***262
гр. С*** 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110126178 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, б.
„б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН/на 5 основания/, а при условията на евентуалност
- по чл. 30 ЗН с ИМ. По делото е подадена и насрещна искова молба / НИМ/ с предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ от
ищец Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, със съдебен адрес гр. С***, чрез адв. А.
Д., срещу ответник С. Ш. И., ЕГН **********, с адрес гр. С***, със съдебен адрес гр.
С*** чрез адв. Б. А., с която се моли съдът да прогласи нищожността на Саморъчно
завещание от 10.04.2010 г., вписано под акт № 2, том I, нот. дело № 127/2020 г., обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 30.12.2020 г. от нотариус И*** при НК, с
район на действие СРС, тъй като завещанието не било написано, респ. подписано от
сочения за негов автор- Р***; подписът не бил положен след завещателните разпореждания;
липсва точно посочено на кое лице се завещава имуществото; несъществуване на посочения
вход на имота; липса на идентичност между С***; възмезден характер на завещателното
разпореждане.
В условията на евентуалност моли съда да възстанови запазената част от наследството,
като намали дарствено разпореждане, направено от Р*** в полза на С. Ш. И., за имот с
идентификатор *** представляващ А***, находящ се в гр. С*** 8, и възстанови 1/3 ид.ч.
наследството на Р***.
Ищецът излага, че е единствен наследник по закон на сина си Р***, починал на
03.12.2020 г. Сочи се, че приживе наследодателят на ищеца е притежавал имот с
идентификатор *** представляващ А***, находящ се в гр. С*** 8. Твърди, че ответникът се
е легитимирал като собственик на процесния имот въз основа на Саморъчно завещание от
10.04.2010 г., вписано под акт № 2, том I, нот. дело № 127/2020 г., обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание на 30.12.2020 г. от нотариус И*** при НК, с район на
действие СРС, и е поискал от ищеца предаването на владението върху имота. Ищецът
оспорва процесното саморъчно завещание като нищожно, доколкото същото не е нито
1
написано, нито подписано от Р***. Посочва, че на гърба на завещанието бил добавен текст
под формата на числа „**********“, от което следвало, че не било спазено изискването
подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. Не било посочено на кое
лице се завещава имуществото. Имотът бил индивидуализиран със следния адрес „гр. С***“,
като оспорва такъв вход да съществува. Излага, че в процесното завещание било посочено
името „С***“, а в протокола за обявяването му- С. Ш. И., като оспорва идентичността между
двете лица. Поддържа, че в завещанието е изразена възмездна воля от страна на Р***
доколкото било предвидено задължение за бъдещи грижи и издръжка- С*** да се грижи за
кучето „Р***“ и баба си Д. Т. И.. Сочи, че завещанието е направено с оглед бъдеща облага.
Също така, в условията на евентуалност, ищецът излага, че му е накърнено правото на
запазена част от наследството на Р***, като моли да му бъде възстановена запазената част в
размер на 1/3 от процесния имот.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции. Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, подава отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни.
