Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..12.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
4790 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявенa
искoва молба от Ж.Г.А., ЕГН **********, чрез адв. ***,
срещу Ж.Х.М., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1082,90 лв., представляваща обезщетение
за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди на л.а. „Рено Лагуна“, с ***,
както и разлика между действителната стойност на ремонтите по увредения от
ответника автомобил в размер на 1783,40 лв. и действително полученото от З. „Б.И.“
АД застрахователно обезщетение в размер на 700,50 лв. Претендира се и заплащане
на сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени по вина на
ответника неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в тревоги, стрес и
безпокойство, настъпили в резултат на ПТП.
Твърди се в исковата молба
следното: На 27.08.2018г. Ж.Г.А.
пътувал със семейството си към гр. *** с личния си автомобил – „Рено Лагуна“, с
рег. номер ***. На главен път II – 29
в посока на гр. ***, на около 6 км. преди града, автомобилът на ищеца бил
ударен от друг л.а. „Пежо 307“, с рег. номер ***, шофиран от ответника. За
причиненото ПТП бил съставен протокол от 27.08.2018г., въз основа на който била
ангажирана гражданската отговорност на причинителя на ПТП Ж.М.. Ищецът
ремонтирал нанесените вреди в автосервиз на „Доктор Колор“
ООД - Варна. Застрахователят по застраховка
„ГО“ на ответника изплатил на ищеца сумата от 700,50 лв. на 02.01.2019г. На
09.10.2018г. на ответника лично е връчено писмо с искане за покриване на
причинените от него щети. С оглед причиненото ПТП ищецът претърпял множество
неимуществени вреди – тревоги, страх, безпокойство, поради настъпилата травма
на дъщеря му ***, изразяваща се в контузия и подутина на челото. Отделно от
това ищецът не можел да ползва временно автомобила си, поради което същият
претърпял много неудобства, свързани с работата.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорва се да е налице вина и причинна връзка между
посоченото деяние и твърдените вреди. В условията на евентуалност се твърди
прекомерност. Излага се, че претенцията от 1082,90 лв. е неясна и не е
конкретизирана по пера. Оспорва се, че описаните ремонтни разходи са били
необходими и са били в причинна връзка с вредата. Оспорва се работната карта,
както и извършените разходи от ищеца. Излага се, че заплатената сума е два пъти
по - голяма от пазарната стойност на
автомобила на ищеца. Оспорва се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
В срока за отговор на исковата
молба е предявен обратен иск от Ж.Х.М. срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***. Сочи се, че
с оглед на факта, че ищецът Ж.А. не е предявил иск спрямо застрахователя, то е
налице правен интерес от предявяване на обратния иск при евентуално уважаване
на главните искове.
Постъпил е отговор от
застрахователното дружество. Оспорва се изцяло обратната искова претенция. Сочи
се, че не са представени доказателства за вината на водача М. при настъпване на
процесното ПТП. Оспорва се да е причинен деликт. Оспорва се верността на представения по делото
Протокол за ПТП. Налице е противоречие относно механизма на ПТП. Оспорва се
причинна връзка между ПТП и настъпилите вреди. Ищецът А. не е пострадал при ПТП
и не следва да претендира неимуществени вреди. Прави се възражение за съпричиняване.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото препис на Протокол за ПТП с
номер 1695669, че на 27.08.2018г., в 08:00 ч., на път II
– 29, посока към гр. ***, е натъпило ПТП между л.а. „Пежо 307“, управляван от
ответника Ж.Х.М., и л.а. „Рено Лагуна“, управляван от ищеца Ж.Г.А.. Установява
се, че Ж.М., управлявайки своя л.а. „Пежо 307“, се движел зад л.а. на ищеца.
Последният намалил скоростта, поради неравност на пътното платно, с оглед на
което ответникът, поради неспазване на дистанция, ударил автомобила на ищеца
отзад. Протоколът е подписан от двамата водачи.
Безпорно е между страните, а и от представения по делото препис на
паричен превод се установява, че в полза на ищеца А. е била преведена сумата от
700,50 лв. от З. „Б.И.“ АД, във връзка с щета **********.
По
делото е представена фактура от 15.10.2018г. и работна карта с номер
190027/82712, от които се установява, че стойността на извършените ремонтни
дейности по л.а. „Рено Лагуна“, собственост на ищеца, след процесното ПТП, възлиза
на 1783,40 лв. Видно от работната
карта ремонтираните детайли по л.а. били следните: багажна врата, лайсна
багажна врата, под на багжаник, конзола дкн, лайсна под десен стоп, лайсна под
на багажник, ключалка врата багажна, рог заден десен, задна броня, престилка задна,
напредна греда багажник, основа броня задна, буфер броня заден десен, буфер
броня заден ляв, фиксатор.
Установява
се от представената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
че към 27.08.2018г. МПС с ДКН В1549НС (л.а. „Пежо 307“) има активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В
открито съдебно заседание е разпитан св. ***, съпруга на ищеца, от чиито
показания се установява, че съпругът й и двете им деца, при пътуване към гр.
Тервел, били ударени в задната част на автомобила. И двете деца се намираили на
задната седалка. Една от дъщерите на ищеца била ударена по окото, като получила
голяма синина и подутина. След ПТП децата на ищеца имали проблеми със съня.
Установява се още, че ищецът редовно пътувал, тъй като работата му го
изисквала. След ПТП пътуването му било силно затруднено. Притесненията на ищеца
за неговите деца и за създалата се обстановка след ПТП довели до проблеми със
съня и нервната система.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Деянието е
външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или
бездействие. Противоправността на деянието се
изразява в нарушаване на публичнопозитивната забрана
да не се вреди другиму. Вредата представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека, като
самата промяна може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване
на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат, както имуществени, така и
неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на делинкветна, без значение какви са
материалните му отговорности, е за всички вреди, които са настъпили или със
сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното
деяние. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие
на делинквента. Вината е конкретно измеримо
психическо отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него. Вината в гражданския процес се предполага
до доказване на противното. Оборването на презумпцията е в тежест на оборващия.
По главния иск:
В конкретния случай от събрания доказателствен материал се установи, че на 27.08.2018г.
ответникът, шофирайки своя л.а. „Пежо 307“, с ДКН В1549СН, предизвикал ПТП,
като ударил л.а. „Рено Лагуна“, с ДКН В0085РА, управляван от ищеца. Предвид
доказателствата съдът приема, че като причина за настъпване на процесното ПТП е неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по ЗДвП да се движи на безопасно разстояние от автомобила пред
него. Това задължение на водачите на леки автомобили е уредено в чл. 23 ЗДвП, който гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. В конкретната хипотеза с подписването на двустранния констативен
протокол ответникът М. е признал изложената в протокола фактическа обстановка,
поради което съдът намира, че с деянието си водачът на л.а. „Пежо 307“ е
нарушил ЗДвП, поради което същото се явява противоправно.
Тъй като вината в гражданския процес се предполага, в тежест на ответника бе да
обори тази презумпция. Не се представиха доказателства в тази насока.
Следователно съдът следва да обсъди дали са налице вреди от противоправното
деяние на ответника и какъв е техният размер. Установи се от приетата
фактическа обстановка, че ищецът е ремонтирал щетите по своя л.а. при „Доктор Колор“ ООД. За ремонт на щетите са извършени множество
действия по следните детайли: багажна врата, лайсна багажна врата, под на
багажник, конзола дкн, лайсна под десен стоп, лайсна
под багажник, ключалка врата багажник, рог заден десен, задна броня, престилка
задна, напречна греда багажник, основна броня задна, буфер броня заден десен,
буфер броня заден ляв, фиксатор. Освен ремонтираните
детайли при определяне на стойността на ремонта е включена и използваната боя,
както и възнагражденията за труд. Сумата, която ищецът е заплатил за цялостната
извършена дейност по своя л.а. е в размер на 1783,40 лв. Т.е. това е размерът на причинените от противоправното поведение на ответника имуществени вреди.
От тази сума обаче следва да се приспадне вече заплатената от застрахователя по
застраховка „ГО“ на ответника М. сума в размер на 700,50 лв. Следователно искът
се явява изцяло основателен за сумата от 1082,90 лв. Ответникът не ангажира
доказателства във връзка с направеното възражение за прекомерност на претендираните имуществени вреди.
Съдът
намира, че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца е неоснователно. От събрания доказателствен материал не се установи нарушение на ЗДвП от
страна на ищеца А.. Същият е намалил скоростта на своя автомобил, поради
неравност на пътното платно, което действие не само че не е противоправно,
а е полезно, с оглед превенция на ПТП.
В исковата
молба ищецът е посочил, че е претърпял и неимуществени вреди от процесното ПТП. С оглед на това и разпределената доказателствена тежест в открито съдебно заседание бе
разпитан св. ***, съпруга на ищеца, от чиито показания се установи, че
съпругът й и двете им деца, при пътуване към гр. Тервел, били ударени в задната
част на автомобила, както и че двете деца се намирали на задната седалка.
Едната от дъщерите на ищеца, Грабриела, била ударена по окото, като получила
голяма синина и подутина. След ПТП децата на ищеца имали проблеми със съня.
Установи се още, че ищецът редовно пътувал, тъй като работата му го изисквала.
След ПТП пътуването му било силно затруднено. Притесненията на ищеца за
неговите деца и за създалата се обстановка след ПТП довели до проблеми със съня
и нервната система.
Обезщетението за
неимуществени вреди обхваща всички болки страдания, които са настъпили и ще
настъпят в бъдеще. Т.е. в случая съдът следва да приеме, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение за своите деца, както и до
затруднения в изпълнение на служебните му задължения, които довели до нерви и
проблеми със съня. С оглед на изложеното съдът намира, че на осн. чл. 52 ЗЗД, следва да определи обезщетение за
претърпените от ищеца вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 1000,00
лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 4000,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По обратния иск:
Приложимата
уредба в случая е уредена в чл. 435 КЗ.
Изложено е, че ако застрахованият е удовлетворил увреденото лице има право да
получи от застрахователя застрахователно обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорността) и на покритието по
застрахователния договор.
Доколкото
предявеният иск срещу застрахования за имуществени вреди е основателен, основателен се явява и обратният иск от застрахования срещу
застрахователя. В производството по обратния иск обемът на отговорността на
застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен
срещу застрахования делинквент иск по чл.
45 ЗЗД, когато има
за предмет обезщетяване на същите вреди. С договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда на основание чл. 45 вр. с чл.
52 от ЗЗД, като той не е обвързан от
постигнатата между застрахователя и застрахования договорка относно размера на
застрахователното обезщетение, още по-малко от договорките между пострадалия и
застрахователя.
Предвид изложеното обратните искове следва
да бъдат уважени до размера, за който са уважени и главните искове. Обратните
искове са предявени в условията на евентуалност, а главните искове са преюдициални, поради което и в диспозитива
на решението следва да се посочи, че ответникът по обратния иск следва да
заплати на ищеца по обратния иск съответните суми едва след плащането на сумите
по главните искове.
По разноските:
С
оглед изхода на спора по главните искове съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на общо 537,50 лв. Тези разноски обаче следва да бъдат заплатени от
ответника по обратния иск – З. „Б.И.“ АД. В този смисъл е и съдебната практика,
която урежда, че дължимите от застрахования деликвент
съдебни разноски по иска с правно основание 45 ЗЗД, по който като трето лице
- помагач е привлечен застрахователят му по застраховка „гражданска
отговорност“, се включват в застрахователното обезщетение по тази застраховка. Дължимите
съдебни разноски от делинквента по главния иск следва
да се присъдят в тежест на застрахователя му по застраховка
„гражданска отговорност“– ответник по предявения обратен иск.
В полза на ответника по главните искове Ж.М.
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството, предвид частичната
неоснователност на главните претенции в общ размер на 307,50 лв. Разноските се дължат от ищеца Ж.А..
По обратните
искове ответникът З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Ж.М. сумата от 680,00 лв.,
предвид частичната основателност на претенциите. А на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК Ж.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на З. „Б.И.“ АД
сторените в производството разноски, предвид частичната неоснователност на
претенцията, в размер на 262,50 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Х.М., ЕГН **********, да заплати на Ж.Г.А., ЕГН **********,
сумата от 1082,90 лв. (хиляда осемдесет
и два лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени
в резултат на осъществено на 27.08.2018г. ПТП имуществени вреди на л.а. „Рено
Лагуна“, с ***, изразяващи се в увреждане на следните детайли - багажна врата, лайсна багажна врата, под на багжаник,
конзола дкн, лайсна под десен стоп, лайсна под на багажник, ключалка врата
багажна, рог заден десен, задна броня, престилка задна, напредна греда
багажник, основа броня задна, буфер броня заден десен, буфер броня заден ляв,
фиксатор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Х.М., ЕГН **********, да заплати на Ж.Г.А., ЕГН **********,
сумата от 1000,00 лв.,
представляваща причинени на Ж.Г.А. неимуществени вреди от осъществено на
27.08.2018г. ПТП по вина на Ж.Х.М., ЕГН **********, изразяващи в безпокойство,
нервност, страх, тревога и нарушен сън, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1000,00 лв. до пълния претендиран
размер от 4000,00 лв., поради неоснователност, на осн. чл. 45 вр.
чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Ж.Х.М., ЕГН **********,
сумата от 1082,90 лв. (хиляда осемдесет
и два лева и деветдесет стотинки), представляваща дължимо от Ж.Х.М. в полза
на Ж.Г.А., ЕГН **********, обезщетение за причинени в резултат на осъществено
на 27.08.2018г. ПТП имуществени вреди на л.а. „Рено Лагуна“, с ***, изразяващи
се в увреждане на следните детайли - багажна
врата, лайсна багажна врата, под на багжаник, конзола дкн, лайсна под десен
стоп, лайсна под на багажник, ключалка врата багажна, рог заден десен, задна
броня, престилка задна, напредна греда багажник, основа броня задна, буфер
броня заден десен, буфер броня заден ляв, фиксатор, дължима по сключена между
страните застраховка „Гражданска отговорност“ с номер 118002002568 от
11.07.2018г., като заплащането следва да
се дължи след като Ж.Х.М. заплати сумата на пострадалото от ПТП лице Ж.Г.А., ЕГН **********, на осн. чл. 435 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да
заплати на Ж.Х.М., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв., представляваща дължимо
обезщетение от Ж.Х.М. за причинени на Ж.Г.А., ЕГН **********, неимуществени
вреди от осъществено на 27.08.2018г. ПТП, причинено по вина на Ж.Х.М., ЕГН **********,
изразяващи в безпокойство, нервност, страх, тревога и нарушен сън, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 1000,00 лв. до пълния претендиран размер от 4000,00
лв., поради неоснователност, на осн. чл. 435 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Ж.Г.А., ЕГН **********,
сумата от общо 537,50
лв., представляваща сторени в производството по главните искове разноски,
предвид частичната им основателност, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Г.А.,
ЕГН **********, да заплати в полза на Ж.Х.М., ЕГН **********, сторените от
последния разноски в производството по предявените главни искове, предвид
частичната им неоснователност, в общ размер на 307,50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на Ж.Х.М., ЕГН **********, сумата от общо 680,00 лв., представляваща сторени в производството по предявените
обратни искове разноски, предвид частичната им основателност, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Х.М., ЕГН **********, да заплати в полза на З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, сторените от ответника по предявените обратни искове разноски в
производството, предвид частичната им неоснователност, в размер на 262,50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.....................