№ 26
гр. П., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Гражданско дело №
20223130100696 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Х. Д. Н. , ЕГН **********, с адрес гр.П.,
ул. „Ц.О”, в качеството й на майка и законен представител на И. Н. Н., ЕГН **********
срещу Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Х.Б.” №17 иск с правно основание
чл.150 СК за изменение на присъдената издръжка, в полза на детето им с решение,
постановено по гр.д. №1667 по описа за 2019г. на ПрРС, от 250лв. на 550лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, с падеж двадесет и осмо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се сочи, че присъдената през 2019г. издръжка се явява недостатъчна
за задоволяване потребностите на детето. Сочи се, че от момента на определяне на
издръжката с предходното решение са изминали четири години, през който период
разходите за детето значително са се повишили. Конкретно сочи, че понастоящем И. е
десетгодишен и предвид големия обем на учебния материал се налагало нееднократно да
ползва помощта на извънучилищна подготовка по математика и български език. Моли се за
уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който се признава основателността на предявения иск по основание, но не и по размер. Сочи
се, че същия е завишен за сумата над 350лв. Излага, че освен редовно заплащаната издръжка,
няколко пъти в годината, закупува принадлежности на детето, в това число дрехи, обувки,
тротинетка, ховърборд и други. Предоставил му е телефон, за да могат да осъществяват
контакт и му дава парични суми по празниците. Отделно излага, че при развода е осигурил
на ищцата възможността спокойно да отглежда детето. Въпреки това последното ходило със
захабени дрехи. Изразява готовност за постигане на спогодба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответникът чрез
назначения му особен представител моли за определяне на издръжка в размер до 350 лева.
Страните в съдебно заседание коментират възможността за постигане на спогодба,
1
като от страна на ищеца се претендира сумата от 450 лева, а от страна на ответника сума, не
по-голяма от 400 лева.
Поради липса на съгласие от страна на страните производство продължи по общия
исков ред.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От Решение № 14/23.01.2019г. по гр. д. № 1667/2018г. по описа на РС П.;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акта за раждане № 0963/28.05.2012г.,
издаден от Община Варна се установява, че детето И. Н. Н. е роден на 21.05.2012г. от
родители Х. Д. Н. и Н. И. Н.. Родителите на детето са разведени с Решение №
14/23.01.2019г. по гр. д. № 1667/2018г. по описа на РС П., родителските права спрямо детето
И. Н. са предоставени да бъдат упражнявани от майката Х. Н., местоживеенето на детето е
определено при майката в гр.П., обл.Варна, ул.“Ц.Ц.“ №28, бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 250 лева с падеж до 28-мо число на месеца, за който
се дължи, считано от 23.01.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване ведно със законната върху всяка закъсняла вноска.
Детето е записано е ученик в четвърти клас на I ОУ“Х.С.и“ -гр.П..
От социален доклад на ДСП П. се установява съпрузите са прекратили гражданския си
брак на 23.01.2019г. с решение на ПРС. От брака си двамата имали родено едно дете - И. -
роден на 21.05.2012г. Родителските права по отношение на детето И. са били предоставени
на майката, определен е бил режим на лични контакти с бащата, както и е присъдена
издръжка в размер на 250лв. Ответникът заплащал редовно присъдената му издръжка.
От раждането на детето до момента постоянни грижи за И. полагала майката, като след
развода бащата контактува с детето рядко, предимно по телефон. Н. живеел във
Великобритания с новото си семейство, връщал се в България веднъж годишно. Н.
споделила, че бащата на детето редовно заплаща присъдената му издръжка, но тя се явявала
недостатъчна и на нея и било трудно да се справя с постоянно нарастващите нужди на
детето.
Детето и майката живеели в собствен апартамент в гр. П., като жилището се състояло от две
стаи и кухня, електрифицирано и водоснабдено. Дома бил обзаведен с всичко необходимо за
едно съвременно домакинство, хигиената била на много добро ниво. За детето имало
обзаведена детска стая с подходящи мебели.
Майката работела, като компютърен оператор в аптека "Марешки" гр.П., а трудовото й
възнаграждение възлизало на 710лв. месечно. Същата била подпомагана от ДСП - П. с
месечна помощ по чл.7 от ЗСПД - 50лв.
Детето имало изградена емоционална връзка с майка си и нейните близки, чувствало се
обичано и подкрепяно в това семейство. Емоционална връзка между детето и бащата не е
била прекъсната, като детето поддържало контакт с баща си рядко, предимно по телефона.
Детето било най-привързано към майка си и нейните близки. Същото контактувало с
баща си по телефон рядко, а срещите им били веднъж в годината, когато бащата се връщал в
България. Детето споделило, че е много разочаровано от баща си, тъй като е очаквало да
бъдат заедно на лятна почивка, но това не се е случило.
Към момента за детето се полагали добри грижи и не съществувал риск за него.
Майката била категорична, че относно детето си ще направи всичко необходимо за
правилното му израстване, развитие и възпитание, като се стремяла да осигури една добра и
спокойна среда. С оглед направеното проучване било видно, че майката е силно привързана
към детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури
нормалното му израстване и развитие. Относно размера на издръжката на детето, считат, че
е задължение и на двамата родители да полагат грижи за сина си и като се определя размера
й, молят да бъде взета предвид възрастта на детето и постоянно нарастващите му
потребности.
2
В хода на делото до разпит бяха допуснати по един свидетел от страна на ищеца и
ответника.
Видно от показанията на св.Ц. И. П.-колежка на ищцата в аптека „Марешки“ в гр.П.,
двете се познавали от пет години. Св.П. била запозната с проблемите на ищцата, като
определя живота и, като труден с дете, което расте с всеки изминал месец. Бащата работел в
Англия и поради тази причина се връщал един път в годината, рядко се виждал с детето,
което ставало за 4-5 дни. Възнаграждението, което получавала Н. било минимално. Детето
въпреки, че било на десет години, видимо изглеждало на дванадесет, от което прави извода,
че с всеки изминал месец то расте и това било свързано с разходи за облекло.
По отношение на отношенията между бащата и детето твърди, че същите не са добри,
като разказва за единичен случай при който бащата купил тротинетка на детето за рождения
му ден през месец май и след 2 месеца си я е взел. Това й било поделено от ищцата. Детето
имало тротинетка в момента, която майка му е купила на изплащане, за което по делото има
представени доказателства.
По отношение на бащата, не знае какво работи.
За майката казва,, че изпитва финансови затруднения. Поматгала й е често финансово,
примерно, когато детето се разболее, купувала лекарства за него. Детето често боледувало и
поради честата употреба на лекарства счита, че е с наднормено тегло. Ищцата имала заеми,
като плащала месечна вноска 280 лв. Този заем бил изтеглен при закупуване на къща и за
ремонт, когато била семейна с ответника. За семейното жилище тя теглила заем, за да
направи ремонт, и след като направили ремонт получила молба за развод. След това тя си
взела апартамента, като този кредит го рефинансирала. С оглед на всичко описано,
определя състоянието й, като затруднено.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.П., тъй като същите напълно кореспондират
с писмените доказателства по делото.
По делото бе разпитана и св.Д. П. И.-майка на ответника, която заявява, че синът й
работи в Англия и се прибира най-малко 2 пъти в годината. Внукът й-И. рядко посещавал
дома й. Сина й предоставял месечна издръжка на И.. По празниците му давал подарък и
пари. Когато се прибирал му вземал дрехи, но понякога не успявал да уцели размера му,
защото детето растяло. Имала намерение с детето да отидат в Англия, но станало късно, и
то трябвало да тръгва на училище и поради тази причина не могли да отидат. Сина й, и
внука й се чували по телефона. Взаимоотношенията между тях били такива, че той като се
върне му се радвал много.
За сина си казва, че работи в Англия, като заварчик. Към момента бил семеен. Не
знае какви са доходите му. По отношение на майката смята, че се грижи добре. По
отношение на здравословното състояние на детето заявява, че често боледува, но майка му
успявала да го закрепи.
В голяма част, съдът кредитира показанията на свидетелката И., с изключение на
периодите в които тя твърди, че бащата се връща и прекарва време с детето, както и по
отношение на взаимоотношенията между бащата и детето, което е описано и в социалния
доклад, приет по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на
определената с Решение № 14/23.01.2019г. по гр. д. № 1667/2018г. по описа на РС П. за
издръжка, дължима от Н. И. Н., ЕГН ********** в полза на детето си И. Н. Н., ЕГН
********** - чрез неговата майка и законен представител Х. Д. Н. , ЕГН **********, като
същата бъде увеличена от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ на 550,00 лв. /петстотин и
петдесет лева/, считано от датата на завеждане на иска – 12.07.2022г., ведно с лихвите за
всяка закъсняла вноска до настъпване на законна пречка за прекратяване или изменение на
3
издръжката.
В тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са родители на детето И. Н., както и
наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката,
както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.
За наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е
достатъчно да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". По това обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща
на детето.
По делото не се спори и че родителите на детето И. са разведени с Решение №
14/23.01.2019г. постановено гр. дело № 1667/2019г. по описа на Районен съд гр.П., че
родителските права по отношение на детето И. са предоставени да бъдат упражнявани от
майката, че местоживеенето на детето е при майката в гр.П. и че бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева считано от 25.01.2019г..
Съдът намира, че по делото са установи наличие на първата от двете хипотези
представляващи трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. От
определяне на първоначалния момент на издръжката на И. Н. са изминали повече от 4
години – период, през който са нараснали цените на стоките и услугите и детето е станало
ученик в четвърти клас. Във връзка с последното освен разходи за храна, облекло, обувки
възникват и други разходи свързани с набавяне на пособия, материали, нужни в учебния
процес. От показанията на ищцовия свидетел се доказа, че детето често боледува, в подкрепа
на което съдът прие и доказателства по делото. Честото боледуване налага и честата нужда
от закупуване на медикаменти и посещение на лекар. Видно от приложената ехографска
снимка на детето, съдът прави извода, че детето има регистриран проблем с отделителната
система, което налага системно лечение.
Бащата поради неговата отдалеченост не е в състояние да полага адекватни и
навременни грижи за детето, въпреки че редовно заплаща определената му издръжка. Това е
и причината за липса на емоционална връзка между детето и баща му. С оглед наличните
здравословни проблеми на детето, в чести случай то ще има нужда от бърза и навременна
нужда от набавяне на лекарства, както и на облекло предвид бързото му израстване. При
редките срещи на детето с бащата, същият няма да е в състояние да задоволява настоящите
му потребности, свързани най-вече с облекло и медикаменти.
Грижите, които полага майката за сина си са адекватни, с доходите които има и с
помощта на приятели, тя задоволява нуждите му, но са необходими допълнителни
финансови средства за посрещане на постоянно нарастващите нужди на детето.
Към настоящ момент на основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на
издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с
Постановление № 37/2022г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната в размер на 710 лева от 01.04.2022г. Според това минималния размер на издръжка
от 01.01.2020г. е в размер на 177,5 лева.
От събраните по делото доказателства не се установиха доходи на бащата. Установи
се, че същия е в чужбина, а доходите на майката са в размер на 710 лева месечно, плюс
4
месечна помощ по чл.7 от ЗСПД – 50 лв. от ДСП – П..
Видно от отговора на исковата молба, бащата заплаща наем във Великобритания в
размер на 1750 паунда, без в тази сума да влизат консумативите за ток, вода и отопление,
което действително е сериозен разход, но от друга страна е индикация в известна степен за
неговите доходи.
Отделно от това страните демонстрираха готовност за постигане на спогодба за
издръжка в размер на 400-450 лева, като съдът намира, че разликата от 50 лева присъдена в
полза на детето не би утежнило в голяма степен отвеника и същата ще е от полза за
покриване на нуждите на детето в по-голяма степен.
И двамата родители са в работоспособна възраст и следва да си осигурят доходи, с
които да задоволяват както техните потребности, така и непрестанно нарастващите
потребности на детето. Предвид това, променените нужди на детето посочени по-горе и
възрастта му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната и
здравословното му състояние, съдът счита, че И. Н. има нужда от издръжка в размер на 850
лева, като този размер следва да се разпредели по равно между майката и бащата.
Предвид гореизложеното предявения иск е частично основателен и присъдената
издръжка на детето И. Н. следва да се измени от 250 лева на 450 лева месечно считано от
подаване на исковата молба 12.07.2022г., ведно с обезщетение за забава за всяка закъсняла
вноска.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и такива му се дължат на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 327,28 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката,
в размер на 648,00 лева, определена съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Мотивиран от горното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №14/23.01.2019г. постановено гр.
дело № 1667/2019г. по описа на Районен съд гр.П. издръжка, дължима от Н. И. Н., ЕГН
********** на малолетното си дете И. Н. Н., ЕГН **********, действащо чрез своята майка
и законен представител Х. Д. Н. , ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 250,00/двеста
и петдесет/ лв. на 450/четиристотин и петдесет/ лв. считано от предявяване на иска –
12.07.2022г., с падеж до 28-мо на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата от 100/сто/ лева до предявеният размер от 550/петстотин и петдесет/ лева,
на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. ал.6 вр. с ал.1 от ГПК Н. И. Н., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата по сметката на Провадийкият районен съд дължимата по
делото държавна такса в размер на 648,00/шестстотин четиридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. Н. , ЕГН **********
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 327,28/триста двадесет и
седем лева и 28 ст./ лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата
държавна такса за издаването му.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6