Поддържа, че завещанието е подписано от Р*** /доведен баща на ответника/, като подписът
бил положен след завещателните разпореждания. Твърди, че завещанието е достатъчно
конкретизирано по отношение на лицето, в полза на която е направено. По отношение на
адреса на процесния имот излага, че вход Б и вход 2 са идентични наименования на един и
същи вход. Излага, че С*** и С. Ш. И. са имена на едно и също лице, като прилага
удостоверение за идентичност. Оспорва завещанието да е направено с мотив или под
условие за насрещна престация в нечия полза. Относно евентуалния иск оспорва същия като
неоснователен, доколкото ищецът е наследил имущество, с което не било нарушено правото
й на запазена част от наследството.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ОТВЕТНИКЪТ подава насрещна искова молба, с която е са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за
признаване на установено, че С. Ш. И. е собственик на следния недвижим имот- А***, с
кадастрален идентификатор *** находящ се в гр. С*** ж.к. „М***”, бл. ***, представляващ
сграда с идентификатор *** вх. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда,
предназначен за жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 47,37 кв.м., състоящ се от
стая, кухня и обслужващи помещения, при граници съгласно документ за собственост: от
изток - а***4, от север - стълбище и от юг - незастроена площ и съседи съгласно КК: на
същия етаж: обекти с идентификатори ***, под обекта: обект с идентификатор 6*** и над
обекта: няма, заедно с прилежащото мазе ***, с площ от 3,79 кв.м., при граници: от изток-
мазе от вход 1, от запад- коридор, от север- външна стена и от юг - мазе № *** заедно с
прилежащите 2,807 % идеални части от общите части на сградата и съответните от право на
строеж върху имота, в който е построена сградата, представяващ ПИ с идентификатор ***,
на основание саморъчно завещание на Р*** и за предаване от страна на ищеца на
владението върху описания имот, както и за осъждането на Д. Т. И. да заплати сумата от
1200 лв. от общо 12000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползването на
имота за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2023 г. / 400 лв. месечно/.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В насрещната искова молба С. Ш. И. твърди, че е собственик на процесния имот на
2
основание Саморъчно завещание от 10.04.2010 г., вписано в СВП-София с вх. № 320, акт №
15, том I, дело № 120/2021 г. Поддържа, че със съпруга си са осъществявали необезпокоявано
владение на имота до месец февруари 2021 г., когато Д. Т. И. е сменила патрона на вратата,
посредством което последната е установила фактическа власт върху имота и е
възпрепятствала С. Ш. И. да използва имота си. Във връзка изложеното ищецът по НИМ е
подал жалба в СРП.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции, предявени с НИМ. Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ по НИМ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, подава
отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че НИМ е нередовна. Оспорва твърденията на
ищеца като неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Поддържа, че
едноличен собственик на процесния имот, поради което не дължи предаване на владението
върху него, респективно не дължи заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на имота.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира
присъждане на разноски по делото.
По делото е депозирана молба-становище с вх. № 86493/15.03.2024 г. от ищеца, чрез
адв. А. Д., в която излага, че не прави възражения по доклада. Посочва, че наследствената
маса, оставена от наследодателя Р***, няма движими имущества, парична средства и
вземания, като недвижимите имоти се изчерпват с процесни А***, находящ се в гр. С*** 8.
Заявява, че към датата на откриване на наследството процесният имот е бил за основен
ремонт и не е бил годен за живеене, тъй като в имота е имало влага, течове, мишки и
хлебарки, и електрическата инсталация била пожароопасна при употреба. Сочи, че не може
да представи сравнителен материал от почерк и подпис на наследодателя. Поддържа
доказателствените искания, направени с исковата молба.
По делото ответникът С. Ш. И. е подала писмени бележки с вх. № 364790/13.11.2024 г.,
в които излага, че по делото безспорно е установено, че процесното завещание е написано и
подписано от Р***. Също така бил доказан предметът на завещанието и в полза на чие лице
е направено. Твърди, че изписаният текст на гърба на завещанието не бил част от
последното. Неоснователно било твърдението, че завещанието е направено с мотив и само
под възмездно условие- насрещна престация в ползана ищцата. Доколкото ответникът не е
наследник по закон, то приемането по опис е на наследството от ищеца е положителна
предпоставка за провеждане на иска за възстановяване на запазена част, поради което моли
за отхвърляне на иска. Моли за уважаване и на насрещната искова престация. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства-
Удостоверение за наследници на Р*** /л.5/; Препис- извлечение от акт за смърт /л.6/; Схема
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.3.43 /л.7/; Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти то 26.04.1993 г. /л.8/;
Саморъчно завещание от Р*** /л.9/; Протокол за обявяване на саморъчно завещание /л.10/;
Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно за ищеца /л.11/; Извлечение от
банкова сметка и платежно нареждане /л.12-13/; Списък с разноски по чл.80 ГПК на
3
ищеца/л.15/; Разписка за 5 лв. за съдебно удостоверение /л.16/; Схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.3.43 /л.21/; Пълномощно за ищеца /л.27/; Писмо от С***
и Удостоверение за данъчна оценка /л.28-29/; Платежно нареждане за държавна такса в
размер на 423 лв. /л.32/ частично върната сума 211,59лв. с Разпореждане на съда
№107343/30.8.2023г./л.70/; Списък с разноски по чл.80 ГПК /л.33/; Платежно нареждане и
извлечение от банкова сметка за 2981,97 лв. /л.45-46/; Платежно нареждане и извлечение от
банкова сметка за 2065,94 лв. /л.47-48/; Списък с разноски по чл. 80 ГПК за ищец/л.49/;
Списък с разноски по чл. 80 ГПК за ищец /л.73/; Удостоверение от 31.12.2020г. за
идентичност на лице с различни имена за ответник/л.80/; Пълномощно за ответника /л.91/;
Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно за Д. И. по НИМ /л.109/; Списък с
разноски по чл. 80 ГПК за ищеца с вкл.по НИМ /л.110/; Вноска бележка за 300 лв. за депозит
за вещо лице по СОЕ /л.126/; Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури /л.137-138/; Епикриза на Р*** /л.139-141/; Споразумение /л.142/; Вносна бележка
за 400 лв. за депозит за вещо лице по СГЕ /л.151/; Квитанция за 10 лв. за 2 бр. съдебно
удостоверение /л.152/; Опис на недвижим имот /л.154/; Пълномощно за ищеца /л.157/;
Молба за вписване на препис от обявено саморъчно завещание със завещател Р*** /л.171-
172/; Уведомление за обявяване на постъпило за съхранение завещание /л.173/; Препис от
саморъчно завещание на Р*** /л.174/; Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
30.12.2020 г. /л.175/; Платежно анреждане за вписване препис завещание /л.176/;
Нотариална такса /л.177/; Молба за издаване на препис от обявеното саморъчно завещание
на Р*** /л.178/; Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към
ЗМДТ /л.179/; Декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание /л.180/;
Схема на самостоятелен обект в сграда ***.3.43 /л.181/; Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата на държавните имоти /л.182/; сметка за нотариална
такса/л.182а/; Молба за обявяване на саморъчно завещание /л.183/; Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 30.12.2020 г. /л.184/; Препис- извлечение от акт за смърт на Р***
/л.185/; Справка НБД „Население“ за Р*** /л.186/; Удостоверение от 21.9.2012г. за
идентичност на лице с различни имена за ответник /л.187/; Справка НБД „Население“ за С.
Ш. И.-ответник /л.188/; Справка за документ за самоличност направена от нотариус на
30.12.2020г. /л.189/; Сметка/фактура по чл. 89 ЗННД /л.190/; Молба до нотариус И*** за
приемане за пазене на саморъчно завещание /л.191/; Уведомление за постъпило за
съхранение завещание до съдия по вписвания от 23.12.2020г. /л.192/; Саморъчно завещание
на Р*** /л.193/; Протокол за съхранение на саморъчно завещание /л.194/; Списък с разноски
по чл.80 ГПК за ищец /л.196/; Разписка E*** за 400 лв. депозит за вещо лице /л.197/;
Квитанция за 15 лв. за 3 бр. съдебно удостоверение /л.219/; Справка за банкови сметки и
сейфове на физическо лице от 23.12.2020г. /л.225/; Справка за кредитна задлъжнялост /л.226-
234/; Фискален бон за 1000 лв. за платени суми към Т*** /л.236/; Разписка E*** за 337,87 лв.
за платени суми към Т*** /л.237/; Разписка E*** за 337,97 лв. за платени суми към Т***
/л.238/; Разписка E*** за 337,87 лв. за платени суми към Т*** /л.239/; Разписка E*** за
337,87 лв. за платени суми към Т*** /л.240/; Разписка E*** за за 337,87 лв. за платени суми
към Т*** /л.241/; Справка за дължими суми на Т*** /л.242/; Справка за банкови и платежни
сметки и банкови сейфове на физическо/ юридическо лице от 25.4.2024г. /л.244/;
Пълномощно за ищеца /л.257/; Квитанция за 15 лв. за 3 бр. съдебно удостоверение /л.258/;
Пълномощно за ищеца /л.259/; Справка от У**** /л.260/; Справка от Б*** /л.263/; Писмо от
МВР ведно с приложени документи след издадено СУ/л.264/ и Молба за назначаване на
работа на Р*** /л.265/, Автобиография /л.266/, Сведение за имотно състояние на служителя
/л.267/; Вносна бележка за 210 лв. за депозит за вещо лице по допълнителна СГЕ /л.290/;
Вносна бележка за 450 лв. за депозит за вещо лице по допълнителна СГЕ /л.306/; Списък с
разноски по чл. 80 ГПК за С. Ш. И.-ответник /л.323/.
По искане на ответника по делото е изготвена и приета съдебно-оценителна
експертиза /л.163-167/, която като обективна и коректно изготвена съдът кредитира изцяло.
4
От заключението се установява, че средният пазарен наем за недвижим имот- Апартамент №
*** находящ се в гр. С*** 8, за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2023 г. се равнява общо в
размер на 12500 лв.
По делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническа експертиза,
което като обективна и коректно изготвено съдът кредитира изцяло. От заключението се
установява, че средната пазарна цена на Апартамент № *** находящ се в гр. С*** 8, към м.
април, 2020 г. е в размер на 103472 лв., а към м. април 2024 г. е в размер на 176937 лв.
По делото е изслушано и прието и заключението по съдебно-почеркова
експертиза/графическа/, което като обективно и коректно изготвено, съдът кредитира
изцяло. От заключението се установява, че ръкописният текст в процесното саморъчно
завещание е изпълнено от Р***, като не може да се установи дали положеният подпис след
изписаните имена „Р***“ е именно на лицето, сочено за автор на документа, или не е,
доколкото предоставените сравнителни образци за извършване на графическо изследване са
негодни. За установяване дали положеният подпис с процесното саморъчно завещание е на
Р*** е допусната допълнителна съдебно-почеркова експертиза. От заключението на СПЕ,
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че подписът,
положен след изписаните имена „Р***“ е изпълнен от Р***.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН, а при условията на евентуалност- по чл. 30 ЗН.
По делото е подадена и насрещна искова молба / НИМ/ от ответника срещу ищеца с
предявени обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б.
„в“ ЗН е било указано на ищеца да докаже, че е налице саморъчно завещание от 10.04.2010
г., обявено на 30.12.2020 г., с посоченото в исковата молба съдържание, което е нищожно
поради допуснатите в него пропуски за саморъчно завещание. В тежест на ответника е било
да докаже, че процесното завещание е съставено при спазване на изискванията на чл. 25, ал.
1 ЗН- т.е., че същото е изписано изцяло саморъчно от Р***, както и че е подписано от
последния.
По предявения в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.30, ал.1
ЗН е указано на ищеца да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част,
посочен в чл.28, ал.1 ЗН - низходящ, родител или съпруг; че наследодателят се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество чрез завещание е в полза на ответника; какво е било
състоянието на завещаното имущество към момента на завещанието и каква е стойността на
наследените и завещани имоти към момента на откриване на наследството и към момента на
намалението, както и размера на задълженията на наследодателя към откриване на
наследството, приемане на наследството по опис в случай на частно завещателно
разпореждане. В тежест на ответника по иска предявен в евентуалност по чл.30, ал.1 ЗН е да
докаже, че наследствената маса на наследството, оставено от Р*** , включва и други имоти
освен завещаното, за което навежда твърдения, но не сочи доказателства нито конкретизира
какво е било включено в наследствената маса, както и че наследствената маса е достатъчна и
завещанието не накърнява запазената част на ищеца Д. Т. И. с посочената 1/3 ид.ч.
Следователно ответника дължи доказване на други елементи, които влизат в наследствената
маса.
В тежест на С. Ш. И., като ищец по насрещния иск с правна квалификация по
чл.108 ЗС е било разпределено да докаже правото си на собственост върху процесния
недвижим имот на соченото в исковата молба придобивно основание - саморъчно
5
завещание; осъществяването от страна на ответника по НИМ владение на имота без правно
основание. В тежест на ответника по НИМ е да докаже, че владее/държи имота на годно
правно основание.
В тежест на С. Ш. И., като ищец по насрещния иск с правна квалификация по чл.
59 ЗЗД е било указано да установи неоснователното обогатяване на ответника за сметка на
ищеца чрез установяване на фактите, че ответникът е ползвал без правно основание
процесния недвижим имот през посочения период и така го е лишил от възможността да го
ползва по предназначението му, връзката между обедняването и обогатяването и размера на
сумата, с която е обеднял. В тежест на ответника по НИМ е да установи, че имущественото
разместване е с правно основание или да докаже основателността на възраженията си.
Изводи по иска с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето на саморъчно завещание, то не е изцяло
написано ръкописно от самия завещател и съответно не е подписано от него. За
установяване автентичността на процесното саморъчно завещание по делото е прието
заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза и допълнителна таква, предмет на
чието изследване е било както авторството на текста на завещанието, така и на положения
подпис. От заключение на вещото лице се установява, че както ръкописният текст в
процесното саморъчно завещание, така и подписът, поставен след изписаните имена „Р***“,
е изпълнен от Р***.
На следващо място ищецът е оспорил завещателното разпореждане като нищожно,
защото подписът не бил положен след завещателните разпореждания. Съдът счита същото
за недоказано и неоснователно, доколкото при съставянето на саморъчното завещание Р***
е поставил подписа си именно след завещателните разпореждания, като числата, изписани
на гърба на завещанието, не представляват завещателно разпореждане по същността си.
Ищецът е оспорил, че не било посочено на кое лице се завещава имуществото, респ.- че
липса на идентичност между С***. Съгласно текста на завещанието Р*** е изразил воля да
бъде наследен от С***. Видно от приложеното и прието по делото като писмено
доказателство Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 21.09.2012 г. С***
и С. Ш. И*** са имена на едно и също лице. По делото е представено и Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена от 31.12.2020 г., от което се установява, че С***, С.
Ш. И*** и С. Ш. И. са имена на едно и също лице. Следователно безспорно се доказа по
делото, че саморъчното завещание е направено в полза на ответника по делото- С. Ш. И..
По отношение на твърдението за нищожност на процесното саморъчно завещание
поради несъществуване на посочения вход на имота съдът счита същото за неоснователно
поради следните съображения: В завещанието Р*** изрично е посочил, че завещава цялото
си имущество в полза на ответницата по делото. Завещателното разпореждане, направено от
наследодателя в полза на ответницата по своя характер се явява общо /универсално/ такова и
придава на лицето в полза на което е направено качеството на наследник-чл. 16, ал. 1 ЗН.
Следователно волята на завещателя, изразена в направеното саморъчно завещание в полза
на ответницата, се отнася до цялото му имуществото, което притежава към момента на
смъртта му. Същото с оглед събраните доказателства по делото, в това число и Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
26.04.1993 г., се изчерпва само със собствеността му спрямо процесния апартамент, което
съдът приема за предмет на това саморъчно завещание. Следователно независимо дали е
индивидуализиран правилно адресът на притежавания от наследодателя приживе недвижим
имот-вместо *** е посочен *** се установява безспорно предметът на завещателното
разпореждане, а именно- процесния недвижим имот, доколкото с последния се изчерпва
завещаното имущество. Отделно от това „Б“ е втора буква в българската азбука така, че дали
ще е вх.*** то е ясно, че става въпрос за един и същи вход. Още повече в завещанието си
6
Р*** е попълнил, че е живущ в гр. С*** ж.к. „М***“, бл. ***, въпреки че в справката НБД
„Население“, приложена по делото, адресът му е гр. С*** ж.к. „М***“, бл. *** което би
обосновало извод за техническа грешка при изписването на адреса, а не за липсва на
предмет на завещанието.
С оглед гореизложеното съдът счита за неоснователен иска по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН, поради което същият следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Изводи по иска с правна квалификация чл. 42, б. „в“ ЗН:
В производството са наведени и твърдения за нищожност на процесното саморъчно
завещание поради възмездния му характер. Видно от съдържанието на същото, Р*** е
посочил, че ответницата следва да го наследи, „като моето желание е да полага грижи за
моето куче „Р***“ и баба си Д. Т. И. до кончината им“. Съдът счита, че по този начин се
вменява едно задължение за осигуряване на гледане за в бъдеще, нарушаващо
безвъзмездността на завещанието като акт. Очакванията на завещателя за бъдеща възмездна
престация (полагане на грижи за в бъдеще, след съставяне на завещанието), води до
нищожност на завещанието, тъй като наличието на подобен мотив е в разрез с
безвъзмездния характер на този институт. Тук понятието грижи е равнозначно на гледане- да
се извърши онова, което е постоянно потребно за пряко задоволяване на нуждите на
посоченото трето лице и домашния любимец на завещателя, докато са живи: чрез личен труд
и даване на материални средства. Следователно завещателните разпореждания са направени
с оглед обезпечаване бъдещето на кучето на завещателя и Д. Т. И. чрез полагане на грижи за
тях от лицето, в чиято полза е завещанието, които грижи без съмнение имат материален
израз. Ето защо съдът стига до извода, че процесното завещание, като обременяващо с
материални разходи, противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Такова
завещание е противно на закона, тъй като не представлява едностранен безвъзмезден акт.
С оглед изложеното искът по чл. 42, б. „в“ ЗН се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Съдът не следва да се произнася по евентуалния иск с правна квалификация по чл. 30
ЗН, тъй като същия би подлежал на разглеждане, ако не се уважи главния предявен иск по
чл.42 ЗН.
Изводи по насрещния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС:
По делото ответницата е предявила насрещен ревандикационен иск за установяване
правото й на собственост върху имота въз основата на процесното саморъчно завещание и за
осъждане на ищеца по първоначалния иск да й предаде владението върху имота.
Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен насрещният иск като неоснователен,
доколкото саморъчното завещание, на което С. Ш. И. основава правото си на собственост
спрямо процесния имот, се прогласява за нищожно на основание чл.42, б. „в“ ЗН и като
такова същото не поражда правни последици. Следователно ищцата по насрещния иск не е
установила по делото правно основание, от което да черпи правото си на собственост по
отношение на имота и право на собственост, което да противопостави на ищеца.
С оглед гореизложеното искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Изводи по насрещния иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД:
С. Ш. И. е предявила иск за осъждане на ответника по насрещния иск за заплащане на
обезщетение, поради лишаването й от ползването на имота за периода 05.03.2021г.-
05.09.2023г., който е нейна собственост въз основа на оспореното саморъчно завещание. В
този случай от едни и същи факти- ползването без правно основание от несобственика-
ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца,
което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим
имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
7
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявен иск с правно
основание по чл. 59 ЗЗД обхваща следните елементи – 1/ ищецът да е собственик на имота,
2/ ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3/
размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота- наемната цена на
този функционален тип имоти. По делото не беше установено ищцата по насрещния
иск/ответник по главните искове по чл.42 ЗН/ да е собственик на процесния имот, доколкото
саморъчното завещание, от което извежда правото си на собственост, е нищожно и с
настоящия акт се обявява за такова. Освен това по делото липсват доказателства, респ.-
твърдения, С. Ш. И. да е станала собственик на процесния имот на друго правно основание
/например давностно владение, сделка или друго/. От същото следва, че не й се полага
претендираното обезщетение, доколкото не е установена първата предпоставка от
фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно да е собственик на имота на
валидно правно основание.
С оглед изложеното съдът счита предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователен, с
оглед което същият следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ по предявените искове от двете страни:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на присъждане на сторените
разноски по уважения иск по чл.42 ЗН. Същата е представила списък по чл. 80 ГПК, с
които претендира разноски в размер на 5000 лв. адвокатско възнаграждение, 423 лв.-
държавна такса, 5 лв.- такса за издаване на съдебно удостоверение, 22 лв.- такса за вписване
на исковата молба в Агенция по вписванията, във връзка с този иск. За заплатеното
адвокатско възнаграждение ищцата е представила платежно нареждане и извлечение от
банкова сметка за 2981,97 лв., както и Платежно нареждане и извлечение от банкова сметка
за 2065,94 лв. По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът счита за основателно, като на ищеца следва да му се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Следва да се допълни, че ищцата е
предявила множество основания за нищозност, затова адв.хонорар следва да се разпредели
по равно за всички предявени основания на нищожност/или по 1000лв. за всяко основание/
От разписка на E*** от 15.05.2023 г. / л. 16/ се установява, че ищцата е сторила разход в
размер на 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение. По делото действително ищцата е
внесла първоначално държавна такса в размер на 423 лв., но впоследствие надвнесената част
в размер на 211,59 лв. й е била възстановена, с оглед което ищцата е сторила разноски за
държавна такса в размер на 211,41 лв. С оглед изложеното на ищцата по уважен иск следва
да бъдат присъдени разноски общо в размер на 1238,41 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на разноски по отхвърлените
основания по главен иск по чл.42 ЗН. Същата е сторила разноски в размер на 1060 лв. за
депозит на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза /л.151, л.290 и л.306 по делото/, и 10
лв.- такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения за снабдяване на сравнителен
материал относно подписа и почерка на завещателя. Ответницата е представила и
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3350 лв. по исковете за
нищожност на завещанието, видно от Договор № 732713 от 01.09.2023 г. /л.91/, която сума е
била платена в брой. Доколкото възнаграждението е било определено общо за
осъществяване на правна защита по предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН, съдът счита, че на ответницата
следва да се присъди съответната част от сторените разноски за защита единствено по
отхвърления иск, а именно - сумата от 2680 лв./за отхвърлените 4 основания за нищожност
от общо пет предявени/. Съдът счита за неоснователно направеното възражение за
8
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактичеката и правна сложност на
делото, в това число следва да се вземе предвид и броя на наведените основания за
нищожност на саморъчното заещение, и извършените процесуалния действия във връзка
отхвърления иск. С оглед изложеното на ответницата по отхвърлените основания на главен
иск по чл.42 ЗН следва да се присъдят разноски в размер на 3750 лв.
Във връзка предявения при условията на евентуалност иск по чл.30 ЗН ищцата
претендира присъждането на разноски в размер на 400 лв. за платен депозит за вещо лице по
съдебно-оценителна експертиза, като съдът счита, че такива не следва да му се присъждат,
тъй като предпоставките за разглеждане на иска не са се сбъднали, с оглед което сторените
разноски следва да останат в тежест на ищеца.
Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е
основана на поведението й за неоснователно предизвикан правен спор и не е обусловена от
наличието или не на вина, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията
на чл. 78 ГПК съобразно изхода на делото- при отхвърляне на иска, прекратяване на
производството, респ.- оставяне без разглеждане на предявения евентуален иск, ищецът
отговаря за разноските на ответника. Правото на разноски е признато от закона имуществено
право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и
за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник като участник
в производството извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително
и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с
тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК и при
претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния
субективно съединен иск, отговоря на целта на закона- в този смисъл Определение №
82/19.02.2009 г. по ч. т. д. № 60/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 89/22.01.2010 г. по
ч. т. д. № 752/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и Определение № 347/10.05.2013 г. по ч. т. д. №
17/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по реда
на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответницата по евентуалния субективно
съединен иск, тъй като евентуалният иск не е разгледан. Същата/ С. Ш. И./ е доказала, че е
сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. по иска за запазена
част/чл.30 ЗН/ и двата насрещни иска по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, видно от Договор № 732713
от 01.09.2023 г. /л.91/, която сума е била платена в брой. Доколкото насрещните искове са
отхвърлени, то на С. Ш. И. следва да й се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществената защита по евентуалния иск по чл. 30 ЗН. Предвид, че хонорарът е определен
общо и по трите иска, съдът счита за справедливо да се присъди 1/3 от 1300 лв., а именно-
433,33 лв. По отношение на направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът счита същото за неоснователно, доколкото
определеното възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото и на
предприетите от пълномощника на ответницата процесуални действия във връзка защитата
по евентуалния иск, като следва да се вземе предвид, че уговореното възнаграждение е
близко по размер до минималното. Ответницата е сторила разноски и за издаването на 3 бр.
съдебни удостоверения във връзка евентуалния иск, с оглед което следва да й се присъдят 15
лв.
Останалите разноски, изброени в Списъка по чл. 80 ГПК, представен от ответницата, са
сторени във връзка уважения първоначален иск, респ.- отхвърлените насрещни искове по чл.
108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, с оглед което не следва да бъдат присъждани на С. Ш. И. разноски по
тях.
Следователно на ответницата по евентуалния иск по чл.30 ЗН - С. Ш. И., следва да
бъдат присъдени разноски общо в размер на 448,33 лв.
9
По насрещните искове право на разноски има единствено ответната страна- Д. Т. И.,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото същите са били отхвърлени. Същата обаче не е сторила
разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. По насрещния иск Д. Т. И. е
била представляван безплатно от адв. А. Д. съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 21.12.2023 г., намиращ се на л. 109 от делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. А. К. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността- гр.
С*** район „Т***, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***,
срещу ответника С. Ш. И., ЕГН **********, с адрес гр. С***, иск с правно основание чл.
42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от
10.04.2010 г., вписано под акт № 2, том I, нот. дело № 127/2020 г., обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание на 30.12.2020 г. от нотариус И*** при НК, с район на
действие СРС, тъй като завещанието не било написано и/или подписано от сочения за негов
автор- Р***; подписът не бил положен след завещателните разпореждания; липсва точно
посочено на кое лице се завещава имуществото; несъществуване на посочения вход на
имота; липса на идентичност между С***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН на всички разгледани
основания.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Саморъчно завещание от 10.04.2010 г., вписано под
акт № 2, том I, нот. дело № 127/2020 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание на 30.12.2020 г. от нотариус И*** при НК, с район на действие СРС, по
предявения от ищеца Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, срещу ответника С. Ш.
И., ЕГН **********, с адрес гр. С***, иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН, поради
възмездния характер на завещателното разпореждане за полагане на бъдещи грижи.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от ищеца С. Ш. И., ЕГН **********, с
адрес гр. С***, срещу ответника Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, за признаване
на установено, че С. Ш. И. е собственик на следния недвижим имот- А***, с кадастрален
идентификатор № *** находящ се в гр. С*** в сграда с идентификатор № *** вх***, с площ
от 47,37 кв.м., и съседи съгласно КК: на същия етаж: обекти с идентификатори ***, под
обекта: обект с идентификатор 6*** и над обекта: няма, заедно с прилежащото мазе ***, с
площ от 3,79 кв.м., при граници: от изток- мазе от вход 1, от запад- коридор, от север-
външна стена и от юг - мазе № *** заедно с прилежащите 2,807 % идеални части от общите
части на сградата и съответните от право на строеж върху имота, в който е построена
сградата, представяващ ПИ с идентификатор ***, на основание саморъчно завещание на
Р*** от 10.04.2010г. и за предаване от страна на Д. Т. И. на владението върху описания
имот, на основание чл.108 ЗС, както и за осъждането на Д. Т. И. да заплати сумата от 1200
лв. част от общо 12000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползването на
имота за периода 05.03.2021г.-05.09.2023г. /по 400 лв. месечно/, на основание чл.59 ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и неодказани.
ОСЪЖДА С. Ш. И., ЕГН **********, с адрес гр. С***, да заплати на Д. Т. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Б***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1238,41 лв.,
представляваща направените по настоящото дело разноски по уважения иск правно
основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, да заплати на С. Ш. И., ЕГН
**********, с адрес гр. С***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3750 лв.,
10
представляваща направените по настоящото дело разноски по отхвърлените основания на
предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, да заплати на С. Ш. И., ЕГН
**********, с адрес гр. С***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 448,33 лв.,
представляваща направените по настоящото дело разноски по неразгледания евентуален иск
с правно основание чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА С. Ш. И., ЕГН **********, с адрес гр. С***, да заплати на адвокат А. К.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.С*** ул. „Д***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на Д. Т. И. по предявени насрещни искове по чл.108 ЗС и чл.59
ЗЗД, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщение на страните за изготвяне и обявяване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение, чрез адвокатите
им-съдебни адресати!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11