№ 626
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20125740/27.05.2021 г. по гр.д. № 51712/2020 г. по описа
на СРС, 78 състав ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на М. ЦВ. Т. на
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането сумата от 1732,08 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.11.2020 г. до окончателно плащане на сумата, като отхвърля иска в
останалата част до пълния предявен размер от 4500 лева, както и да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 434,07 лева – деловодни разноски.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен до сумата
от 1732,08 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25698632/09.06.2021 г.,
подадена от ЗАД „А.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност
на постановеното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че е неправилен изводът на съда, че в случая не е
налице груба небрежност по смисъла на т. 14.5 от Общите условия за
застраховка „Каско“ на МПС поради факта, че водачът на застрахованото
МПС не се е съобразил с конкретните пътни условия – здрачаване и
извиващия се остро в път завой. Освен това, поддържа, че водачът е
1
извършил значително повече нарушения на правилата за движение по
пътищата, които представляват единствена и непосредствена причина за
настъпване на вредоносния резултат. Неспазването на правилата за движение
и знаците от страна на водача не било коментирано от съда. Поддържа, че Я.
Т.а де е движела със скорост по-висока от критичната за преодоляване на
завоя, въпреки, че посоката на движение на автобомил се намирал пътен знак
А1 – опасен завой надясно и пътен знак за препоръчителна скорост на
движение „20“. Поддържа, че противоправното поведение на водача на
застрахования лек автомобил е извършено при груба небрежност, при
радикално неспазване на основното му задължение да ползва застрахованата
вещ с грижата на добрия стопанин (да предприема всички обичайни и
разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото
МПС от вреди). При условията на евентуалност поддържа, че са налице
основания за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвидено в
чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ – неизпълнение на задължения, предвидени в чл. 395,
ал. 1 от КЗ, така и посочени в Общите условия задължения по т. 50.2, 50.3,
50.5, като неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя,
тъй като се отразявало на настъпването на застрахователното събитие, респ. е
довело до настъпването му. При условията на евентуалност, поддържа, че
следва застрахователното обезщетение да бъде в по-малък размер. Поддържа
и необсъденото от районния съд възражение по т. 6 от отговора на исковата
молба, че е налице изключен риск, тъй като водачът на застрахования
автомобил не е спазил предписанията за безопасно движение по пътищата,
както и каквото и да било съобразяване с пътните знаци и пътната
маркировка. Поддържа, че неправилно, освен това е определен размерът на
обезщетението, което ЗАД А. е осъдено да заплати, като е следвало този
размер да бъде определен на 1642,92 лева след приспадане на запазените
части и наличните към момента на застраховката увреждания. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира направените по делото разноски в първоинстанционното и
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия М. ЦВ. Т.. В съдебно заседание пред въззивния съд
процесуалният му представител оспорва въззивната жалба и моли
2
обжалваното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 51712/2020 г. по описа на СРС, 78 състав е
образувано по искова молба, подадена от М. ЦВ. Т., с която е предявен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 22.06.2020 г. сключил договор за застраховка
Каско на МПС със ЗАД „А.“ АД относно собствения му лек автомобил Ауди
А4 с рег. № ******* при клауза „П“ – пълно каско. Твърди, че
застрахователната стойност на автомобила е 4500 лева. Твърди, че при
действието на застрахователния договор, на 10.07.2020 г. Я. М. Т.а,
управлявайки лекия автомобил в гр. София, ул. „Акад. Стефан М.“ с посока
на движение ул. „*******, поради движение с несъобразена скорост с релефа
на местността, реализира ПТП с лек автомобил Ауди А8 с рег. № *******
Твърди, че мястото на ПТП е посетено от органите на ОПП – СДВР и бил
съставен протокол за ПТП № 1762161/11.07.2020 г. и АУАН №
243072/11.07.2020 г. В административното производство срещу водача на
МПС, е установено, че Я. М. Т.а виновно е нарушила разпоредбите на Закона
за движение по пътищата, с оглед на което била ангажирана административно
наказателната й отговорност. Твърди, че в определения от закона срок
ищецът изпълнил задължението си да уведоми застрахователната компания за
настъпилото застрахователно събитие и била образувана преписка по щета №
10320030103132. Съставен бил опис заключение, бил извършен и повторен
оглед на застрахования автомобил. Твърди, че с писмо изх. № 100-
4571/28.21.08.2020 г. ЗАД „А.“ АД отказал да изплати застрахователно
обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4500
лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А.
АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. На първо място,
оспорва твърдението, че настъпилото събитие представлява покрит риск по
3
застраховка Каско на МПС. Твърди, че е реализиран риск, изрично изключен
от застрахователното покритие по т. 14.5 от Общите условия, тъй като
вредите били причинени от водача на застрахования автомобил при груба
небрежност, изразяваща се в невниманието й досежно пътната обстановка,
пътните знаци и сигнализация, регулиращи движението по пътищата.
Водачът Т.а се движела с несъобразена с релефа на местността скорост,
пресякла е двойна прекъсната линия, навлязла е в лентата за насрещно
движение и е реализирала ПТП с друг попътно движещ се автомобил.
Поддържа, че водачът Т.а е нарушила правилата за движение – чл. 5, ал. 1, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП. На
следващо място, поддържа, че поведението на водача на застрахования
автомобил представлява изключен риск по т.14.11 от Общите условия за
застраховка „Каско“ на МПС, тъй като не били спазени предписанията на
компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци,
пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.).
Предписанията не били съобразени, тъй като Т.а пресякла двойна
непрекъсната линия и навлязла в лентата за насрещно движение при грубо и
съзнателно нарушение на правилата за движение по пътищата. Поддържа
при условията на евентуалност, че не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на задължения от страна на застрахования
по чл. 395, ал. 1 от КС, т. 50.2, т. 50.3, 50.5 от общите условия, като поддържа,
че неизпълнението е значително с оглед интереса му, както и че събитието е в
резултат на твърдяното неизпълнение. При условията на евентуалност
поддържа, че дължи обезщетение в намален размер, поради неизпълнение от
страна на ищеца на задължението му по общите условия. Освен това,
поддържа, че претендираното обезщетение е завишено. Поддържа, че е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за
застраховането, като от дължимото обезщетение следва да се приспаднат
запазените части. Не оспорва, че между страните е действала валидна
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №
0306Х0569639. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и са допуснати и
приети основно и допълнително заключение на съдебно – автотехническа
4
експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата
по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на
10.07.2020 г. около 21.15 часа в гр. София, ул. ******* поради управление от
водача на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******* със скорост несъобразена
с релефа на местността, навлязъл в лентата за движение на лек автомобил
Ауди А8 с рег. № *******и реализирал ПТП. Установява се, че в резултат на
ПТП на лек автомобил Ауди А4 са причинени вреди, които са описани от
застрахователното дружество в опис по щета и от техническа гледна точка, те
са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Установява се, че
стойността за възстановяване на лекия автомобил, определена по следни
пазарни цени е 12992, 02 лева, като стойността на запазените части е 1125
лева, а средната пазарна стойност на автомобила е 7325 лева. Вещото лице е
определило, че стойността за възстановяване на уврежданията, съгласно
протокол за извършен оглед № 3621-15928317896, определена по пазарни
цени е 1732,08 лева. Дава заключение, че от техническа гледна точка
причините за настъпване на ПТП са навлизане на лек автомобил Ауди А4 в
лентата за движение на лек автомобил Ауди А8, вероятно на разстояние по-
малко от опасната зона за спиране. Установява се, че лек автомобил Ауди А4
е пресякъл двойна непрекъсната ограничителна линия, а по посоката му на
движение е имало знак А1 – опасен завой надясно и пътен знак за
препоръчителна скорост на движение с надпис 20.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля В.Г.Т. – водач на лек автомобил Ауди А8 с рег. № ******* че
преди да настъпи ПТП се движел в гр. София, Студентски град в своята лента
за движение с около 20 км.ч. Пред него имало остър ляв завой и срещу него
се движел друг автомобил, който навлязъл в платното му и се ударил челно в
него. По преценка на свидетеля скоростта на движение на другия автомобил
била около 40-50 км.ч. Установява, че маркировката на мястото на ПТП била
бяла непрекъсната линия, като не забелязал да има пътни знаци,
ограничаващи скоростта.
С Наказателно постановление № 20-4332-013068 от 24.07.2020 г. на Я.
М. Т.а е наложено административно наказание – глоба за това, че на
10.07.2020 г. около 21.15 часа в гр. София, ул. „Академик Стефан М.“ като
5
водач на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******* и при движение от бул.
Г.М. Димитров към ул. „8-ми декември“, и срещу № 3 поради движение с
несъобразена за релефа скорост реализирал ПТП с лек автомобил Ауди А8 с
рег. № ******* с което е извършила следните нарушения – не избрала
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензитета на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движение – виновно
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Постановлението е влязло в сила на
17.09.2020 г.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП е
действал застрахователен договор между ЗАД „А.“ АД и М. ЦВ. Т. със
застрахователна полица № 0306Х0569639 за застраховка „Каско и
Злополука”, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие
относно лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № *******. Застрахователният
договор е със срок на действие от 00.00 часа на 22.06.2020 г. до 24.00 часа на
21.06.2021 г. При сключване на застрахователния договор е определена
застрахователна сума на МПС - 4500 лева. С подписване на застрахователната
полица ищецът е удостоверил, че е запознат с общите условия по застраховка
„Каско“ и „Злополука“ на местата в МПС. В приложимите към договора
Общи условия, в раздел ІV са изброени изключени рискове, при
настъпването, на които не се покриват пълна или частична щета на
застрахованото МПС. В т. 4.5 като изключен риск са умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие. Съгласно т. 4.11 изключен риск е и грубо
нарушаване на технически и технологичните правила за експлоатация и
ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или
неспазване на предписанията на компетентните органи (движение по
забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги,
движение с ремаркета и др.). В раздел ХІ са предвидени права и задължения
на страните при действие на застраховката. В т. 50.2, 50.3, 50.5 е предвидено,
че застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата
на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо
състояние, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
6
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва
стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за
прилагането му.
Не е спорно между страните, а и се установява, че по заявление за
изплащане на обезщетение, подадено от М. ЦВ. Т. е образувана преписка по
щета № 10320030103132. Извършен е оглед на застрахования автомобил и са
съставени описи за установените щети. Към преписката е приложен и
Протокол № 3621-15928317896, съставен при сключване на застрахователния
договор, в който са описани щети по автомобила.
С писмо изх. № 100-4571/21.08.2020 г. ЗАД „А.“ АД е отказало да
определи и изплати застрахователно обезщетение за вредите, установени по
преписка по щета № 10320030103132.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка “Каско ” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на
застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се
установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца М. ЦВ.
Т. е бил сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по
лек автомобил Ауди А4 с рег. № *******. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса
за застраховането при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата,
7
на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи. Не е спорно, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че на 22.06.2020 г. е
настъпило ПТП, при което на застрахования лек автомобил са причинени
вреди.
С отговора на исковата молба в законоустановения срок е въведено
възражение, което поддържа и във въззивната жалба, че са осъществени
предпоставките на т.14. 5 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско“
и е налице изключен риск, както и че водачът в нарушение на задължения,
предвидени в т. 50 от Общите условия към договора е причинил пътния
инцидент, при който е увреден застрахования автомобил, поради груба
небрежност. При условията на евентуалност са въведени и възражения
относно размера на обезщетението.
Понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани,
но формираната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК
(решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО)
приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа,
която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата
небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по –
засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и
най - небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по –
елементарна степен на загриженост.
Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т. 14.5
от Общите условия е върху страната, която се позовава на приложението на
тази клауза - в случая застрахователят трябва да установи с допустимите
доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е
увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност.
Преценката дали е налице груба небрежност се прави от съда въз основа на
събраните доказателства относно поведението на конкретния причинител на
вредата за настъпване на застрахователното събитие. Изводът за наличие или
липса на груба небрежност в поведението на причинителя на вредата е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай,
8
което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието „груба небрежност“, приложима за всички случаи. Формираната
съдебна практика приема, че груба небрежност при управление на МПС, е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено
към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В
конкретния случай, водачът на застрахования автомобил, въпреки знак А1
(опасен завой надясно) и пътен знак за препоръчителна скорост на движение с
надпис „20“ е навлязъл в завоя със скорост от около 40-50 км.ч., преминал е
двойна непресечена линия и реализирал ПТП с насрещно движещия се
автомобил Ауди А8 в неговата пътна лента. При анализ на предприетите от
водача действия, както и установената по делото сигнализация в пътния
участък чрез знаци и пътна маркировка, може да се направи извод, че Я. М.
Т.а съзнателно е нарушила правилата за движение, като не е съобразила
пътните знаци и пътната маркировка, указващи навлизането в опасен завой,
което е довело до причиняване на вреди на застрахования автомобил при
груба небрежност. Доколкото в приложимите към договора за застраховка
Общи условия изрично е предвидено, че умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител,
трето ползващо МПС лице, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие са изключен рист (т. 14.5), то за застрахователя не
е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за
установените вреди по застрахования автомобил.
По изложените съображения съдът счита, че ответникът е доказал по
делото своевременно релевираното с депозирания по делото отговор
правоизключващо възражение срещу предявения иск за допусната груба
небрежност от виновния водач, довела до настъпване на застрахователното
събитие и съответно изключващо отговорността на застрахователя, поради
което предявеният иск се явява изцяло неоснователен (определение №
36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г.). Първоинстанционното решение се
явява неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 405 от
Кодекса за застраховането следва да бъде отменен в обжалваната част, както
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца
9
съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК М.Т. следва да бъде осъден да
заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от още 242,50 лева, както и сумата от 200
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Т. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 34,64 лева, представляващи разноски във въззивното производство
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20125740/27.05.2021 г. по гр.д. № 51712/2020 г.
по описа на СРС, 78 състав в частта, с която ЗАД „А.“ АД е осъдено да
заплати на М. ЦВ. Т. на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането
сумата от 1732,08 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.11.2020 г. до окончателно плащане на
сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от
4500 лева, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
434,07 лева – деловодни разноски и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ЦВ. Т., ЕГН – **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. ******* кантора 23, чрез адв. М.М. против ЗАД „А.“ АД,
ЕИК – *******7, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на сумата от 1732,08 лева, представляваща неплатено
застрахователно обезщетение по преписка по щета № 10320030103132 за
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 22.06.2020 г., при който са
настъпили вреди за лек автомобил Ауди А4 с рег. № СВ2980 АВ, застрахован
по застраховка “Каско” със застрахователна полица № 0306Х0569639 като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК М. ЦВ. Т., ЕГН –
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. ******* кантора 23, чрез адв.
М.М. да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК – *******7, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ******* сумата от още 242,50 лева, както и сумата
от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. ЦВ. Т., ЕГН –
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. ******* кантора 23, чрез адв.
М.М. да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК – *******7, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ******* сумата от 34,64 лева, представляващи
разноски във въззивното производство и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11