Определение по дело №757/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с молба вх. док. 5037/31.03.2023 г. от С.П.Л. ***, подадена чрез адв. Д.А., с която се заявява, че не е процедирана подадената чрез Кмета на Община Варна до съда на 02.03.2023 г. жалба от С.П.Л. срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга по Заявление вх. № АУ009025ВН/26.01.2023 г. до Кмета на Община Варна, като е отправено искане да се задължи Кметът на Община Варна да изпрати на съда жалбата, с писмените доказателства към нея и преписката. С молбата се прави искане и за присъждане в полза на оспорващия направените разноски по делото.

На 13.04.2023 г. административният орган представя в съда преписката по заявлението на оспорващия, заедно с жалбата до съда и доказателства за извършване на поисканата административна услуга.

От фактическа страна съдът констатира следното:

На 26.01.2023 г. С.П.Л. подава Заявление с вх. № АУ009025ВН до Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка.

До 02.02.2023 г. (когато изтича 7-дневния срок за извършване на административната услуга) не са налице доказателства за извършване на поисканата административна услуга.

На 02.03.2023 г. С.П.Л. *** жалба до АдмС – Варна срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на поисканата административна услуга. Към жалбата е приложено пълномощно от 01.03.2023 г. (не от кочан на Адвокатска колегия – Варна), с което Л. упълномощава адв. Д.А. да го представлява пред АдмС – Варна, като депозира жалба срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга и за процесуално представителство по спора. С жалбата не се прави искане за присъждане на разноски.

На 27.03.2023 г. Кметът на Община Варна извършва услугата, като издава Удостоверение рег. № АУ009025ВН_006ВН/27.03.2023 г. и осигурява заверка на молбата-декларация на 28.03.2023 г.

На 29.03.2023 г. С.П.Л. е уведомен по телефона, че е извършена услугата по Заявление с вх. № АУ009025ВН и е свалено за получаване от информационния център на Община Варна.

На 31.03.2023 г. С.П.Л., чрез адв. Д.А. подава до съда молба вх. док. 5037, с която заявява, че подадената на 02.03.2023 г. жалбата, чрез Кмета на Община Варна до АдмС – Варна, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявлението на Л. от 26.01.2023 г. не е изпратена на съда и се иска съдът да задължи Кмета на Община Варна да я изпрати на съда. С молбата се отправя искане за присъждане на направените по делото разноски, като се прилага второ пълномощно от Л. на адв. А. и Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г. на бланка от кочан на Адвокатска колегия – Варна.

На 13.04.2023 г. от Кмета на Община Варна е представена в съда административната преписка, като е приложено издадено Удостоверение рег. № АУ009025ВН_006ВН/27.03.2023 г. и заверена на 28.03.2023 г. молбата-декларация. С придружителното писмо се сочи и се представят доказателства, че оспорващият - С.П.Л., е уведомен на 29.03.2023 г. за извършената услуга, а жалбата, инициирала настоящото производство е подадена на 31.03.2023 г., т.е. при отпаднал правен интерес у жалбоподателя за водене на съдебното производство, поради което се иска да бъде прекратено адм. д. № 797/2023 г.

На 09.05.2023 г., във връзка с дадената с Разпореждане № 5048/19.04.2023 г. възможност на оспорващия да изрази становище по искането на ответника за прекратяване на съдебното производство, оспорващият представя молба с.д. 6936, с която заявява, че доколкото административната услуга е извършена, вече липсва правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия и иска прекратяване на делото, като се претендира присъждане на направените по делото разноски. Изтъква се, че жалбата до съда е подадена на 02.03.2023 г., а не на 31.03.2023 г., както сочи административният орган, като следва да се има предвид неизвършването на услугата в срок и непроцедирането на жалбата към съда след нейното подаване. Иска се прекратяване на делото, но с присъждане на разноски в полза на оспорващия по представен списък, т.к. административният орган е станал причина за депозиране на жалбата срещу мълчаливия отказ.

На 19.05.2023 г. ответникът представя по делото оригинала на жалбата от Л. до съда, заедно с приложенията към нея.

За допустимостта на оспорването съдът следва да следи и служебно.

Институтът на мълчаливия отказ е с предназначение да осигури възможност за защита на правата и интересите на заявителите на услуги, в случаите, в които не е налице произнасяне в законоустановения срок. Безспорно в случая е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, доколкото административният орган не се е произнесъл в определения в чл. 57, ал. 2 АПК срок.

С оглед установяващото се извършване на поисканата услуга, макар и след изтичане на законоустановения 7-дневен срок за извършването й, правният интерес на жалбоподателя от оспорването по съдебен ред на процесния мълчалив отказ следва да се приеме, че е отпаднал, макар и към момента на подаване на жалбата на 02.03.2023 г. чрез органа до съда да е съществувал.

С подаването на жалба се цели отмяната на оспорения акт и заличаване на породените от него правни последици. В случая същите са заличени с извършването на административната услуга – заверката на молбата декларация по заявлението на оспорващия. Оспорващият изрично признава отпадането на правния интерес от продължаване на съдопроизводствените действия и заявява, че иска да се прекрати производството по делото.

В хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК следва да се остави без разглеждане като недопустима понастоящем жалбата на Л. срещу оспорения мълчалив отказ и да се прекрати съдебното производство по делото.

Искането на оспорващия за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, за неоснователно.

Съдебното производство по оспорването на процесния мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна е образувано по подадената на 31.03.2023 г. молба от оспорващия, с която е поискано съдът да изиска изпълнение от административния орган на задълженията по чл. 152, ал. 1-3 АПК. Към момента на подаване на процесната молба на 31.03.2023 г. и образуване на съдебното производство исканата услуга по заявлението на Л. е била извършена, т.е. още изначало към момента на образуване на съдебното производство не е бил налице правен интерес от оспорването.

Обстоятелството, че подадената чрез органа жалба срещу мълчаливия отказ е от дата 02.03.2023 г., не променя факта, че съдебното производство е образувано по молбата от 31.03.2023 г. на оспорващия след извършване на исканата услуга. Още повече, че с жалбата от 02.03.2023 г. срещу мълчаливия отказ не е направено искане за присъждане на разноски. Едва с молбата от 31.03.2023 г., т.е. след извършване на поисканата административна услуга и след уведомяването на оспорващия за това, е направено искане за присъждане на разноски с прилагане на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение и с повторно упълномощаване.

С оглед конкретните факти по казуса не следва да се приеме, че с поведението на ответника (неизвършване на поисканата услуга в законоустановените срокове в АПК), същият дал повод за завеждане на 31.03.2023 г. на делото – по арг. от чл. 143, ал. 3 АПК. Както се посочи, делото е заведено по молбата на оспорващия от 31.03.2023 г., която е подадена след уведомяването на оспорващия на 29.03.2023 г., че услугата е извършена, като искането за разноски е обективирано не в жалбата от 02.03.2023 г., а едва в молбата от 31.03.2023 г. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателят има право на разноски в хипотезата на прекратяване на съдебното производство, когато след сезиране на съда с оспорването на административен акт или мълчалив отказ да се издаде такъв, административният орган е издал благоприятстващ акт и за него е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита (така и в определение на Върховния административен съд по адм. д. № 6028/2018 г.) В случая обаче съдът се явява сезиран от оспорващия на 31.03.2023 г., т.е. след като вече е бил издаден благоприятстващ акт и е отпаднал правният интерес от оспорването на мълчаливия отказ. Обстоятелството, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена чрез административния орган на 02.03.2023 г., но не е изпратена на съда, не влече извод за наличие на образувано съдебно производство (с подаване на жалбата в съда и с поставяне на входящ номер на жалбата в съда) преди извършване от административния орган на услугата.

Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи. В случая искането за осъждане за разноски е направено обаче след като административният орган е прекратил неправомерното си поведение и е извършил услугата.

На основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от С.П.Л. ***, подадена чрез адв. Д.А., срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга по Заявление вх. № АУ009025ВН/26.01.2023 г. до Кмета на Община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 757/2023 г. на АдмС - Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П.Л. за присъждане в негова полза на направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение – 1000 лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС на РБ.

	Съдия: