Решение по дело №4620/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 879
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 16 юли 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110204620
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204620 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. Н. КР. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Живков“ № 23, ет.2,
ап.4, против НП № 21-0433-000190 от 02.09.2021год. на началник сектор към
ОДМВР Варна, І РУ с което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП му
е било наложено адм.наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е
от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като
навежда твърдения както за допуснати нарушения на процес. правила –
АУАН бил съставен в отсъствието на свидетели, НП било издадено от
некомпетентен орган, така и за нарушения на материалния закон – сочи, че не
бил паркирал, а е бил спрял пред гаража си, както и че мястото на което бил
спрял било тротоар. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивника се представлява от упълномощен
защитник, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в акта, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено на основанията изложени в жалбата. Акцентира, на това, че мястото
където е бил паркирал въззивника не е било тротоар. Отправя искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното производство, съобразно разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН в
редакцията от 23.12.2021год. като страна в процеса на мястото на ОД МВР
Варна, І РУ е конституиран АНО – началник сектор към ОД МВР Варна, І РУ.
1
Същият редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява
и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л.,
в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в
хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процес. правила, а нарушението било безспорно доказано.
Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че
жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, да бъдат присъдени такива в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното:
На 24.08.2021г. въззивникът паркирал лекият си автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег.№ В8087ВА, пред гаража си на ул. „Георги Живков“
№ 23 в гр.Варна. Около 12:45ч. на посочената дата, при обход на района св.
Г., ПИ при І РУ ОДМВР Варна забелязал паркирания от въззивника л.а..
Същият преценил че МПС-то е паркирано в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП
– на тротоара. Чрез ОДЧ св. Г. направил справка по рег. № на МПС-то за
неговия собственик и след като установил, че собственик на МПС-то е
въззивника и направил с телефона си снимка на паркираното МПС оставил
под чистачката на автомобила уведомление по чл. 186, ал.3 от ЗДП. Тъкмо св.
Г. се отдалечавал от автомобила когато го пресрещнал въззивника и му казал,
че той е собственика на МПС-то. Св. Г. му обяснил какво нарушение е
извършил – паркирал на тротоара, и го уведомил, че фиша ще си го получи по
пощата. В последствие св. Г. съставил на въззивника глоба с фиш № 0966377.
В последствие въззивникът подал възражение срещу фиша. Последният бил
анулиран, а на 27.08.2021год. св. Г. съставил срещу въззивника АУАН бл.№
859714 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от
ЗДП, тъй като на 24.08.2021год. около 12:45ч. в гр.Варна ,на ул. „Г. Живков“
№ 23 е паркирал върху тротоара собствения си л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№
В 8087ВА. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него че няма възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения срещу акта не постъпили и на 02.09.2021год,. въз основа
на него началник сектор към ОДМВР Варна – РУ издал атакуваното НП. В
него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е,
че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП и на основание
чл. 178е от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя, който в показанията си пред съда възпроизвежда
констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата е назначена
съдебно техническа експертиза извършена от в.л. И.Х.. От същата се
2
установява, че след оглед на място вещото е констатирало, че разстоянието от
НИ 10135.1503.633.1 до бордюра на съществуващата линия е 6.50м. като
успоредно на сградата на 3,50м. са разположени бетонни плочи на тревна
фуга с бетонни участъци, а на оставащото разстояние от 3.20м. са
разположени бетонни плочки и големи бетонни плочи. Според заключението
на вещото лице, същото не открило данни тази зона за е предвидена за
дейност различна от пешеходна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а
именно НП е издадено в нарушение на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съобразно
цитираната разпоредба в НП задължително следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на НП, в същата фигурира единствено
правният извод на АНО, че на процесната дата и на процесното място
въззивникът е паркирал лекият автомобил върху тротоар и горното
съставлявало нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, за престой и паркиране в
населените места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходците.
Видно от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите
на забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в
населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата
3
предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране
на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара
на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра
отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се
само на определените от собствениците на пътя места при спазване на
отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят
на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при
които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на
позволено за това място.
В обст. част на атакуваното НП на първо място липсват факти досежно
мястото на което е било паркирано МПС-то, в частност било ли е определено
от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не.
Посочения факт е от съществено значение за съставомерността на вмененото
нарушение, тъй като както бе посочено по-горе паркирането върху тротоара в
населени места е допустимо на определено от собственика на пътя или
администрацията място и при спазване на определени условия при
паркирането
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на
извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, описаното по-горе
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли
е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в
НП.
В случая на практика е налице пълна неясно във волята на АНО
досежно това за какво точно нарушение и при какви приети за установени
факти е ангажирал отговорността на въззивника е деяние и при какви приети
за а В контекста на изложеното съдът намира че описаното от АНО в обст.
част представлява изцяло правен извод, некореспондиращ с приетите за
установени факти, доколкото такива изобщо липсват.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за некомпетентност на
4
актосъставителя и издателя на НП то не се споделя от съда доколкото
компетентността на издателите съответните актове се извежда от
приложената към АНП Заповед № 8121з-515/14.05.2018год на министъра на
вътрешните работи, както и от допълнително представените в хода на
съдебното следствие Заповед № 365з-4328/01.11.2017год. на директора на ОД
но МВР Варна и Протокол за резултатите от проведен изпит по ЗДП на
служителите от трупа ТП към Сектор ОП в І РУ – Варна.
Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон.
Съгласно ал.12 на същия член от закона НП се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В случая видно от цитираната по-горе заповед - Заповед № 8121з-
515/14.05.2018год на министъра на вътрешните работи с нея министъра е
делегирал правомощия по извършване на контролна дейност по ЗДП на
редица полицейски инспектори в структурите на ОП при ОДМВР и РУ –
(т.1.4 от заповедта).
Със същата заповед Министъра на вътрешните работи е делегирал и
правомощия на началниците на сектори /групи „Охранителна полиция“ в РУ
да издават НП – т.2.9 от заповедта.
Доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение
наказуемо по чл. 178е от ЗДП съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и на база установените в хода на съдебното следствие факти
(непосочени в НП) счете, че въззивникът не е извършил нарушението за
което е санкциониран по следните съображения:
Нормата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция за лице, което паркира
пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за това, че
въззивника бил паркирал на тротоар.
Съгласно §.6 т.6 от ДР на ЗДП „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част на пътя ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
В случая видно от приложената към АНП снимка на нарушението,
приложенията към СТЕ, заключението по същата, както и показанията на в.л.
Х., се установява, че МПС на въззивника е било паркирано не на тротоар, а на
пешеходна зона, като от снимковия материал ясно и недвусмислено се виждат
очертанията на тротоара, както и паркираното МПС непосредствено пред
гаража върху бетонни плочи със затревена фуга. От експертизата се
5
установява също така, че към момента действащия Регулационен план е този
от одобрен със Заповед № 11/16.02.1962год., (застроителната линия е черната
скицата) както и че норми за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортните системи на населените места утвърдени със Заповед № РД-02-
14-306/15.09.1989год. няма. Действително вещото лице сочи, че със
застроителен план от 1971год. тази застроителна линия е дръпната навътре
(червената линия). Заповедта с която е бил одобрен този застроителен план
обаче е била обявена за нищожна от една страна, а от друга друг план, друга
заповед определяща застроителна линия, сътоветно улична регулация за
конкретния имот няма. (
Безспорно нормата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция и за
паркиране на пешеходна зона (площи предназначени само за движение на
пешеходци), към които може да бъде отнесена зоната пред гаража на
въззивника с оглед показанията на вещото лице. Такова обвинение обаче на
въззивника не е било повдигнато с АУАН.
Що се касае до изложеното в жалбата твърдени, че въззивника не бил
паркирал, а бил спрял, то не се споделя от съда доколкото същият не е
ангажирал доказателства в тази насока, а от събраните гласни такива, се
установява, че МПС-то е било изгасено, заключено и без водач, което изцяло
порива дефиницията за паркирано МПС дадена в нормата на чл. 93, ал.2 от
ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда и от пороци които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е направила и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено своевременно, но с оглед изхода на делото (НП
подлежи на отмяна) се явява неоснователно и като такова се явява
неоснователно.
По искането на въззивника.
При този изход на спора и с оглед направеното своевременно от процес.
представител на въззивника искане за присъждане на разноски съдът счете,
то се явява основателно, поради което и такива следва да му се присъдят
съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая
въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750лв., която сума надвишава повече от два пъти
размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300лв.. Съдът
6
като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални усилия за реализиране правото на защита, съответно
опровергаване на обвинителната теза от една страна и от друга направеното
своевременно от страна на процес. представител на въззиваемата страна
възражение за прекомерност на възнаграждението счете, че последното се
явява основателно. Прецени, че на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в минималния размер определен съобразно цитираната по-горе
наредба, а именно 300лв.
Водим от горното Варненският районен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0433-000190 от
02.09.2021год. на началник сектор към ОДМВР Варна, І РУ с което на Д. Н.
КР. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 93, ал.3
от същия закон.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Д. Н. КР. ЕГН ********** от
гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 23, ет.2, ап.4 сумата от 300лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7