Р Е Ш Е Н И Е
№ 628 / 26.8.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 1339 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на лишения от свобода К.Д.И., находящ се понастоящем
в Затвор – Пазарджик против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
отнасящ се за периода 12.07.2017 г. до 12.08.2019 г., като твърдението е, че е унизен от ответника,
който е представил по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд
Кюстендил следните справки с невярно съдържание, а именно: два броя медицински
справки – от директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от
06.06.2017 г., и от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г., в
които невярно са посочени обстоятелствата, че ищецът е бил на психиатрично
лечение към болницата в Затвор – Ловеч и са му правени положителни тестове за
амфетамини и от които неверни факти ищецът твърди, че е изпитал унижение.
Ищецът поддържа жалбата си
лично посредством онлайн връзка в проведените открити съдебни заседания. Излага
съображения за нейната основателност и доказаност. Възразява за неоснователност
на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
ответника.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че същата не е
доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита,
че не са доказани твърденията, изложени в исковата молба, затова моли същата да
бъде отхвърлена.
Предявеният иск е допустим.
Това категорично е прието с Определение № 290/19.02.2020 г., постановено по
чкад № 146 по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав.
Действително, видно от адм. дело №
160/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил справката от директора
на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч.от 06.06.2017 г. е
представена по делото на 12.06.2017 г. от началника на Затвор – Бобов дол,
който административен орган принадлежи към учреждението на ответника, а
справката от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г. е
представена по делото на 19.10.2017 г. с писменото становище, подадено от
процесуалния представител на ответника по адм. дело № 160/2017 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Съдът по
адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил с Решение №
106/08.05.2018 г. е отхвърлил предявения от И. иск в размер на 25 000 лв.
с твърдението за поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за
изтърпяване на наказанието. Това решение е оставено в сила с решението на
касационната инстанция.
Предвид очертания от ищеца
предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
действие на ответника, изразяващо се в представяне като писмени доказателства
на два броя справки с невярно съдържание, от които ищецът се почувствал обиден
и унижен. По отношение и на двете справко, ищецът твърди, че вътре е отразено
невярното обстоятелство, че са му правени тестове за амфетамини, които били положителни.
Невярно било също твърдението, че ищецът бил зависим към кокаин и амфетамини. Твърди
също, че в справките е отразено невярното обстоятелство, че страда от психично
заболяване и от 2009 г. бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч.
Настоящият състав на съда
счита, че представянето на доказателства от страна по дело не може да се
квалифицира като незаконосъобразно действие обуславящо отговорност за
неимуществени вреди. Съдебният процес е състезателен, в него всяка страна с
извършването на активни процесуални действия се стреми да постигне изгоден за
нея правен резутат. Адресат на действията на страните е съдът, който след запознаване
с представените от дях доказателства следва да разреши със сила на присъдено
нещо правния спор. Т.е. представянето на доказателства в един съдебен процес е
напълно законосъобразно действие на всяка страна, а другата страна й е
равнопоставена също да представи пред съда доказателства относно изгодни за нея
факти и обстоятелства. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че с
представянето на доказателства, другата, страна в процеса го е подложила на
унизително отношение, тъй като адресат на това действие е съдът, а не страната.
И., макар и лишен от свобода, е равнопоставена страна с ГД“ИН“ в съдебното
производство и разполага със същия обем процесуални средства, за да защити
правата и законните си интереси по делото. Ищецът разполага и с процесуални
способи за оспорване на документите пред съда /ако твърди, че са с невярно
съдържание/, за което доказателства по делото липсват да са предприети.
От друга страна, след като
твърди, че въпросните две справки са с невярно съдържание, ищецът при условията
на пълно и главно доказване следваше да реализира доказването на този факт. Не
са ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите, направени в справките за зависимост у ищеца към кокаин и амфетамин.
В исковата си молба, ищецът твърди, че никога не е употребявал наркотични
вещества, но за тези негови твърдения не само че не са представени
доказателства, но напротив- видно от множество медицински документи (2 бр.
епикризи от СБАЛЛС/л.131-132) при снетата анамнеза, ищецът е съобщил за прием
на амфетамин и кокаин в миналото си. Ето защо, съдът не приема за доказано, че справките
в тези им части са с невярно съдържание. Още по-малко може да се твърди, че от
съдържанието на справките досежно зависимостта му към наркотици, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, тъй като в показанията на св. А. /ангажирани от
ищеца, с цел да докаже неимуществените му вреди/ свидетелят не съобщава, че
ищецът се е почувствал обиден и унизен от твърдения за негова наркотична
зависимост в миналото. Не са ангажирни и други доказателства за неимуществени
вреди в тази насока.
По отношение на
съдържанието на медицинските справки досежно посоченото в тях обстоятелство, че
ищецът е бил на психиатрично лечение към
болницата в Затвор – Ловеч, видно от справката от
2017 г. е, че на ищеца е поставена диагноза
„смесено тревожно депресивно
разстройство- декомпенсация. Наркомания. Асоциално поведение“. Посочено е, че
състоянието му е уточнено след хоспитализация в психиатично отделение на
СББАЛС- Ловеч през 2009 г. В тази връзка
ищецът се е почувствал обиден и унижен, за това, че му е приписано че страда от
психично заболяване през 2009 г., вследствие на неверните данни, че е бил на
лечение в СБАЛЛС Ловеч през тази година. Твърди, че научавайки за тези данни е изпаднал в депресия и е
последвала хоспитализацията му в СБАЛЛС Ловеч през 2018. Действително, ищецът
успя да докаже, че през 2009 г. не е имало негова хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, който факт съдът приема за установен
от изготвените изрични справки. Но от представените медицински документи
(включително епикриза) се установява, че е имало хоспитализация на ищеца в
СБАЛЛС Ловеч в периода 08.05.2018- 21.05.2018 г., (както и през 2019 г.),
където също е поставена диагноза на ищеца „тревожно-депресивно състояние“. При
твърдение, че вредите за последния са настъпили от представяне на въпросната
справка в съдебно заседание, т.е от разгласяване на посоченото в нея
обстоятелство, съдът съобрази, че справките са представени по делото на
Административен съд – Кюстендил много по-рано – на 12.06.2017 г. и на 19.10.2017
г.
От друга страна, в
справката от 2017 г. се сочи, че психичното състояние на И. е било уточнено след хоспитализация в СБАЛЛС
Ловеч, т.е никой не е приписал на ищеца психично заболяване. Смисълът на
обсъжданата справка е да се обоснове експертното мнение на д-р Ч.за неговото
психично състояние, като не е е задължително хоспитализация да е извършена за
лечение на психично заболяване. Такава може да е извършена и само с
диагностично предназначение.
В тази връзка не следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетеля А., който възпроизвежда чути от
ищеца оплаквания, че с представения в Административен съд – Кюстендил „документ
с невярно съдържание“ „са го изкарали луд от Затвора – Бобов дол“. Тоест
справките не съдържат информация, че ищецът е бил лекуван в СБАЛЛС Ловеч през
2009 г. от психично заболяване, (а само за уточняване на психичното му
състояние), поради което невярното разбиране на ищеца за съдържанието им не би
могло да обоснове отговорност на ответника за причинени вреди.
Освен това показанията на
свидетеля А. са твърде общи. Той говори за „документ с невярно съдържание“,
„справка“, представена пред Административен съд – Кюстендил „през 2017 г. или
през 2018 г.“. На съда е служебно известно, че ищецът е предявил пред
Административен съд – Пазарджик и друг иск със сходен на настоящия предмет. По
него е образувано адм.д. № 261/2020 г. като видно от постановеното по делото
Решение № 382/2.7.2020 г., е че там ищецът претендира вреди от друга медицинска
справка от 02.05.2018 г. от м.ф. Р., които са представени от ГД“ИН“, като
доказателства по друго административно дело, а именно адм. д. 465/2018 г. по
описа на АС Кюстендил. По отношение на справката от 02.05.2018 г. ищецът също е твърдял, че в нея е
отразено невярното обстоятелство, че страда от психично заболяване и от 2009 г.
бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч, психиатрично отделение. При това положение не
може да се установи дали показанията на свидетеля А. се отнасят до оспорената
по настоящото дело справка от директора
на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от 06.06.2017 г. или до
справката от 02.05.2018 г. от м.ф. Р., както и по кое
административно дело на Административен съд – Кюстендил е представен
„документът с невярно съдържание“ – по адм. дело № 160/2017 г. или по адм. д. 465/2018 г.
Освен това ищецът търпи наказанието си в Затвор – Пазарджик,
считано от 27.06.2019 г. респективно към момента, в който е споделил на св. А.
за състоянието си, първият вече на два пъти е бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч
и няма как да се е почувствал обиден от този факт.
Предвид всичко гореизложено
ищецът, който носеше тежестта на доказване на претърпени от него вреди, не доказа
възникването на такива, които да са в причинна връзка с представените по по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен
съд Кюстендил два броя медицински справки.
Затова предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които в размер
на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковата молба на лишения от свобода К.Д.И., находящ
се понастоящем в Затвор – Пазарджик против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която е предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер
на 200 000 лв., отнасящ се за периода 12.07.2017 г. до 12.08.2019 г., като твърдението е, че е унизен от ответника,
който е представил по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд
Кюстендил следните справки с невярно съдържание, а именно: два броя медицински
справки – от директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от
06.06.2017 г., и от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г., в
които невярно са посочени обстоятелствата, че ищецът е бил на психиатрично
лечение към болницата в Затвор – Ловеч и са му правени положителни тестове за
амфетамини и от които неверни факти ищецът твърди, че е изпитал унижение.
Осъжда лишения от свобода К.Д.И.,
находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по
делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез настоящия едночленен състав на Административен съд –
Пазарджик пред тричленен касационен състав на Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С решение № 100 от 15.02.2021 г. по адм.
дело № 1124/2020 г. на тричленен състав на Административен съд Пазарджик -
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 628/26.08.2020г. по адм.д. № 1339/2019г. на
Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Д. И., находящ се понастоящем в
Затвор – Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.