Р Е Ш Е Н
И Е
№ 402/20.05.2022
г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
|
при секретар |
ЯНКА
ВУКЕВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
ДАНИЕЛА
ПЕТЪРНЕЙЧЕВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
касационно адм. дело № 142 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 348 от Назаказателно-процесуалния
кодекс (НПК) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Т.Г.Р. с ЕГН **********, чрез адв. С.Н. -
съдебен адрес *** срещу решение № 19/11.01.2021 г. по АНД 1640/2021 г. по
описа на РС – Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4683662,
издаден от ОД на МВР - Пазарджик, с който на Т.Г.Р. на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50,00 (петдесет) лева и го осъжда да заплати на ОД на МВР – Пазарджик разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Касаторът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. Адв. Н. представя подробно писмено становище, в
което излага становище по съществото на спора, като претендира присъждане на
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
счита касационната жалба за основателна, като решението следва да бъде отменено
като неправилно.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в същата касационни основания, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е
неоснователна.
За да потвърди електронния фиш, Районен съд - Пазарджик
е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:
Касаторът е санкциониран с електронен фиш за това, че
на 08.04.2021 г., в 16,48 часа обл. Пазарджик, на път I-8 км 197+660, в посока към гр.
Пазарджик, при въведено с пътен знак B26 ограничение на скоростта от 50 км/ч. е управлявал лек
автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ***, като се движил с 65 км/ч. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТСС) –
мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със
скорост именно от 65 км/ч., т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч., но от
това превишение са били извадени 3 км/ч., каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост под 100 км/ч., което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 12 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният електронен
фиш.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден електронният
фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се
установява, че на процесната дата и място е извършено нарушение – превишаване
на разрешената максимална скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
Неоснователно
се явява възражението в касационната жалба за нарушение на нормата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН. Последната следва да се тълкува в единство с нормата на чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН и просто разширява приложението на последната, като дава възможност
да се налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, като се издава електронен фиш. Това не означава, че не могат да се
налагат глоби с електронен фиш и под необжалваемия минимум, както неправилно
счита касатора. Напротив, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично предвижда случаите,
при които не се издава електронен фиш при нарушения, установени и заснети с
АТСС, а именно за нарушения, за които е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Настоящият случай не попада в посоченото изключение, с оглед на което не е допуснато
визираното от касационния жалбоподател нарушение.
При
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения
и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че електронният фиш е
издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта.
В
заключение - обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. По делото не се спори,
че лекият автомобил, заснет с мобилна радарна система, е управляван от
касатора. Той е индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес. В този смисъл
авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано от
събраните доказателства по делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението
- физическото лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е
съобразен с предвидения такъв в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишаване на
скоростта на движение извън населено място, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд - Пазарджик не
страда от сочените в жалбата пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/11.01.2022 г. постановено по АНД № 1640/2021 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.