № 04279.605.199, поземлен имот идентификатор №
04279.605.225, поземлен имот с идентификатор № 04279.605.203, поземлен имот
идентификатор № 04279.605.202, поземлен имот идентификатор № 04279.605.201, поземлен
имот идентификатор № 04279.605.200, представляващ по документ за собственост парцел
IV, планоснимачен № 37, квартал 78 по плана на Б., целият с площ 287.50кв.м. , като
12
отхвърля предявеният иск над уважените 1/2 ид.ч. до поисканите 9/16 ид.ч., като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда К. Х. М., с ЕГН **********, с адрес Б. ул..“Б.
С. № и Е. Х. М., с ЕГН **********, с адрес с. Д., Община Б.,Област Б. да заплатят на
ищците Д. К. Н., с ЕГН: **********, М. С. Н., ЕГН ********** и Г. С. Н., ЕГН **********
и тримата със съдебен адрес: Б.ул. „Х.“ № , сумата от 926,85 /деветстотин двадесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с уважената
част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Осъжда ищците Д. К. Н., с ЕГН: **********, М. С. Н.,
ЕГН ********** и Г. С. Н., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: Б. ул. „Х.“ № да
заплатят на ответника Е. Х. М., с ЕГН **********, с адрес с. Д., Община Б.,Област Б.сумата
от 75,00 /седемдесет и пет/ лева, направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл.259, ал.2 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2 – седмичен срок от получаване на препис пред ОС Б..
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13