Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 219
гр. Силистра, 15 юли 2016 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
гр. дело № 99
по описа за
Ищците С.М.П. с ЕГН **********,
Р.П.П. с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис
№ , адв. И.Р. молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че
са собственици на имот с идентификатор 66425.501.2580.3, намиращ се в гр. С., ул. С. № ,
съставляващ едноетажна сграда с предназначение лятна кухня, изграден върху ПИ с
идентификатор 66425.501.2580 и да осъди ответниците да им предадат владението
върху имота, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на всяка от
ищците по 33.33 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на
имота, изчислено под формата на месечен наем общо в размер на 100.00 лева,
считано от 01. 02.
Твърдят, че са придобили
правото на собственост върху имота по наследство от съпруга на първата и баща
на вторите две ответници – Петър П., който пък от своя страна го е придобил по
силата на дарение, извършено от неговите родители. Тази сделка е била атакувана
от ответниците, като спора е разрешен с влязло в сила решение. Въпреки това,
ответниците са ограничили достъпа до имота на ищците, посредством смяна на
ключовете за постройката и препятстват ползването й. Въпреки положените усилия от тяхна страна за
поддържане на добри отношения и за доброволно уреждане на спора, ответниците
отказват доброволно да предадат владението върху имота, което е мотивирало
ищците да предявят претенциите си по исков ред. Ищците твърдят, че са поканили
с нотариална покана ответниците да им заплащат наем за ползването на лятната
кухня, който наем са определили в размер на 200.00 лева, като с предявяване на настоящата
искова молба предявяват и претенция за заплащане на обезщетение за лишаването
им от ползването на имота, изчислено под формата на месечен наем вече в размер
на 100.00 лева.
Ответниците Б.Н.П. с ЕГН **********
и М.П.П. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Т.С. –
САК са подали писмен отговор, в които изразяват становище, с което оспорват
изцяло предявения иск, като твърдят, че имотът, за който ищците се легитимират
като собственици към момента не съществува – постройката е съборена и в
последствие изградена от ответниците с изцяло нови материали и различна площ.
Излагат твърдения за нищожност на договора за дарение, както и за придобиване на
новия обект на вещното право от собствениците на земята, като счита, че това не
са ищците или поне не само те.
Предявена е и насрещна искова
претенция, за заплащане на стойността на извършените от ответниците подобрения,
подробно описани в молбата на обща стойност 5 000.00 лева, или всяка от
ищците да заплати на всеки от ответниците по 833.33 лева. Претенцията е
предявена в условията на евентуалност – в случай, че ответниците бъдат осъдени
да предадат владението на ищците. Направено е и възражение за право на
задържане на процесния имот до заплащането на цената на подобренията.
В отговора на насрещната
искова молба ищците по първоначалния иск
оспорват изцяло претенциите, като твърдят, че ответниците по
първоначалната искова молба – ищци по насрещната не са извършвали твърдяните от
тях подобрения. Независимо от това, възразяват, че претенциите са погасени по
давност предвид твърденията на ищците, че подобренията са извършване през 2003
г.
Във връзка с доводите на
ищците за придобиване по приращение на постройката, счита, че същите вече са
обсъдени в спора по гр.д. № 212 / 2014 г. по описа на СРС.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, доводите и становището на страните, намира
за установено следното:
Ищците
твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот след
смъртта на наследодателя им П. П. П., който го е придобил въз основа на
дарствено разпореждане от родителите си през
Съдът
намира възраженията и твърденията на ответниците в тази връзка за
несъстоятелни. По делото липсват данни праводателят на ищците да е придобил сградата без право на строеж върху терена. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд
терен включва правомощието да се държи сградата и правомощието да се построи
отново в петгодишен срок в случай на погиване,
съгласно чл.
