Р
Е Ш Е
Н И Е № 80
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното
адм.д. № 3396 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.Г.Б., ЕГН
**********,***, с която се претендира: 1.
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 лева, причинени от
отмяна на незаконосъобразна ПАМ, която е била обявена за нищожна, ведно със
законна лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяната до окончателното изплащане на сумата; 2.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от отмяна на
незаконосъобразна ПАМ, която е била обявена за нищожна, ведно със законна лихва
от датата на датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. В СЗ и в писмени бележки
процесуален представител поддържа иска. Претендират се и направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът
в писмен отговор, чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва
исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за недопустим,
алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че искът е основателен само по отношение
претърпените имуществени вреди.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
1.
По
отношение претенцията за имуществени вреди:
Относимите факти
към тази претенция, не са спорни. Към настоящото дело е приобщено адм.д. №
809/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, от което е видно, че с
влязло в сила решение е обявена за нищожна ПАМ, наложена с констативен протокол
за принудително блокиране, издаден спрямо жалбодателката.
Не е спорно и е видно от фискален бон на л.11 от делото, че жалбодателката
е заплатила сума в размер на 30 лв., което е било необходимо за да бъде отблокирано колелото на управлявания от нея автомобил.
Налице
са всички предпоставки за отговорност по ЗОДОВ – незаконосъобразен
административен акт, във връзка с осъществяване на административна дейност,
обявен за нищожен по съответния ред; настъпила вреда – претърпяна загуба,
вследствие на този акт; както и причинна връзка между акта и претърпяната
вреда. При това положение искът е основателен и доказан по отношение претендираното обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 30 лева, причинени от отмяна на
незаконосъобразна ПАМ, която е била обявена за нищожна, ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на решението за отмяната до окончателното изплащане на сумата.
2.
По
отношение претенцията за неимуществени вреди:
Ищцата
твърди, че претърпяла такива вреди, които оценява на 1000 лв., изразяващи се в
„стрес, притеснение, уплаха, негодувание, възмущение, уронване на достойнството
и в обществото“, за това че същата била принудена да потърси помощта на лицето В.Л.Б.„за
заплащане на стойността на наложената ПАМ“, както и че от момента на налагане
на ПАМ до датата на влизане в сила на решението, с което същата била обявена за
нищожна, изпитвала емоционално притеснение, а също така прекратила свободното
си придвижване, спиране и паркиране на автомобила си в региона на гр.Пловдив,
поради притеснение и страх, че случката можела отново да се повтори и да изпита
негативни емоции и срам.
За
доказване на горното по искане на ищцата
са разпитани свидетели. Св.В. Б.твърди, че бил повикан по телефон от ищцата на
мястото на случилото се, като последната показвала квитанция за заплащане на
осъщественото паркиране, както и че свидетелят и дал пари, за да „си плати
скобата“. Предвид изричното изявление на свидетеля, нарекъл ищцата „приятелката ми“ неговите показания в
останалата част следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и предвид възможната заинтересованост на свидетеля за изхода на делото и
при липсата на други данни по делото не следва да бъдат кредитирани.
Последното
е изцяло валидно и за показанията на св.В.Т., тъй като същата заявява, че се
познава от сравнително голям период от време с ищцата, която според изричното
изявление на свидетелката е приятелка на неин „личен приятел“. Освен това
свидетелката не е очевидец на случилото
се, а преразказва разказаното и от ищцата, при което тези свидетелски показания
на практика представляват опосредено изявление на
самата ищца. Освен това преценката дали ищцата е била разстроена и изнервена и през какъв период от време /още повече, че в
случая се твърди период от около шест месеца/ е чисто субективна, а и подобни
състояния биха могли да се дължат на множество и различни фактори, като в
същото време е минимална вероятността да
се дължат на случилото във връзка с ПАМ, за което по делото липсват убедителни
доказателства.
Св.Н. заявява,
че на таблото на блокирания автомобил
не е имало поставен „билет“ /документ за заплащане на престоя в синя зона/, а
след извършване на проверка за СМС за паркиране и установяване, че такъв не е
изпращан за времето на престоя, била поставена скоба. Свидетелят сочи, че нищо
особено не се е случило, както и че не е имало разправии, а и такива твърдения липсват в исковата молба.
След като се появила ищцата им показала някакъв билет, който обаче бил изтекъл
е не бил поставен на таблото, което преди това би снимано като доказателство за
липсата на документа. Впрочем наличието
на поставен документ на таблото не се установява и от показанията на другите
двама свидетели, като в случая следва да се има предвид разпоредбата на чл.12,
ал.1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, и по-конкретно задължението на водача
талона за заплащане на престоя в зоната да се постави в долния десен ъгъл на
предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин осигуряващ
видимостта му отвън. Неизпълнението на това задължение следва да се приравни на
липса на такъв талон, тъй като контролиращите престоя в зоната няма как да
установят, че е заплатена сумата за престоя.
Що се
отнася до твърдените за причинени „стрес, притеснение, уплаха, негодувание,
възмущение, уронване на достойнството и в обществото“, за това че ищцата била
принудена да потърси помощта на лицето В.Л.Б.„за заплащане на стойността на
наложената ПАМ“, както и че от момента на налагане на ПАМ до датата на влизане
в сила на решението, с което същата била обявена за нищожна, ищцата изпитвала
емоционално притеснение, а също така прекратила свободното си придвижване,
спиране и паркиране на автомобила си в региона на гр.Пловдив, поради
притеснение и страх, че случката можела отново да се повтори и да изпита
негативни емоции и срам, съдът намира тези твърдения за голословни. Естествено
и логично е да се изпитат някакви негативни емоции при издаването на
неблагоприятен административен акт, каквито емоции твърди да е изпитала и
ищцата и вероятно е изпитвал всеки човек, но те не са от така степен, че да се
говори за няколко месечно притеснение, прекратяване на свободно придвижване и
т.н., още по-малко да се налага тяхното парично възмездяване, най-малкото предвид и на това, че автомобилът
не би бил блокиран, ако талонът за заплатена такса беше поставен на
необходимото място. При така изложеното искът по отношение претендираните
неимуществени вреди се явява изцяло неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 9,09 лв., а разноски на
ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 и § 6 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.).
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 лв., ведно със законната лихва, считано от
01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.Б., ЕГН **********,***, в частта с която се
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********,***, разноски в размер на 0,
29 лв., съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на адв.Е.М.В. от АК - Смолян, с
личен № **********, служ.адрес гр.Пловдив, ул.“**“ №
9, разноски в размер на 8, 74 лв., съразмерно на уважената част.
ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на разноски на Община Пловдив, съразмерно на отхвърлената част.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: