Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11778 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2019 г. по гр.д. № 48235/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 53 с-в е отхвърлил предявените от К.
К.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес”***, представлявана от адвокат Т.Б., от САК, със съдебен адрес:
***, партер, офис № 4 срещу „Л.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Х.Р., обективно
съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.1,т.2 и т.З от КТ, във вр.
с чл. 225, aл. 1 от КТ- за признаване незаконосъобразността и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 20 от 01.06.2018г. на Изпълнителния
Директор на „Л.С.” ЕАД; за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност „Продавач-консултант I ниво” в гр. София и за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Осъдил е К. К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес”***, представлявана от адвокат Т.Б.,
от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис № 4 да заплати на „Л.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от В.Х.Р., направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата К.К.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес”***, чрез пълномощника по делото адвокат Т.Б., от САК,
със съдебен адрес: ***, партер, офис № 4 с мотиви, изложени във възивната жалба. Твърди, че съдът не е взел предвид, че преди процесното
уволнение на ищцата, на нея не била връчена новата длъжностна характеристика с
промененото образователно изискване, което поставяло под съмнение наличието на
основанието за уволнение по заповедта.
Във връзка с довода на
ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя по отношение на нея, същата
сочи, че СРС не е изследвал обстоятелството дали изменението на изискването за
образование е съобразено с нуждите на конкретната работа. Неправилно съдът е
приел, че ищцата е отказала да подпише копието от длъжностната характеристика
за длъжността „Продавач-консултант І ниво“, видно от Протокол за отказ от
01.06.2018 г., но в него няма отбелязване, че ищцата е посочила като основание
за отказ, че притежава висше образование, но не можи да го удостовери. Позовава
се на приложените по делото писмени доказателства в тази насока, за да направи
извод, че ищцата е записана в образователно-квалификационна
степен/ОКС/ „бакалавър“ и е дипломирана
за ОКС „Бакалавър“ с протокол № 21/19.01.2018 г. Неправилно съдът е приел, че
ищцата не притежава изискващата се за новата длъжностна характеристика ОКС. Счита,
че от представените по делото писмени доказателства, включително писмо от
ректора на Стопанска академия Д.А.Ценов“ Свищов, в което е записано, че на ищцата няма
издадена диплома за висше образование, не може да се направи извод, че тя не
притежава ОКС „бакалавър“ към датата на връчване на заповедта за прекратяване
на ТПО. Твърди, че към настоящия момент, ищцата е студентка ОКС „Магистър“ към
Висше училище по агробизнес и развитие на
регионите-Пловдив, от чийто ректор е получила информация за водена
кореспонденция между това учебно заведение и Стопанка академия „А.А.Ценов“ Свищов относно дипломата
й, отразяваща ОКС „бакалавър“. Ректорът на ВУАРР Пловдив е направил запитване
до ректора на Стопанка академия „А.А.Ценов“ Свищов, с копие до МОН, с молба за представяне на
информация относно това, кога ще бъде връчена дипломата на ищцата. В отговора
от 10.09.2018 г. и.д. ректор на Стопанка академия „А.А.Ценов“ Свищов отговаря, че К.К. е
дипломирана с протокол на държавна изпитна комисия № 21/19.01.2018 г. за ОКС
„бакалавър“, специалност „Публична администрация“, но дипломата не е
отпечатана, тъй като не са получени холограмни
стикери от Министерството на образованието и науката, като учебното заведение
не се ангажира с точната дата на отпечатване на дипломата. Ето защо към момента,
към който е връчена заповедта за уволнение на ищцата на основание чл.328, ал.1,
т.6 от КТ, същата е отговаряла на новите изисквания, поставени от работодателя
за съответната длъжност, противно на приетото от съда. В съдебно заседание на
22.10.2019 г. новият процесуален представител на въззивницата/
ищца адвокат Стайков променя позицията си, като изрично заявява, че по делото е
безспорно, че към датата на издаване на процесната
заповед, ищцата не е имала завършено висше образование и в този смисъл не е
отговаряла на изискванията при променените условия.
Счита, че уволнението е
незаконно поради злоупотреба с право на уволнение, като работодателят е нарушил
принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения,
залегнал в разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ. При довод за злоупотреба с право от
страна на работодателя, съдът е длъжен да изследва дали изменението в изискванията
за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл
дали работодателят е действал добросъвестно. Сочи, че принципът за
добросъвестност е нарушен от работодателя при процесното
уволнение.
Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено ново, с което да
бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани. Претендира
разноски.Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Л.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор В.Х.Р., чрез пълномощника юрисконсулт П.Й.оспорва
въззивната
жалба. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.328, ал.1, т.6 от КТ от срещу „Л.С.” ЕАД, ЕИК ******К.К.К., ЕГН ********** за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 20/ 01.06.2018г. за
незаконно и неговата отмяна- чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „продавач-консултант I ниво” при ответника „Л.С.”
ЕАД- чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, осъдителни искове за обезщетение в размер на 6
486 лв. за период от шест месеца /01.06.2018г.-01.12.2018г./, през който ищцата
е останала без работа заради уволнението- чл. 344,ал.1, т.3 вр.
чл. 225 от КТ, ведно със законна лихва върху тази сума от 20.07.2018г. до
окончателното погасяване на вземането.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е изпълнявала длъжността
„продавач-консултант” като трудовото правоотношение между страните е било прекратено
на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Счита уволнението на посоченото
основание за незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон. Сочи, че с въвеждането на нови изисквания за
професионална квалификация били променени трудовите функции на длъжността,
което изисквало прекратяване на трудовия договор на друго правно основание.
Освен това заявява, че притежава необходимата с оглед нововъведените
от работодателя изисквания образователно-квалификационна степен/ОКС/
„бакалавър”, както и че се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Ето защо
предявява искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на последно заеманата длъжност в ответното
предприятие, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
твърдяното незаконно уволнение за максимален период от шест месеца.
Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер и моли съда
да ги отхвърли.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
ТПО въз
основа на трудов договор № 121 от
19.01.2007г. за длъжността „Продавач-консултант II ниво”, като с Допълнително
споразумение № 112 от 09.02.2009г. ищцата е определена като
„Продавач-консултант I ниво” и е увеличено възнаграждението й.
Със Заповед № 20 от 01.06.2018г. трудовото правоотношение било прекратено
от страна на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ, в която като
основание за прекратяването е посочено липса на необходимото за длъжността вид
и равнище на образование-ОКС „бакалавър” и „магистър” с професионална
квалификация „Икономист, съгласно Длъжностна характеристика от 21.05.2018г. Представено е копие от
длъжностна характеристика за длъжността „Продавач- консултант I ниво”, която ищцата е отказала да
подпише, подари което е подписан Протокол за отказ на 01.06.2018г. от всички присъстващи на срещата пет лица.От тази Длъжностната характеристика в т. V Изисквания за заемане на длъжността, 1. Квалиифкационни изисквания, 1.1.
Образование-висше се установява, че има изискване за професионална квалификация,
а именно образователна-квалификационна степен/ ОКС/ „бакалавър”, област на
висшето образование „ Социални, стопански и правни науки” с професионално
направление „ Икономика“.
Във връзка с твърдението на ищцата, че притежава съответната ОКС и при
новите изменения на длъжностната характеристика, същата е представила по делото
следните писмени доказателства: Диплома
за средно образование № 0076 от 19.06.1992г., Свидетелство за специализация с per. № 00285 от 15.06.1995 г. от Центъра за външноикономически кадри при МТВМС,
за завършен курс по „Бизнес колеж по външно търговска дейност на фирмата”, Уверение № 199 от 19.01.2018г. от
Стопанска академия”Д.А.ЦЕНОВ” Свищов, в което е записано , че ищцата е записана
в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и е дипломирана с протокол №
21 от същата дата.
От своя страна и във връзка с
твърдението на работодателя/ответник, че ищцата няма диплома за завършено висше
образование, същият и въз основа на издаденото му съдебно удостоверение е представил
като писмено доказателство писмо от МОН 08.04.2019 г. до Изпълнителния директор
на „Летише София“ , в което се сочи,че след извършена
проверка в Регистъра на завършилите студенти и докторанти по чл.10, ал.2, т.3,
б“г“ от ЗВО не са установени данни за наличие на диплома за висше образование,
издадена на посоченото лице от висше училище в страната. Изпратен е и официален отговор от ректора на Стопанска академия”Д.А.ЦЕНОВ” Свищов/ писмо
изх. № 04.13-99/20.03.2019 г., в което е записано изрично че ищцата няма издадена
диплома за висше образование.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
СГС намира, че от
представените по делото писмени доказателства може да се приеме, че връчването
на длъжностната характеристика е станало едновременно с връчване на уволнителната заповед, но това не е основание
за незаконосъобразност на същата. Задължението на работодателя по чл. 127, ал.
1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника
няма отношение към законността на уволнение по
чл. 328, ал. 1. т. 6 КТ. Предмет на установяване
в трудовия спор за законност на
уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование,
поради което факта на запознаване с длъжностната
характеристика е без правно значение и това е посочено в
решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр.д.
№ 166/2009 г., Г.К., ІV ГО, постановено по чл.290 ГПК и задължително за
съдилищата. Отказът на ищцата да подпише предоставената й длъжностна
характеристика, утвърдена на 21.05.2018 г., се
установява с депозирания по делото протокол за отказ от 01.06.2018 г.,
подписан от присъстващите 5 лица отбелязани в протокола, който по никакъв начин
не е опроверган от ищцата в производството по делото.
Правното основание, на
което е било прекратено ТПО е чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като ответникът трябва да установи предпоставките, при които е упражнил правото на уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ-въвеждане на нови изисквания
за образование и професионална квалификация за длъжността, заемана от ищеца,
след датата на възникване на
трудовото правоотношение между страните и преди издаването на процесната заповед.Съдебната
практика изискваше, че посочената разпоредба е приложима при промяна на
изискванията за образование и квалификация. Същевременно в решение № 436 от
23.08.2010г. по гр.д. № 441/2009 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че работодателят
може едностранно да прекрати ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ щом като
работника или служителя нямат изискуемото се образование или квалификация както
при сключването на трудовия договор, така и след това. Задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната
част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на
елементите от състава на приложимата правна норма (решение № 746 по гр. д. № 119 за 2010 г. на III ГО). Във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието,
на което то се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя,
така и поради правните последици, но винаги от значение е заповедта да е
мотивирана (решение № 346 по гр. д. № 468 за 2009 г. на IV ГО.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция
приема, че ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, това
основание за уволнение е безвиновно, като обективният
характер на отговорността, предпоставя задължението
на работодателя да мотивира заповедта си за уволнение, като това е направено в
настоящия казус. В заповедта изрично е посочено, че в длъжностната
характеристика от 21.05.2018 г. има промяна във връзка със задължителните
образователни изисквания, на които следва да отговаря служителя за заемане на
длъжността „продавач-консултант І ниво“, като ищцата няма необходимото
образование, чиято „липса не осигурява познаване на основните теоретични
концепции и практики, което води до ниска ефективност при изпълнение на основните
функции и задължения, тъй като възложените цели не се покриват от очакваните
резултати. Видно е, че длъжността „Продавач“, която е
заемала ищцата, в последствие е с променено наименование „Продавач-консултант I
ниво“ Видно от длъжностната
характеристика утвърдена на 21.05.2018 г. е, че тази длъжност замества
длъжността „Продавач-консултант/супервайзор“,
съответно в последствие трансформирани в „Старши специалист продажби“, като са й
подчинени останалите длъжности „Продавач-консултант II ниво“ и „Продавач-консултант“.
При тези данни трябва да бъде изследвано обстоятелството дали ищцата отговаря
на изисквания, въведени с новата длъжностна характеристика. От представените от
нея писмени доказателства, а и тези на ответното дружество, настоящата инстанция
също приема, че ищцата не удостоверява изискващата се ОКС, като не е притежавала диплом за висше образование към момента, в който й е връчена
Заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал.1 , т.6 от КТ, поради което не
отговаря на новите изисквания поставени от работодателя за съответната
длъжност. Във въззивната фаза на производството въззивницата/ ищца е депозирала два броя писмени
доказателства, които и предвид датата на
издаването им от 2018 г., не обуславят приложението на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК,
поради което въззивната инстанция не ги е приела.
Същевременно следва да бъде отбелязано, че до приключване на въззивното производство на 22.10.2019 г., въззивницата не е представила годни писмени доказателства
доказващи твърдението за завършено висше образование и съответно наличие на диплома,
влючително ксерокопие на цитирания в кореспонденцията
между институциите Протокол на държавна
изпитна комисия № 21/19.01.2018 г., за който се твърди, че с него ищцата
К.К. се е дипломирала за ОКС „бакалавър“, специалност
„публична администрация“. Освен това и както бе отбелязано по-горе, във въззивната фаза на производството, новият пълномощник на
ищцата променя защитната си позиция, като изрично сочи, че към датата на издаване
на процесната заповед, ищцата не е имала завършено
висше образование и в този смисъл не е отговаряла на изискванията при
променените условия.
Според установена трайна
практика на ВКС, изискванията за образование и квалификация за заемане на
определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по - нисък
по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен
акт, работодателят е длъжен да съобрази
тези изисквания в длъжностната характеристика. Единният класификатор на длъжностите определя базата от минимални изисквания за заемане на
съответната длъжност. С оглед спецификата на работата и нуждите
на предприятието работодателят може да въведе и по
- високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена
длъжност, след възникване на трудовото
правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
В исковата си молба
ищцата е въвела и довод за злоупотреба с право, но не е ангажирала
доказателства във връзка с твърдението за злоупотреба с право от работодателя,
а е развила този довод на плоскостта на твърдението, че с оглед наличие на
нейни заболявания и такива на детето й, злоупотребата с право на уволнение на
работодателя се състои в обстоятелството, че същият променя необходимото
образование за определена длъжност, за да бъде освободена ищцата, без да е
нужно спазването на чл.333 КТ, т.е
използвано е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за да се избегне
закрилата на чл.333 КТ. Съгласно чл.333, ал.2 от
КТ, работодателят е длъжен
в случаите на чл.333, ал.1, т.2 и т.3
от КТ, преди уволнението, да вземе мнението на трудово - експертната
лекарска комисия. Съгласно чл. 333, ал.1 от КТ, в случаите по чл. 328, ал.
1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.
330, ал. 2, т.6 работодателят
може да уволни
само с предварително разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен
случай: по т.2 - трудоустроен работник или служител; по
т.З -работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването. Цитираните
текстове от чл.ЗЗЗ от КТ установяват,
че от закрила
по чл.ЗЗЗ, ал.1 от КТ се ползват
работници или служители, които са уволнени на
някое от основанията, посочени в чл.ЗЗЗ, ал.1 от КТ, а именно : чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11, сред които не попада разпоредбата
на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради
което по отношение на ищцата
не е приложима закрилата по чл.333, ал.1, т. 2 и т.3 от КТ. Не може да се приеме
твърдението на ищцата, нито същото е в унисон с правните норми, че
работодателят е извършил злоупотреба с право на уволнение, като е освободил
ищцата на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за да се избегне закрилата на
чл.333 КТ.
Едва в депозираните по
делото писмени бележки процесуалният представител на ищцата е изложил доводи,
че работодателят е нарушил принципа за
добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения, залегнал в
разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ, като при довод за злоупотреба с право от страна
на работодателя, съдът е длъжен да изследва дали изменението в изискванията за
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл
дали работодателят е действал добросъвестно.
Независимо от
посоченото, настоящата инстанция намира, че следва да се извърши проверка,
дали изменението в изискванията за заемане на длъжността
е въведено с оглед нуждите на работата
и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на
уволнението.
В този смисъл са решения
по гр. дело
№ 1716/2000 г., трето г. о. ВКС; гр.
дело № 1212/2004 г., трето
г. о. ВКС; гр. дело №
254/2009 г., четвърто г. о. ВКС, по
чл. 290 ГПК; гр. дело № 621/2010 г., трето г. о. на ВКС по чл.
290 ГПК; гр. дело №
686/2010 г., четвърто г. о. на
ВКС по чл. 290 и решение № 2174/09.01.2007 г. трето
г. о. на ВКС.
В тази връзка съдът
възприема приложеното по делото писмено доказателство-отговор на въпрос
854-06-988/25.07.2018 г. по повод запитване от народни представители до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, като Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е едноличен собственик на капитала на
„Л.С.“ ЕАД, представляващо търговско дружество със 100 % държавно участие в
капитала. Дружеството има качеството на летищна администрация, летищен оператор
на летище София и надземен оператор, който осъществява търговски авиационни
дейности, като оперира летището и като търговец по смисъла на ТЗ, извършващ
неавиационни търговски дейности, които включват безмитна
търговия, търговия на дребно в магазини, паркинги,
наеми от отдадени обекти, реклама и др. Търговската дейност се
осъществява в магазини (търговски обекти), които са разкрити и функционират на
територията на Терминали 1 и 2. Към момента има 6 (шест) такива обекта, които
са с различно порт фолио, което е стоково позиционирано и продуктово разделено.
В цитираното писмо е посочено, че е бил направен обстоен функционален анализ на
извършваната търговска дейност, който показал, че постигането на възложените
цели за всеки един търговски обект е в
пряка зависимост от провежданата търговска политика и дейността на щатния
персонал. Последният е определен с длъжностното разписание, като неговата
обща численост е 121
служители, от които: 87 с висше образование и образователно-квалификационна
степен (ОКС) „бакалавър“ или „магистър“, 19 със
средно-специално образование и 15 със средно
образование. Изискванията към персонала са
заложени в длъжностните характеристики, които са разработени по видове
длъжности. Като изискване за притежавано образование (в последно утвърдените
през 2014 г. длъжностни характеристики) е въведено средно или средно-специално,
без да се изисква притежаван професионален опит. Освен това не е направено
разграничение между основните функции и задачи на длъжностите с ръководни и
изпълнителски функции, които са установени с обяснителните бележки по обхвата и
съдържанието на позициите от структурата на Националната класификация на
професиите и длъжностите (НКПД-2011 г.- Приложение 3 към Заповед №
РДО1-931/27.12.2010 г.). При така въведените изисквания и определени основни
функции и задачи, служители със средно образование и с продължителен трудов
стаж или с висше образование, но несвързано с изпълняваната дейност, определят
търговската политика на търговския обект и ръководят дейността на служители с
притежавани образователно-квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“ или
„магистър“ и необходимата специалност. В резултат на това провежданата
търговска политика в някои търговски обект е неправилно или погрешно
определена, което не позволява да се постигнат възложените цели и реализират
по-добри резултати. Същевременно допусканите фрапантни грешки и неточности
водят до финансови загуби за Дружеството. Направеният функционален анализ на
извършваната търговска дейност налага заключенията за необходимостта от предприемане на мерки, които да повишат
ефективността и намалят финансови загуби за Дружеството. Конкретните мерки,
които могат да повлияят върху негативните тенденции са изменение и допълнение в
длъжностното разписание и длъжностните характеристики на търговските обекти. В
тази връзка са били предприети действия по оптимизиране на щатно осигурения
персонал по търговски обекти, в зависимост от: местоположението, обслужван пътникопоток, площ, предлагано порт фолио и който да
осигурява изпълнението на възложените цели. За конкретната длъжност е било
въведено изискването за заемане на длъжността ОКС „бакалавър“, област на
висшето образование „ Социални, стопански и правни науки” с професионално
направление „ Икономика“, като това изискване дава и възможност при наличие или
придобиване на необходимата професионална квалификация, служителят да бъде
преназначен на длъжността „Старши специалист продажби“, което осигурява
кариерно развитие на служителите, като По този начин са били създадени условия
за стимулиране на повишаването на професионалната квалификация, натрупване на
практически опит и създаване на конкурентна среда за кадрово развитие. Тези
въведени изисквания са съобразени с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Закона за
висшето образование (ЗВО), като обучението в степента „бакалавър“ осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална
подготовка по професионални направления и специалности. Определеното професионално
направление включва задължителни фундаментални учебни дисциплини, като:
Макроикономика, Микроикономика, Основи на
управлението, Планиране и прогнозиране, Маркетинг, Финанси и Счетоводство,
които са определени с Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на
висше образование по професионално направление „Икономика“ за
образователно-квалификационните степени "бакалавър" и
"магистър" с професионална квалификация „икономист“ (отм.) Тези
дисциплини осигуряват необходимата специализирана професионална подготовка,
даваща възможност за изпълнение на основните функции и задачи възложени на
ръководните длъжности и формиране на правилна търговска политика, която да е в
съответствие с актуални тенденции и потребителско търсене. Както бе посочено по-горе,
тази фактическа обстановка се доказва от цитираното писмо Отговор на въпрос 864-06-
988/25.07.2018г., по повод запитване от народни представители до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата следва да заплати на въззиваемото
дружество направените разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.07.2019 г. по гр.д.
№ 48235/2018г. на СРС, ІІ ГО, 53-ти състав.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес”***, чрез пълномощника по делото адвокат
Т.Б., от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис № 4 да заплати на „Л.С.”
ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор В.Х.Р.,
чрез пълномощника юрисконсулт П.Й.направените по делото разноски за въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.