66, ал. 2 от ЗС, като освен това разпоредбата
на чл. 64 от
ЗС е приложима както в
случаите на придобита собственост върху сграда отделно от терена въз основа на
учредено и реализирано право на строеж, така и в случаите на придобита
собственост върху вече построена сграда, отделно от земята, т.е. дори и да е
погинава вещта, собственикът й притежава правото да реализира отново правото на
строеж. В случая от показанията на свидетелите М. и С. се
установява, че новата постройка е изградена от ответника П., като въпреки, че
двамата не могат да конкретизират в какво качество е извършил строежа / ремонта
/, то са категорични, че той е разрушил старата постройка и е построил нова на
нейно място веднага, като това се е случило през
При тези фактически обстоятелства, се налага изводът за липса на
основанията по чл.92 и чл.97 ЗС за придобиване на процесната постройка в собственост на ответниците / отделен е въпроса кому би принадлежало
правото на собственост, придобито по приращение, при наличие на условията за
това /.
С разпоредбата на чл. 92 ЗС е регламентирано приращението, като
първичен способ за придобиване право на собственост. Съгласно посочения текст,
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху вея,
освен ако е установено друго. Това означава, че ако лице, на което не е
учредено право на строеж, построи сграда или пристройка към сграда или засади
трайни насаждения, то собственикът на земята ще стане собственик и на
постройките и насажденията. В случая подобни обстоятелства не са налице,
собствениците на сградата не са губили правата си, респективно няма основание
да бъде приложен първичния метод за придобиване право на собственост.
Според
съда, от събраните по делото доказателства и от твърденията на страните се
установява безспорно обстоятелството, че процесната вещ е собствена на ищците,
като не се доказа наличие на основание, на което ответниците я владеят.
Доводите на ответниците досежно наличието на тежест по отношение на дарения
имот са несъстоятелни, тъй като страните по договора за дарение са се съгласили
с условията по него. Волята е ясно изразена и не е необходимо тълкуването й.
От
гореизложеното за съда се налага извода, че всички предпоставки за уважаването
на иска по чл. 108 от ЗС са налице - установено е, че ищците е собственици на вещта,
предмет на иска, че вещта се намира във владение на ответниците и, че те я държат
без правно основание. Ето защо съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 73, ал.1 от ЗС
недобросъвестният владелец дължи на собственика на недвижимия имот, обезщетение
за ползите от които го е лишил, в размер на дължимия наем, определен по пазарни
цени за региона. Установяването на този размер е в тежест на ищците, по чието искане
по делото е назначена СИЕ, според заключението на която дължимият месечен наем
за тази сграда е в размер на договореното помежду им – 100.00 лева. Като
съобрази обстоятелството, че с отправената до ответника нотариална покана ищците
са отправили писмено искане до ответниците, последните дължат обезщетение за
периода 01. 02. 2014 г. – 15. 04. 2016 г. – сума в общ размер от 2 650.00
лева. Тъй като въпреки поканата, не е било налице изпълнение, ответниците
дължат и лихва за забава, която съобразно заключението на назначената по делото
експертиза е в размер на 593.76 лева, за периода 01. 02. 2014 г. – 15.
04. 2016 г., но тъй като в поканата ищците са определили падеж на задължението
10 – то число на текущия месец, то ответниците са изпаднали в забава на 11. 02.
2014 г. и лихвата за забава е дължима за периода 11. 02. 2014 г. – 15. 04. 2016
г. в размер на 301.05 лева, изчислена от съда с електронен калкулатор. При
изчисляване на задължението за забава съдът е имал предвид и факта, че се касае
за периодично задължение, поради което лихвата следва да бъде изчислена върху
всяка отделна сума за периода от настъпване на падежа й до датата на която е
изготвено заключението, не и върху цялата дължима сума за обезщетение за целия
период, както е сторено в експертизата.
За тези суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявената насрещна
претенция по чл. 72, ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 74 от ЗС.
Ответниците по настоящото
дело не твърдят, нито по делото са събрани доказателства, че са изменили
намерението си и са започнали да своят имота на ищците, което да са довели до
тяхното знание към момента на извършените СМР – та / демонстрирани действия в
тази насока са предприети едва през 2013 г. / Поради това, ответниците в най –
добрия случай са държатели на имота / съдът счита, че в случая не е налице дори
и държане, тъй като имота е ползван от тях само благодарение на добрата воля на
ищците, при това не самостоятелно / и не може да претендират заплащане на
увеличената стойността на имота на основание чл. 72 от ЗС, респективно чл. 74,
ал. 2 от ЗС съобразно Постановление на пленума на ВС № 6 от 1974 г. При това
положение отношенията им с ищците във връзка с извършените подобрения в имота
следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, доколкото са налице данни за наличието на
знание у ищците за извършването им и работата е била предприета уместно. В този
случай отговорността на ответниците по насрещния иск е до размера на извършените
необходими и полезни разноски , заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Относно извършването на самите разноски по делото не са събрани достатъчно
доказателства – става ясно, че дори и да са извършени всички твърдяни от ищците
по насрещния иск СМР – та, то те са извършени по – скоро от първия ищец, но в
качеството му на едноличен търговец. Отделно от това, от ответниците по
насрещната претенция е са направили правопогасяващо възражение за погасяване на
задълженията по давност. Давността в случая започва да тече от момента на
извършването на разноските, поради което съдът следва да съобрази кога е
извършено всяко едно подобрение и дали е изтекла за него погасителната давност.
Претенцията по отношение на погасяването си по давност се подчинява на
правилата на чл. 110 от ЗЗД - с изтичането на петгодишния срок. Същата е предявена
с насрещна искова молба на 14. 04. 2015 г., поради което и за всички подобрения,
за които няма спор, че са извършени през 2003 г. е погасена по давност, поради
което предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото
разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 830.00
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Н.П.
с ЕГН ********** и М.П.П. с ЕГН **********,***, че С.М.П. с ЕГН **********, Р.П.П. с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН **********,
са
собственици на недвижим имот с идентификатор 66425.501.2580.3, намиращ се в гр. С., ул. С. № ,
съставляващ едноетажна сграда с предназначение лятна кухня, изграден върху ПИ с
идентификатор 66425.501.2580, и ги ОСЪЖДА да им
предаде владението върху описания имот,
който държат.
ОСЪЖДА Б.Н.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66 лева / четиристотин четиридесет и
един лв. и 66 ст. /лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на недвижимия имот за периода 01. 02.
ОСЪЖДА Б.Н.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66
лева / четиристотин четиридесет и един лв. и 66 ст. /лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижимия
имот за периода 01. 02.
ОСЪЖДА Б.Н.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66
лева / четиристотин четиридесет и един лв. и 66 ст. /лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижимия
имот за периода 01. 02.
ОСЪЖДА М.П.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66
лева / четиристотин четиридесет и един лв. и 66 ст. /лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижимия
имот за периода 01. 02.
ОСЪЖДА М.П.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66
лева / четиристотин четиридесет и един лв. и 66 ст. /лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижимия
имот за периода 01. 02.
ОСЪЖДА М.П.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П. с ЕГН ********** сумата от 441.66
лева / четиристотин четиридесет и един лв. и 66 ст. /лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижимия
имот за периода 01. 02.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Н.П. с ЕГН ********** срещу С.М.П. с ЕГН **********, Р.П.П. с ЕГН **********
и В.П.П. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД да бъдат
осъдени ответниците да й заплатят всяка
от тях сумата от 833.33 лева / осемстотин тридесет и три лв. и 33 ст./ лева,
представляваща обща стойността на извършени от ищцата подобрения през
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.П. с ЕГН ********** срещу С.М.П. с ЕГН **********, Р.П.П.
с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 61,
ал. 1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да й заплатят всяка от тях сумата от 833.33 лева /
осемстотин тридесет и три лв. и 33 ст./ лева, представляваща обща стойността на
извършени от ищцата подобрения през
ОСЪЖДА Б.Н.П. с
ЕГН ********** и М.П.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.М.П. с ЕГН **********, Р.П.П. с ЕГН **********
и В.П.П. с ЕГН ********** СУМАТА от 830.00 / осемстотин и тридесет / лева – разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: