РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Русе, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500132 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЕТ „Д..”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Р.
ул.“А.В. №**, вх.*, представляван от Д. К. В., е обжалвал решение №5 от
06.01.2022г.на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N4534/21г. по
описа на РРС, с което е осъден „да опразни недвижим имот, представляващ
помещение от 112кв.м на част от имота на ПГМТ-Русе,, находящ се в гр.Русе,
ул.“А. В.“ №.* и да предаде владението върху имота на ПГМТ „Ю.Г.“, ЕИК
*****, представляван от Н. Д.– ***** и е осъден да заплати разноските по
делото. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска въззивния
съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска,
при законните последици.
Въззиваемата страна ПГМТ „Ю.Г.“, ЕИК ***, гр.Р., изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :
1
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил
едноличния търговец-жалбоподател да предаде на ищеца по делото
недвижим имот, представляващ помещение от 112кв.м на част от имот на
ПГМТ, находящо се в гр.Р., по ул.”А.В.“” №*, както и да му заплати сумата
от 740лв-разноски по делото.
По делото не е било спорно и от доказателствата се установява, че
страните са били в облигационно правоотношение по договор за наем от
26.04.2011г., по силата на който ищецът е предоставил на жалбоподателя за
временно и възмездно ползуване собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Р. по ул.”А. В. №*, представляващ помещение с площ от 112кв.м, при
месечен наем от 550лв, за срок от 10 години. Преди изтичане на срока на
договора, *** на ПГМГ "Ю. Г." е предприел действия по подготовка и
провеждане на нов търг и е изпратил на Министерството на образованието и
науката /МОН/От за одобрение проект на тръжна документация за отдаване
под наем на процесното помещение.
С анекс от 27.04.2021г. страните са уговорили, че „срокът на
договора се удължава до избор на нов наемател“, в противоречие с
разпоредбата на чл.16,ал.2 от ЗДС.С писмо от 09.06.2021 г. ищецът е
уведомен от МОН, че министерството не дава съгласие за провеждане на търг
и отдаване под наем на помещение за автокозметика, с площ от 112 кв. м.,
находящо се в учебната сграда на ищеца. По делото не е било спорно, че
ищецът е отправил до ответника предизвестие за прекратяване на
договора.Пред първоинстанциноният съд е представено уведомително писмо,
в което ЕТ „Д. В.“ заявява,че счита полученото от него на 12.07.2021 г.,
предизвестие, с което е уведомен за прекратяване на договора за наем и му е
даден 1-месечен срок за освобождаване на имота, за неоснователно. В
писмото е посочено, че ответникът няма да освободи помещението до
решаване на спора с влязло в сила съдебно решение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи :
На първо място следва да се отбележи, че жалбата е бланкетна - в
2
нея липсват конкретни оплаквания в какво се състои неправилността на
обжалваното решение.Това ограничава възможността на съда за проверка
правилността на решението предвид правомощията му по чл.269, пр.2 ГПК,
според които извън проверката за валидност и допустимост на обжалваното
решение той дължи произнасяне само по поставените в жалбата въпроси.
Въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен. Срокът на
сключения договор за наем е изтекъл на 26.04.2021 г., съобразно разпоредбата
на чл. 16, ал. 2 ЗДС, гласяща че отделни имоти или части от имоти публична
държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на 19, ал. 1 за
срок до 10 години.Ищецът – наемодател, е отправил предизвестие до
наемателя за прекратяване на договора, за което наемателят признава, че му е
връчено на 12.07.2021 г. Срокът на предизвестието е изтекъл на 12.08.2021г.,
но държането на имота не е предадено и към момента на настоящото
производство.С изтичането на едномесечния срок по чл.238 ЗЗД договорът се
счита прекратен и за наемателя се поражда задължението по чл.233 от с.з. да
върне вещта - съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗЗД при прекратяване на
договора наемателят е длъжен да върне вещта, като предаде същата.
Решението, с което искът е уважен, е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемата
страна разноските по делото.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 06.01.2022г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.N 4534/21г.
ОСЪЖДА ЕТ „Д. В.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.Р., ул.“А. В.“ №*, вх.** представляван от Д. К. В. да заплати на ПГМТ
„Ю.Г.“, ЕИК ***** гр.Р., със съдебен адрес гр.Р. бул.“Ф., ет.*, сумата от
500лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
3
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4